Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    216

 

                                              Гр.Пазарджик 08.05.2009 година

 

 

Пазарджишкият окръжен съд,гражданска колегия, І въззивен състав в публично заседание на 123.04.2009 година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Я.

                                                  ЧЛЕНОВЕ : Е.С.

                                                                        А.П.

 

 

При секретаря В.Б.,с участието на прокурора…………,като изслуша докладваното от съдията Я. ***/2009 година по описа на съда и за да се произнесе прие следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адвокат Н.В. в качеството и на процесуален представител на Л.М. против решение № 36/13.01.2009 година , постановено по гр.дело № 1483/2008 година на пазарджишкия районен съд  в ЧАСТТА  с която съдът е приел,че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на барака има жалбоподателят ,както и в ЧАСТТА     с която съдът е предоставил ползването на семейното жилище находящо се в град M на ответницата по жалбата.

Твърди се,че решението в обжалваните му части е неправилно –необосновано и незаконосъобразно ,поради което се иска отмяната му и постановяване на друго по същество,с което да се приеме,че вина имат и двамата съпрузи,като ползването на семейното жилище се предостави на него.

С жалбата са представени писмени доказателства,като е поискано от съда допускането на гласни доказателства.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат Б. –процесуален представител на ответницата Т.М.,с изразено становище,че жалбата е неоснователна,а решението в обжалваните му части обосновано и законосъобразно поради което следва да се потвърди.

Във връзка с искането на жалбоподателя за допускане на гласни доказателства,становището и  е ,че не са налице предпоставките визирани в чл.266 от ГПК поради което това искане следва да се остави без уважение.Алтернативно се подържа становището,че ако бъдат допуснати исканите гласни доказателства на жалбоподателя,то молят да бъде допуснат до разпит  и от тяхна страна на един свидетел.

Съдът съобразявайки искането на жалбоподателя и становището на ответницата ,при спазване изискванията на чл. 266 от ГПК  остави без уважение искането за допускане на гласни доказателства.

Като съобрази основателността на оплакванията изложени в жалбата,становището на ответницата ,събраните по делото писмени и изслушаните гласни доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност,с оглед и разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК прие следното:

Жалбата е процесуално допустима.Подадена е от надлежна страна  в производството по делото и в срока по чл.259 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.99,чл.103 и чл.107 от СК .

Твърденията в исковата молба на ищцата са били,че с ответника са съпрузи  от 1980 година ,като от брака си имат родено едно дете което е пълнолетно.Семейните им отношения не били добри,като особено се изострили след като се родило внучето им .Ответника не бил съгласен с името на детето поради което забранил на ищцата да подържа каквито и да са контакти с дъщеря им.Независимо от забраната му,ищцата посещавала дъщеря си и внучето си  и когато ответника разбрал затова предизвикал скандал и нанесъл побой на съпругата си .Последната била принудена да избира между съпруга си и дъщеря си ,това се отразило особено на психиката и .През лятото на 2008 година ,дъщерята на страните потърсила майка си на местоработата и,за което ответника след като разбрал отново проявил грубост спрямо ищцата ,обиждал я ,заплашвал я,че ще я убие,което я принудило да напусне семейното им жилище и да се установи при родителите си.

Твърденията и са,че съвместното им съжителство е невъзможно,тъй като бракът е дълбоко и непоправимо разстроен,поради което претендира от съда прекратяването му по изключителна вина на ответника,като и се предостави ползването на семейното жилище и се постанови да носи предбрачното си фамилно име.

Във връзка с твърденията на ищцата ,по делото освен писмени доказателства ,в това число и гр.дело № 1476/2008 година на ПРС са допуснати и изслушани и гласни доказателства по делото.

Тъй като се страхувало ответника да не изпълни заканите си за убийство  през месец август 2008 година било образувано производство по Закона за защита от домашно насилие.Било постановено решение и наложени мерки –задължаващи ответника да се въздържа от домашно насилие,забрана  да се доближава до съпругата си ,до жилището и  местоработата ,както и до местата за нейните социални контакти и отдих за срок от три месеца.Ответника бил задължен да посещава и специална програма за формиране на умения за контрол на гнева и агресията.Била му наложена и глоба ,като на основание на решението била издадена и заповед .

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че единствено виновен за разстройството на брачните отношения е ответника,който проявявал грубо и агресивно отношение към ищцата без каквато и да е причина от нейна страна,обстоятелства които са довели до невъзможно съвместно съжителство и до дълбоко и непоправимо разстройство на брака и тъй като установено от свидетелите на ищцата по никакъв начин не е  опровергано от показанията на свидетелите посочени от ответника,които не  установяват и вина на ищцата за това разстройство в брачните отношения ,следва да се приеме,че вина за това има единствено и само ответника М.,но не и ищцата .

Безспорно е установено ,че по време на брака между страните ,е придобито семейното им жилище,като обезщетение за отчужден имот на ищцата дарен и от нейните родители ,като доплащането с парични средства е станало по време на съвместното им съжителство.

Както се посочи по-горе ,ищцата е била принудена да го напусне през 2008 година и да се установи при родителите си.впоследствие обаче е постановено решението по ЗЗДН и с него е постановена забрана по отношение на ответника да доближава ищцата и жилището .

Освен това е установено по делото ,че с оглед на създадените отношенията между страните и проявяваната грубост и агресивност от страна на ответника е невъзможно съвместното ползване на семейното жилище.

Ответника има възможност да се установи да живее в жилището на майка си в с.П ,която живее сама, тъй като братът на ответника от дълги години живее в чужбина.Това жилище видно от представените пред въззивната инстанция писмени доказателства представлява двуетажна жилищна сграда  застроена на 48 кв.м. ,така,че не съществуват пречки той да се установи да живее там.

Ето защо и като се има предвид здравословното състояние на ищцата ,съгласно представената епикриза и писмо на ТЕЛК гр.П ,съдът намира,че ползването на семейното жилище следва да се предостави на ищцата ,при положение,че съвместното ползване на същото е невъзможно с оглед на създадените и съществуващи отношения между страните и подчертано агресивното отношение на ответника към ищцата.

При така изложената фактическа обстановка ,съдът приема от правна страна ,че изключителна вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака на страните има единствено и само ответника,както и ,че ползването на семейното жилище находящо се в град П. следва да се предостави на ищцата.

В подкрепа на тези изводи на съда е и писмото написано от ответника по първоинстанционното дело ,приложено като доказателство .

От изложеното и извода,че ,първоинстанционният съд е постановил едно валидно и допустимо ,а по същество правилно решение в обжалваните му части,като обосновано и законосъобразно с оглед на събраните доказателства по делото и при спазване изискванията на чл.99 и чл.107 от СК е приел,че вината за разстройството настъпило в брака е на ответника,а семейното жилище следва да се предостави на ищцата,поради което същото следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото по подадената жалба,на ответницата Т.М. ще следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/ лв./чл.329 ал.1 от ГПК/

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,Пазарджишкият окръжен съд,

 

                     Р                Е            Ш                  И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 36/13.01.2009 година постановено по гр.дело №  1483/2008 година на Пазарджишкия районен съд в ОБЖАЛВАНИТЕ МУ ЧАСТИ  -досежно вината  и ползването на семейното жилище.

В останалите части решението на първоинстанционния съд не е обжалвано  и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА  Л.Г.М. *** с ЕГН ********** да заплати на Т.К.М./М/ направените разноски за въззивната инстанция в размер на 500/петстотин/ лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ :