Р Е Ш Е Н И Е

 

     215                   8.05.2009 год. ,гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, трети въззивен състав  , в публично заседание на петнадесети април двехиляди и девета година в състав:

 

                                                                     

                                                          Председател : Мина Т.                                         

                                                               Членове  : 1. К.Н.

                                                                                  2. В.М.  

С участието на секретаря Д.Н. 

прокурора С Я                                           

като разгледа докладваното от  съдията Т.                                                                                      В гр.дело    260  по описа на съда за 2009 година,за да се произнесе ,взе предвид следното:

 

 

 

 

         Производството  е въззивно -по чл.258 от ГПК.

         С решение на П р с № 35 от 25.11.2008 година,постановено по гр.д.№ 601 по описа на съда за 2008 година е  отхвърлен иска на  м.А.Б. *** срещу А.  Р.Ч. *** за лишаване от родителски права по отношение на детето  М.А.Ч. .

         В срока по чл.259 ал.І от ГПК така постановеното решение  е обжалвано от М.Б..Твърди в жалбата,че неправилно съдът е приел,че не са налице условията на чл.75 ал.І от СК. По делото се установило безспорно ,че ответника не полага никакви грижи за детето и не дава издръжка Издръжката се изплащала от Община Б и ответникът през последните 15 години само два пъти и то пиян търсел дъщеря си.

         Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявения от нея иск – уважен.

         В срока за отговор е постъпил писмен такъв от  ответника ,наречен „жалба”.От изложеното в него е видно,че ответникът намира решението за правилно.

         Такова е и становището на представителят на Окръжна прокуратура.

         Окръжният съд,като провери валидността и допустимостта на решението и съобрази посоченото в жалбата,за да се произнесе ,взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл.75  от СК.

         В исковата си молба против А.Ч. ищцата М.Б. твърди,че ответникът живее в гр.Банско,като са разделени от 15 години.Детето М.А.Ч.  живеело при своята майка.През всичките тези години бащата и детето се срещнали само два пъти,като ответникът бил пиян.Страдал и от п з – ш п ф.Състоянието му било тежко и той не могъл да изразява правно валидна воля.

         Ответникът не плащал издръжка,а такава била изплащана от Общината.С това си поведение – пълна незаинтересованост към детето и не плащане на издръжка,както и заболяването му –давали основание да бъде лишен от родителски права и моли съдът да постанови решение в този смисъл.

         Първоначално исковата молба е била нередовна,тъй като иска е бил предявен от детето,действащо като непълнолетни лично и със съгласието на своята майка,но  тази нередовност е надлежно отстранена.

         В срока по чл.263 ат ГПК е постъпил писмен отговор от представителят на прокуратурата,който е изразил становище,че от представените по делото доказателства не могат да се направят изводи за основателност на иска.

         Извън срока по чл.263 от ГПК – на 3.11.2008 година е постъпило писмено становище от ответника,което не е подписано,като към него са приложени писмени доказателства за твърдените от него обстоятелства.   В него се твърди още,че едва от връчване на определението на съд,постановено по реда на чл.140 от ГПК и призоваването му за съдебно заседание научил за висящото производство.Направено е и възражение за местна подсъдност,тъй като постоянния адрес на ответника бил в гр.Банско.Това възражение правилно е оставено без уважение от първоинстанционния съд,но съдът е приел в мотивите на решението си,че следва да обсъжда изложеното в писмения отговор по съществото на делото,както и да приеме и обсъжда представените с писмения отговор доказателства.

         Това становище въззивният съд не споделя изцяло.Видно е от книжата по делото,че препис от исковата молба е връчен лично на ответника на 12.09.2008 година,като са му дадени всички указания по смисъла на чл.131 ал.І от ГПК.Последиците от неподаване на отговор са  ясно и недвусмислено уредени в чл.133 от ГПК и те следва да бъдат отчетени,тъй като ответникът не твърди,че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства ,а и няма такива данни по делото.Следователно- според въззивния съд ответникът е загубил възможността  си да прави възражения и да представя доказателства.

Първоинстанционния съд,влизайки в противоречие е приел,че възражението за местна подсъдност е несвоевременно ,тъй като е направено в постъпил след дадения срок ,неподписан писмен отговор,а не е приложил останалите последици ,визирани в чл.133 от ГПК.Разбира се,не би следвало да се отрече възможността, отразеното в постъпил след срока писмен отговор да бъде обсъждано просто като становище на ответника по иска.защото разпоредбата на чл.133 от ГПК не следва да се тълкува и прилага буквално.И след срока за отговор ответникът може да навежда твърдения за недопустимост на иска или правни доводи,касаещи основателността на претенцията.

         Явно е,че ответникът оспорва иска,като счита,че не са налице основания за лишаване от родителски права.

         Такова е и становището на представителят на прокуратурата в първоинстанционното производство.

         Съдът,при условията на чл.269 от ГПК,за да се произнесе,взе предвид следното:

         Не е спорно,че непълнолетната М.А.Ч. е родена на 24.03.1992 година и страните по делото са нейни родители.Не е спорно още,че ответникът страда от п за – Ш-п форма и се провеждат лечения ,включително и и в п б з.

         Установено е от представено по делото удостоверение ,че при Държавната съдебно-изпълнителна служба П има образувано изпълнително дело с длъжник ответника,за принудително изпълнение на задължение за издръжка – месечно в размер на 50 лева,считано от 2.03.2006 година.Издръжката на основание чл.331 от ГПК /отм/ и чл.2 ал.2 т.1 и чл.3 ал.2 от Наредбата за изплащане от държавата на присъдена издръжка се изплащала от Община Б.Явно е,че при условията и по реда на посочените текстове от цитираната наредба по искане на взискателя съдебният изпълнител е приел,че длъжникът не работи и не притежава имущество върху което да се насочи изпълнение и е направил искане пред Общината.

         От показанията на св.Д – сестра на ищцата ,се установява,че тя живее заедно със сестра си и нейното дете при майка им – в апартамент в гр.Б.Свидетелката установява,че ответникът идвал два или три пъти да иска детето ,като” почти винаги бил пиян”.последно идвал преди около 3-4 години.През м.септември 2008 година го потърсили заедно с ищцата в гр.Б,като целта на ищцата била той да разреши М. да отиде в чужбина при майка си,където тя работи от две години.Не става ясно от показанията на тази свидетелка,дали изобщо са осъществили контакт с бащата и дали той е дал съгласието си детето да напусне страната.Свидетелката сочи,че майката на ответника им дала сведения,че Ч. не е добре здравословно.

         Според въззивният съд, първоинстанционния съд е допуснал още едно процесуално нарушение,като е извършил разпит като свидетел на непълнолетното дете в това производство.Казаното от детето въззивният съд съобрази и обсъжда,като негово становище при изслушване при условията на чл.15 от ЗЗД.М.Ч.,която към момента на изслушването и от съда е била на 16 години сочи,че само няколко пъти в живота си е виждала своя баща,че той не се е грижел за нея.Установява обаче,че той и е изпращал суми за издръжка ,макар и минимални – от порядъка на 15 лева.Последвало дело за издръжка.М. отишла също в Б ,за да даде баща и разрешение да напусне страната.Той първоначално се съгласил,но после се скрил и според нея се държал неадекватно.Нейното желание е да замине и да учи в И,където  живее и работи вече две години нейната майка и нейната сестра – дете на майка и от друг брак.От нейното становище още е видно,че след посещението им в гр.Б през м.септември 2008 година е получила запис със сума пари,изпратени според нея от майката на ответника.

         Предоставен е социален доклад от отдел „Закрила на детето”,както пред първоинстанционния,така и пред въззивния съд.Становище ,дали родителят да бъде лишен от правата си социалните работници не са изразили.От отразеното в доклада става ясно ,че М. е едно нормално,добре развито и отглеждано дете.

         При така установената фактическа обстановка ,съдът намира,че предявения иск е неоснователен.

         Макар и оскъдно,изложените фактически обстоятелства на които се основава иска,сочат на  основания за лишаване от родителски права по смисъла на чл.75 ал.І т.1 и 2 от СК.

         Съдът намира,че от събраните доказателства по делото не може да се направи извод,за наличието на което и да е от тези две основания.

         Разпоредбата на чл.74 от СК е уредила основанията за ограничаване на родителски права,като разпоредбата на чл.75 ал.І т.1 от СК – предвижда възможността за лишаване при особено тежки случаи по чл.74 от СК.

         Тоест – родителят следва да бъде лишен от правата си като такъв,когато с поведението си представлява опасност за личността,здравето,възпитанието или имуществото на детето  и то – когато се касае за особено тежък случай.

         Единственото относимо към това основание твърдение в исковата молба е позоваването на здравословното състояние на бащата.Безспорно установено е,че бащата има сериозно психично страдание.Установено е още обаче,че срещите между него и детето са редки и дори и „неадекватното му поведение” към детето и майката при тези редки контакти не би могло да се приеме за особено тежък случай  на поведение застрашаващо личността,възпитанието ,здравето или имуществото на детето.Не без значение е и това,че към настоящия момент детето е вече на  17 години.

         В чл.75 ал.І т.2 от СК е предвидено друго самостоятелно основание за лишаване от родителски права – когато без основателни причини родителят трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка.

         От становището на детето е видно,че бащата е давал макар и минимални средства за издръжката и,което като се има предвид здравословното му състояние,не може да се квалифицира като неполагане на грижи без основателни причини и не даване на издръжка.

            Установено е по делото,че издръжка в размер на 50 лева се дължи по силата на съдебно решение,считано от 2.03.2006 година.Не е установено по делото ,как точно се е стигнало до изплащане на тази издръжка от Общината.Последното обстоятелство само по себе си ,не може да доведе до извод за това,че издръжка не е давана.Детето М. установява,че и по време на процеса е получила пари с пощенски запис.

Лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при доказана нужда, когато с поведението си родителят създава риск за тяхното отглеждане и възпитание. От конкретните обстоятелства, установени по делото, не може да се направи такъв извод, поради което правилно искът е намерен за неоснователен.

Събраните по делото доказателства налагат убеждението, че искането за лишаване на бащата от родителски права е мотивирано от практически съображения - да се преодолеят затрудненията във връзка с получаването на съгласие от бащата за пътуване на детето в чужбина, които обаче не съставляват основание за лишаване на родител от родителски права по смисъла на чл. 75, ал. 1, т. 2 СК. Този въпрос може да бъде разрешен по друг ред - чл. 72 СК в съответствие с разпоредбите на Закона за българските документи за самоличност.

Изложеното ,мотивира съдът да приеме,че иска за лишаване на ответника от родителски права е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Постановеното в този смисъл първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.С оглед изхода на спора,разноски на жалбоподателя не се дължат.

По изложените съображения,Пазарджишки окръжен съд

 

                              Р   Е   Ш   И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на П р с № 35 от 25.11.2008 година,постановено по гр.д.№ 601 по описа на съда за 2008 година,с което е  отхвърлен иска на  М.А.Б. *** срещу А.  Р.Ч. *** за лишаване от родителски права по отношение на детето  М.А.Ч. .

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.              2.