Р Е Ш Е Н И Е 209

гр. Пазарджик,07.05.2009 г.

           В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

     ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД,   гражданска колегия,   в   публично

      заседание на двайсет и трети април две хиляди и девета година…...в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.К.                                                                  ЧЛЕНОВЕ: И.Д.                                                   

                                                    Б.И.

при секретаря Г. М. и в присъствието на прокурора……………., като разгледа докладваното от съдия Д. *** по описа           за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава ХХ от ГПК във вр. с чл. 317 от ГПК /по правилата за бързо производство/.

Обжалва се решение на Пазарджишкия районен съд по гр. д. № 1509/2008 г.

 

Окръжният съд приема, че НЗОК не е страна в настоящото производство, тъй като не е подадена жалба изрично от нейно име. / за това и с определение в проведеното съдебно заседание въззивния съд заличи това юридическо лице от списъка на страните по делото/. Обстоятелството, че адвокат М. има пълномощия да представлява и Н, както и Р з о к, което си качество е посочил в подписната от него жалба, не променя горния извод. Пълномощникът е упражнил правото да обжалва решението на районния съд от името на своя доверител, по отношение на който това решение е постановено – РЗОК-гр.П. Същото право е упражнил и законния представител на ответника по исковете. Неоснователно е оплакването в жалбата на адвокат М., че районния съд не бил уточнил с нарочен съдебен акт кой е пасивно легитимиран ответник по исковата молба. С определение от 01.09.2008 г.е прието, че това е РЗОК- гр. П, на когото е изпратен препис от исковата молба със срок за отговор. Това юридическо лице е призовавано и участвало в процеса и по отношение на него е постановено решение. Въпросът за пасивната процесуална легитимация по предявените искове по чл. 344 от КТ е решен правилно от районния съд, в съответствие с разпоредбите на пар. 1 Допълнителните разпоредби на КТ и чл. 61, ал.2 от същия кодекс. Не са допуснати нарушение и решаване на въпроса за правоприемството в процеса на страната на ищеца. След смъртта на П Н., чието уволнение се атакува като незаконно, производството е прекратено единствено по иска за възстановяването му на работа, който засяга строго лично правоотношение, в което е недопустимо както материално правно, така и процесуално правоприемство. Решението, с което исковете за отмяна на уволнението и присъждане на обезщетение са уважени по отношение наследниците на първоначалния ищец е допустимо, тъй като те встъпват в имуществените права на своя наследодател, а за да бъде разгледан акцесорния иск по чл. 344, ал.1,т. 3 е необходимо със сила на пресъдено нещо да се разреши въпроса за законността на уволнението. По въпроса за процесуалното правоприемство по този род искове се е произнесъл ВКС в свое решение № 869 по гр. д. № 687/2002 г., в което макар да няма изрични мотиви защо е допустимо правоприемството по иска за отмяна на уволнението, този иск е разгледан по същество и е уважен по отношение наследниците на починал в хода на процеса ищец.

След като установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, съставът на въззивния съд намира, че няма основания и за неговата отмяна. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като относно основанията за незаконност на уволнението настоящата инстанция споделя изводите, направени в мотивите на районния съд. Отговаря на действителността факта, че преди налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание П Н. не е дал обяснения по повод конкретните нарушения, послужили като основание за уволнението му. Не могат да се приемат за писмени обяснения изявленията му в т. нар. “доклад”  от 06.06.2008 г. Вярно е, че той предхожда заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но едва в нея директора на НЗОК е формулирал нарушенията на служебните задължения на на д-р Н., във връзка с които го уволнява. Когато е правил писмения доклад директорът на РЗОК е обобщил становищата на началниците на отдели и сектори и своето собствено, по повод  констатациите на проверяващия екип, извършил по-рано “административен контрол върху дейността на структурните звена на РЗОК-гр. П за периода 01.01.-31.03.2008 г. Върху този доклад има резолюция, с която се определя срок за изпълнение на препоръките и такава да се сведе до знанието на д-р Н. “за изпълнение”. За това и в неговия доклад, след обсъждане с ръководителите на структурните звена, той уведомява директора на НЗОК за взетите мерки, като споделя и несъгласие с определени оценки на проверяващите. Докладът му касае  цялостната работа на ръководената от него РЗОК, а не съдържа обяснения на личното му поведение и персонални дисциплинарни нарушения. За това и районния съд, с мотиви, които не е необходимо да бъдат повтаряни, /а само да се препрати към тях, съгласно чл. 272 от ГПК/, приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 193, ал.1 от КТ, което е достатъчно основание за отмяна на оспорваното дисциплинарно наказание “уволнение”.

Към мотивите на районния съд следва са се препрати и в частта им относно лисата на достатъчна конкретизация при посочване на дисциплинарните  нарушения в заповедта на уволнение. Всъщност двете нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, във връзка с което то  е отменено от районния съд, са свързани –  в заповедта не е посочено за какви конкретни нарушения е наложено дисциплинарно наказание, което препятства съдебната проверка за неговата законосъобразнсот, а доколкото и уволнения не е бил насяно с това, не е могъл да упражни правото си на защита в дисциплинарното производство, чрез даване на писмени обяснения. Във връзка с оплакването в жалбата, че в заповедта за уволнение е посочено какви нарушения е допуснал директора на РЗОК при сключване на индивидуалните договори с ЛЗБП, е необходимо да се добави следното:

Вярно, че се сочи какво липсва в съдържанието на договорите – не бил конкретизиран предмета на договорите. Но не става ясно кои са тези “коментирани договори”. Визира се само годината на сключването им – 2008 г., но не и точните дати, на които са сключени и което е по съществено, за да може да се извърши съответната проверка – с кои лечебни заведения. Прави впечатление, че допълнителната проверка за констатиране на конкретните нарушения при сключване на този вид договори е възложена и извършена едва след уволнение 13.06.2008 г. Това става ясно от приложения по делото  доклад от 27.06.2008 г. / л.48-50 от първоинстанционното дело/. Следователно тези нарушения не само, че не са посочени конкретно в уволнителната заповед, но очевидно, че още не са били установени точно към датата на издаването й.

В заключение следва да се отбележи, че районния съд е спазил процесуалния и материалния закон, като е отменил дисциплинарното наказание. До този резултат е достигнал след упражняване правомощията си за проверка на задължителната форма и реквизити по чл. 195, ал. 1 КТ на заповедта за дисциплинарно наказание и на останалите формални изисквания за законосъобразност на същото.  Предметът на заповедта на дисциплинарно наказание е свързан с едно от основните човешки права, признати от Конституцията - правото на труд. Защитата му, както и общите изисквания към всяко санкционно производство, налагат стриктно спазване на предвидените в закона защитни норми.

На осн. чл. 272 от ГПК следва да се препрати към мотивите на районния съд и по въпроса за дължимостта и размера на обезщетението по чл. 225 от КТ, с които мотиви е уважен иска, основаващ се на тази правна норма във връзка с чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ. Като краен резултат обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло от въззивната инстанция.

Искането на ответниците по жалбата за присъждане на разноски за въззивното производство в размер на 600 лв., съгласно представен списък, е основателно и следва да бъде уважено.  

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

 

                       Р     Е     Ш     И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишкия районен съд по гр. д.              № 1509/2008 г. в обжалваната част, с която е уважен иска за отмяна на дисциплинарно уволнение на д-р П Н. от длъжността “директор на РЗОК – гр. П” и частично този за присъждане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение до размера от 8 496, 15 лв. за периода от 13.06.2008 г. до 04.11.2008 г.

 

            ОСЪЖДА РЗОК – гр. П ДА ЗАПЛАТИ на З.А.Н., Г.П.Н. и Н.П.Н. 600 лв. – разноски                 за въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на препис от същото от страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.