Р Е Ш Е Н И Е 210

гр. Пазарджик,07.05.2009 г.

           В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

     ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданска колегия,   в   публично

      заседание на двайсет и трети април   две хиляди и девета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.К.                                                                ЧЛЕНОВЕ: И.Д.                                                   

                                                    Б.И.

при секретаря Г. Младеноваq като разгледа докладваното                             от съдия Д. *** по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава ХХ от ГПК във вр. с чл. 317 от ГПК /по правилата за бързо производство/.

Обжалва се решение на П р с по гр. д. №2078/2008 г., с което са отхвърлени като неоснователни исковете по чл. 344, ал.1, т.1-3 от КТ, предявени от Е.Д.Г. ***, против “Б Г Фс” ЕООД – гр. П. Въззивната жалба е подадена от пълномощника на ищеца в първоинстанционното производство с искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което се уважат обективно съединените искове. Оплакванията на жалбоподателя са за съществени нарушения на процесуалните правила, които рефлектирали и върху приложението на материалния закон. В жалбата се прави подробен анализ на доказателствата по делото, като се сочи какви нарушения е допуснал районния съд при тяхната преценка, за да достигне до неправилните според жалбоподателя фактически и правни изводи.           

Постъпил е писмен отговор от пълномощника на противната страна /ответника в първоинстанционното производство/. В отговора се твърди, че районния съд е обсъдил всички доводи на ищеца в исковата му молба, в съдебните заседания и в писмените бележки по съществото на спора и доколкото в жалбата се повтаряли тези от писмената защита, не се излагат съображения против тях, тъй като такива бил изложени още в първата инстанция.

         Въззивнитя съд, след като се запозна с оплакванията в жалбата и в изпълнение на правомощията си по чл.269-273 от ГПК, приема следното:

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивнитя съд намира, че следва да се препрати към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл. 272 от ГПК, тъй като напълно споделя фактическите констатации и правните доводи, в резултат на които е искове по чл. 344, ал.1-3 КТ са отхвърлени. Мотивите на първоинстанционния съд са твърде подробни и не е не необходимо да се повтаря изложеното в тях. Фактическите констатации почиват на събраните многобройни доказателства по делото, сред които настоящата инстанция счита, че следва да се отдаде значение най-вече на писмените – пълномощното, дадено на ищеца от управителя на дружеството-работодател и Заповедта от 18.12.2006 г., връчена му на 19.12.2006 г. От текста на пълномощното може да се направи извод, че въпреки липсата на нарочна длъжностна характеристика, ищецът е има право да тегли парични средства от банковите сметки на дружеството и да ръководи цялостната дейност по отпускане на кредити, респективно – по събиране и отчитане на погасителните вноски. Това пълномощно, наред с показанията на           св. Р С, който е бил служител в същия офис на дружеството, където е констатирана липсата на крупна сума от касата, са достатъчни, за да ангажират отговорността на Е.Г. за тази липса, във връзка с което се приеме, че извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в “злоупотреба с доверието на работодателя”. Всъщност, от показанията на този свидетел, подробно обсъдени в мотивите на районния съд, към които настоящата инстанция вече препрати, за да мотивира своя акт, става ясно, че достъп до касата в офиса е има единствено ищеца по делото. Вярното е, че този свидетел би могъл да се счита заинтересован от изхода на делото, но ищецът не е ангажирал доказателства, които да опровергаят показанията му, които пък са в синхрон с факта на притежаваното от Е.Г. пълномощно.

Що се отнася до спомената по-горе заповед, от нея пък е видно, че с изготвянето на счетоводни документи и воденето на съответните счетоводни книги е бил натоварен отново ищеца по делото, поради което пропускат да се водят книги и невъвеждането на част от съставените документи в аналитичния регистър по сметка “каса”, водена в компютърна програма, съставлява нарушение на така в възложените му от работодателя функции. Колкото до възражението, че заповедта е изготвена и връчена на ищеца преди подписване на трудовия му договор, съдът констатира, че се касае за разлика от един ден, която би могла да се дължи на това, че документите, връзката между които е очевидна, са били изготвени в проект, но по някакви причини се е стигнало до подписването им на различни дати. След като е бил запознат със заповедта, а ден по късно е приел да изпълнява съответната длъжност в дружеството на работодателя, ищецът следва да се счита натоварен от последния със задълженията, посочени в тази заповед.  А неизпълнението им, което има за последица зле водена отчетност и “затруднява установяването на действителност нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл.190, т.7 КТ. 

Безспорно установените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина са с такъв характер и тежест, че напълно логично обосновавана налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание “уволнение”. А след като да били спазени и всички предвидени от законодателя формални изисквания за законосъобразност на наложеното наказание, то искът за отмяната му и обусловените от него искове за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ, правилно са отхвърлени като неоснователни.

Като резултат от потвърждаване на решението в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лв. –  адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

                       Р     Е     Ш     И :

         ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишкия районен съд по гр. д.              № 2078/2008 г., постановено на 23.02.2009 г.

            ОСЪЖДА Е.Д.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Б Г Ф” ЕООД, със седалищен и адрес на управление: гр. П, ул.”К ш” № 21В, представлявано от управителя А.Н.Б., 500 лв. - разноски за въззивната инстанция.Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на препис от същото от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.