Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 Пазарджик

 

   2009

 

321

 
 

Номер                           Година                                  Град                                    

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пазарджишки  окръжен съд

 

ІІ-ри търговски  състав

 
 


                                                                                                                 

 

2009

8-04-14

8-04-14 888888888888888888

 

 

 
                

на                                                                     Година                                      

 

в публично (закрито ) заседание в  състав:

КРАСИМИР НЕНЧЕВ

 
                                                                    

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 
 


                                                      ЧЛЕНОВЕ:                                                    

 

 
                                                                   

                                                                                                                    

                                                                                                                            

 

 
 

Секретар :                                                       

КРАСИМИР НЕНЧЕВ     НЕНЧЕВ

 
 


като разгледа докладваното от съдията                                                                                   

 619 

 

2008

 
 


гражданско    дело №                   по описа за             

 

за да се произнесе взе предвид следното :

І. Страни в съдебното производство .

а/ Ищец:

В.С.Я. ***, ЕГН ********** ;

б/ Ответници:

-П на РБ, със седалище гр. С , бул. “В” № , представлявана от  главния прокурор на РБ  Б.В.;*** , със седалище   гр. П , бул. “ Ш с “ №  , представляван от председателя на съда С.  Ц. ;

-Ос с гр. П, представлявана от директора  Й.Д. ;  

ІІ. Обстоятелства , на които се основава  иска и искане( петитум на исковата молба)

В исковата молба се твърди , че през 2000г. с постановление на   О с с гр. П ищеца е привлечен , като обвиняем по сл. д. № 918/ 2000г. за извършено престъпление по чл. 115 от НК , за умишлено умъртвяване на лицето С С И  от гр. Х . Твърди се ,че с постановление на   О п гр. П  от 18. 10. 2001г. наказателното производство  е прекратено  ,като с определение на О с П  от 11. 03. 2002г. е отменено постановлението на Окръжна прокуратура П  за прекратяване на наказателното производство и делото е върнато  с указания за   изпълнение. Твърди се , че с постановление  на   Окръжна прокуратура гр. П  от  03.  02. 2005г. наказателното производство   отново е прекратено , като постановлението е влязло в законна сила . Твърди се ,че по повдигнатото обвинение с определение на окръжен съд П   от 21. 09. 2000г. по отношение на  ищеца е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража “ , като е престоял в ареста общо 105 дни.  Твърди се , че с определение на окръжен съд П от  20.11. 2000г. мярката за неотклонение е изменена в “ парична гаранция “ , като ищеца е  бил освободен от следствения арест на  04. 01.2001г.

Твърди се , че незаконно повдигнатото обвинение и незаконното задържане под стража във връзка с това обвинение  са причинили  на ищеца неимуществени вреди, описани в исковата молба по следния начин :

-поради лошите битови и хигиенни условия в следствения арест  при освобождаването ищеца е бил с изключително влошено здраве и отслабнал ;

-в резултат на повдигнатото обвинение  се е променило отношението на близки , съседи и приятели към ищеца – всички околни са гледали на него  по особен начин и с недоверие, срамът и унижението , които  е претърпял   са неизмерими ;

- има последици и в психичното му състояние ,които не са отшумели и до днес ;   

С допълнителна молба от  15. 10. 2008г. ищеца обосновава исковете си против отделните ответници по следния начин :

- против П на РБ  - искане и вземане на мярка за неотклонение “ задържане под стража “ , повдигане и поддържане на обвинение ;

-против Окръжна следствена служба гр. Ппровеждане на разследване и извършване на различни процесуални действия ;

- против Окръжен съд Пвземане на мярка за неотклонение “ задържане под стража”, отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство ;       

Моли съда , след като докаже твърденията да се осъдят ответниците  да заплатят солидарно на ищеца сумата от лв. , представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди ,ведно със законната лихва върху тази сума , считано от  05.07. 2005г. до окончателното  заплащане , както и сторените съдебно – деловодни разноски .Сочи доказателства в подкрепа на исковете .

Ответниците , чрез законните  си представители оспорват исковете . Молят съда исковете да се отхвърлят , като неоснователни . Не сочат доказателства .      

ІІІ. Правна квалификация на спора и фактически състав на правната норма .

От съдържанието на исковата молба и от допълнителните молби съдът прави извода , че  ищеца претендира обезщетение за неимуществени вреди на две правни основания- поради незаконно повдигнато обвинение  за извършване на престъпление и поради незаконно задържане под стража . Тези основания са посочени , както в първоначалната искова молба,с която е сезиран съдът, така и в допълнителните  уточняващи молби . При това изложение  на обстоятелствата в исковата молба и направеното искане следва извода ,че правното основание на предявените искове  е нормата на чл. 2 ал. І т. 1 и т. 2 и чл. 4  от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди/ ЗОДОВ/ - осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от дейност на правозащитните органи. Фактическият състав на  посочените правни норми  е следния :

1/ на незаконно повдигнатото обвинение :   

-        повдигнато обвинение от органите на следствието или на прокуратурата . Съдебната практика приема , че органите на следствието и на прокуратурата отговарят само в случаите на чл. 2 ал. І т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ- виж. Т. 10 на ТР № 3/ 22.04. 2005г. на ОСГК на ВКС ;

-        лицето да бъде оправдано или наказателното производство да бъде прекратено  на основанията , посочени в текста на чл. 2  ал. Іт. 2 от закона . Съдебната практика приема ,че съответния правозащитен орган отговаря и когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението ,което съответства на  основанието ,че “деянието не е извършено от лицето” -виж. Т.7  на ТР № 3/ 22.04. 2005г. на ОСГК на ВКС ;

-        обвинението трябва да бъде признато за незаконно по надлежния ред и в съответното производство ;

-        отговорността на Държавата в лицето на съответните правозащитни органи, преки причинители на вредите има гаранционно – обезпечителен характер ,тъй като  се понася независимо от отговорността на съответното длъжностно лице ;   

2/ на  задържането  под стража” , включително , като мярка за неотклонение:

    - в производството по обезщетение за причинените вреди съдът не е компетентен да  обсъжда   законосъобразността на наложената мярка за неотклонение (основанията за налагането й), тъй като това следва да бъде осъществено в отделно производство и по надлежния процесуален ред ;

   -   наложената мярка за неотклонение “ задържане под стража “ да бъде отменена , поради липса на законно основание .  Този елемент от фактическия състав на правната норма се характеризира със следното :

             -правно значение има отмяната ,а не изменението на мярката за неотклонение в по-лека ;

             -отмяната на мярката за неотклонение “ задържане под стража “ трябва да бъде извършено по реда на инстанционния  контрол в  самостоятелно   съдебно производство ;

       -оправдателната присъда, с която се отменя  марката за неотклонение “ задържане под стража “   не я определя , като “ незаконна  “ , тъй като  отмяната не е извършена по реда на инстанционния контрол ,а  представлява законово следствие  на   освобождаването на обвиняемия или подсъдимия от наказателна отговорност –чл. 309 от НПК. Само при хипотезата на чл. 2 ал. І т. 2 от ЗОДОВ  обезщетението за неимуществени вреди включва в себе  си и обезщетението  за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение “ задържане под стража “ , но при условието ,че такова искане е направено от страната  и че мярката  за неотклонение е отменена , като незаконна в отделно инстанционно производство  , като в този случай, за процесуална икономия, обезщетението не се присъжда самостоятелно , а заедно с това  за незаконното обвинение -виж. Т.13  на ТР № 3/ 22.04. 2005г. на ОСГК на ВКС ; 

3/ обезщетението се дължи за всички   имуществени и неимуществени вреди , които са пряка и непосредствена последица от увреждането , независимо от   това дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице – чл. 4 от ЗОДОВ.Тази правна норма се характеризира със следното :

          - неимуществените вреди биват два вида – физически болки и страдания , като резултат на увреждането и душевни страдания –страдания на психиката , свързани с емоционално –волевата  сфера  на личността ;

           - вредите трябва да са “ преки “ и “непосредствени “ –“преки” са вредите, които са закономерно и необходимо следствие на увреждането , а не негов  случаен резултат. ”Непосредствени “ са вредите, които са настъпили по време и място на увреждането ; 

             - обезщетението  за неимуществени вреди  се определя   глобално , на принципа на “справедливостта “ , залегнал в чл. 52 от ЗЗД , като се отчитат всички обстоятелства по делото -т. 11 от ТР № 3/ 2005г. на ОСГК на ВКС. Съдебната практика  приема  , че понятието “ справедливост” не е абстрактно понятие , като е свързано с преценката на редица обективно съществуващи критерии  и  обстоятелства ,като

                       –срокът на задържането и негативните последици  в психически и физически план за лицето  ;

                            -продължителността и интензитета на претърпените  болки и страдания ; 

                       -болките и страданията , които страната ще търпи за в бъдеще ;  

4/ Солидарната отговорност на ответниците намира законова опора в текста на чл. 53 от ЗЗД, като може да се реализира в един общ процес или поотделно .    

ІV. Фактическа страна на правния спор . 

С постановление  на Окръжна следствена служба( ОСС)  гр. П   от 18. 09. 2000г.  ищеца В.С.Я. *** е привлечен , като обвиняем за това , че на 13.09.2000г.   в гр. Х   умишлено е умъртвил пострадалия  С С И от същия град, престъпление по чл. 115 от НК.  С постановлението е взета мярка за неотклонение спрямо обвиняемия “ задържане под стража “ за срок от 24 часа . Привличането на ищеца , като обвиняем е разрешено от Окръжна прокуратура гр. П.  

На 21. 09. 2000г. Окръжна прокуратура П е направила искане пред Окръжен съд П за вземане на постоянна мярка “ задържане под стража “ спрямо обвиняемия В.С.Я. във фазата на досъдебното производство .

С определение от 21. 09. 2000г. , постановено по ч.н.д. № 589/ 2000г. Окръжен съд П е взел спрямо обвиняемия Я. постоянна  мярка за неотклонение “ задържане под стража” във фазата на досъдебното производство по образуването сл. д. №  918/ 2000г. по описа на ОСС Пловдив.  Определението на съда не е обжалвано от обвиняемия и е влязло в законна сила на 26. 09. 2000г.

С определение от 20. 11. 2000г.  на окръжен съд П  , постановено по ч. н. д. № 145/ 2000г. , по искане на обвиняемия В.С.Я. е изменена мярката за неотклонение “ задържане под стража “ в по – лека такава , парична гаранция в размер на   600 лв.

С постановление на Окръжна прокуратура П  от 18. 10.2001г. ,постановено по сл. д. № 918/ 2000г. е прекратено наказателното производство против обвиняемия Я. за престъпление по чл. 115 от НК.  В мотивите на постановлението разследващия орган  е приел, че от събраните доказателства ( обяснения на свидетели, оглед на местопроизшествието и заключения на СМЕ )  не може да се направи обоснован извод ,че обвиняемия Я. е извършител на престъплението по чл. 115 от НК.

Постановлението на Окръжна прокуратура П за прекратяване на наказателното производство е обжалвано пред Окръжен съд П от наследниците на пострадалия С С И от гр.Х.

С определение от  11. 03. 2002г. , постановено по ч. н. д. № 1774/ 2001г. е отменено постановлението на   Окръжна прокуратура П за прекратяване на наказателното производство и делото е върнато на прокуратурата за изпълнение на указанията относно събиране на доказателствата , посочено в мотивите на определението .

Определението на Окръжен съд П  от 11. 03. 2002г.  е обжалвано от обвиняемия Я. *** , който с решение  № 153/ 10. 10. 2002г. , постановено по в. ч. н. д. № 238/ 2002г. е потвърдил определението на Окръжен съд П от  11. 03. 2002г.  Решението на АС П  е влязло в законна сила .  

С постановление на Окръжна прокуратура П от 03. 02. 2005г. е прекратено наказателното производство против обвиняемия  В.С.Я. . В мотивите на постановлението е прието , че от събраните доказателства не може да се направи обоснован извод ,че обвиняемия В.С.Я. е извършил престъплението по чл. 115 от НК,както и че обвинението не е доказано . Наказателното производство е прекратено на основание чл. 237 ал.І т. 2 от НПК, поради това ,че обвинението не е доказано, Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е обжалвано и е влязло в законна сила .  

Като свидетел по делото се разпита лицето  С   Г Б , втори братовчед  на ищеца .Свидетелят обясни пред съда , че преди задържането ищеца е бил весел общителен и контактен човек. Обясни, че след  освобождаването на ищеца от ареста  е  установил  промяна в  личността   му  изразяваща се в следното :  

-        външна промяна – уплашен и отслабнал;

-        промяна в поведението – затворен в себе си ,започнал да отбягва приятели и познати , не е контактен , започнал да вярва в бога ,станал избухлив ;

-        поради факта ,че бил обвинен в убийство и задържан  не можел да си намери работа , тъй като работодателите го избягвали ;

      -   провокирано от поведението  на близките,  на пострадалия( считайки ищеца за убиец , закани от тяхна страна и счупване на портата им) , както и от отношението на населението на гр. Х към ищеца( намразили го , смятайки го за убиец)  ,   семейството   му  , състоящо се от него самия , майка му и сестра му били принудени да се изселят в   друго населено място ;

По делото бе изслушано и прието заключение на съдебно- медицинска , психиатрична експертиза , относно психичното състояние на ищеца . От заключението на  медицинския експерт и от обясненията му дадени пред съда  се установи  следното :

-        ищеца не страда от по  з ;

-        увреждане на психиката няма ;

-        за времето от м. януари на 2001г.  до настоящия момент не е търсил медицинска помощ и не е лекуван ;

-        оплакванията  на ищеца от главоболие със стягащ характер , сърцебиене ,плачливост , склонност към афекти и агресивност  са свързани с  неговата генна психика и личностната му особеност и  не са в резултат  на психично заболяване . В заключението е посочено ,че това са  краткотрайни и  бързопреходни кризисни състояния в резултат на невротична реакция и остро психотравматично въздействие , които при медикаментозно лечение имат добра невротична прогноза .

-        липсват обективни данни за динамика на  оплакванията от  2001г. до настоящия момент ;    

    V. Правни изводи .

1. По иска  против Прокуратурата на РБ.

Искът е изцяло неоснователен.

Отговорността на П на РБ се ангажира за действията на Окръжна прокуратура П. В исковата молба отговорността на този правозащитен орган се обосновава с факта,че е повдигнал и поддържал обвинение против  ищеца   за престъпление по чл. 115 от НК и че е направил искане пред съда за вземане на постоянна марка за неотклонение  “задържане под стража “ във фазата на досъдебното производство .

От данните по делото се установява , че  ищеца е привлечен , като обвиняем при действието на  отменена норма на чл. 207 ал. І  от НПК(Дв. бр. 86/ 28.10.2005г. ) ,според която лицето се привлича , като обвиняем  от следователя , който съставя постановление за привличане на обвиняем (сегашния закон в чл. 219 ал. І от НПК  урежда по същия начин правомощията по привличането на едно лице ,като обвиняем с разликата,че действието по привличането следва да се докладва от следователя на  наблюдаващия прокурор )  .  Според действуващия към този момент НПК ( чл. 235 ал.Іот НПК ) правомощието на прокурора е да внесе в съда обвинителен акт против лицето, но не и да го привлича , като  обвиняем( сегашния закон в чл. 246 ал. І от НПК урежда по същия начин правомощията на прокурора по внасянето на обвинителен акт в съда )   .  Установи се по делото , че Окръжна прокуратура П не е внесла обвинителен акт против ищеца в съда, а напротив с две свои постановления  е прекратила наказателното производство против ищеца , приемайки, че обвинението не е доказано .

След като Окръжна прокуратура П не е повдигнала обвинение против ищеца няма основание за отговорност по чл. 2 ал. І т. 2 от ЗОДОВ. В тази връзка следва да се отбележи , че прокуратурата само е удължила срока по чл. 152а ал. 3 от НПК ( отм.) от 24ч. на 72ч.

2. По иска  против  Окръжна следствена служба гр. П.

Искът е   основателен по отношение на отговорността по чл.  2 ал.І т. 2 от ЗОДОВ и   неоснователен  по отношение на отговорността по чл.  2 ал.І т. 1 от ЗОДОВ .

 Установи се по делото ,че този   правозащитен   орган на наказателното производство  е повдигнал ( лицето е привлечено , като обвиняем с постановление за привличане , на обвиняем )  и е  поддържал ( съставил е обвинително постановление по чл. 219 ал. Іот НПК /отм./)   обвинението  спрямо ищеца за престъпление по чл.115 от НК . Установи се също така ,че с влязло в сила постановление  на Окръжна прокуратура  П  образуваното наказателно производство е прекратено , поради недоказаност  на обвинението.  При тези данни е осъществено изцяло  основанието за отговорност на правозащитните органи по чл. 2 ал.І т. 2 от ЗОДОВ – незаконно повдигнато  обвинение , тъй като образуваното наказателно производство е прекратено поради това ,че деянието не е извършено от лицето ( недоказаност на обвинението )  .

Искът против   Окръжна следствена служба П за отговорност по чл. 2 ал. І т. 1 от ЗОДОВ е неоснователен , тъй като :

-        този правозащитен орган не е направил искане за вземане на постоянна мярка за неотклонение “ задържане под стража “ . Искането е направено от Окръжна прокуратура Пловдив. Определената мярка за неотклонение “ задържане под стража “, за период от 24 часа е взета при  условията на чл. 152а ал. 3 от НПК ( отм. ) ,а не като постоянна мярка за неотклонение във фазата на досъдебното производство , каквото е изискването на правната норма .

-        дори да се приеме ,че ОСС  П е иницирало искане  пред органите на прокуратурата за вземане на постоянна марка за неотклонение” задържане под стража “ ,при хипотезата на чл. 152а ал. ІІ от НПК ( отм. ), за което по делото няма данни  то  отговорността на този орган отново не може да бъде ангажирана  по две съображения :

              а/мярката за неотклонение “ задържане под стража “ не е  взета от този правозащитен орган , а от окръжен съд П. Настоящият съдебен състав счита , че отговорност по чл. 2 ал.І т. 1 от ЗОДОВ може да носи само органа , който е взел мярката за неотклонение  , но не и органа иницирал производството по вземане на мярката .  

              б/мярката за неотклонение “ задържане под стража “ не е отменена, като  незаконна в самостоятелно  инстанционно производство , а е изменена в по-лека такава по искане на обвиняемия – виж Р. № 1999/ 05  от 04. 01. 2006г.на ВКС по гр. д. № 1248/ 2004г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.

Съдът счита ,че Окръжна прокуратура П  също не следва да нови отговорност по чл. 2 ал. І т. 1 от ЗОДОВ за взетата мярка за неотклонение” задържане под стража “ ,въпреки факта, че този правозащитен орган  е  иницирал производството по чл. 152а  от НПК ( отм.) . Съображенията на съда за този извод  отново  се обосновават с факта  , че отговорност по чл. 2 ал.І т. 1 от ЗОДОВ може да носи само органа , който е взел мярката за неотклонение  , но не и органа иницирал производството по вземане на мярката , както и с факта , че  мярката за неотклонение “ задържане под стража “ не е отменена, като  незаконна в самостоятелно  инстанционно производство , а е изменена в по-лека такава по искане на обвиняемия .

Съдът счита ,че правозащитните органи не могат да носят отговорност по чл. 2 ал.І т. 1 от ЗОДОВ ,в случаите , когато мярката за неотклонение “задържане   под стража “ не е отменена, като незаконна , а   само поради факта , че лицето е оправдано по повдигнатото обвинение или наказателното производство е прекратено на някое от основанията , посочени в текста на чл. 2 ал. І т. 2 от ЗОДОВ. Този извод следва от основанията за отговорност , които са различни. Както бе посочено по – горе отговорността по чл.2 ал.ІІ т. 2 от ЗОДОВ може да кумулира  и  отговорността по чл. 2 ал. І т. 1 само при осъществено основание за тази отговорност.  Ако задържането под стража не е отменено, като незаконно  по реда на инстанционния контрол не е допустимо за това действие правозащитните органи да носят отговорност само поради факта на незаконността на обвинението . Касае се за различни фактически състави на отговорност, при наличието на които може да се осъществи отговорността . Настоящият съдебен състав не приема някои становища  в  съдебната практика за това , че незаконността на обвинението съдържа в себе си и основанието за отговорност  ,за  взета мярка за неотклонение  “ задържане под стража “, тъй като срещу лицето не е следвало да се повдига обвинение. Както вече бе посочено по – горе,  касае се за различни основания( различни фактически състави )за отговорност на правозащитните органи,които трябва да бъдат осъществени , за да възникне отговорността .Незаконността на обвинението не означава и незаконност на мярката за неотклонение , тъй като двете действия произтичат от различни правни основания . Едни са основанията за налагане на мярка за неотклонение “ задържане по стража “ ( тези посочени в текста на чл. 152а ал. 6 от НПК / отм./), съвсем различни са основанията за оправдаване на обвиняемия или за прекратяване на наказателното производство срещу него . Възможно е във фазата на досъдебното производство да са налице основанията за вземане на най- тежката мярка за неотклонение,а в последствие лицето да бъде оправдано от съда или пък да бъде прекратено наказателното производство срещу него , както е възможна и обратната хипотеза , което потвърждава извода за алтернативната отговорност  на двете правни основания и осъществяването й само при доказан фактически състав.

3. По иска против Окръжен съд П   

Искът  е изцяло неоснователен.  

Исковата претенция против този правозащитен орган се обосновава с факта , че този орган е взел спрямо  ищеца постоянна марка за неотклонение “ задържане под стража “ във фазата на досъдебното производство .

Въпреки ,че мярката за неотклонение “ задържане под стража “ е взета от този правозащитен орган , тя не е отменена по реда  на инстанционния контрол , поради което отговорността  по чл. 2 ал.І т. 1 от ЗОДОВ не може да бъде осъществена . Съображенията на съда за този извод бяха изложени по – горе, поради което е ненужно тяхното приповтаряне .

По отношение на това основание за отговорност съдът намира за основателно и възражението за това ,че претенцията е погасена по давност.  Давностният срок е 5 годишен започва да тече от  влизане в сила на определението , с което е отменена мярката за неотклонение - виж. т. 4  на ТР № 3/ 22.04. 2005г. на ОСГК на ВКС . В конкретния казус мярката за неотклонение не е отменена , а е изменена в по-лека, поради което въобще не може да се говори за основание,  за отговорност по тази правна норма и нейната преклузия . Дори да се приеме , че изменението на мярката за неотклонение е породило правото на обвиняемия за търсене  на  отговорност по чл. 2 ал. І т.1 от ЗОДОВ то това права е погасено по давност .Изменението на мярката за неотклонение е станало на 20. 11. 2000г. ,а исковата молба е постъпила в съда на   04. 07. 2008г. , след изтичане на 5- годишния давностен срок .

Искът против Окръжен съд П за отговорност по чл. 2 ал. Іт. 2 от ЗОДОВ е неоснователен поради факта ,че този правозащитен орган не може да носи отговорност на това правно  основание.        

 4.Размерна дължимото обезщетение. 

Както бе посочено по – горе исковете се явяват основателни единствено против  ответника Окръжна следствена служба гр. П за незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 115 от НК. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен да се съобрази с текста на чл.52 от ЗЗД  , като отчете всички обстоятелства по делото  и  събраните доказателства , които ги установяват.

От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно – психиатрична експертиза съдът приема за недоказани твърденията в исковата молба за причинени разстройства на психиката на ищеца от незаконно повдигнатото  обвинение. Установи се по делото ,че ищеца не страда от психично заболяване и няма увреждане на психиката   ,а невротичните оплаквания , които бяха описани по-горе  не са в резултат на психично заболяване и   увреждане на психиката , а произтичат  от генетичната и личностнова особеност на индивида .

Съдът като съобрази  обясненията на св.  С Б приема за доказани твърденията в исковата молба за това , че незаконно повдигнатото обвинение е дало отражение върху емоционалния живот на ищеца и неговото душевно състояние , изразяващи се в:

-        промяна  в поведението на ищеца  спрямо близки и познати  ;

-        промяна в отношението на близките  на пострадалия и на хора от гр. Х  спрямо   ищеца  ,по начина описан във фактическата страна на спора ;

-        накърняване на доброто име , честта и достойнството  на ищеца в обществото ;

Съдът дава вяра на обясненията на св. С Б , тъй като те не са опровергани по никакъв начин от ответните страни . Родствената връзка на свидетеля с ищеца съдът преценява според разпоредбата на чл. 172 от ГПК.  

Съдът като съобрази тежестта на обвинението и негативните последици за ищеца в емоционално –волеви аспект, тъй като не се доказа  увреждане на психиката счита ,че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде в размер на сумата лв.(   лева ).    Този размер на обезщетението съдът определи ,като съобрази и  тежестта на нравствените страдания , на ищеца . Обстоятелството ,че те не са довели до увреждане на пс ,че ищеца не страда от п з , че от 2001г. до настоящия момент ищеца не е търсил медицинска помощ за душевните си страдания и не е лекуван мотивира съдът да определи размера на  обезщетението . Освен това следва да се отбележи и едно друго обстоятелство . Промяната в емоционалния живот на  ищеца и неговите душевни страдания от незаконно  повдигнатото обвинение се установяват единствено в обясненията на неговия братовчед , свидетеля  С  . По делото не се събраха каквито и да било други доказателства( обясненията на други свидетели, които не се намират в родствена връзка с ищеца или писмени доказателства ), които да подкрепят твърденията на ищеца за преживените нравствени страдания . 

Горепосочената сума се дължи ведно със законната лихва , считано от 05. 07. 2005г. , както е посочено в исковата молба до окончателното изплащане . До размера лв. иска ще следва да се отхвърли ,като неоснователен.

Съдът счита , че  отговорността на ОСС П  в настоящето съдебно производство  ще следва  да се   реализира чрез отговорността на Прокуратурата на РБ . Този извод следва от измененията в Закона за съдебната власт, приети с Дв. бр. 42/ 05. 06. 2009г. По силата на тези изменения ( чл. 148- чл. 154  от ЗСВ) следствените органи загубиха самостоятелната си правосубектност, определена в отменената норма на чл. 123 ал. І от ЗСВ(  юридически лица на бюджетна издръжка ) . Бившите окръжни следствени служби станаха окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури . В параграф 111 на ПЗР на ЗИД  на ЗСВ е посочено , че Прокуратурата на РБ  е правоприемник на активите , пасивите , архива , както и на другите права и задължения на Националната следствена служба и  на окръжните следствени служби към деня на влизането на този закон в сила .  Тъй като Прокуратурата на РБ е конституирана , като страна в настоящето съдебно производство , съдът приема ,че  не  следва с нарочно определение  да се  прилага разпоредбата на чл. 227 от ГПК .

На основание чл. 10 ал. ІІІ  от ЗОДОВ ще следва да се осъди ответника Прокуратурата на РБ , със седалище гр. София , бул. “Витоша” №2 , представлявана от  главния прокурор на РБ  Б.В. , като правоприемника на активите и пасивите на Окръжна следствена служба гр. П, представлявана от директора  Й.Д. да заплати в полза на ищеца сумата 0, 60 лв. , представляваща част от сторените разноски по делото ,съразмерно на уважената част от исковете .

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК  Пазарджишкия окръжен съд

 

 

                                                           Р    Е    Ш    И   :

 

ОСЪЖДА П на РБ , със седалище гр. С , ул. “В” №2 , представлявана от  главния прокурор на РБ  Б.В. , като правоприемника на активите и пасивите на Окръжна следствена служба гр. П, представлявана от директора  Й.Д. да заплати в полза на В.С.Я. ***, ЕГН ********** сумата лв.( лева ), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление по чл. 115 от НК , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 05. 07. 2005г. до окончателното изплащане , както и сумата 0, 60 лв. , представляваща част от сторените разноски по делото ,съразмерно на уважената част от исковете .

До размера 50 000 лв.  ОТХВЪРЛЯ ИСКА , като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА  на В.С.Я. ***, ЕГН ********** против П на РБ , със седалище гр. С, бул. “В № , представлявана от  главния прокурор на РБ  Б.В. , като правоприемника на активите и пасивите на Окръжна следствена служба гр. П за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно задържане под стража , като мярка за неотклонение , като  НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ   на В.С.Я. ***, ЕГН ********** против Прокуратурата на РБ, със седалище гр.  , бул. “В” № представлявана от  главния прокурор на РБ  Б.В. *** , със седалище   гр. П , бул. “ Ш с “ № 167 , представляван от председателя на съда С.  Ц. за солидарно заплащане на сумата лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление по чл. 115 от НК и за незаконно задържане под стража , като мярка за неотклонение, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 05. 07. 2005г. до окончателното изплащане , като  НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок  от   връчването му  на страните  пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

                                                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :