Р Е Ш Е Н И Е

  317         24.06 .2009 год. , гр.Пазарджик

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 Пазарджишки  окръжен  съд , гражданска  колегия ,трети въззивен състав, в  публично заседание на седемнадесети юни  през две хиляди и девета година в състав:

 

 

 

                                                           

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева  

                                             ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                               Венцислав Маратилов                                                                                                                 

                                                                                        

 

при секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното от съдия Т. *** по описа за 2008 година, ,за да се произнесе ,взе предвид следното :

 

 

        Производството е по чл.196 от ГПК /отм./ във връзка с § 2 ал.І от ПЗР на ГПК.

С решение на Пещерски районен съд № 59 от 30.06.2008 година,постановено по гр.д.№ 543 по описа за 2006 година  е допусната съдебна делба между  М.М.К. ***, И.М.Ш. ***, Н.Л.М. ***, К.А.М. *** и Лл А.М. ***, Б.Ц.Х. ***, обл. П, ул. “Г.Б.” № 9, Й.Г.У. с ЕГН ********** *** и И.Б.М. с ЕГН ********** ***    на следният недвижим имот: дворно място представляващо УПИ .-414, кв. .а, по плана на с. Б., обл. П, ул. “П.” № 28, с площ на целия имот от 800 кв.м., ведно с едноетажно масивно жилище със застроена площ от 100 кв.м. и лятна кухня към жилището с площ от 9 кв.м., при съседи: УПИ .-., 123 на А. Д, улица, УПИ . на Д. Т. и улица,както и земеделски земи- 1.Нива от 2.227 дка - 1.905 дка- четвърта категория и 0.312 дка - осма категория, местн. ”К” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № ., при граници и съседи: им. № , им.  № , им. № , им. №,    2.Нива от 1.814 дка - 0.109 дка, четвърта категория и 1.705 дка, осма категория, местн. ”Е. В.” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № ., при граници и съседи: им. № , им. №, им. № , им. № , 3. Нива от 1.782 дка, четвърта категория, местн. ”Б.” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № , имот № , при граници и съседи: им. № , им № , им. № , им. № , им. № и им. № ,  4. Нива от 1.782 дка - 1.372 дка, четвърта категория и 0.410 дка, осма категория, местн. ”Л” в землището на с. Б, обл. П.  ЕКАТТЕ № , имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № ,  5. п.” в землището на с. Б, обл. П.  ЕКАТТЕ № ., имот № , при граници и съседи: им. № ., им. № , им. № , им. № ,   6. Нива от 0.890 дка – 596 дка, седма категория и 0.294 дка, осма категория, местн. ”Г. Д.” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № ,

  7. Нива от 2.389 дка, девета категория, местн. ”Т” в землището на с. Б, обл. П. ЕКАТТЕ № , имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № ,  8. Нива от 2.673 дка - 0.027 дка, четвърта категория и 2.646 дка, осма категория, местн. ”Л” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № , имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № , им. № ,  9. Нива от 1.619 дка,  четвърта категория, местн. ”П” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № ., при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. №  и им. № , 10. Нива от 0.691 дка, четвърта категория, местн. ”Г” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № ,    11. Нива от 0.269 дка, четвърта категория, местн. ”К” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № ,  12. Нива от 0.859 дка, четвърта категория, местн. ”Г” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. №  им. №  им. № ,  13. Нива от 0.889 дка, четвърта категория местн. ”Б п” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. №  и им. № ,  14. Овощна градина от 0.891 дка, четвърта категория, местн. ”Ч” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. №  им. № , им. № , им. №  и им. № ,  15. Овощна градина от 0.889 дка, четвърта категория, местн. ”Д” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № ,  16. Нива от 0.564 дка, четвърта категория, местн. ”Б” в землището на с. Б,  обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № ,  17. Нива от 1.101дка, четвърта категория, местн. ”Б” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № , им. №  и им. № .

Определени са дяловете на съделителите както следва: за  УПИ  кв. а, по плана на с. Б, обл. П, ул. “П” № 28, с площ на целия имот от 800 кв.м., ведно с едноетажно масивно жилище със застроена площ от 100 кв.м. и лятна кухня към жилището с площ от 9 кв.м: 5/8 идеални части общо за ищците – Й.У. и И.М., и 1/8  идеална част общо за М.М.К. и И.М.Ш.,1/8 идеална част за Б Ц. Х, общо 1/8 идеална част за Н.Л.М.,К.А.М. и Л. А.М., а за земеделските земи дяловете са : ¼ идеална част за ищците – Й.У. и И.М., 1/4  идеална част общо за М.М.К. и И.М.Ш., 1/4 идеална част за Б. Ц. Х, общо 1/4 идеална част за Н.Л.М., К.А.М. и Л А.М..

В срока по чл.197 от ГПРк /отм./ решението е обжалвано от  И.М. и Й.У. в частта,с която са определени дяловете на съделителите в обобщен размер ,вместо – да се посочи конкретно дела на всеки съделител,както и в частта,с която са допуснати до делба земеделски имоти.

Допускайки делба съдът бил длъжен да се произнесе по това ,какъв е дела на всеки сънаследник и като е групирал съделителите и определил общ дял-нарушил процесуалния закон.

За да допусне до делба земеделските имоти,съдът бил приел за допустимо и основателно възражението на ответниците за унищожаемост на завещателното разпореждане на К.М. от 29.02.1992 година.Изложени са доводи,че извод за унищожаемост на завещанието бил направен въз основа на свидетелски показания,събрани с цената на процесуално нарушение.Анализират се показанията на този свидетел и се подържа,че няма основания  да се приеме,че завещателното разпореждане е  унищожаемо,като направено поради насилие.подържа се,че завещанието е породило своето действие и земеделските имоти принадлежат на Г. М.,респективно на неговите наследници.тъй като никой от тях /Й.У. и И.М. / не били заявили искане за извършване на делба,то  тези имоти не следвало да бъдат допускани до делба.

Писмен отговор от ответниците по жалбата не е постъпил.

В хода на производството пред въззивната инстанция е починал ответника по жалбата Л. М. и в производството са конституирани неговите наследници – деца  малолетния Л.М.,представляван от своята майка П.С. и непълнолетната н.М.,действаща лично и чрез своята майка П.С..Новоконституираните ответници не са изразили становище.

Събрани са нови доказателства от въззивната инстанция.

Съдът,като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

Предявен е иск за делба.Производството е във фаза по допускане на делбата.

В исковата си молба против М.М.К. ***, И.М.Ш. ***, Н.Л.М. ***, К.А.М. *** и Л А.М. ***, Б.Ц.Х. ***, обл. П, ул. “Г. Б” № 9, ищците Г. К. М. с ЕГН ********** *** И.Б.М. с ЕГН ********** ***  твърдят, че с ответниците са наследници на К. Д М., бивш жител ***, починал на 21.03.1993 г., както и на С. Г. М. ***, починала на 18.05.1978 г. като ищцата И.М. била съпруга на ищеца Г. М..

След предявяване на иска е починал Г. М..Негови наследници са съпругата му – ищцата И.М. и Й.У.-дъщеря,с които е продължило производството по делото.

     Ищците твърдят, че съгласно нот. акт № ., т. ., нот. дело № /1990 г. по описа на Районен съд П, ищецът и съпругата му били собственици на ½ ид. част от процесният делбен УПИ, а по регулационния план на с. Б от 1967 г. останалата ½ ид. част от имота била записана на наследници на К. Д. М.. Твърди се още, че преди смъртта си К. Д. М., по силата на саморъчно завещание от 22.02.1992 г. обявено с протокол от 27.03.2001 г. от Нотариус Г. К, вписано в нот. камара под №387 бил завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на сина си Г. К. М., а именно първоначалния ищец, и при тези данни ответниците били имали права върху описания недвижим имот, доколкото били наследници на съпругата на К.М., С. М., починала през 1978 г.. Твърди се в исковата молба, че една от дъщерите на К.М. и С. М. – Ц. К. М. – Х. (по мъж), се е била отказала от наследството на С. Г. М. с декларация от 23.02.1981 г., заверена от завеждащ нот. служба в Кмество с. С, обл. П, поради което нейните наследници по закон не били посочени като ответници.

     Ищците твърдят, че не можели доброволно да поделят целия гореописан имот, и молят съда да постанови решение, с което да допусне до делба описаният  по горе имот, при  законоустановените квоти.

     Становището на ответниците е,че в производството следва да участвува и наследника на Ц.  Х,тъй като не е налице надлежен отказ от наследство.

     Ответниците по делото, чрез процесуалният им представител адв. И., оспорват иска за делба като  твърдят,че има образувано производство за делбата на жилищния имот,по което е постановено решение по допускане на делбата.По отношение на жилищния имот твърдят още,че той представлява два самостоятелни обекта на собственост и че ищците не са владели половината от жилищната сграда,която е използвана от съпруга на наследодателя и до която са имали достъп и останалите наследници.

     Оспорено е представеното саморъчно завещание,като е оспорена неговата  истинност.

     Впоследствие е подържано и възражение,изложено с писмена молба за нищожност на това завещание ,като направено поради насилие ,упражнено от Г. М. по отношение на завещателя К.М..В същата писмена молба /на стр.74 от делото/ се подържа,че изобщо липсва воля на завещателя,тъй като върху него бил оказан натиск да направи това завещание въпреки волята си.Това възражение е още по-добре конкретизирано в съдебно заседание от 5.07.2007 година.В този протокол процесуалния представител на ответниците посочил,че се позовават на нищожност на завещанието ,тъй като върху завещателя е било упражнено физическо насилие,изобщо липсвала воля,поради което доводите им са за нищожност на това завещание.

     Направено е искане по пътя на възражението за намаление на завещателните разпореждания до размера на запазената част,която в конкретния случай възлизала на 2/3 идеални части.

     При условията и в сроковета на чл.278  ал.ІІ от ГПК /отм/ ответниците са направили искане за включване в делбената маса и на други имоти,а именно 17 броя земеделски имоти,подробно описани в  писмената молба.Искането е направено своевременно,но съдът  е включил тези имоти в делбената маса с нарочно определение по-късно.

     Представени са писмени доказателства – решения на ОбСЗГ и скици,от които е видно,че процедурата по специалния закон – ЗСПЗЗ по отношение на тези имоти е приключила и те са годен обект на делба.

     Съдът,като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение,прие за установено следното:

     Видно от представеното удостоверение за наследници общите на страните наследодатели С. М. и К.М. са починали съответно на 13.05.1978 година  и 21.03.1993 година.Първоначалния ищец Г. М. е техен син –починал е в хода на производството и е наследен от съпругата си И.М. и дъщеря си Й.У..Я. Ш. е тяхна дъщеря – оставила за свои наследници М.К. и И.  Ш..Ц. Х. или Х. е третия им пряк наследник,който след смъртта си е наследен единствено от Б.Х..Веднага следва да се отбележи,че  е представена молба за отказ от наследство на Ц. Х,като този отказ се отнася само до наследството на нейната майка С. М..

     Отказът от наследство е едностранно изявление от лице, за което се е породило право на наследяване, насочено към прекратяване на правото на наследяване и пораждащо права за другите наследници, за действителността на което е достатъчна писмена форма и чието действие се поражда след вписването в специалната книга към районния съд по разпореждане на районния съдия.не е установено по делото да е извършено надлежно вписване в нарочната книга,поради което всъщност не е налице отказ от страна на Ц. Х. от наследството на  покойната и майка С.  М..Освен това земеделските имоти ,включени в делбата са възстановени като собственост на К.М.,от наследството на който няма и твърдения тази негова дъщеря да се е отказала.

     Останалите съделители – Н.,К. и Л. М. са наследници на четвъртия пряк наследник на К. и С. М. – А. М..

     Л. М.,както вече беше посочено е починал в хода на производството пред въззивната инстанция и е наследен от своите деца.

     Образувано е било гражданско дело № 300 от 1989 година пред Пещерски районен съд.Производството е за делба на същия жилищен имот между К.М. и неговите четири деца,като наследници на С. М..По това дело е постановено влязло в сила решение на 8.11.1989 година ,като имота е допуснат до делба при права ½ идеална част за К.М. и по 1/8 ид.част за всеки  от четиримата преки наследници.Производството по делото е продължило във втората фаса,като е разпоредено изпращането на ОбНС с оглед възможността да се формират два самостоятелни дяла и всъщност това дело и висящо пред пещерски районен съд.Отделен е въпроса,че още през 1981 година е имало постановено решение по допускане на делба между същите страни на същия имот,и в същия смисъл по гр.д.№ 137/1981 година,което е било спряно във втората фаза по общо съгласие и после прекратено.Очевидна е незаконосъобразността на всички тези действия,но те са без отношение към настоящото производство.

     Ответниците са подържали че производството по делото по отношение на жилищния имот следва да бъде прекратено,поради наличието на влязло в сила решение/даже две/ с които е допусната делба на същия имот.съдът е приел тези доводи е прекратил производството .С определение на въззивния съд е отменено определението за прекратяване на производството,като въззивната инстанция се е позовала на новите правни и фактически положения.

     С нотариален акт № . том . нот.дело № 1.1990 година К.М. е продал на своя син Г. М. ½ идеална част  от недвижимия имот парцел ХІХ-. в кв.. а ведно с 1/2 ид.част от жилищната сграда в имота.

     На 22.02.1992 година К.М. е съставил саморъчно завещание,универсално по своя характер в полза на сина си Г. М..За обявяването на това завещание е съставен надлежен протокол.

     Веднага следва да се отбележи,че това завещание не засяга правата върху недвижимия жилищен имот.След като има влязло в сила решение по допускане на делбата,то с него са установени правата на страните в този имот.К.М. е имал ½ идеална част от имота ,тъй като съпружеската имуществена общност е прекратена със смъртта на съпругата му през 1978 година и според действащите разпоредби,той не е наследявал от нейната част.Нейната част от имота ,както е приел съда е наследена по равно от четирите и деца.това са установените права на страните.никой не твърди,не излага доводи и не сочи доказателства,че след влизане на това решение в сила е настъпила някаква промяна- някой да е завладял и  частите на останалите съсобственици за себе си.Приживе със сделка Г. М. се е разпоредил с всичките си права върху този имот – в размер на 182 идеална част,продавайки го на своя син Г.Следователно – към момента на  смъртта на К.м. той не е имал каквито и да е права върху този имот.този имот е принадлежал на Г. и съпругата му И. при условията н имуществена общност – в размер на ½ идеална част,Г. е притежавал 1/8 ид.част,която е наследил от С. М. и останалите трима преки наследници,респективно техните низходящи са притежавали съответно по 1/8 идеална част.Или към този момент вече имота е бил съсобствен.След смъртта на Г. М. правата му са наследени от И.М. и Й.У..

     Следователно – правата на И.М. произтичат от прекратената имуществена общност – в размер на ¼ ид. част,като останалата ¼ ид.част е наследена по равно от нея и от дъщеря им Й.У..Всяка от тях е наследила и по 1/16 ид.ч. от правата на Г ,придобити по силата на наследство от С. М.. Общо правата на И.М. са 7/16 от имота ,а тези на Й.У. са 3/16 ид.части .При такива права за тях следва да бъде допусната делбата.Всъщност такива права ,макар и общо 5/8 ид.части е определил и първоинстанционния съд,но приемайки,че възражението,квалифицирайки го като такова за унищожаемост по реда на чл.43 ал.І б.”б” от ЗН  е основателно.

      Правата на останалите съделители са както следва :по 1/16 ид.част за М.К. и И.Ш.,1/8ид.част за Б.Х.;1/24 ид.част за Н.Л. и 1/24 ид.част за К.М. и по 1/48 ид.част за децата на Л. М..

     Следователно,тъй като определяйки права на съделителите по колена общо,съдът е постановил и като краен резултат едно порочно решение ,то следва да бъде отменено и допусната делба на жилищния имот при посочените права,които за яснота следва да бъдат определени,като дробите се подведат под общ знаменател 48.

     Завещателното разпореждане на К.М. е оспорено и тъй като се е подържало,че завещанието не е  написано и подписано от него е приета по делото съдебно-почеркова експертиза.Заключението на експерта е категорично – завещанието е написано  и подписано от К.М..

         Възражението за нищожност на завещанието поради упражнено насилие,съдът  е квалифицирал всъщност като едно възражение за унищожаемост на завещанието по смисъла на чл.43 ал.І б.”б” от ЗН,което не е много точно направено.

     Въззивният съд намира,че се касае точно до възражение за нищожност,тъй като страната твърди,че изобщо липсва воля,тъй като завещанието и съставено при упражнено физическо насилие. Насилието е отрицателен елемент за действителността, за валидността на правните сделки - едностранни и двустранни. То опорочава волята на изявителя й. Затова според чл. 26, ал. 2 ЗЗД сключените двустранни договори, а респ. и едностранните сделки, по отношение на които текстът на общо основание има приложение, са нищожни. А липсва ли волеизявление, липсва и сделка. Затова, когато волеизявлението е извършено като последица на насилие разбирано в грубия смисъл на думата, т. е. при физическо насилие, сделката не може да породи правни последици. Завещанието е едностранна сделка. Но и то ще е нищожно, ако е било извършено от завещателя в случай на упражнено над него пряко физическо насилие. Нищожността на такова завещание ще се основава на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. На неговата нищожност може да се позовава всеки заинтересуван и при всяко положение на делото, включително и чрез възражение. Доказването на физическото насилие е допустимо с всякакви доказателства. В конкретния случай обаче не е било доказано завещателят да е извършил завещателният акт при упражнено над него пряко, физическо насилие. Не е било доказано, че този акт не изразява, неговата свободно проявена воля. Затова не би могло да се приеме, че от завещателния акт не произтичат валидни правни последици за двамата ищци.Но насилието като отрицателен елемент за действителността на сделките има специфично значение при завещанията. Според чл. 43 "б" ЗНасл. извършеното завещателно разпореждане при насилие е унищожаемо, а не нищожно. Този текст обаче има предвид упражнена принуда и натиск върху психиката на завещателя по времето, когато е формирана волята му за извършване на завещанието. Той няма предвид грубото, физическото насилие, при което е изключено изобщо проявлението на воля. В този смисъл "насилието", което има предвид чл. 43 "б" ЗНасл., по своето съдържание, значение и последици е тъждествено на заплашването, което като явление е третирано в чл. 30 ЗЗД. Затова завещанието, извършено при такова "насилие", е унищожаемо подобно на всички други сделки. Насилието, за което важи чл. 43 "б" ЗНасл., има и друго специфично значение при завещанията. За разлика от унищожаемостта на всички останали сделки, която може да се постигне чрез нарочно предявен иск и при спазването на определените условия и срокове - чл. 32 ЗЗД, унищожение на завещанието може да се постигне и чрез обикновено възражение, което при това съгласно чл. 44, ал. 3 ЗНасл. не се явява ограничено от никакъв срок.

     В производството по делото не са събрани никакви доказателства ,позволяващи да се направи извод за нищожност на завещанието.

     Свидетелката А.  - сестра на К.М. депозира показания,че го посетила,въпреки,че Г. не допускал роднини, няколко месеца преди смъртта му.При това посещение останала с  впечатление,че не се грижат добре за К..К. споделил с нея,че направил „грешка”,тъй като Г. го „насилил” да му подпише,а не го гледал добре.Следва да се има предвид,че К.М. е починал през март 1993 година,а завещанието е съставено малко повече от година преди това.Освен това през 1990 година К.м. е прехвърлил  възмездно на сина си 182 идеална част от жилищния имот и като се анализират показанията на св.А,че той говорел ,че е”пириписал на Г. дела,който се пада наследствен,а останалото си оставало за другите наследници”,то по-скоро проведения разговор изразява отношението на К. към извършената сделка и не може да бъде свързан със съставеното завещание.

     От показанията на св.Н,П. и М. –разпитани от въззивния съд,също не могат да се направят каквито и да е изводи за упражнено по отношение на К.М. физическо насилие,за да състави завещание в полза на Г. М..От тези гласни доказателства е видно,че К. и Г. са живели заедно – в една къща и ,че Г. се е грижел за него до смъртта му.

     По изложените съображения,съдът приема,че се касае за възражение за нищожност на завещанието по смисъла на  чл.26 ал.ІІ от ЗЗД,което възражение е неоснователно.

     Не е нужно да се разсъждава  по този въпрос,но дори и да се приеме,че се касае за възражение за унищожаемост на завещание по смисъла на чл.43 ал.І б.”б” от ЗН,то отново анализа на събраните доказателства не позволява да се стигне до извод за  наличие на насилие,поради което да е съставено това завещание.Вече беше коментирано,че показанията на св.А. не могат да се отнесат към съставянето на завещанието,а останалите свидетели не са депозирали показания,установяващи по отношение на К.М. да е упражнено каквото и да е било насилие,което да го е мотивирало да състави завещанието в полза на сина си Г. М..доводите,че Г. М. не допускал  роднини до своя баща  не са установени от събраните по делото доказателства ,а и такива обстоятелства сами по себе си ,не могат да доведат до извод за упражнено насилие.

     Следователно – завещанието е валидно и е произвело действието си ,включително и по отношение на земеделските имоти.Спор между страните по този въпрос не е възникнал,но и  на този въпрос е даден отговор с ТР № 1/2004 година  на ВКС и по конкретно – в т.3 от него.

     След като приема,че завещанието не е нищожно и е породило действието си по отношение на земеделските имоти ,то тогава съдът следва да се занимае и да отговори и на възражението на ответниците за възстановяване на запазена част.

     Съгласно разпоредбата на чл.29  ал.І от ЗН запазената част на низходящи,когато наследодателят не е оставил съпруг  при две или повече деца или низходящи от тях,какъвто е и настоящия случай, е в размер на 2/3.

     Когато наследодателят е назначил за наследник лице, тогава не е необходимо да се образува една маса от всички имоти, които той е притежавал в деня на смъртта си. При универсалното завещание, когато то е прието от назначения наследник по силата на чл. 1 от Закона за собствеността върху цялото имущество (или на съответната дроб, ако завещанието съдържа такава част) преминава върху него, щом като е прието. В такъв случай не е необходимо да се образува масата на чл. 31 от ЗН . Нейното образуване е необходимо тогава, когато е завещано определено имущество, за да се определи чистият актив, тъй като само с този актив могат да се облагодетелствуват заветниците. Не така стои въпросът с назначените наследници. Те са отговорни за задълженията на наследодателя, обременяването на недвижимите и движими имоти от него, ипотеки и залози, тъй като те преминават върху тях като продължители на личността на наследодателя. Затова при универсалните завещания намаляването на завещанията, за да се възстанови запазената част, същото следва да бъде намалено направо съобразно разпоредбите на чл. 29 от ЗН в дробна част.

     Или в конкретния случай намаляването на завещателните разпореждания, за да се възстанови запазената част на ответниците следва да бъде извършено до размер на 2/3 части от наследството.

     След като се извърши това ,то делбата на земеделските имоти следва да бъде допусната,като правата на ищците наследници на Г. М. възлизат по на 1/6 идеална част,а останалите 2/3 следва да бъдат разпределени между останалите наследници ,както следва  М.К. и И.Ш. – имат права по 1/9 ид.част,Б.Х. – 2/9 ид.части ,Н.М. и К.М. по 2/27 ид.части,малолетния Л. и непълнолетната Н. М. – деца на Л. М. – по 1/27 ид.част.За улеснение при извършване на делбата във втората фаза правата следва като дроби да бъдат подведени под общ знаменател 54.

     По изложените съображения,съдът намира,че решението ,така както е постановено следва да бъде отменено  в частта,с която са определени правата на съделителите и постановено ново,с което да бъдат определени правата на съделителите,така както вече беше изложено.Освен това с нарочен диспозитив съдът следва да се произнесе и по намаляване на завещателните разпореждания.В останалата обжалвана част – с която са допуснати до делба земеделските имоти ,решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

     Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

                                    Р   Е  Ш  И

 

     ОТМЕНЯ решение на Пещерски районен съд № 59 от 30.06.2008 година,постановено по гр.д.№ 543 по описа за 2006 година,в частта,с която са определени правата на съделителите в делбените имоти.

     НАМАЛЯВА завещателните разпореждания извършени със саморъчно завещание от 22.02.1992 година,обявено с протокол  от 27.03.2001 година от К.М. в полза на Г. М. до размер на 2/3  от имуществото на наследодателя.

     Правата на съделителите са както следва:

-        относно дворно място представляващо УПИ .-., кв. 36а, по плана на с. Б, обл. П, ул. “П.” № 28, с площ на целия имот от 800 кв.м., ведно с едноетажно масивно жилище със застроена площ от 100 кв.м. и лятна кухня към жилището с площ от 9 кв.м., при съседи: УПИ .-, 123 на А. Д, улица, УПИ - на Д. Т.и улица – 21/48 ид.ч. за И.М., 9/48 ид.ч. ,за Й.У.,за М.К. и И.Ш. – по 3/48 ид.части;за Б.Х. – 6/48 ид.части,за Н.  Л.М. *** и  К.А.М. – по 2/48 ид.части ;за Л.Л.М. ,действащ като малолетен чрез своята майка и законна представителка П.С. – 1/48 ид.ч. и за н.л.М. ,родена на  18.04.1993 година ,действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своята майка П.М. – 1/48 ид.част.

-        -относно следните земеделски имоти: 1.Нива от 2.227 дка - 1.905 дка- четвърта категория и 0.312 дка - осма категория, местн. ”К” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № , имот № , при граници и съседи: им. № , им.  № , им. № , им. №,    2.Нива от 1.814 дка - 0.109 дка, четвърта категория и 1.705 дка, осма категория, местн. ”Е. В.” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. №, им. № , им. № , 3. Нива от 1.782 дка, четвърта категория, местн. ”Б.” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № , имот № , при граници и съседи: им. № , им № , им. № , им. № , им. № и им. № ,  4. Нива от 1.782 дка - 1.372 дка, четвърта категория и 0.410 дка, осма категория, местн. ”Л” в землището на с. Б, обл. П.  ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № ,  5. Нива от 0.891 дка - 0.722 дка, обл. П  ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № ,   6. Нива от 0.890 дка – 596 дка, седма категория и 0.294 дка, осма категория, местн. ”Г. Д./” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № , имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № .,7. Нива от 2.389 дка, девета категория, местн. ”Т” в землището на с. Б, обл. П ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. №  им. № ,  8. Нива от 2.673 дка - 0.027 дка, четвърта категория и 2.646 дка, осма категория, местн. ”Л” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № , им. № .,  9. Нива от 1.619 дка,  четвърта категория, местн. ”П” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. №  и им. № , 10. Нива от 0.691 дка, четвърта категория, местн. ”Г” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № , имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № ,    11. Нива от 0.269 дка, четвърта категория, местн. ”К” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № ,  12. Нива от 0.859 дка, четвърта категория, местн. ”Г” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № ,  13. Нива от 0.889 дка, четвърта категория местн. ”Б п” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № 201030, при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. №  и им. № ,  14. Овощна градина от 0.891 дка, четвърта категория, местн. ”Ч” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. №  и им. № ,  15. Овощна градина от 0.889 дка, четвърта категория, местн. ”Д” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № ,  16. Нива от 0.564 дка, четвърта категория, местн. ”Б” в землището на с. Б,  обл. П, ЕКАТТЕ № 07586, имот № , при граници и съседи: им. № , им. №  им. № , им. № ,  17. Нива от 1.101дка, четвърта категория, местн. ”Б” в землището на с. Б, обл. П, ЕКАТТЕ № , имот № , при граници и съседи: им. № , им. № , им. № , им. № , им. №  и им. № ,правата на съделителите са : за И.М. 9/54 ид.ч.,за Й.У. 9/54 ид.ч. ,за М. К и И.Ш. – по 6/54 ид.части;за Б.Х. – 12/54 ид.части,за Н.  Л.М. *** и  К.А.М. – по 4/54 ид.части ;за Л.Л.М. ,действащ като малолетен чрез своята майка и законна представителка П.С. – 2/54 ид.ч. и за Н.Л.М. ,родена на  18.04.1993 година ,действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своята майка П.М. – 2/54 ид.част.

     ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част ,с която са допуснати до делба земеделските имоти.

     Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.            2.