Р Е Ш Е Н И Е 309

 

гр. Пазарджик, 22.06.2009 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият   окръжен  съд,   гражданска  колегия,   в   открито

заседание двадесет и пети май…….……............…………………….

през две хиляди и девета година...........................................в  състав:

 

                                Председател: ПЕНКА ЯНЕВА

                      Членове: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА

                                                         АЛБЕНА ПАЛОВА

 

при секретар………….......................…......…… .и в присъствието на

прокурор………………….….....…….като разгледа докладваното от

окръжен съдия А.П..*** по описа

за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./. С решение № 21/20.03.2008 г., постановено по гр.д. № 44/2006 г. по описа на Пещерския районен съд са отхвърлени исковете, предявени от Е.Х.К., ЕГН **********, П.Х.К., ЕГН ********** и Р.П.К., ЕГН ********** и тримата, представлявани от адв.Д.Д.Д. от САК със съдебен адрес:*** срещу С.В.К. *** за прогласяване унищожаемостта на договор за покупко-продажба, материализиран с нот. акт № 167, т.І, н.д. № 138 от 18.04.2002 г. на нотариус К, с който Х. В. К., наследодател на ищците, чрез своя пълномощник Г. И. К. е прехвърлил на сестра си С.В.К. слединя свой недвижим имот: застроено и незастроено дворно място с площ от 360 кв.м., ведно с построените в него паянтово жилище от 65.25 кв.м., плевня-28 кв.м. и навес -12 кв.м., съставляващо УПИ-X-. в кв.. по ПУП на град П, срещу задължение за издръжка и гледане на ответницата  да осигури гледането и издръжката на своя брат до края на неговия живот. Със същото решение пещерският районен съд е отхвърлил и алтернативно предявения иск за разваляне на същия договор на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД като неоснователен.

С допълнително решение № 50/27.02.2009 г., постановено по същото дело, П. районен съд е отхвърлил като неоснователен и алтернативно предявения от същите ищци против същата ответница иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за обявяването му за нищожен поради липса на съгласие и поради липса на основание.

Недоволни от първото решение са останали ищците, които го обжалват в предвидения от закона срок пред Пазарджишкия окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че съдът само е изброил, но не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства. Напълно неправилно било разбирането на съда, че унищожаване на договор можело да се извърши само ако се установи по безспорен начин, че прехвърлителят бил поставен под запрещение. Съдът не бил обсъди доказателствата, установяващи невъзможността на прехвърлителя по сделката да разбира свойството  и значението на действията и постъпките си поради крайно влошеното му здравословно състояние към момента на извършване на сделката.

Абсолютно неоснователно съдът бил кредитирал изцяло показанията на свидетелите, доведени от ответната страна, за грижите, които били полагани от нея за прехвърлителя. Твърдението е, че съдът абсолютно безкритично е приел тезата на ответницата, че тя се била грижила за прехвърлителя през последните 4-5 години от живота му, без да се отчете факта, че договорът за издръжка и гледане е просъществувал само 24 часа от сключването му до смъртта на Х. К., като през този единствен ден, вместо да се грижи на К., ответницата е заминала за гр.П, за да присъства лично на сделката. В същото време не били обсъдени доказателствата, от които се установявало, че през цялото това време К. е живял както в дома си, така и при сестра си, която обаче не е давала средства за неговата издръжка, защото той не се е нуждаел от такива. Било установено от събраните доказателства, че С.К. не е полагала грижи за брат си, защото било установено, че не е ползвала отпуск, за да го гледа, като били опровергани и твърденията, че работела почасово по същата причина. Освен това било установено, че често оставяла Х. К. на грижите на трети лица и на съпругата му. В същото време в дома й нямало необходимите условия за живот, за да може да полага за брат си грижите, от които той се нуждаел, тъй като банята не работела, липсвала каквато ида било битова техника – прахосмукачка, пералня и т.н. При тези данни жалбоподателите молят след установяване на твърденията, изложени във въззивната жалба, първонистанционното решеие с № 21/20.03.2008 г., постановено по гр.д. № 44/2006 г. по описа на П. Р. с, да бъде отменено, вместо което в случай, че бъдат отхвърлени исковете за нищожност или унищожаемост на договора, то той да бъде развален на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

По отношение на иска за нищожност в тази първоначална въззивна жалба са изложени само доводи относно факта на непроизнасяне от първия състав на П. Р. с, който е счел, че не е сезиран с иск за нищожност. Именно поради това въззивният състав е приел, че в тази своя част въззивната жалба представлява искане за допълване на първоинстанционното решение с произнасяне по претенцията за нищожност на договора, поради което е върнала делото на П. Р. С. с такива указания. В резултат на това П. РС се е произнесъл с решение № 50/27.02.2009 г. по гр.д. № 44/2006 г., с което е отхвърлил тази искова претенция. Това решение е било надлежно съобщено на страните в производството, като на ищците решението е било съобщено чрез техния процесуален пълномощник адв.Д. на 23.03.2009 г. В законния 14-дневен срок не е постъпила въззивна жалба против това решение, поради което следва да се приеме, че то е влязло в сила и въззивният съд е сезиран само с жалба против първоначалното решение № 21/20.03.2008 г.

Ответницата чрез своя процесуален пълномощник оспорва въззивната жалба като твърди, че решението на = РС е правилно  изаконосъобразно, поради което моли то да бъде оставено в сила.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.188 от ГПК/отм./, прие за установено следното:

В исковата си молба против С.К. ищците Е.Х.К., П.Х.К. и Р.П.К. чрез своя процесуален пълномощник твърдят, че са законни наследници на Х. В. К., починал на 19.04.2002 г. Твърдят, че приживе същият по силата на нотариален акт №124 „а”, том I н.д.№241/1986г. по описа на ПРС придобил чрез дарение от своите родители незастроено дворно място с площ от 360 кв.м., ведно с построените в него паянтово жилище, плевня и навес, съставляващо имот пл.№ X-976 в кв.102 по плана на град П.  Ищците твърдят, че случайно разбрали /”наскоро” преди предявяването на иска/, че процесният имот не е в наследствената маса, тъй като наследодателят им Х. К. го бил продал на своята сестра – ответницата С.К. срещу издръжка и гледане, като договорът бил сключен с нотариален акт №., том I, нот.дело №./2002 г. Поддържат, че този договор бил сключен чрез пълномощника Г. К. на 18.04.2002 г. – само един ден преди смъртта на наследодателя им, а всички документи, необходими за изповядане на сделката /пълномощното и декларациите/ са изготвени с дата 11.04.2002 г., т.е. една седмица преди смъртта му. Ищците твърдят, че след направена от тях справка се установило, че както пълномощното, така и всички декларации, необходими за сключването на сделката, били подписани от Х. К. с отпечатък от палец, като причините за прилагане на тези особени правила не били изрично отбелязани в самите актове. Ищците твърдят, че наследодателят им не е бил неграмотен, нито сляп, поради което за тях било непонятно кое е наложило прилагането на особените правила относно изразената от него воля по отношение на гореописаните документи. Ищците заявяват, че Х. К. страдал от раково заболяване, което наложило да бъде опериран през 1998г. и което заболяване било съпътствано и от редица други заболявания като а. на п. и т, утежняващи допълнително здравословното му състояние. Според ищците влошеното здравословно състояние на наследодателят им предполагало ежедневно приемане на силни болкоуспокояващи медикаменти, включително и психотропни вещества особено през последните месеци преди смъртта му /от началото на 2002 г./ В исковата молба се твърди, че ответницата била много добре запозната със заболяването на своя брат Х. К., както и със съпътстващите го усложнения и с факта, че е неизлечимо. Била е наясно, че предстоящата му кончина е неизбежна. Ищците твърдят, че приемането на гореспоменатите медикаменти безспорно е повлияло на способността на наследодателя им да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като практически не е могъл да се самообслужва с оглед най-елементарните му потребности. Според ищците в такова състояние е възможно  човек и конкретно наследодателят им Х. К. да „забрави” основни придобити и системно развивани навици като този да се подписва, което обстоятелство сериозно засилвало съмнението им, че изразената от К. воля, удостоверена с полагане на отпечатък от палец върху пълномощното и декларациите,  е опорочена. Според ищците към датата на подаване на иска не може да се провери дали отпечатъкът от палеца  върху горните документи е положен от наследодателя им, тъй като той е покойник. Ищците поддържат също, че наследодателят им физически не би могъл да отиде до нотариуса предвид напредналата му възраст и тежкото му здравословно състояние.  Твърди се в исковата молба, че с оглед датата на нотариалния акт и датата на смъртта приобретателката на процесния имот не е полагала никакви грижи и не е заплащал издръжка в изпълнение на договора дори и един ден. В тази връзка ищците оспорват процесния договор и във връзка с реалното му неизпълнение.  Искането е да бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожността на договора, сключен с нотариален акт №., том I, нот.дело №. по описа на нотариус Г. К с район на действие П. съдебен район, като при условията на алтернативност се иска да се прогласи унищожаемостта на този договор, а при условията на евентуалност се иска развалянето му поради неизпълнение на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. В подкрепа на твърденията си ищците ангажират писмени доказателства.

         Не е спорно между страните, а се установява и от представените  два писмени доказателства - удостоверения за наследници, че Е. А. К., починала на 23.05.2000 г. е майка на ответницата С.К. и прехвърлителят Х. В. К, последният починал на 19.04.2002 г. и оставил за свои законни наследници ищците по делото.

            Установява се от представения акт за смърт № 424/20.04.2002 г., че Х. К. е починал в дома си, а като причина за смъртта е посочена диагноза к. на б. д.

            Няма спор също така, че приживе Е. и В. К. дарили на сина си Х. К. следният своя недвижим имот: застроено и незастроено дворно място с площ от 360 кв.м., ведно с построените в него паянтово жилище, плевня и навес, съставляващо имот пл.№X -. в кв. по ПУП на гр.П. при съседи: Р.А, наследници на Г.Ш, наследници на Сл.Х, А.Н. и Н.С, като сделката е оформена с нотариален акт № ., том I, нот.д. № ./1986 г.по описа на РС-гр.П. Като доказателство по делото е приложен н.д.№ ./2002 г. по описа на нотариус К. с район на действия РС-П., от който е видно, че с пълномощно от 11. 04. 2002 г. наследодателят на ищците Х. В. К. е упълномощил Г. Ив. К. да прехвърли от негово име на сестра му С.В. К. собствения му недвижим имот находящ се в град П, а именно имотът, описан в нотариален акт №, том I, нот.д.№ ./1986 г. по описа на РС-П срещу задължение за издръжка и гледане до кря на живота му, каквито грижи С.К.  не е преставала да полага от години за него при здравословното му състояние. Вместо подпис върху пълномощното упълномощителят е положил отпечатък от палеца си, като нотариус И. Н, рег. № 040 на Нотарилната камара с район на действие РС-гр.С., е удостоверил чрез полагане на печат, че заверката е направена извън канцеларията му. Направена е и ръкописна бележка, че поради болест е положен отпечатък от палеца на дясната ръка на упълномощителя. Декларацията по чл. 226, ал.1 от ДПК, съдържаща нотариална заверка на подписа  № 4161/11.04.2002 г. на нотариус Н.и декларацията за гражданство, жителство  и семейно и имотно състояние, съдържаща нотариална заверка на подписа  рег.№ 4160/11.04.2002 г. на нотариус Н., както и двете декларации, изходящи от Х. К., са подписани от декларатора по идентичен на пълномощното начин и съдържат идентични удостоверявания на нотариуса за причините за полагането на подпис чрез отпечатък от палеца на дясната ръка. Тези две нотариални заверки също са направени извън канцеларията на нотариуса. Следователно безспорно се установява, че всички нотариални заверки на документите, необходими за извършване на спорната сделка, са направени на една и съща дата – 11.04.2002 г.

            Видно е от нотариален акт № ., том I, н.д. № . на нотариус К, че на 18. 04. 2002 г. Х В. К. чрез своя пълномощник Г. И. К. е прехвърлил на сестра си С.В.К. собствеността върху следния свой недвижим имот: застроено и незастроено дворно място с площ от 360 кв.м., ведно с паянтова едноетажна жилищна сграда с площ от 65.25 кв.м., паянтова едноетажна постройка-плевня с площ от 28 кв.м. и паянтова едноетажна постройка –сайвант с площ от 12 кв.м., съставляващо УПИ-X . в кв.. по плана на град П, срещу задължение на С.К. да осигури гледане и издръжка на своя брат Х. К. до края на живота му, каквито грижи тя не е преставала да полага от редица години при тежкото му здравословно състояние.

            Установява се от представената по делото медицинска документация, че Х. К. е страдал от тежко злокачествено заболяване, представляващо .к на б. Д.. Г. Л., като за престоя си в специализирана о. К. за времето от 03. 02. 1998 г. до 13. 03. 1998 г. на 19. 02. 1998 г. е бил опериран  и била проведена следоперативена л. Установява се също така, че на Х. К. е призната п. Г. И.  с чужда помощ. Няма спор, че за времето от 12. 12. 2001 г. до 19. 04. 2002 г. К. е бил регистриран в лечебното заведение „Медибул Хоспис”ЕООД, като за този период е бил посетен седем пъти  от лекар на посоченото медицинско заведение, като последното  посещение е било на 16. 04. 2002 г.

Видно е от представеното по делото медицинско направление, издадено на 11. 04. 2002г. от „ДКЦ XXIX С.” ЕООД, че Х. К. е психически здрав и със съхранен интелект за възрастта си. Друго медицинското направление с амб. № 33/04. 04. 2002 г., издадено от д-р Н. К. -  невролог, установява, че на 04. 04. 2002 г. е извършен н. преглед на Х. К. в дома на пациента, като е констатирано постепенно настъпила за няколко дни д. х, но болният нямал г. Н. нямал патологични отклонения в психическия статус, бил правилно ориентиран за време, място собствена личност, със запазен интелект и отговорност, с правилна преценка на желанията и действията си, без качествени или количествени промени на съзнанието му. Независимо, че както в исковата молба, така и във въззивната жалба ищците-жалбоподатели изразяват съмнения относно достоверността на констатациите от така извършените неврологични прегледи, тези два документа не са оспорени в с.з., поради което съдът ги кредитира като годни писмени доказателства.

За установяване на спорните по делото обстоятелства, касаещи здравословното състояние на Христо К., са разпитани свидетели, чиито показания условно могат да се обособят в два групи:

Разпитаният по делото свидетел М. установява, че  в качеството сина лекар при „Хоспис Медибул”, а преди това в качеството си на завеждащ  Областен о. Д. е посещавал 7 пъти Х. К., /който бил диспансеризиран като о. болен/ в дома на сестра му в кв.”Гоце Делчев”. Всички посещения били в присъствието на сестрата на Х. – С.К., с която свидетелят единствено е контактувал по повод здравословното състояние на пациента и която е плащала таксите за домашните посещения и е ходила в диспансера, за да получава лекарствата за болния. Според свидетеля медикаментозното лечение се е спазвало стриктно като пациентът е взимал у.а., които не спадат към групата на п. вещества. При контактите си с Х. К. този свидетел не е забелязал отклонения в психичното състояние на пациента.

Като свидетел е разпитан и личният лекар на Х. К. –св.С. - който установи, че  от 1996 година Х. е негов пациент. Свидетелят установява, че Х. живеел в жилището на сестра си С.,  което именно жилище С. посещавал, за да извършва прегледи на пациента си. Същият свидетел заявява, че последно е прегледал Х. на 15. 04. 2002 г., когато болният бил на легло и при прегледа било констатирано увредено общо състояние, но пациентът бил адекватен и контактен. Според свидетеля през последните пет години от живото си Х. се е нуждаел от постоянни грижи. По повод здравословното състояние на пациента свидетелят контактувал единствено със сестра му С.К. и не е имал контакт с други негови близки.

От показанията на свидетелите П, П. и Г. /първата – братовчедка на Х. и С., а другите две – съученички и приятелки на Х. К./ се установява, че Х. К. живеел при сестра си, тъй като имал проблеми със собственото си семейство /според показанията на св.П/. И трите свидетелки категорично установяват, че след като Х. бил опериран, за него единствено и изключително се грижела ответницата. Това продължило няколко години - четири - като състоянието на Х. се влошило през последните пет-шест месеца преди смъртта му. Свидетелката П. заявява, че лично е  придружавала С.К. до онкологичната болница, за да закупува системи и лекарства за Х., като консултациите с лекар същото били заплащани от С.. В тази насока са и показанията свидетелката П, която установява, че и консултацията с н, осъществена на 04. 04. 2002 г., също била поискана и заплатена от ответницата. Тъй като П. била лекар-х, С.К. многократно се била консултирала с нея относно хода на лечение на брат й, освен това П. заявява, че многократно по молба на С.  е посещавала дома й, за да извършва необходими за Х. медицински манипулации. При тези свои посещения свидетелката никога не е заварвала там съпругата или децата на Х. К.. Дори същата тази свидетелка е оставала в дома на ответницата при болния Х., когато С.К. била ангажирана. Свидетелите П. и Г. установяват, че  последно били посетили Х. два дни преди смъртта му, когато разговаряли с него – той бил парализиран, на легло, уморен, но напълно контактен. 

Особено съществени са показанията на св.С, без родствени връзки със страните, която заявява, че като медицинска сестра и съседка на ответницата К. е полагала грижи за Х. Според тази свидетелка Х. живял без прекъсване 5-6 години преди да почине в дома на сестра си С., която се е грижела за него, а жена му идвала много рядко. Свидетелката установява, че в деня на смъртта е била при болния Х., който бил контактен и адекватен и починал в ръцете й.

Втората група свидетели установява обстоятелства, които съществено се различават от показанията на първата група свидетели. Така например според свидетелката Й. Х. К. живеел при семейството си, което добре се грижело за него и едва когато здравословното му състояние се влошило, тогава сестра му го взела при себе си. Свидетелката заявява, че не знае какви са причините Х. да отиде да живее при сестра си. Същата свидетелка допълва, че е ходила в дома на ответницата, придружавайки съпругата на Х. - ищцата Р.К., която имала ключ от дома на ответницата и носела всеки ден храна на съпруга си и се е грижела през нощта за него, а през деня се е грижела дъщеря му. Според свидетелката семейството му е искало от нея пари на заем за да закупи с тях лекарства на Х., който е страдал от онкологично заболяване.

В тази насока са и показанията на св.Г. /колежка на ищцата Р.К./. Показанията на тази свидетелка съдът не кредитира по следните съображения:

След обявяване на делото за решаване и при поискването му за справка, ищцата Р.К. направи опит да открадне от нотариално дело № ./2002 г. на Нотариус К. документ, представляващ молба от Р.К. до Нотариус К., за снабдяване с копие от н.а. № ., т.І, н.д. № , рег.№ 1558/18.01.2002 г. Видно е от молбата, че е подадена от Р.К. на 21.08.2002 г., а резолюцията на Нотариуса „Да”, представляваща разрешение за издаване на препис от искания документ, е с дата 22.08.2002 г. В своите показания пред първоинстанционния съд свидетелката М. Г. заявява, че когато била на панихида за 1 година от смъртта на Х. К., неговата съпруга заявила, че не е декларирала наследството, оставено от съпруга й и свидетелката Гълъбова я насърчила на го направи. През м.май или юни двете отишли в гр.П.с колата на св.Г. и Р.К. отишла в данъчното да си плати данъка за имотите. Малко по-късно излязла „унила и отпаднала”, защото разбрала в данъчното, че имотът в гр.П. бил на друго лице. След като направила справка в службата по вписванията при РС-Пещера, Р.К. била установила, че имотът бил записан на друго лице. Наред с тези обстоятелства, св.Гълъбова установява, че грижи за болния Христо полагала единствено неговата съпруга, която била придружавана не веднаж от свидетелката Г. до дома на С.К., за да му носят храна, но никога там не заварвали ответницата. Съпоставяйки показанията на тази свидетелка относно момента на узнаване за прехвърлителната сделка между Х. и С. К. с датата на подадената лично от ищцата Р.К. молба за снабдяване с копие от нотариалния акт, както и опитът на последната да открадне този документ от приложеното нотариално дело, съдът приема, че показанията на св.Г. са изцяло дискредитирани и не ги цени. С тези двама свидетели се изчерпват показанията в полза на тезата на ищците, че грижи за покойния Х. К. полагала неговата съпруга, респ. неговото семейство.

Останалите двама свидетели – К. и Б., дават показания, подкрепящи показанията на първата група свидетели. Свидетелят К. - пълномощник на Х. К. по сделката - заявява, че с Х. са  израснали заедно, били  са съученици и го счита за един от най-добрите си приятели. Свидетелят установява, че Х. е живеел в дома на сестра си С., където го посетил, за да го види. В телефонен разговор с Х. свидетелят разбрал за намерението му да го представлява пред нотариуса за прехвърляне на негови лични /на Х/ имоти. Установява също, че юрист донесъл документите от град С. и му обяснил, че пълномощното е с отпечатък от палеца, тъй като Х. бил в невъзможност да се подписва.

От разпита на св. Б, бивш декан на факултет при Технически университет –гр.С., в който е работила ответницата ., се установява, че е свидетелят знаел много добре за заболяването на Х. К., за операцията му, която е била извършена и лично съпругата му давала съвети, тъй като работела в същата болница. Свидетелят заявява, че всички колеги на ответницата проявявали разбиране и в случай на нужда замествали С.К.. Според свидетеля хабилитираните преподаватели, какъвто била ответницата, имат годишна натовареност от 165 часа лекции по 45 минути всяка, като седмичната натовареност била 1 до 2 лекции и 2 приемни часа, който бил задължителния минимум.

От представеното удостоверение изх.№21-00-242/21.08.2006 г., издадено от Технически университет-гр.С., се установява че за периода от 15.07.1998 г. до 18.01.2002 г. ответницата С.К. е ползвала платен годишен отпуск общо в размер на 181 работни дни.

Като доказателство по делото е представена медицинска документация, касаеща лицето Е. А. К. - майка на ответницата и на наследодателя на ищците, която документация е неотносима към предмета на спора. Неотносими са и представените по делото многобройни квитанции за платени данъци, всички на името на Х. К., за разходвана вода, за получени от него доходи и заплатени данъци и осигуровки, както и представения договор за наем и договор за покупко-продажба, сключен от ответницата и от покойния и брат, поради което не следва да се обсъждат.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, но разгледана по същество – за неоснователна по следните съображения:

 

По иска с правно основание чл.31 от ЗЗД

 

         Съгласно чл.31 от ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Не се установи от събраните по делото гласни  и писмени доказателства прехвърлителят Х. К. да е бил поставен приживе под запрещение или да е било поискано приживе поставянето му под запрещение, поради което е необходимо да се изследва въпросът дали от самия документ не може да се направи извод, че К. не е можел да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Тезата, че непосредствено преди смъртта си Х. К. е бил в толкова лошо състояние, че не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, ищците обосновават с факта, че макар и грамотен /бил е дипломиран инженер/ Х. К. е положил отпечатък от десния си палец под пълномощното, с което е упълномощил свидетеля К. да го представлява пред Нотариус К. при сключване на спорната сделка. По същия начин били подписани и необходимите за сделката декларации.

Както беше посочено по-горе двата медицински документа, установяващи психическия статус на Х. К. малко преди смъртта му, не са оспорени от ищците-жалбоподатели, поради което следва да бъдат ценени като годни писмени доказателства. И двата документа установяват, че Х. К. е психически здрав и със съхранен интелект за възрастта си, като особено съществен е фактът, че едното от двете медицински направления е издадено на 11.04.2002 г. – датата на нотариалната заверка на пълномощното и декларациите. Прегледът е извършен от д-р Д. – психиатър и е видно от самото направление, че е издадено с цел да послужи пред съдебните власти – т.е. очевидно датата 11.04.2002 г. не е просто съвпадение, а прегледът е направен с цел да се установи психическият статус на Х. К. във връзка с предстоящите нотариални удостоверявания. При наличието на тези неоспорени от ищците факти е необходимо да бъдат представени още по-безспорни доказателства за това, че на 11.04.2002 г. Х. К. не е можел да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, за да има основание алеаторният договор да бъде унищожен. Такива доказателства обаче не бяха представени – напротив, от събраните гласни доказателства се установи по безспорен начин, че макар и тежко болен, Х. К. е бил контактен и със здрав разсъдък до последния си дъх. Особено съществени в това отношение са показанията на свидетелите М. и С., които били лекуващи лекари на Х. К. и са го посещавали след датата 11.04.2002 г. – и двамата свидетели заявяват, че макар и пациентът да е бил в увредено общо състояние, той бил контактен и със съхранен интелект. Опитът на жалобопадтелите да поставят под съмнение достоверността на цитираното по-горе медицинско удостоверение, установяващо психическия статус на Х. К. на 11.04.2002 г., без да са предприели действия във връзка с оспорване съдържанието или автентичността на документа или пък при липсата на други безспорни доказателства, установяващи по несъмнен начин тезата на жалбоподателите, остава голословен и недоказан, поради което изложените в този смисъл доводи във виззвната жалба следва да се приемат за неоснователни.

От всички събрани по делото доказателства безспорно се установи, че Х. К. е бил в тежко здравословно състояние, лежащо болен, което обосновало нуждата нотариалното удостоверяване да се извърши извън канцеларията на нотариуса. В самите документи се съдържа изрично отразяване на причината, поради която вместо подпис е положен отпечатък от палец и това удостоверяване е направено съгласно изискванията на закона. Съгласно разпоредбата на чл.475, ал.2 от ГПК/отм/, когато някое от участващите в нотариалното удостоверяване лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 151 като актът не се приподписва от свидетели. В свое ТР № 61/03.05.1973 г. по гр.д. № 40/73 г. на ОСГК и ТР № 71/10.07.1970 г. на ОСГК ВС на РБ изрично е посочил, че възможността, дадена с чл.475, ал.2 от ГПК /отм./ за грамотния, но недъгав човек да прибегне до реда, предвиден в чл.151 от ГПК /отм./, следва да се прилага не само по отношение да грамотни, но недъгави лица в прекия смисъл на думата, но и по отношение на болни лица, чието физическо състояние се приравнява на недъгавост. И тъй като подписването на пълномощното е станало пред нотариус, не е било необходимо то да се приподписва от двама свидетели, тъй като правото на упълномощителя да се запознае със съдържанието на документа е охранено от присъствието на нотариуса, който е длъжен да се увери, че упълномощителят е разбрал съдържанието на подписания от него документ.

 

По иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД

 

         Този иск също е неоснователен. От анализа на текста на сключения с нот. акт № ./18.04.2002 г. договор  следва да се направи извод, че този договор има смесен характер – за времето до 18.04.2002 г. този договор представлява договор за продажба на недвижим имот срещу насрещна престация – положени до този момент грижи от приобретателката за прехвърлителя, а за времето след 18.04.2002 г. договорът има алеаторен характер и представлява договор за издръжка и гледане. При тези данни и предвид факта, че прехвърлителят е починал на 19.04.2002 г., следва да се приеме, че алеаторността на договора касае само последните 24 часа от сключването му и поради това може да се приеме, че насрещната престация е получена от прехвърлителя предварително почти изцяло. Безспорно се установи от събраните по делото гласни доказателства, че от 1998 г. до момента на смъртта си Х. К. е живял в дома на своята сестра – ответницата С.К., която единствена се е грижела за него. Тези обстоятелства се установяват по безспорен начин от разпитаните по делото свидетели - П, П, Г., С, М и С, които дават последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се показания, които кореспондират и на събраните писмени доказателства, поради което съдът дава вяра на тази група свидетели. Към техните показания следва да се прибавят и показанията на св. Б, които, макар и косвени, също допринасят за изясняване на фактическата обстановка. Съдът не кредитира показанията на св.Д. Й, които са в съществено противоречие с показанията на другата компактна група свидетели и не са подкрепени от никакви други доказателства, а показанията на св.Г. бяха изключени от съда като дискредитирани по друга причина. Именно поради това остана и недоказано твърдението на жалбоподателите, че С.К. не само не била полагала никакви грижи за Х. К., но и в дома й липсвали елементарни условия за живот и гледане на болен, които обстоятелства се твърдят само от дискредитираната свидетелка.

         Преценката относно полаганите от С.К. грижи за прехвърлителя не се променя и от представените пред въззивната инстанция писмени доказателства за доходи, получавани от Х К. и здравословното състояние на майка му Е.К.. Тези доказателства са ирелевантни за спора, тъй като дори и да е получавал доходи, докато е бил трудоспособен, Х. К. е страдал от много тежко заболяване, което изисква продължително и скъпо лечение – този факт е ноторен за съда и не се нуждае от доказване. Очевидно е, че болен с онкологично заболяване се нуждае от специални грижи, а с оглед на събраните последователни и взаимно допълващи се гласни доказателства следва да се приеме за безспорно доказано, че през периода 1998 г. /когато е бил опериран/ до момента на смъртта му грижи за него е полагала почти изцяло само С.К.. Спорадичните посещения на жалбоподателката Р.К. /дори и да се приеме, че такива е имало/ представляват морален съпружески дълг, който не може да се противопостави на факта, че, че прехвърлителят сам е предпочел грижите на сестра си пред тези на съпругата си, без да се анализират причините за подобен избор. Изричното отразяване в нотариалния акт пък, че имотът в гр.П. се прехвърля и за полаганите „от редица години при тежкото му здравословно състояние” грижи от сестра му С.К. означава, че прехвърлителят е преценил, че полаганите за него грижи до този момент от ответницата са равностойни на стойността на прехвърления имот, поради което не може да се приеме за основателно и твърдението, че сделката е сключена без кауза. Независимо, че съдът прие, че не е сезиран с жалба против решение № 50/27.02.2009 г., постановено гр.д. № 44/2006 г., което е влязло в сила по отношение на иска с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, съдът следва да вземе отношение и по действителността на договора, сключен с н.а. № 167/2002 г., тъй като произнасяне по съществото на спор с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД може да стане само в случай, че е налице валидна сделка. Именно в този ред на мисли въззивният съд приема, че сделката не е без кауза, тъй като в нотариалния акт изрично е посочено, че имотът се прехвърля и срещу положените до този момент грижи от приобретателката за прехвърлителя.

         Вярно е, че в своята алеаторна част договорът е просъществувал само 24 часа, но дори и поради това не може да се приеме, че в тази своя част договорът е без кауза, тъй като С.К. е полагала грижи за брат си в продължение на дълги годи преди да бъде възнаградена за това. Цялостното последователно поведение на ответницата сочи, че тя е била истински загрижена за здравословното състояние на брат си и всеотдайно се е грижела за него. Неоснователни са твърденията, че през последния ден от живота на Х. К. ответницата не е полагала грижи за него, тъй като била в гр.П. за сключването на сделката. Установи се от показанията на св.С, че тя е помагала на С.К. в грижите около болния и се е отзовавала винаги по нейна молба. Тази свидетелка се е грижела за Х. К. към момента на неговата смърт, поради което следва да се приеме, че включително през тези последни 24 часа от живота си прехвърлителят е бил обгрижен от приобретателката на имота чрез трето лице. За да бъде нищожен един алеаторен договор поради липса на кауза, освен известността относно предстоящата близка смърт на прехвърлителя, е необходимо приобретателят да е сключил сделката с намерение да не дава насрещна престация – нещо което бе напълно опровергано от събраните по делото доказателства.

         Като е постановил решение в този смисъл, Пещерският районен съд е постановил вярно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. В полза на ищцата следва да бъдат присъдени и разноски за въззивната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат – 200 лв.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият районен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21/20.03.2008 г., постановено по гр.д. № 44/2006 г. по описа на Пещерския районен съд.

         ОСЪЖДА Е.Х.К., ЕГН **********, П.Х.К., ЕГН ********** и Р.П.К., ЕГН ********** и тримата, представлявани от адв.Д.Д.Д. от САК със съдебен адрес:*** да заплатят на С.В.К. ***, деловодни разноски в размер на 200 /двеста/ лева.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: