Р  Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

324/24.06.2009г. гр. Пазарджик

 

В       ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

                             ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви въззивен състав, на двадесет и пети май две хиляди и деветата година в открито заседание в следния състав:                                                                                                                                                                                            

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пенка Янева

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Серафимова

                                                                          Албена Палова

                                                                                 

 

          Секретар: В.Б.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С. *** по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Обжалва се решение №36/20.02.2009г. постановено по гр.д.№594/2008г. по описа на Велинградския  РС, с което е отхвърлен предявения от С.Г.Ч. с ЕГН********** *** против Т. В. К. с ЕГН ********** *** иск за присъждане на сумата 3600 лева обезщетение поради виновното неизпълнение на договор за наем, сключен на 12.05.2008г., като неоснователен, както и са присъдени в полза на ответницата сторените от нея разноски в размер на 100 лева.

В жалбата си, подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, С.Ч. твърди, че така постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Доводите му в тази насока са, че неправилно Велинградския РС са интерпретирал събраните по делото гласни доказателства, като е дал вяра единствено на свидетелите посочени от ответната страна, което е довело и до неправилни правни изводи относно основателността на претенцията му. Наред с това същия развива и доводи, че предявеният иск по съществото си представлява такъв по чл.55 от ЗЗД, тъй като ответницата неоснователно се е обогатила със сумата 3600 лева защото след прекратяването на наемния договор от него, същата е отдала жилището на други лица. Ето защо моли въззивния съд като отмени като незаконосъобразно обжалваното решение на Велинградския РС да постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявения иск за заплащане на сумата 3600 лева, обезщетение, поради неизпълнение на договора за наем, сключен на 12.05.2008г., като и да му се присъдят разноските по делото и алтернативно подържа искане ако съдът не уважи иска за обезщетение в размер на 3600 лева, то да осъди ответницата да му заплати сумата 3600 лева, представляваща обогатяване без правно основание от нейна страна – чл.55 и следващите от ЗЗД, както и да се присъдят в нейна тежест разноските.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ответницата в първоинстанционното производство Т.К.. В същият се подържа, че въззивната жалба е неоснователна и като тава ще следва да се отхвърли, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно се потвърди.  Развиват се съображения в този смисъл.

Настоящият въззивен състав като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. от ГПК  прие следното:

С оглед обстоятелството, че настоящето производство е въззивно, от приложимата в конкретния случай разпоредба на чл.269 от ГПК следва, че обхвата му е ограничен от посоченото в жалбата, като служебно съдът е длъжен да се произнесе единствено относно валидността на обжалвания съдебен акт.

Съобразявайки изложеното настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което и същото се явява валидно. Решението е постановено и по процесуално допустим иск.

По същество обжалвания съдебен акт е обоснован и законосъобразен.

Предявеният иск е с правно основание чл.230 ал.2 от ЗЗД.

В исковата си молба против Т.В.К. *** ищецът С.Г.Ч. ***, че са сключили договор за наем на недвижим имот – първи етаж от жилищна сграда, находящ се в гр.В, ул.”П. Я” №6 за срок от една година, считано от 15.05.2008г. до 15.05.2009г.. При сключването на договора същия бил приел да заплаща разходите за ползването на наетия имот, както и заплатил наемна цена в размер на 3600 лева за целия срок на договора. Твърди, че след първия месец от посочения срок ответницата започнала да извършва ремонтни действия в имота, което му пречило да го използва Освен това бил установил, че към електромера на жилището били включени и други два консуматора. Ето защо ищецът твърди, че е налице пълно неизпълнение на договора за наем от ответницата, което и пораждало правния му интерес от предявяване на иска.

Моли ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата 3600 лева, представляваща обезщетение, поради виновното неизпълнение на договора за наем, както и да му бъдат присъдени направените разноски. Сочи доказателства.

В писменият отговор по реда на чл.131 от ГПК ответницата е оспорила иска като неоснователен. В същият е изложила твърдения, че жилището, предмет на договора за наем било предадено на ищца в състояние, годно да го ползва. За това бил съставен и протокол. Твърди, че не извършвала каквито и да е било действия, пречещи на ищеца да ползва наетия обект. Било вярно обратното – при напускането на жилището от ищеца, на 15.06.2008г., последния го бил оставил в безобразно състояние, в резултат на което й се било наложило да извърши спешен ремонт. Твърди, че е ако е налице неизпълнение, то било от страна ищеца. Освен това не оспорва, че договора за наем бил прекратен с едностранно изявление от негова страна. Не оспорва и, че е получила сумата 3600 лева, която представлявала договорения едногодишния наем за жилището.

След анализ на приетите по делото доказателства, въззивния съд приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е, че страните в процеса са сключили договор за наем на 12.05.2008г. на  недвижим имот – първи етаж от жилищна сграда, находящ се в гр.В, ул.”П. Я.” №6 за срок от една година, считано от 15.05.2008г. до 15.05.2009г.. При сключването на договора същите са съставили и протокол за опис на намиращите се в жилищния етаж движими вещи. Не се спори, а е и приета по делото и разписка за плащане на наемна цена в размер на 3600 лева за целия срок на договора така, както е уговорено между страните.

Безспорно обстоятелство е и прекратяването на договора за наем направено с едностранно изявление от ищеца. За това по делото е прието писмо – покана до ответницата с нотариално заверен подпис с рег.№1204/15.07.2008г., в която се съдържа изявление от същия, че развалянето на договора е поради виновното му неизпълнение от страна на ответницата, заради това че не му било осигурено спокойно и несмущавано ползване на отдадения му под наем имот и бил възпрепятстван да го ползва.

Относно виновното неизпълнение на договорното задължение от ответницата в процеса са събирани гласни доказателства. От показанията на св.М. и П. се установява, че при сключването на договора и предаването му ищеца, жилището е било в много добро състояние – измазани стени, чисто и подредено, като в него имало движими вещи, необходими за едно домакинство, които подробно били описани в описа от 15.05.2008г.. наред с това от показанията на св.М. се установява, че ищецът е поискал смяна на бравата на входната врата на жилището, което и било сторено. В тези им части показанията на тази свидетелка следва да бъдат ценени, тъй като същите са в резултат на преки лични впечатления. В останалата им част обаче съдът не кредитира, тъй като показанията й вече са преразказ на твърденията на ищеца, защото същата не е посещавала имота след подписването на договора и съставянето на протокола – опис на 15.05.2008г.. Обстоятелството, че е сменена бравата на апартамента и ответницата не имала достъп до него се установява и от показанията на св.П, която живеела в къща съседна на процесната. Ето защо и нейните показания следва да бъдат ценени поради изложените по - горе аргументи.

За установяване на твърденията, че след напускането на ищеца на процесното жилище, ответницата е извършвала ремонтни дейност по отстраняването на повреди на бойлера и парното е разпитвана свидетелката Кисьова. Същата е наела жилището след прекратяването на договора с ищеца. С показанията  си свидетелката установява посочените факти.

Така възприетото за установено в процеса мотивира извода, че предявеният иск с правно основание чл.230 ал.2 от ЗЗД се явява недоказан следователно и е неоснователен.

Необходимите предпоставки за възникване на договорна отговорност, изразяваща се в обезщетение за вреди по смисъла на чл.230 ал.2 от ЗЗД са: валидно договорно задължение, виновно неизпълнение, предвидимост на ефективните вреди или пропуснатите ползи и съществуването на причинна връзка между неизпълнението и настъпилата вреда или възможността да бъде увеличен патримониумът на ищеца. Липсата на един от тези елементи е основание за отпадане на отговорността за обезщетение.

 В конкретният случай не е спорно обстоятелството, че между страните по делото са налице валидно възникнали наемни правоотношения, като ответницата, в качеството й на наемодател е предала на ищеца, в качеството му на наемател процесното жилище. Следователно първата от посочените предпоставки е налице.

Не е се установи обаче виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата. Изложените в този смисъл твърденията от ищеца за  последващи действия от страна на ответницата, които да се приемат за смущаващи или пречещи използването на жилището от наемателя не се доказаха. Напротив от събраните по делото гласни доказателства се установи, че бравата на жилището е сменена и К. не е имала достъп до жилището през периода, през който е използвано от Ч.. Пак от същите доказателства се установява по категоричен начин, че процесното жилище е предадено на наемателя в годно за живеене състояние, без да са констатирани негови недостатъци.  Ето защо въззивния съд прави горния извод. И с оглед на това, че втората от необходимите предпоставки не е налице, не следва да се обсъжда наличието на останалите.

Относно твърдението във въззивната жалба, че същите недостатъци, които се установяват от показанията на св.Кисьова и които са се проявили по времето, когато тя е ползвала процесния имот, а именно след освобождаването му от ищеца, са се проявили и през периода на ползване от него, съдът съобрази следното: Това твърдение е наведено за първи път във възивната жалба, поради което и попада в обхвата на забраната за сочене на нови факти във въззивното производство по смисъла на чл.266 от ГПК.

Съдебния състав приема, че не следва да обсъжда и алтернативно заявеното във въззивната жалба искане за осъждане на ответницата да заплати сумата 3600 лева, представляваща обогатяване без правно основание от нейна страна – чл.55 и следващите от ЗЗД, тъй като същото е ненадлежно предявено и то за първи в процеса.

Съобразно изложеното обжалваното решение на Велинградския РС се явява обосновано и законосъобразно и като такова ще следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 от ГПК въззивника ще следва да заплати сторените от въззиваемата разноски пред настоящата въззивна инстанция в размер на 200 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар.

Воден от горното и на основание чл.272 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

                                      

Р        Е       Ш      И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №36/20.02.2009г. постановено по гр.д.№594/2008г. по описа на Велинградския  РС като законосъобразно.

 ОСЪЖДА С.Г.Ч. с ЕГН********** *** да заплати на Т. В. К. с ЕГН ********** ***  сумата 200 /двеста/ лева, представляващи сторени по делото разноски от К. пред въззивния съд.

Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: