Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер        316                           23.06.2009г.               град    Пазарджик                               

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански състав, на  седемнадесети юни две хиляди и девета година в открито заседание, в следния състав:

                                                                    

                                                                    Председател: Мина Трънджиева                                                                                                             Членове: Катя Пенчева

                                 Венцислав Маратилов

 

при участието на   секретаря Д.Н., като разгледа докладваното от съдията М. ***  по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:     

            Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

         Обжалва се решение на Велинградски районен съд №27 от 12.02. 2009г. постановено по гр.д.№560/2008г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от В. Д. А., с ЕГН-********** *** против „Чепино Автотранспорт” ЕООД, с адрес на управление в гр.В., кв.”Индустриален” представляван от Д.И.Б. иск по чл.226 ал.1 т.1 от КТ. Със същото решение е постановено разноските по производството да останат за страните така както са ги направили.

         Във въззивната жалба, подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от В.А. и уточнена в последствие с допълнителна молба  от 14.05.2009г., подадена от процесуалния му представител адв.К. относно предмета на обжалване, се сочи, че се обжалва изцяло решението с доводи за порочност като неправилно. Според жалбоподателят, необосновано и в нарушение на материалния закон районният съд е приел, че ищецът не е претърпял никакви вреди в резултат на неиздаването  на справката-декларация за получаваното трудово възнаграждение, като той е имал право на обезщетение за безработица по реда на чл.54а от Кодекса за социално осигуряване, след като са внесени  осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове и че ако заявлението до ”Бюрото по труда” е било подадено в тримесечния срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение-23.04.2008г., то заявителят би имал право на обезщетение, считано от тази дата, а ако не е спазен този срок по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща за периода, намален със закъснението. Именно поради неиздаване на искания от работника документ от страна на работодателя, последният не е могъл да подаде в посочения срок заявлението за изплащане на парично обезщетение, и това наложило въпреки здравословните си проблеми да упражнява несвойствена за него и тежка работа като готвач и претърпял по този начин имуществени вреди, изразяващи се в разликата на получаваното от него трудово възнаграждение в размер на 130лв и полагащото му се обезщетение за безработица от 200лв, както и неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз от притеснения поради упражняваната от него несвойствена работа и здравословни проблеми от физическо натоварване. Счита, че дружеството-ответник чрез своя управител с поведението си е дало повод за завеждане на делото поради което дължи и заплащане на направените от ищеца разноски. Искането е да се отмени обжалваното решение и се постанови ново с което да се уважи предявения иск с присъждане на разноските. Прави доказателствени искания които са оставени без уважение от страна на въззивния съд поради наличие на преклузията по чл.266 ал.1 от ГПК. В писмените бележки, представени по делото от процесуалния представител на жалбоподателя адв.К.  се сочи, че работникът е имал право на парично обезщетение при условията на чл.54б ал.1 от КСО в размер на 180лв месечно, като той е получавал трудово възнаграждение на работното си място като готвач в размер на 130лв или му се следва разликата между тези две суми и обезщетение за неимуществени вреди, от упражняване на несвойствена за него работа и здравословните проблеми поради физическото натоварване.

         Въззиваемата страна „Чепино транспорт” ЕООД не изпраща отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК.

         Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

         Велинградският районен съд е бил сезиран с иск с правно основание в чл.226 ал.1 т.1 от Кодекса на труда.

Претендирано е обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на по 200лв месечно за 1 календарна година поради неиздаване  от страна на работодателя на документ- справка-декларация, удостоверяваща факти, свързани с прекратеното трудово правоотношение, съществувало между  ищеца В.А. и ответното дружество. Твърди се, че работникът е заемал по трудов договор длъжността ”контрольор” като е прекратено трудовото му правоотношение по взаимно съгласие по чл.325 ал.1 т.1 от КТ със заповед №11 от 23.04.2008г. Работодателят „Чепино автотранспорт” ЕООД отказал да издаде на ищеца  справка-декларация за изплатеното му трудово възнаграждение през последните 9 месеца, предхождащи прекратяването на трудовия договор, необходимо за начисляване и изплащане на обезщетение за безработица и по тази причина, работникът не можел да получава същото от Бюрото по труда. Това принудило В.А. да започне работа като готвач, която била несвойствена за него поради заболяването му, за която бил сключен срочен трудов договор №8 от 05.06.2008г., действието на който приключил на 31.08.2008г. Твърди, че от 09.09.2008г. ищецът бил регистриран като безработен, но поради неиздаване на въпросната справка-декларация от страна на „Чепино Автотранспорт” ЕООД не можел да получава полагащото му се месечно  обезщетение за безработица в размер на по 200лв. Твърди, че многократно молил управителя на дружеството да подпише исканата от него и изготвена от касиера на дружеството справка-декларация, но работодателят така и не я е подписал, от което претърпял имуществени вреди в размер на по 200лв месечно. Моли да се осъди ответника да му заплаща периодично, а именно всеки месец в рамките на 12 месеца сумите от по 200лв, представляващи равностойността на обезщетението по безработица, което би получавал при издаването на процесната справка-декларация. Сочи доказателства.

         В хода на производството такава справка е издадена на ищеца от страна на работодателя, поради което същият заявява, че не поддържа искането си за събиране на гласни доказателства, както и предявения иск за обезщетение, но моли да му се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

         В отговора, подаден от ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК, се излагат доводи за неоснователност на заявената искова претенция. Твърди се, че на ищеца е издадена  справка-декларация която да му послужи пред  ТП на НОИ в гр.Пазарджик и  Бюрото по труда  -гр.Велинград, необходима за изчисляване на полагащото се обезщетение за безработица и че той има право на това обезщетение ако подаде заявление в 3-месечен срок от прекратяване на трудовото правоотношение, което с оглед на това, че е работил в последствие и по срочен трудов договор, то този срок започвал да тече, считано от 01.09. 2008г. като фактически според ответника, срокът за подаване на заявлението изтичал на 30.11.2008г., тоест, към момента на подаването на исковата молба 14.10.2008г. ищецът нямал основание да претендира имуществените вреди описани в исковата молба. Моли да се отхвърли претенцията като неоснователна.Сочи доказателства.

         Пазарджишкият окръжен съд провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, съобразявайки доводите изложени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, при което констатира следното:

         Решението е валидно и допустимо като постановено по надлежно заявена искова претенция в рамките на правораздавателната компетентност на съда и в предвидената от закона форма.

         Обжалваното решение  по същество е и правилно.

         По делото няма спор, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, прекратено по взаимно съгласие на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ със заповед № 11 от 23.04.2008г. и считано от същата дата.

         Няма спор, че  ищецът е започнал работа в последствие по срочен трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя като готвач в „”Юпитер” ЕООД гр.В. на 4-ри часов работен ден, с месечно трудово възнаграждение от 130лв  и до 04.12.2008г., като трудовото му правоотношение е прекратено на 01.09.2008г по реда на чл.71 ал.1 от КТ, както и че е регистриран в Дирекция ”Бюро по труда” гр.Велинград на 09.09.2008г., но липсват данни той да получава или да не получава обезщетение за безработица.

         Няма спор, че необходимата на ищеца справка-декларация  във връзка с отпускането и изплащането на обезщетение за безработица е издадена от работодателя ”Чепино Автотранспорт” ЕООД на 22.10. 2008г., тоест, 6 месеца след като е било прекратено трудовото правоотношение на В.А..

         При тези данни въззивният съд прави следните изводи: 

         Ищецът по никакъв начин не е доказал по делото, твърденията си за реално претърпени вреди от неиздаването на процесната декларация свързана с удостоверяване на факти и обстоятелства досежно трудовото му правоотношение.

         В тежест на ищеца с оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК, е да установи онези факти и обстоятелства на които основава своите искания. Същият следваше да проведе пълно и главно доказване, че действително е претърпял твърдяните от него имуществени вреди, причинени му от несвоевременното издаване на процесния документ. Вместо това, в съдебно заседание процесуалния представител на В.А., адв. Л. К. заявява, че не поддържа предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди с оглед на вече издадената в хода на процеса  справка-декларация от работодателя, а само претендира заплащане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Ищцовата страна следваше да ангажира доказателства, че действително е подала заявление до съответното териториално поделение на НОИ и че й е било отказано да бъде  регистрирана и да й се изплаща обезщетение за безработица именно заради това, че не е представила процесния документ. Такива обаче не са ангажирани. Следва да се отбележи, че към момента на възникване на правото на обезщетение за безработица за ищеца -23.04.2008г., е действала разпоредбата на чл.1, ал.1, т.5 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, в редакцията си, съгласно ДВ, бр. 15/2007г., която е предвиждала към подаденото по образец заявление в съответното териториално поделение на НОИ по постоянния адрес на лицето, да се приложи и справка-декларация, изготвена от осигурителя, за размера на осигурителния доход преди прекратяване на правоотношението. Независимо от това обаче, ако такава не е приложена към заявлението, това не е основание за отказ да се разгледа заявлението, респективно да му се откаже отпускане на парично обезщетение за безработица. В ал.4 на чл.1 от същата Наредба, /редакция от 2007г./, е била предвидена специална административна процедура когато е налице нередовно заявление, предвиждаща уведомяване на лицето с писмени указания да отстрани нередовностите, и че ако в 15-дневен срок от датата на уведомяването нередовностите не бъдат отстранени и липсващите документи не бъдат представени, то административния орган прави преценка на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл.5 ал.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, /предоставяната периодично от работодателите в НАП информация за осигурителния доход, осигурителни вноски за ДОО и други, поотделно за всяко лице подлежащо на осигуряване /, и от регистъра на лицата, които работят по трудово правоотношение.  В случая, ищецът по никакъв начин не е инициирал пред този административен орган започването на процедура по признаване на правото му и определяне размера на парично обезщетение, което му се следва по реда на чл.54б от КСО и да му е отказано с мотив, че не е представена процесната справка-декларация за да се приеме, че е налице реално претърпени имуществени вреди и то в размера посочен в исковата молба.

         На второ място, въззивният съд намира, че в случая такава справка-декларация не е била необходима да се представи от ищеца пред ТП на НОИ, по причина, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на такова основание, за което в КСО е предвиден фиксиран размер на месечното обезщетение, което може да получи работника и срок за който най-много може да му се изплаща, а именно минималния размер на паричното обезщетение за безработица е за срок от 4 месеца, който  за  календарната 2008г. е от по 100лв за месец. /Виж разпоредбите на чл.54б ал.3 във връзка с ал.2 от КСО във връзка с чл.10 от Закона за бюджета на ДОО за 2008г.-отм. / Било е напълно достатъчно само да се подаде заявлението, което в случая не е сторено от ищеца. Проявявайки бездействие по този начин, В.А. сам се лишил от възможността да получи полагащото му се обезщетение за безработица при уволнение по взаимно съгласие. Следователно не може да се приеме за доказана тезата на ищеца за виновно поведение на работодателя, което като резултат да му е причинило претендираните с исковата молба имуществени вреди.

         Затова обжалваното решение като правилно ще следва да се потвърди.

         Дотолкова доколкото в писмените бележки, а преди това в молбата с която се конкретизира предмета на въззивната жалба, се иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди-психически тормоз и притеснения от упражнявана от него несвойствена работа  като готвач и здравословни проблеми поради физическо натоварване, съдът намира, че не следва да се занимава с тези доводи, тъй като с исковата молба няма изложени обстоятелства нито направено искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от действията на работодателя свързани с несвоевременното издаване на документ, удостоверяващ факти свързани с трудовото правоотношение на работника. Такава една претенция би могла да бъде предмет на друго отделно исково производство и не може да се разглежда в настоящия процес, още повече след като е направена за първи път едва във въззивното производство.

         Въззивната жалба е неоснователна и в частта за претендираните разноски. Ищецът би имал право на тях само ако исковата му претенция беше уважена изцяло или частично, с оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК.В случая, искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди е отхвърлен като неоснователен от районния съд, това решение се потвърждава като правилно и от въззивната инстанция поради което ищецът няма право на каквито и да било разноски по делото.

         Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 изр.І-во от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                               Р   Е   Ш  И    :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  решение на Велинградски районен съд №27 от 12.02.2009г. постановено по гр.д.№560/2008г. по описа на същия съд.

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

        

Председател:                                 Членове:1.               2.