Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    318

 

                                Гр.Пазарджик 24.06.2009 година

 

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият окръжен съд,гражданска колегия, І въззивен състав в публично заседание на 01.06.2009 година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЯНЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА

                                                                        АЛБЕНА ПАЛОВА

 

 

При секретаря В.Б.,с участието на прокурора…………,като изслуша докладваното от съдията Я. ***/2009 година по описа на съда и за да се произнесе прие следното:

Производството е по реда на чл.196и сл. от ГПК/отм/.

Образувано е по подадена жалба от К.П.Б., чрез адвокат З. в качеството и на процесуален пълномощник ,  против решение № 1191/16.12.2008 година постановено по гр.дело № 500/2008 година на Пазарджишкия районен съд в ЧАСТТА с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Подържа се ,че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на процесуално правните и материално правните норми.

Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество с което да се отхвърли иска като неоснователен.

С жалбата са представени и приети писмени доказателства.

Ответниците по жалбата не са подали възражения в срока по чл.201 от ГПК.

Съдът като съобрази основателността на оплакванията изложени в жалбата ,доразвити в съдебно заседание от защитата –адв.З. ,становището на останалите страни ,събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност ,с оглед и разпоредбата на чл.188 от ГПК прие следното:

Жалбата е процесуално допустима.Подадена е от легитимирана страна и в срока по чл.197 от ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С исковата молба ищците К. и Н. *** против ответника К.П.Б. *** предявили обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС и чл.108 от ЗС.

По предявеният иск по чл.32 ал.2 от ЗС ,първоинстанционният съд е постановил решение,което е влязло в законна сила ,тъй като не е било обжалвано от страните.постановил е и решение по предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС ,като го е уважил .

Твърденията на ищците в исковата молба досежно този иск са,че с нотариален акт № 2/1998 година прехвърлили на дъщеря си Г.Г. собствеността върху  първия етаж от жилищна сграда построена в имот пл.№ . кв.. по плана на П. ведно с избеното помещение ,като си запазили правото на ползване върху имота.

Независимо от това ,ответникът ползвал едно избено помещение  с площ от 12 кв.м. в западната част  на избата въпреки противопоставянето им,поради което претендират от съда да постанови решение с което да се осъди ответника да им предаде ползването /владението/ върху избеното помещение .Пред настоящата инстанция ,процесуалният пълномощник на ищците –адв.Ц. пояснява ,че претендират и предаване собствеността върху същото.

В подкрепа на иска са сочили доказателства.

Ответникът е оспорил така предявеният иск по чл.108 от ЗС ,с твърдението ,че той е собственик на съответните идеални части от избеното помещение по силата на чл.38 от ЗС ,съобразно правата му.

В подкрепа на становището си също е сочил доказателства.

Безспорно е установено от представеният като доказателство нот.акт №./1998 година ,че двамата ищци са продали на дъщеря си Г.Г. идеални части от дворното място съставляващо имот пл.№ . в кв.. по плана на Пазарджик ,ведно с първия етаж от масивна жилищна сграда ,източната част с площ от 100 кв.м.  както и избеното помещение със същата площ,идеални части от общите части на сградата  и правото на строеж ,ведно с масивен гараж  от 10 кв.м.  и лятна кухня от 7.5 кв. м срещу задължението  на купувачката лично или чрез трето лице за минало време и за в бъдеще да гледа и издържа продавачите докато са живи ,като им предостави и правото да ползват целият имот докато са живи.

От представеният пред настоящата инстанция нот.акт №./1997 година за покупко- продажба се установява,че П. Т. Б. е продал на синът си –жалбоподателят К.П.Б. втория етаж от двуетажна жилищна сграда застроена  върху 100 кв.м.  в имот пл.№ . ,кв.. по плана на града .

Този имот продавачът  е получил по силата на дарение направено в негова полза  от съпругата му М. Б. с нот.акт № ./1980 година ,която пък е призната за собственица на втория етаж с нот.акт № ./1980 година по силата на извършена делба на този етаж между нея и Г.Д. –собственица на първия жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда в имот пл.№ . кв..

По делото е представено и удостоверение № 1096/134.05.2008 година ,издадено от Община П. видно от което имотът описан в удостоверението и представляващ пл.№ . участващ в УПИ І -жилищно строителство е записан като собственост на няколко лица между които и Г.Г. .Съгласно удостоверението така описаният недвижим имот е идентичен с този предмет на нот.акт № ./1998 година

Съгласно удостоверение № 767/03.04.2008 година , също на Община П ,част от посоченият имот от 69.00 кв.м.  е записан на ответника –жалбоподател в настоящото производство К.П.Б. ,ведно с втория етаж от застроената на 100 кв.м. жилищна сграда .

При така изложената фактическа обстановка съдът приема за установено от правно страна следното:

Предявеният  иск  е с правно основание чл.108 от ЗС.Този извод се налага от фактическите обстоятелства изложени в исковата молба ,съгласно които твърдението на ищците е ,че са прехвърлили на дъщеря си Г.Г. първия етаж от жилищната сграда ведно с цялото избено помещение застроени на 100 кв.м. ,срещу задължение за гледане и издръжка за минало време и за в бъдеще и при запазено право на ползване върху имота докато са живи.И тъй като ответникът владеел без основание част от избеното помещение с площ от 12 кв.м. в западната му част въпреки противопоставянето им ,претендират  от съда ,след направеното уточнение и пред настоящата инстанция ,последният да бъде осъден да им отстъпи собствеността и предаде владението на тази част от избеното помещение.

От изложеното и извода,че ищците са активно легитимирани да предявят иска по чл.108 от ЗС при запазеното право на ползване върху етажа и избеното помещение .

Безспорно е установено по делото ,че ответника е собственик по силата на посоченият нот.акт №./1997 година само на втория жилищен етаж,както и че този етаж е построен след учредяване право на строеж от ищците ,като към момента на учредяване правото на строеж избеното помещение е принадлежало само към съществуващия първи етаж.Изрични доказателства в тази насока по делото не са представени нито пред първата ,нито пред настоящата инстанция ,но това обстоятелство не се оспорва от ответника.Нещо повече последният не е представил доказателства даващи основание да се приеме противното .

Безспорно е установено и че избеното помещение е собственост на ищците ,при неуспешно проведеното  оспорването на представеният нот.акт № ./1998 година  от страна на ответника,както и че последният владее част от избеното помещение без правно основание.

Ето защо ,съдът намира,че предявеният иск за собственост  е основателен и ще следва да се уважи,като се осъди ответника да отстъпи собствеността и предаде владението на западната част от избеното помещение с площ от 12 кв.м. ,а цялото от 100 кв.м. ,намиращо се в масивна жилищна сграда ,източна с площ от 100 кв.м. построена в имот пл.№ . участващ в УПИ І-жилищно строителство кв.. по плана на П.

Неоснователни са възраженията направени от ответника ,че той е собственик на част от избеното помещение ,съобразно правата му на собственост  на втория етаж от жилищната сграда ,съгласно разпоредбата на чл.38 от ЗС,тъй като към момента на учредяване на етажната собственост ,избеното помещение  не е представлявало обща част а е принадлежало само към първия жилищен етаж  и е следвало статута му,поради което не може да се приеме ,че ответника има права и върху част от това помещение като обща част на всички етажни собственици .

От изложеното се налага извода,че владението му е без правно основание,тъй като съгласно посоченият нот.акт той е собственик само на втория етаж от ж.сграда и не би могъл да разполага с повече права  от тези които е придобил с нотариалния акт.

Като е постановил решение в този смисъл  и уважил предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС,първоинстанционният съд е постановил едно валидно и допустимо решение,а по съществото си обосновано и законосъобразно поради което следва да се остави в сила.

Неоснователни с оглед на изложеното са и направените възражения от пълномощника на ответниците по жалбата,че се касае за иск за предаване на собственост .

С оглед изхода на делото по подадената жалба на ответниците следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл.208от ГПК/отм/Пазарджишкият окръжен съд,

 

                         Р               Е               Ш                 И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 1191/16.12.2008 година постановено по гр.дело № 500/2008 година на Пазарджишкия районен съд в ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС.

ОСЪЖДА   К.  П.  Б. ***  с ЕГН **********  да    заплати     на К.П.Д.  и  Н.   Г.   Д. *** направените разноски за настоящата инстанция в размер на 100/сто/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба ,при спазване изискването на чл.280 ал.2 от ГПК/нов/.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              ЧЛЕНОВЕ :