Р Е Ш Е Н И Е 344

 

гр. Пазарджик, 30.06.2009 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият   окръжен  съд,   гражданска  колегия,   в   открито

заседание първи юни………….…….……............…………………….

през две хиляди и девета година...........................................в  състав:

 

                                Председател: Пенка Янева

                      Членове: Елеонора Серафимова

                                                         Албена Палова

 

при секретар………….......................…......…… .и в присъствието на

прокурор………………….….....…….като разгледа докладваното от

окръжен съдия А.П..*** по описа

за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 176/06.03.2009 г., постановено по гр.д. № 1781/2008 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил предявените от Е.С.Г. *** като майка и законна представителка на М. С.М. против „Итал Комерчо – 91” ООД със седалище и адрес на управление гр.П, ул.”Св. Св. К. и М.” № 4, представлявано от М.С., иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД за връщане на следния недвижим имот: приземен етаж от едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от две стаи и самостоятелен обособен гараж, ведно с прилежащите сервизни помещения, находящ се в гр.П, ул.”Св. Св. К. и М.” № 4, и иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за сумата 400 лв. месечно, пердставляваща обезщетение за ползването на недвижимия имот след прекратяване на наемното отношение, учредено с договор от 01.04.1997 г.

         Така постановеното решение се обжалва от адв.Хр. Г. в качеството й на процесуален пълномощник на Е.С.Г. с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че настъпилото по време на наемното правоотношение правоприемство относно съсобствеността върху имота не дава основание на новия собственик да прекрати наемното правоотношение. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и уважаване на предявените искове.

         В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника.

         Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като е постановено в рамките на правомощията на първоинстанционния съд в изискуемата се от закона форма,. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

         Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 01.04.1997 г. ищцата Е.Г. в качеството си на собственик на спорния имот - приземен етаж от едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от две стаи и самостоятелен обособен гараж, ведно с прилежащите сервизни помещения, находящ се в гр.П, ул.”Св. Св. К. и М.” № 4, го е отдала под наем на „Итал Комерчо – 91” ЕООД, представлявано от С.М. зя срок от 10 години. Договорът е с нотариална заверка на подписите, извършена на 18.01.2000 г. С два нотариални акта - № ., н.д. № ./1998 г. и , т.., н.д. № ./02.11.2000 г. Е.Г. дарила целия свой собствен недвижим имот, включващ отдаденото под наем помещение, на своя син М. С.М., като си е запазила пожизненото право на ползване върху редовния жилищен етаж. В деня на окончателното прехвърляне на собствеността новият собственик чрез своята майка и законна представителка е сключил договор за наем със същия наемател и за редовния жилищен етаж, който договор по-късно /през 2003 г./, е прекратен по взаимно съгласие на страните. На 01.08.2008 г. М. м. чрез своята майка и законна представителка Е.Г. е изпратил до наемателя предизвестие за посвобождаване на наетия имот, който се ползвал от наемателя без основание. Получаването на предизвестието не е оспорено от ответника.

         Още в исковата си молба ищецът чрез своята майка заявява, че след изтичане на 10-годишния договор през 2007 г. уведомил ответника, че ще счита договора за развален, считано от 01.04.2007 г., но тъй като не успял да отдаде отново имота под наем на друго лице, страните постигнали съгласие договорните отношения да бъдат продължени при същите условия. Тези обстоятелства също не се оспорват от ответника и тъй като представляват изходящи от ищеца изявления, неблагоприятни за него, съдът ги кредитира изцяло. При тези данни следва да се приеме, че Първоначалният договор на наем е изтекъл на 01.04.2007 г., след която е сключен нов, безспорен наемен договор, вече между новия собственик и същия наемател, при същите условия. Следва да се приеме, че ако предизвестието за освобождаване на имота е получено от ответника на 01.08.2008 г., едномесечният срок по чл.87, ал.1 от ЗЗД изтича на 01.09.2008 г., считано от когато договорът за наем е развален. От този момент ответникът държи имота без правно основание, претенцията по чл.233, ал.1 от ЗЗД се явява основателна и следва да бъде уважена.

         Усложнените правни изводи, коментирани в мотивите на обжалваното решение, биха имали смисъл, ако приобретателят на недвижимия имот не беше сключил сам нов договор за наем със същия наемател при същите условия на наемния договор, действал до този момент. С оглед на факта обаче, че между ищеца и ответника е сключен безспорен договор за наем, той може да бъде развален на общо основание по силата на чл.87, ал.1 от ЗЗД с даване на едномесечно предизвестие, което е и направено в случая. Предизвестието е направено от собственика чрез неговата майка и законна представителка, поради което е породило целения правен ефект. И договорът следва да се счита за развален от 01.09.2008 г.

         Назначената и изслушана по делото икономическа експертиза дава заключение, че наемната цена за имота на месец е в размер на 300 лв. Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредити изцяло.

         За периода 01.09.-25.09.2008 г. ответникът е продължил да ползва имота въпреки противопоставянето на собственика, поради което за този период дължи обезщетение в размер на 250 лв. за 25 дни, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. Тъй като претенцията за периодични месечни плащания е ненадлежно предявена – не е посочена цялата сума и не е внесена дължимата държавна такса, съдът счита, че е надлежно сезиран само с иск за 1 месец и тъй като исковата претенция е в размер на 400 лв., за разликата от 250 лв. до 400 лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

         Като е достигнал до противоположни изводи, първоинстанционният съд е постановил едно незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, вместо което предявените искове следва да бъдат уважени в горния смисъл.

         Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски в размер на 380 лв.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ОТМЕНЯВА решение № 176/06.03.2009 г., постановено по гр.д. № 1781/2008 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

         ОСЪЖДА „Итал Комерчо – 91” ООД със седалище и адрес на управление гр.П, ул.”Св. Св. К. и М.” № 4, представлявано от М.С., да върне на Е.С.Г., ЕГН ********** ***, като майка и законна представителка на М. С.М., ЕГН **********, следния недвижим имот: приземен етаж от едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от две стаи и самостоятелен обособен гараж, ведно с прилежащите сервизни помещения, находящ се в гр.П, ул.”Св. Св. К. и М.” № 4.

         ОСЪЖДА „Итал Комерчо – 91” ООД със седалище и адрес на управление гр.П, ул.”Св. Св. К. и М.” № 4, представлявано от М.С., да заплати на Е.С.Г., ЕГН ********** ***, като майка и законна представителка на М. С.М., ЕГН **********, сумата 250 лв./двеста и петдесет лева/, представляваща обезщетение за периода от 01.09.2008 г. до 25.09.2008 г., през който ответникът ползва имота без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля исковата претенция за разликата от 250 лв. до 400 лв. като неоснователна.

         ОСЪЖДА „Итал Комерчо – 91” ООД със седалище и адрес на управление гр.П, ул.”Св. Св. К. и М” № 4, представлявано от М.С., да заплати на Е.С.Г., ЕГН ********** ***, като майка и законна представителка на М. С.М., ЕГН **********, деловодни разноски за две инстанции в размер на 380 /триста и осемдесет/ лева.

         Решението подлежи на касационно обжалване в частта относно иска по чл.233, ал.1 от ЗЗД в едномесечен срок от съобщението пред ВКС.

         В останалата част решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: