Р  Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

№………/25.06.2009г. гр. Пазарджик

 

В       ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                             ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви въззивен състав, на първи юни две хиляди и деветата година в открито заседание в следния състав:                                                                                                                                                                                            

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Я.

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: Е.С.

                                                                        А.П.

                                                                               

 

          Секретар: В.Б.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С. *** по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Обжалва се решение №265/27.03.2009г. постановено по гр.д.№241/2009г. по описа на Пазарджишкия  РС, с което е осъдена ТПК за трудоустроени „ПАКО – 50”, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.”Райко Алексиев” № 14, представлявана от Председателя Теменужка Костуркова да заплати на Т.С.С. ЕГН ********** *** сумата от 1945,00 лева, представляваща неизплатени дялови вноски след прекратяване на членствените правоотношения, мораторна лихва до датата на подаване на исковата молба в размер на 242,82 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2009г. до окончателното изплащане, както и сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 187,84 лева.

В жалбата си, подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, ТПК-Т-„ПАКО-50” - Пазарджик  чрез процесуалният си представител адв.Н.К. от ПзАК твърди, че така постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Според процесуалният представител спорът между страните е кога гарантираното от закона вземане на бившия член- кооператор, представляващо дялова вноска става изискуемо и съответно кога кооперацията изпада в забава. Доводите му в тази насока са, че материалното право на бившия член – кооператор възниквало от момента на прекратяване на членственото му правоотношение, но процесуално – правната му реализация била регулирана от разпоредбата на чл. 29 ал. 5 от ЗК. Изследвана е законодателната промяна на тези текстове и е направен извод, че съобразно разпоредбата на закона и приетото в устава на кооперацията в рамките на три години това задължение е изпълняемо, но не е изискуемо. Развиват се съображения в тази насока. Искането е да се отмени обжалваното решение и постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск.  

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство Т.С., чрез пълномощника му мл. адв. И.Л.. В същият се подържа, че въззивната жалба е неоснователна и като такава ще следва да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното решение. В този смисъл доводите му са, че разпоредбата на чл.29 ал.5 от ЗК касае препоръчителния и допустим период и начин на плащане в течение на тригодишния срок, като се посочва, че същият период не може да измести началния момент на изискуемостта на вземането, регламентиран в чл. 14, ал. 1 от ЗК и началния момент на давността, съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗК. До този извод водело както систематичното, така и логическото тълкуване на тази норма и съответно нормите на чл.9 ал.1 т.7 и чл.14 ал.1 от ЗК. Развиват се съображения в този смисъл.

Настоящият въззивен състав като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. от ГПК  прие следното:

С оглед обстоятелството, че настоящето производство е въззивно, от приложимата в конкретния случай разпоредба на чл.269 от ГПК следва, че обхвата му е ограничен от посоченото в жалбата, като служебно съдът е длъжен да се произнесе единствено относно валидността на обжалвания съдебен акт.

Съобразявайки изложеното настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което и същото се явява валидно. Решението обаче е постановено по иск, който е процесуално недопустим, от което следва, и че то е недопустимо.

Съображенията на въззивния съд за това са следните:

Предявеният иск е с правно основание чл.14 ал.1 от ЗК.

В исковата си молба против ТПК –Т-„ПАКО-50” – Пазарджик ищецът Т.С. *** твърди, че работил по безсрочно трудово правоотношение в ответната кооперация на длъжността техник–шлосер по ремонт и поддръжка на машини и съоръжения за периода от 01.08.1989г. до 01.06.2007г. Едновременно с назначаването му на работа, бил приет и за член – кооператор в ответната кооперация, като ежемесечно са удържали от трудовото му възнаграждение сума за дялови вноски. С прекратяването на трудовото му правоотношение било прекратено и членството му в кооперацията. Поискал с писмена молба изплащането на дяловите вноски в размер на 1945 лева., като получил устен отговор, че дължимите суми от дялови вноски ще му бъдат изплатени. Към момента на предявяване на исковата претенция такова изплащане не е осъществено.

Моли ответната кооперация да бъде осъдена да му заплати сумата 1945,00 лева, представляваща внесени и невъзстановени дялови вноски в кооперацията, ведно с мораторна лихва за забава върху сумата от 1945,00 лв. за периода от 01.04.2008г. до 20.01.2009г. в размер на 1,00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащането на сумата, както и направените по делото разноски, като в хода на производството по делото с протоколно определение от 25.03.2009г. е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК увеличение на размера на исковата претенция за присъждане на мораторна лихва, като същата да се счита предявена в размер на общо 242, 82 лв. 

В писмения отговор на ответната кооперация по реда на чл.131 от ГПК изрично е посочено, че не оспорват изложените обстоятелства, на които се основава иска.

Спорно обстоятелство е моментът на настъпване на изискуемостта на вземането т.е. иска е предявен преди изтичането на срока за изпълнение с оглед разпоредбите на чл.60 ал.6 от Устава на кооперацията и чл.29 ал.5 от ЗК. От относимите към това обстоятелство доказателства се установява, че ищецът е член кооператор, като членствените му правоотношения са прекратени през месец юни 2007г.. Размерът на дяловата му вноска възлиза на 1945,00 лева. С молба от 01.06.2007г. същият е поискал от ответната кооперация изплащане на дяловите вноски.

Безспорно е, че не е било извършено каквото и да е било плащане от ТПК –Т-„ПАКО-50” на това основание.

Така възприетото за установено в процеса мотивира извода, че предявеният иск е недопустим. Наведените в този смисъл доводи от въззивната кооперация са основателни.

Правата на въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, в качеството му на член- кооператор са уредени в раздел ІІ-ри на ЗК. Съгласно чл.9 ал.1 т.7 от ЗК същият има право да получи дяловата си вноска при прекратяване на членството му по реда на чл.14 ал.1 от ЗК. Последно цитираният законов текст урежда правото на бившите кооператори, респективно техните наследници да получат внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по съответния нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл.31 ал.6 от ЗК, включително и припадащите се лихви. Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори, респек. на наследниците им след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията.

Раздел ІV-ти от ЗК е посветен на имуществото на кооперацията и разпределението на доходите. Съгласно чл.29 ал.5 дяловите вноски на напусналите кооператори се изплащат в продължение на три години. Анализът на цитираната законова норма сочи, че се касае за уреждане на срок за изпълнение на задължения, установен от закона в полза на длъжника. Затова следва да се приеме, че вземането на член – кооператора е изпълняемо, но не изискуемо в продължение на три години, като този срок започва да тече от приемане на годишния финансов отчет. Касае се за срок, предвиден в полза на длъжника, като тезата, че се касае за един дисциплиниращ и инструктивен срок е неиздържана. В този смисъл е  решение №1290/20.10.2003г. на ВКС по гр.д.№219/2003г., което напълно съвпада с изложеното до тук, като в това решение още е прието, че такъв иск е недопустим,като преждевременно предявен, ако не е изтекъл предвидения в чл.29 ал.5 от ЗК срок.

Що се отнася до доводите за приложението на разпоредбата на чл.60 ал.6 от Устава на кооперацията, то съдът счита, че не следва да ги обсъжда подробно. Безспорно е как се преодоляват противоречията на устава със закона – приложими са законовите разпоредби.

С оглед изложеното до тук и тъй като по делото липсват доказателства кога точно е приет годишния финансов отчет за 2007г., то с оглед прекратеното членствено правоотношение през м.юни 2007г., следва да се приеме, че най-рано в началото на 2008г. би могло да се пристъпи към изплащане на дяловата вноска. Следователно едва след изтичането на три години – правото ще бъде изискуемо. Безспорно е, че към настоящия момент този срок не е изтекъл, поради което и предявеният иск е недопустим като преждевременно предявен и съответно – недопустимо е постановеното от Пазарджишкия РС съдебно решение. Като такова същото ще следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

Воден от горното и на основание чл.270 ал.3 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

 

                                     

 

 

 

 

Р       Е       Ш     И:

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение №265/27.03.2009г. постановено по гр.д.№241/2009г. по описа на Пазарджишкия  РС, като постановено по недопустим – преждевременно предявен иск и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: