Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер          333                         29.06.2009г.               град    Пазарджик                               

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански състав, на  седемнадесети юни две хиляди и девета година в открито заседание, в следния състав:

                                                                    

                                                                    Председател: Мина Трънджиева                                                                                                            Членове: Катя Пенчева

                                 Венцислав Маратилов

 

при участието на   секретаря Д.Н., като разгледа докладваното от съдията М. ***  по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:     

            Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

         С решение №71 от 18.03.2009г. на Велинградски районен съд, постановено по гр.д.№197/2008г. по описа на същия съд, е отхвърлен като неоснователен предявения от Ф.Р.Г., с ЕГН-********** *** против М.И.Ф. ***, И.Б.Б., Г.Б.Б. и А.Б. ***, и Е.И. ***, иск за приемане на установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищцата Р. М. М., б.ж. на гр.Ракитово, починал на 03.01.1968г. е бил собственик на земеделска имот-нива от 1дка , находяща се в местността ”Пинджево дере” в землището на гр.Ракитово, при граници и съседи: Ш. Т., А. М. и И. П., (посочен като попадащ върху имот №072008 по КВС за землището на гр.Ракитово). Със същото решение ищцата е осъдена да заплати в полза на Г.Б.Б. и А.Б.Б. разноски в размер на 300лв.

         Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищцата в производството Ф.Г. с оплаквания за порочност като неправилно, с искане да бъде отменено и се постанови ново решение с което да се уважи предявената искова претенция. Конкретните доводи във въззивната жалба касаят необоснованост на решението относно приетото от съда, че наследодателят М. не е бил собственик на процесния имот, обратното на което се установявало, според жалбоподателя, от решението на същия съд, постановено в производство по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ. По този начин бил нарушен и материалния закон тъй като иска  по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ  бил за възстановяване на собственост на земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС и внасянето в стопанството по местност и площ, тоест, че това решение е достатъчно за да обоснове принадлежността на имота  на наследодателя. Анализират се доказателствата, събрани пред първата инстанция и се прави извод, че  в м.”Пинджово дере” наследодателят на ответниците не бил декларирал притежание на земеделска земя. Като необоснованост на решението се изтъква и това, че съдът не е обсъдил в цялост експертизата на вещото лице с останалите събрани доказателства във връзка с твърдяната от ищцата идентичност на имота по исковата молба с този реституиран на ответниците. Като процесуално нарушение се изтъква, че районният съд е допуснал  противоречие в мотивите си, като първоначално е посочил, че иска е основателен, а в следващия абзац от изложението сочи, че претенцията е неоснователна и че в крайна сметка съдът не е изложил подробни мотиви и съображения за това при спор между претендиращи право на собственост, на кого е следвало да се извърши възстановяване на собствеността върху процесната нива. Като процесуално нарушение на съда се сочи, че същият е нарушил разпоредбата на чл.148 от ГПК като не е събрал всички допуснати доказателства с участието на страните и не е счел за необходимо да отложи делото и да насрочи ново заседание за събиране на тези доказателства. Поставя се за първи път едва в производството пред въззивната инстанция под съмнение компетентността на вещото лице, назначено като такова от първоинстанционния съд по повод допусната съдебно-техническа експертиза.  Правят се с жалбата и доказателствени искания за назначаване на вещо лице със специалност инженер-геодезист, което да отговори на същите въпроси, поставени на експертизата и пред първата инстанция относно идентичността на имота на ищцата с този на ответниците, както и за допускане на гласни доказателства, събирането на които е отказано от съда на основание чл.266 ал.1 от ГПК

         Против жалбата е постъпил писмен отговор от ответниците А. и Г. Б., чрез пълномощника им адв. К. с която се излагат доводи за правилност на решението на първата инстанция. Възразяват по направените от въззивника доказателствени искания с доводи, че е налице настъпила преклузия за събирането им по реда на чл.266 ал.1 от ГПК. Молят да се потвърди  решението на първата инстанция.

         От останалите ответници няма постъпил отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 ал.1 от ГПК.

         Пазарджишкият окръжен съд провери валидността и допустимостта на обжалваното решение при което констатира, че същото е недопустимо.

         Велинградският районен съд е бил сезиран с иск с правно основание в чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ-установяване право на собственост върху земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС.

         В исковата си молба против петимата ответници, ищцата Г. е твърдяла, че с решение на Велинградски районен съд,  постановено в производство по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, на наследниците на Р. М. М. е признато правото да им бъде възстановена собствеността върху земеделски имот-нива от 1дка в местността „Пинджово дере” в землището на гр.Ракитово, при граници и съседи: Ш. Т., А. М. и И. П., /решение №195 от 18.06. 2007г. по гр.д. №280/2007г./. След представяне на решението на съда в Общинска служба „Земеделие и гори”, сега Общинска служба по земеделие-гр.Ракитово, било отказано издаването на такова от страна на службата за възстановяване на имота. При извършеното заснемане било установено, че  имота, който трябва да бъде възстановен на наследниците на М. се препокривал с имот №072008, възстановен на наследниците на И.Б., бивш жител ***. Изложени са обстоятелства, че този имот не се ползва и обработва от наследниците на И.Б., а от години се използва и обработва от наследниците на Р. М., което се знаело от всички съседи, а и ответниците не отричали, че е станала грешка при заснемането, поради което ищцата твърди, че е налице спор за материално право и има правен интерес за предяви  настоящия иск за приемане на установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС, наследодателят на ищцата Р. М. е бил собственик на нива от 1дка в м.”Пинджово дере”, в землището на гр.Ракитово, при съседи: Ш. Т., А. М. и И. П.. Сочи доказателства.

         От ответниците по иска, в срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор само от  Г. и А. Б., които  оспорват същия  по основание с доводи, че имот №072008 в местността ”Високите поляни” по Картата на възстановената собственост за землището на гр.Ракитово,  им е реституиран от Поземлена комисия по заявление №518/05.12.1991г. като наследници на  И.Б., и че той е записан като две ниви, намиращи се в м.”Над селото”, едната с площ от 0.8дка и втора с площ от 1,4дка, и че местността „Над селото” е идентична с м. ”Високите поляни”. Излагат се доводи, че липсват доказателства за твърдяната идентичност на имота на ищцата в м.”Пинджово дере” с този реституиран на ответниците в процесната местност.

         Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

         Въз основа на подадено в срока по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ заявление за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи №518/ 05.12.1999г. на наследниците на И. Д. Б., всичките ответници в настоящото производство по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ,  е признато и възстановено правото на собственост в стари граници  на три имота, /решение на ПК №881 от 22.01.1993г./  между които и на ливада от 2.025дка в местността ”Високите поляни”, съставляваща имот №072008 по картата на възстановената собственост за землището на гр.Ракитово и за който имот е съставен и констативен нотариален акт за собственост № А-83, том ІV, д.№961 от 26.05.1997г. Между заявените за реституция земи са и две ниви в м.”Над селото” от 0.8дка и от 1,4дка., въз основа на  данни от партидната книга за членовете на ТКЗС през периода 1953г. 1958г./ партида №45 на  И.Б./.

         На наследниците на Р. М. М., между които е и настоящата ищца Ф.Р.Г., по реда на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, с решение на Велинградски районен съд №195 от 18.06.2007г. постановено по гр.д.№280/2007г. е прието за установено по отношение на ОСЗГ-гр.Ракитово и Община-гр.Ракитово, че наследниците на Р. М. М. имат право да им бъде възстановена собствеността върху нива с площ от 1 дка в м.”Пинджово дере” при посочените в исковата молба съседи, като въз основа на това съдебно решение, със свое решение №РС 792 от 11.02.2008г.  по заявление с вх.№РС 792 от 06.02.2008г., ОСЗГ е възстановила правото на собственост на наследниците на Р. М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 1дка в м.”Пинджово дере” . В решението  за реституция няма описание на граници и съседи на имота. С писмо до заявителя по преписката Ф.Р., ОСЗГ  уведомява последната, че на основание извършено заснемане е установено, че идентифицирания имот в м.”Пинджово дере” се препокрива с имот №072008, който е  възстановен на наследници на И.Б. и че се в случая се касае за спор за материално  право по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. /писмо изх.№181 от 24.03.2008г./.

         От изслушаната по делото от първата инстанция експертиза, заключението по която е възприето изцяло, се установява, че не е налице идентичност между имота, реституиран на ищцата с този реституиран на ответниците, доколкото липсва посочване на съседи на тези имоти по документите, представени по реституционните преписки пред Поземлената комисия, различие по площ, както и по местонахождение с оглед  липсата и на идентичност между  местностите ” Пинджово дере” и „Високите поляни”. Според вещото лице липсва и препокриване на имотите и по съседи, съобразно и данните по Картата на възстановената собственост за имот №072008 в м.”Високите поляни” с площ от 2.025дка с този на ищцата с площ от 1дка в м.”Пинджово дере” , поради което няма нито пълно нито относително съответствие между двата имота.

         При тези данни въззивният съд намира, че предявения иск с правно основание в чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗЗ е недопустим. Липсва правен интерес от предявяването му за ищцата тъй като от обстоятелствата, изложени в исковата молба, а и от позицията на ответниците, както и от събраните в хода на производството доказателства се налага извода, че между страните няма спор относно правото на собственост върху земеделски имот към един минал момент-образуването на ТКЗС. И за двете страни по делото има постановени позитивни решения на Общинската служба с които земите са им реституирани в стари граници. Твърденията в исковата молба, че  има грешка в заснемането на имота на ответниците, което е довело и до този спор, не може да обоснове на извод за правен интерес от иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. По-скоро, налице е спор за собственост към настоящия момент, с оглед на вече осъществената реституция на земеделска земя, който спор се отнася и до въпроса за идентичността на имота на ищцата с този реституиран на ответниците. Спорът между страните в случая  не е за правото на собственост към минал момент, а за допусната евентуална грешка при изработването на картата на възстановената собственост и заснемането на имота на ищцата с оглед на вече заснетия имот на ответниците.Спорът по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ съществува, когато две страни твърдят собственост спрямо един и същ имот към минал момент-образуването на ТКЗС, и то във връзка с евентуалното му възстановяване. В случая преценката на твърденията на ищцата и събраните по делото доказателства, сочат, че правата  на  ищцата Г. са засегнати по-скоро от грешки в административен акт- одобрената карта за имотите реституирани в стари граници, поради което ищецът няма интерес от  търсената защита  с иск с правно основание чл.14 ал.4.

Като абсолютна процесуална предпоставка  за допустимост на иска е наличието на правен интерес от търсената с него защита, за което съдът следи служебно. Затова иск, предявен от лице което няма правен интерес, е процесуално недопустим и не може да бъде разгледан по същество. Ако е налице административен спор, то той подлежи на разглеждане по друг ред, не от гражданския съд.

Затова въззивният съд намира, че не следва да се занимава по съществото на спора, след като е констатирал недопустимост на обжалваното решение, поради което счита, че ще следва да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството по делото.

Ищцата Г. ще следва да бъде осъдена да заплати допълнителна държавна такса от 10лв за подадената от нея въззивна жалба с оглед разпоредбата на чл.18 ал.1 във връзка с чл.1  от Тарифата за държавните такси, което се събират от съдилищата по  ГПК, в сила от 01.03.2008г.

Водим от горното и на основание чл.270 ал.3 изр.І-во от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                      Р    Е   Ш   И   :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №71 от 18.03.2009г. на Велинградски районен съд, постановено по гр.д.№197/2008г. по описа на същия съд.   

ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Ф.Р.Г., с ЕГН-********** *** против М.И.Ф. ***, И.Б.Б., Г.Б.Б. и А.  Б. ***, и Е.И. ***, за приемане на установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищцата Р. М. М., б.ж. на гр.Ракитово, починал на 03.01.1968г.  е бил собственик на земеделска имот-нива от 1дка, находяща се в местността ”Пинджово дере” в землището на гр.Ракитово, при граници и съседи: Ш. Т. А.М. и И. П.,

Осъжда Ф.Р.Г., с ЕГН-********** ***  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт допълнителна държавна такса от 10лв /десет лева/.

На основание чл.280 ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

 

Председател:                        Членове:1.                    2.