Р  Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

№…336…/25.06.2009г. гр. Пазарджик

 

В       ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                             ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви въззивен състав, на осми юни две хиляди и деветата година в открито заседание в следния състав:                                                                                                                                                                                            

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пенка Янева

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Серафимова

                                                                        Албена Палова

                                                                               

 

          Секретар: В.Б.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С. *** по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Обжалва се решение № 326/09.04.2009г. постановено по гр.д.№ 238/2009г. по описа на Пазарджишкия  РС, с което е осъдена ТПК за трудоустроени „ПАКО – 50”, със седалище и адрес на управление: гр.П, ул.”Р .А” №14, представлявана от Председателя Т. К. да заплати на М.Л.А. ЕГН ********** *** сумата от 740,00 лева, представляваща неизплатени дялови вноски след прекратяване на членственото правоотношение, сумата от 90,81 лева мораторни лихви , ведно със законната лихва върху главницата от 21.01.2009г. до окончателното й изплащане, както и сторените разноски по делото в размер на 200,00 лева.

В жалбата си, подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, ТПК-Т-„ПАКО-50” – П.  чрез процесуалния си представител адв.Н.К. от ПзАК твърди, че така постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Според процесуалният представител спорът между страните е кога гарантираното от закона вземане на бившия член- кооператор, представляващо дялова вноска става изискуемо и съответно кога кооперацията изпада в забава. Доводите му в тази насока са, че материалното право на бившия член – кооператор възниквало от момента на прекратяване на членственото му правоотношение, но процесуално – правната му реализация била регулирана от разпоредбата на чл.29 ал.5 от ЗК. Изследвана е законодателната промяна на тези текстове и е направен извод, че съобразно разпоредбата на закона и приетото в устава на кооперацията в рамките на три години това задължение е изпълняемо, но не е изискуемо. Развиват се съображения в тази насока. Искането е да се отмени обжалваното решение и постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск.  

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ищцата в първоинстанционното производство М.А.. В същият се подържа, че въззивната жалба е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли. В този смисъл доводите й са, че разпоредбата на чл.29 ал.5 от ЗК касае препоръчителния и допустим период и начин на плащане  в течение на този срок, като се посочва, че установеният тригодишен период не може да измести началния момент на изискуемостта на вземането, регламентирано в чл.14,ал.1  от ЗК и началния момент на давността, съгласно чл.14, ал.2 от ЗК. До този извод водело и систематичното тълкуване на   съответните норми на  чл.14 ал.1 и ал.2 от ЗК. Развиват се съображения в този смисъл.

Настоящият въззивен състав като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. от ГПК  прие следното:

С оглед обстоятелството, че настоящето производство е въззивно, от приложимата в конкретния случай разпоредба на чл.269 от ГПК следва, че обхвата му е ограничен от посоченото в жалбата, като служебно съдът е длъжен да се произнесе единствено относно валидността на обжалвания съдебен акт.

Съобразявайки изложеното настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което и същото се явява валидно. Решението обаче е постановено по иск, който е процесуално недопустим, от което следва, и че то е недопустимо.

Съображенията на въззивния съд за това са следните:

Предявеният иск е с правно основание чл.14 ал.1 от ЗК.

В исковата си молба против ТПК –Т-„ПАКО-50” – П. ищцата М.А. *** твърди, че работила в ответната кооперация като шивачка по трудов договор  за периода от 27.01.1997г. до 12.01.2007г. Още при постъпването й на работа, била приета и за член – кооператор, като ежемесечно са удържали от трудовото й възнаграждение сума за дялови вноски. С прекратяването на трудовото й правоотношение било прекратено и членството й в кооперацията. Поискала с писмена молба изплащането на дяловите вноски в размер на 800,00 лева.Моли ответната кооперация да бъде осъдена да й заплати сумата 800,00 лева, ведно с лихва за забава от 01.04.2008г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането на сумата, както и направените по делото разноски.

С определение от 08.04.2009г. постановено в съдебно заседание съдия докладчик на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснал изменение на иска досежно размера, като е намали претенцията от 800 лева на 740 лева.

В писмения отговор на ответната кооперация по реда на чл.131 от ГПК изрично е посочено, че не оспорват изложените обстоятелства, на които се основава иска.

Спорно обстоятелство е моментът на настъпване на изискуемостта на вземането т.е. иска е предявен преди изтичането на срока за изпълнение с оглед разпоредбите на чл.60 ал.6 от Устава на кооперацията и чл.29 ал.5 от ЗК. От относимите към това обстоятелство доказателства се установява, че ищцата е член кооператор, като членствените й правоотношения са прекратени през месец януари 2007г. Размерът на дяловата й вноска възлиза на 740,00 лева. С молба от деня на връчване на заповедта за освобождаване, същата е поискала от ответната кооперация изплащане на дяловите вноски.

Безспорно е, че не е било извършено каквото и да е било плащане от ТПК –Т-„ПАКО-50” на това основание.

Така възприетото за установено в процеса мотивира извода, че предявеният иск е недопустим. Наведените в този смисъл доводи от въззивната кооперация са основателни.

Правата на въззиваемата – ищец в първоинстанционното производство, в качеството й на член- кооператор са уредени в раздел ІІ-ри на ЗК. Съгласно чл.9 ал.1 т.7 от ЗК същата има право да получи дяловота си вноска при прекратяване на членството й по реда на чл.14 ал.1 от ЗК. Последно цитираният законов текст урежда правото на бившите кооператори, респективно техните наследници да получат внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по съответния нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл.31 ал.6 от ЗК, включително и припадащите се лихви. Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори, респек. на наследниците им след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията.

Раздел ІV-ти от ЗК е посветен на имуществото на кооперацията и разпределението на доходите. Съгласно чл.29 ал.5 дяловите вноски на напусналите кооператори се изплащат в продължение на три години. Анализът на цитираната законова норма сочи, че се касае за уреждане на срок за изпълнение на задължения, установен от закона в полза на длъжника. Затова следва да се приеме, че вземането на член – кооператора е изпълняемо, но не изискуемо в продължение на три години, като този срок започва да тече от приемане на годишния финансов отчет. Касае се за срок, предвиден в полза на длъжника, като тезата, че се касае за един дисциплиниращ и инструктивен срок е неиздържана. В този смисъл е решение № 1290/20.10.2003г. на ВКС по гр.д.№ 219/2003г. , което напълно съвпада с изложеното до тук, като в това решение още е прието, че такъв иск е недопустим, като преждевременно предявен, ако не е изтекъл предвидения в чл.29 ал.5 от ЗК срок.

Що се отнася до доводите за приложението на разпоредбата на чл.60 ал.6 от Устава на кооперацията, то съдът счита, че не следва да ги обсъжда подробно. Безспорно е как се преодоляват противоречията на устава със закона – приложими са законовите разпоредби.

С оглед изложеното до тук и тъй като по делото липсват доказателства кога точно е приет годишния финансов отчет за 2007г., то с оглед прекратеното членственото правоотношение през м. януари 2007г., следва да се приеме, че най-рано в началото на 2008г. би могло да се пристъпи към изплащане на дяловата вноска. Следователно едва след изтичането на три години – правото ще бъде изискуемо. Безспорно е, че към настоящия момент този срок не е изтекъл, поради което и предявеният иск е недопустим като преждевременно предявен и съответно – недопустимо е постановеното от Пазарджишкия РС съдебно решение. Като такова същото ще следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

Воден от горното и на основание чл.270 ал.3 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

 

Р       Е       Ш     И:

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 326/09.04.2009г. постановено по гр.д.№238/2009г. по описа на Пазарджишкия  РС, като постановено по недопустим – преждевременно предявен иск и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: