Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

25.06.2009

 

Пазарджик

 

326

 

 
Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

Четвърти въззивен

 
 


                                                                Съд                                                             състав                             

Единадесети юни

 

2009

 
 


На                                                                                               Година                                      

 

В   закрито заседание в следния състав:

СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

 
                                                                    

                                                                Председател                                            

ИЛИАНА ДИМИТРОВА

 
 


                                                                         Членове                                                   

 

БОРИСЛАВ ИЛИЕВ

 
                                                                           

 

Г М

 
Секретар                                                        

 

 

 
 прокурор                                            

съдия Костадинова

 
 


като разгледа докладваното от                                                                                       

417

 

2009

 
 


 Въззивно гр.

 
                                                      дело   номер                                       по описа за                                 

 

  година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството по делото е въззивно– по чл. 196 и следващите от ГПК / отм./.

С решение № 34 от 09.01.2009 година, постановено по гр. дело № 11/2007 година по описа на Районен съд –Пазарджик е отхвърлен предявения от А.Н.Г., ЕГН ********** *** и Н.Г.Г., ЕГН ********** *** против Община-П иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот с площ от кв. метра, представляващ част от -за театър в кв. “а” и  паркинг с о.т. 11-12-15, като графично измерен е с площ от около  кв. метра по действащия план на град П, а по плана от 1959 година/ обезсилен/ представляващ дворно място с площ от кв. метра, част от имот пл. №  в кв. и за осъждане на ответника да отстъпи собствеността и предаде владението върху имота.

С определение от 07.04.2009 година по същото дело е отстранена допусната в решението очевидна фактическа грешка, като диспозитива е допълнен с част, имаща характер на определение, с която е оставен без разглеждане предявения от Г.Н.Г., ЕГН ********** чрез А.Н.Г., ЕГН ********** *** иск против община-П с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот с площ от 194,90 кв. метра, представляващ част от -за театър в кв.  “а” и в паркинг с о.т. 11-12-15, като графично измерен е с площ от около  кв. метра по действащия план на град Пазарджик, а по плана от 1959 година/ обезсилен/ представляващ дворно място с площ от кв. метра, част от имот пл. №  в кв. и за осъждане на ответника да отстъпи собствеността и предаде владението върху имота, като е прекратено производството по делото в тази част.

Решението в частта, имаща характер на определение, е обжалвано от адвокат Л.Б. като пълномощник на Г.Н.Г.. Оплакванията са за незаконосъобразност на определението, като се поддържа,че искът от името на Г.Н.Г. е предявен редовно от брат му А.Н.Г. с пълномощно, същият е допустим и съдът дължи произнасяне по него.

Окръжният съд намира, че частната жалба срещу решението в частта, имаща характер на определение е допустима с оглед срока, даден от Районния съд за обжалване му и е основателна.

Неправилни са изводите на съда, свързани с представителството на ищеца Г.Н.Г., с които е мотивирано прекратяването на производството по делото. По делото е представено пълномощно, с което Г.Н.Г. е упълномощил своя брат А.Н.Г. да предяви иск по чл. 108 от Закона за собствеността срещу Община-П с предмет процесния имот. Т.е. упълномощаването е за предявяване на иск за собствените права на упълномощителя Г.Г.. В случая не става дума за предявяване на иск за чужди права по смисъла на чл. 15 ал. 2 от ГПК / отм./, поради което съдът не споделя доводите на пълномощниците на ответника по този въпрос. Действително упълномощеният А.Г. не е от кръга на лицата, изрично посочени в чл. 20 от ГПК / отм./. Тези лица могат да бъдат пълномощници на страните в процеса. В случая обаче А.Г. е упълномощен  да подаде искова молба, т.е. да предяви иска от името на своя брат. Към момента на подаване на исковата молба Г.Г. все още няма качеството на страна, поради което е допустимо представляването му с пълномощно от неговия брат. В тази насока е и практиката на ВС и ВКС – решение № 586 от 1996 година на петчленен състав на ВС. Действително след подаване на исковата молба А.Г. не би могъл да представлява брат си в процеса. Той обаче съгласно изрично даденото му с пълномощното право е упълномощил от името на брат си Г.Г. адвокат Б.. Адвокат Б. е представлявал в процеса всички ищци, включително Г.Г.. Окръжният съд намира, че  при предявяването на иска от Г.Г. и представителството му в процеса са спазени законовите изисквания, същите не са извършени без представителна власт, както е приел първоинстанционния съд. Поради това решението, имащо характер на определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за първоинстанционния съд за произнасяне по същество по иска, предявен от Г.Г. ***.

Ищците по делото предявяват свои самостоятелни права, поради което не е налице  такава връзка между отделните субективно съединени искове на всеки един от тримата ищци, която да налага спиране на производството по делото по исковете на А.Г. и Н.Г. до приключване на производството по иска на Г.Г.. Поради това Окръжният съд намира, че следва да разгледа и да се произнесе по въззивната жалба, подадена срещу първоинстанционното решение.

Адвокат Л.Б. в качеството му на процесуален представител на А.Н.Г. и Н.Г.Г. е обжалвал решението на Районния съд в частта, с която е отхвърлен иска им по чл. 108 от ЗС като неоснователен Поддържа се, че са налице всички законови предпоставки да се приеме, че е настъпила реституция по силата на закона за процесния имот в лицето на наследниците на Н А.Г., те са негови собственици, а Община-П държи имота без основание. Излагат се подробни съображения и доводи в тази връзка. Искането  е да се отмени решението на Районния съд и се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се уважи предявения иск по чл. 108 от ЗС.

Становището на ответника по въззивната жалба – Община П е, че същата е неоснователна, а решението на Районен съд – П като правилно  и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, при проверка на допустимостта и правилността на решението на Районния съд прие следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

В исковата  молба против Община-П, подадена от  А.Н.Г. лично и като пълномощник на Н.Г.Г. и Г.Н.Г. се твърди, че ищците са наследници по закон на Н А.Г., починал на 18.05.2004 година. Техният наследодател Н Г. в качеството си на собственик и на единствен наследник на Е Б Г. и А. В Г. бил собственик на дворно място с площ от кв. метра, представляващо част от имот пл. №  в кв.  по плана на град П. Този имот бил отчужден през 1959 година от тогавашните собственици – А. и Е Г и техния син Н А.Г. със заповед № 1298/16.03.1959 година на МКСБ за построяването на “Културен дом”. Твърди се, че липсвала отчуждителна преписка, поради което нямало данни по кой закон е извършено отчуждаването и следвало да се приеме, че е налице отчуждаване не по установения от закона ред. За имота настъпила реституция по силата на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, тъй като били налице предпоставките на чл. 2 ал. 2 и 3, чл. 3 ал. 1 и чл. 4 ал. 1 от този закон – отчуждаване на закона не по установения начин, съществуването му в размерите, в които е отчужден и липса на парично или имотно обезщетение за отчуждения имот.

При така изложените обстоятелства е формулирано искане да се приеме за установено по отношение на Община-П, че ищците в качеството им на наследници на Н А.Г. са собственици на описания по-горе имот, като с допълнителна молба е уточнен предмета на спора, като е посочено, че става дума за недвижим имот с площ от кв. метра, представляващ част от І-за театър в кв.  “а” и паркинг с о.т. 11-12-15, който графично измерен е с площ от около  кв. метра по действащия план на град П, а по плана от 1959 година/ обезсилен/ представляващ дворно място с площ от кв. метра, част от имот пл. №  в кв.  и да се осъди Община-П да предаде на ищците владението върху този имот.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съобразно разпоредбите на чл. 188 от ГПК / отм./ Пазарджишкият окръжен съд прие за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представените по делото удостоверения за наследници наследодателят на ищците Н А.Г. е единствен наследник по закон на Е Б Г., починала на 31.05.1975 година и А. В Г.,  починал на 09.08.1976 година. Н А.Г. е починал на 18.05.2004 година и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Н.Г.Г. и три деца – А. Н Г., А.Н.Г. и Г.Н.Г., като с обжалваното решение съдът се е произнесъл по ревандикационния иск на двама от тях – Н.Г. и А.Н.Г..

С нотариален акт №/26.10.1955 година, том нотариално дело № / година наследодателят на ищците Н Г. е закупил заедно с родителите си Е и А. Г  от А ВГ. следния недвижим имот: къща със застроено място  кв. метра и незастроено място 200 кв. метра, находящи се в град П, ул. “С” № 5, представляващо урегулиран парцел  за имот пл. №  с площ от  кв. метра в кв.  по плана на град П. Актът е съставен при действието на плана на тази част от града, одобрен през 1909 година и изменен със заповед № 13874/02.11.1943 година. С това изменение на плана кв. е заличен за разширяване на площад “К В”, разширението на площада е включило и южната част от кв. , в която попада парцел . Със заповед № 1298 от 16.03.1959 година е одобрен нов план, по който имот пл. в кв.  съответства на имот пл. № 2667, записан на А В Г. ***, застроен с две паянтови едноетажни жилища и плевня. Планът от 1959 година е одобрен след решения на ИК на ГНС- П от 22.01.1958 година и от 22.01.1959 година за изменение на регулацията в кв.  и  по плана на П, като парцели , и  и част от парцел ІІ в кв. се сливат в един парцел, отреден за строеж на Културен дом. Установено е по делото от приетата първоначална техническа експертиза на вещото лице В, че по плана от  година южната част от имот пл. №  с площ от около 195 кв. метра е включена в парцел -ГНС-Културен дом в кв. 271, част от около 120 кв. метра попада в пешеходна алея/тротоар/, а останалата част от  кв. метра – в северната част на кв..

За целия имот пл. № 2667 е съставен акт за държавна собственост №  от 22.03.1965 година на основание заповед № 1298 от 16.05.1959 година на МКСБ – заповедта за одобряване на плана, като имота е предоставен на ГНС за строеж на културен дом. В акта за държавна собственост е отразено, че за имота, включващ двете едноетажни паянтови жилищни сгради, паянтов навес и дворно място, съставляващо имот пл. № 2667 в кв. 271 по плана на П е изплатено обезщетение с платежно нареждане № 3101/15.03.1965 година, от която дата имотът е държавен.

По действащия в момента регулационен план на град П от 1979 година и кадастрален план от 2000-та година бившия имот пл. № 2667 не е заснет. Южната част от имот пл. №  с размер около  кв. метра попада в -за театър в кв. А. За останалата част от имота с площ от 140 кв. метра е извършено преотреждане по плана от 1979 година за улица и паркинг.От първоначалната и допълнителните технически експертизи, приети по делото се установява,че на място мероприятията, за които е отчужден имота, са реализирани. От -те кв. метра – южната част на имота, които попадат в -за театър в кв. а по плана на град П  кв. метра са под сградата на самия театър, а останалите   кв. метра – изградена зелена площ и площ с трайна настилка представляват благоустройствени мероприятия  - ниско строителство и  подземни проводи, свързани с функционирането на сградата. Площта извън УПИ за театър от  кв. метра представлява реализирано на място улично пространство с осови точки 12,13,14,15, с изградена трайна настилка – асфалт, което се ползва за паркинг.

Съобразявайки сегашното състояние на отчуждения имот и реализираните мероприятия, вещите лица от тройната техническа експертиза дават заключение/ при особеното мнение на вещото лице Г/, че не е налице незастроена част от отчуждение имот пл. №  по плана на П от  година, която да се урегулира в самостоятелен УПИ съгласно разпоредбите на чл. 19 от ЗУТ. Съдът, съобразявайки събраните доказателства за отрежданията и състоянието на имота към момента възприема това заключение на вещите лица. Особеното мнение на вещото лице Г не може да бъде възприето. То е мотивирано с това, че самостоятелен УПИ може да се отреди за свободната площ от  кв. метра, незасегната от мероприятия. Данните по делото сочат, че за такава свободна площ не може да става дума, тъй като извън УПИ за театъра са само  кв. метра. Тези, които са включени в УПИ за театъра са актувани като публична общинска собственост, видно от представения по делото акт  № 74 от 11.11.1997 година и те не могат да бъдат реституирани дори да са налице останалите условия, предвидени в ЗВСОНИ. В тази насока е забраната на чл. 2 ал. 1 от ЗОСОИ. От останалите  кв. метра с оглед тяхната форма и съществуващото строителство в съседство  не би могло да се образува самостоятелен парцел.

По делото са представени доказателства, от които е видно, че наследодателят на ищците е искал отмяна на отчуждаването със заявление № 44-Н-122/10.04.1998 година  до Кмета на Община-П, подадено  на основание Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС , ЗС. По това заявление е налице мълчалив отказ, който първоначално е отменен от Пазарджишкия окръжен съд с решение от 08.04.1999 година по адм. Дело № 758/98 година. С решение № 5371/18.10.1999 година на ВАС, ІV отделение по адм. Дело № 3187/99 година е отменено решението на Пазарджишкия окръжен съд и е отхвърлена жалбата срещу мълчаливия отказ за реституция, като е посочено, че жалбоподателят не е доказал отчуждаването на имота да е станало по някои от законите, изброени по-горе, както и че мероприятието, за което е отчужден имота, е реализирано и че не са налице изискванията на чл. 1 ал. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. дворното място да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният ревандикационен иск от двама от ищците – А. и Н. Г е неоснователен и следва да бъде отхвърлен  по следните съображения:

На първо място тези двама ищци с оглед на изложените от тях обстоятелства  могат да има права до размера на наследствените си такива от Н А.Г., т.е. до размера на половината от процесния имот, а за останалата 1/2 ид. част от имота права евентуално биха могли да претендират останалите двама наследници по закон на общия наследодател. Ищците не са твърдели и не са представили доказателства, от които да е видно, че са придобили права извън наследствените си части, поради което искът за  1/2 ид. част от имота не би могъл да бъде основателен.

Що се отнася до иска до размера на наследствените права на тези двама ищци, той също е неоснователен. Не е установено по делото ищците да притежават права върху имота. Събраните по делото доказателства налагат извода, че не са налице предпоставките на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавените недвижими имоти, при които може да се приеме, че е настъпила реституция на имота по силата на самия закон.

Не е налице предпоставката на чл. 2 ал. 2 от ЗВСОНИ имотът да е отнет без законово основание или отчужден не по установения законов ред.

Съвкупната преценка на доказателствата, подробно описани по-горе налага извода, че е налице отчуждаване на имота за обществено мероприятие, извършено при действието на ЗПИНМ.  Действително от заключението на вещото лице се установява, че още по плана от 1943 година – при действието на ЗБНМ е одобрено изменение на улично регулационния план, при което процесния имот е попаднал в терен, отреден за разширение на площад “К В”. Съгласно чл. 47 от ЗБНМ недвижими имоти, отредени съгласно улично-регулационния план за мероприятията на общината, държавата  и обществените учреждения, се считат отчуждени по силата на регулационния план, отчуждителният ефект настъпва с влизане в сила на плана, като не е необходимо издаването на отчуждителна заповед. Имотът обаче не е бил реално завзет, продължил е да се владее от дотогавашния собственик А Г., която се е разпоредила с него с нотариалния акт от 26.10.1955 година. Обстоятелството, че при одобряването на плана от 1959 година процесния имот е заснет като самостоятелен такъв с пл. № означава, че и към този момент имотът е бил все още във владение на наследодателя на ищците и неговите родители след сделката от 1955година. При тези данни и съобразявайки разпоредбите на чл. 47 от ЗБНМ, чл. 39 ал. 1 и чл. 74 а от ЗПИНМ следва да се приеме, че отчуждаването на имота е извършено при действието на ЗПИНМ, като е настъпило    от момента на изплащане на обезщетението за имота –платежно № 3101/15.03.1965 година. Изводи за отчуждаването на имота за обществено мероприятие по ЗПИНМ могат да се правят от представения по делото акт за държавна собственост № 2393 от 22.03.1965 година  и останалите доказателства, по-конкретно решенията на ИК на ГНС и ксеро-копие от брой 30  от 14.04.1959 година на вестник “Известия”,  в което се съдържа обявление  с изрично посочване, че става дума за такова по ЗПИНМ, отнасящо се до обжалването на заповед № 1298 от 16.03.1959 година. Това е заповедта, цитирана в акта за държавна собственост. В този акт се съдържат и данните, че е изплатено обезщетение за отчуждения имот.

Твърденията за липса на обезщетение не са подкрепени с доказателства по делото. Не са оспорени и опровергани констатациите в приетия по делото акт за държавна собственост. Този акт  е официален свидетелстващ документ с обвързваща материална доказателствена сила  и отразените в него факти следва да се смятат за установени.

По тези съображения съдът намира, че имотът на ищците е отчужден по съответния законов ред, отчуждаването е настъпило при действието на ЗПИНМ, за имота е изплатено парично обезщетение. Поради това не са налице предпоставките, визирани в чл. 2 ал. 2 от и чл. 4 от ЗВСОНИ, при които може да се приеме, че за имота е настъпила реституция по право.

Налице е отказ по искането за реституция на имота по ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.  поради реализация на мероприятието, за което имотът е отчужден. Реализацията на мероприятата е установена и със събраните по настоящото дело доказателства.

С оглед на това ищците не могат да се легитимират като собственици на имота, ревандикационният им иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Решението на Районния съд, с което иска е отхвърлен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

 

                            Р               Е            Ш            И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34 от 09.01.2009 година, постановено по гр. дело № 11/2007 година по описа на Районен съд –Пазарджик.

ОТМЕНЯ определение от 07.04.2009 година по същото дело,   с което  е оставен без разглеждане предявения от Г.Н.Г., ЕГН ********** чрез А.Н.Г., ЕГН ********** *** иск против община-П с правно основание чл. 108 от ЗС и е прекратено производството по делото   и ВРЪЩА  делото на Районен съд Пазарджик за произнасяне по този иск.

Решението в частта, имаща характер на определение, с което е отменено прекратяването на производството по делото по иска на Г.Н.Г. е окончателно, а  в останалата част подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                    2.