Р Е Ш Е Н И Е

   312        23.06 .2009 год. , гр.Пазарджик

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 Пазарджишки  окръжен  съд , гражданска  колегия ,трети въззивен състав, в  публично заседание на седемнадесети юни  през две хиляди и девета година в състав:

 

 

 

                                                           

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева.  

                                             ЧЛЕНОВЕ: Катя.Пенчева.

                                                               Венцислав.Маратилов.                                                                                                                 

                                                                                        

 

при секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното от съдия Т. *** по описа за 2007 година ,за да се произнесе ,взе предвид следното :

 

 

        Производството е по чл.196 от ГПК /отм./ във връзка с § 2 ал.І от ПЗР на ГПК.

        С решение  № 148 от 12.03.2009 година ,постановено по гр.д.№ 87 по описа на Районен съд Пазарджик за 2008 година са осъдени Окръжна следствена служба гр. Пазарджик, представлявана от Директора с адрес: гр.П., пл. “Съединение” и Прокуратурата на Република България, със законен представител Главният прокурор Б. В. с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2-Съдебна за заплатят солидарно на Й.А.С., с ЕГН ********** ***,  на основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по следствено дело № 1244П/ 2001 г. по описа на ОСС в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/, заедно със законната лихва, считано от 02.12.2006 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да  заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по следствено дело № 509 П / 2000 г. по описа на ОСС в размер на 2500,00 лв. / две хиляди и петстотин лева/, заедно със законната лихва, считано от 15.03.2007 г. до окончателното изплащане  и направени по делото разноски в размер на 266,66 лв. / двеста шестдесет и шест лв. и 66 ст. , като са предявените искове в останалата им част като неоснователни.

             Осъден е  Й.А.С. ЕГН ********** ***, да заплати държавна такса в размер на 240,00 лв.

        В срока по чл.197 от ГПК /отм./ така постановеното решение е обжалвано от С. ,чрез процесуалният му представител адв.Д. само в частта,с която е присъдена държавна такса в тежест на ищеца,съобразно отхвърлената част на иска.Разпоредбата на чл.10 от ЗОДОВ  била изменена,като изменението и е в сила от 30.05.2008 година и при съобразяване с тази законодателна промяна при частично уважаване на исковете ,съдът следвало да приложи разпоредбата на чл.10 ал.ІІІ от ЗОДОв и да не присъжда държавна такса в тежест на ищеца.

        Моли решението в тази част да бъде отменено.

        Решението е обжалвано и в установения от закона срок и от представителя на Прокуратурата  в осъдителните му части.Молят  решението да бъде отменено и предявените искове изцяло отхвърлени.

        В противоречие със закона съдът бил приел,че Прокуратурата е надлежно легитимирана като ответник по предявените искове.Недопустимо разширително съдът тълкувал въведеното от закона основание за ангажиране на отговорност по този специален закон „обвинение в извършване на престъпление”.В конкретния случай Прокуратурата не била повдигнала обвинение срещу ищеца,а била прекратила образуваните следствени дела.

        Поради това и прокуратурата не следвало да отговаря солидарно с другия ответник ОСС.В закона изрично и поотделно били изброуени органите на държавата ,за чиито действия е предвидена тази отговорност и  „следствието „ било посочено отделно от „Прокуратурата”.В НПК били изброени поотделно и изчерпателно правомощията на всеки един от тези органи,поради което според представителят на прокуратурата няма идентичност между тези действия и е невъзможно увреждането  да е причинено от неколцина.съдът следвало да се придържа стриктно към нормите на ЗОДОВ,съдържащ специални разпоредби,което правело неприложимо разпоредбите на ЗЗД относно  съпричиняване на вреди от неколцина.

        Не било установено още по делото,че ищецът е претърпял вреди и неправилно съдът се позовал на презумпция за претърпени такива.

        Освен това приложима била разпоредбата на чл.5 ал.І от ЗОДОВ.

        Решението е обжалвано в осъдителната част и от ОСС.

        Излагат се доводи,че съдът е разгледал непредявен иск,като всъщност се излагат доводи,че съдът е присъдил повече от поисканото.Излагат се доводи,че не били установени търпени от ищеца вреди ,в резултат на действията на следствието,както и ,че следва да намери приложение разпоредбата на чл.5 ал.І от ЗОДОВ.

        Постъпил е и писмен отговор.

        Жалбите се подържат в съдебно заседание.

        Съобразявайки разпоредбата на  чл.153 от ЗСВ и § 11 от ПЗР на ЗСВ ,въззивният съд е заличил като ответник ОСС  и производството е продължило в лицето на първоначалния ответник и правоприемник – Прокуратурата на РБ.

        Съдът,като провери валидността и допустимостта на постановеното решение,за да се произнесе по съществото на спора взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание  чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ .

В исковата си молба Й.А.С., с ЕГН ********** ***, обл. Пазарджик против Областна дирекция “Полиция” гр. Пазарджик, представлявана от гл. комисар Е. Г. с адрес: гр. Пазарджик, пл. “Съединение”, Окръжна следствена служба гр. Пазарджик, представлявана от Директора с адрес: гр.Пазарджик, пл. “Съединение” и Прокуратурата на Република България, със законен представител Главният прокурор, с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2-Съдебна палата твърди , че през 1998 г. в РПУ гр. Пазарджик против ищеца били образувани шест преписки на РП гр. Пазарджик, , по четири от които били внесени обвинителни актове и образувани НОХД № № 921,1195,1196 и 1678 и по всички се твърди, че ищецът бил оправдан с влязла в сила присъда. Твърди още, че  другите две прокурорски преписки били с вх. № 2354 и 2361 / 1998 г.  и по първата против ищеца било образувано Дознание по описа на РПУ гр. Пазарджик през м. юни 1998 г.  , като  без да се събират  каквито и да било доказателства действията по него продължили  извън всякакви законови срокове до 17.12.1999 г. , когато с постановление на РП, същото било преобразувано в следствено дело № 1244-І/2001 г.  по описа на ОСС гр. Пазарджик. Твърди се още , че на 19.04.2006 г. водещият разследването го изпратил на РП за прекратяване поради недоказаност на обвинението , но наблюдаващият прокурор го върнал за извършване на допълнителни процесуални действия и чак в края на тази година – на 15.11.2006 г. производството било прекратено. Твърди се още, че този бил начинът по който се работело и по втората прокурорска преписка  № 2361 / 98 г.  и образуваното по нея дознание , което било преобразувано в следствено дело № 509-П / 2000 г. по описа на ОСС  и прекратено с постановление чак на 05.03.2007 г. Ищецът поддържа , че и двете досъдебни производства били с обвинения за престъпления по чл. 195 ал.1 т.3 НК , т.е грозяла го присъда от лишаване от свобода до десет  години, като през целия този период от време бил с наложена мярка за неотклонение “ подписка “  и не можел да ходи никъде без разрешение от водещия разследването. Твърди, че получавал призовките си в селото, като така  се накърнявало самочувствието и достойнството му , още повече , че останалите четири дела вече били приключили  и ищецът бил силно притеснен и смутен от обстоятелството , че над него тежи угрозата при евентуална съдебна грешка да прекара значителна част от живота си в затвора. Ищецът поддържа , че се чувствал неудобно от близките и познатите си , които му подхвърляли , че делата против него са безкрай и , че едва ли не той  е най- големият престъпник в селото. Поддържа, че била наранена вярата му в правосъдието, тъй като разбрал , че в България законите се нарушават от хората , които трябва да бдят за спазването им. Твърди се, че ответникът ОСС с извършените неправилни действия – привличане  и разпит като обвиняем,вземане на мярка за неотклонение , предявяване на разследване , изготвяне на обвинително заключение с мнение за предаване на съд , както и с неправомерни бездействия – в продължение на повече от осем години  е нарушавал едно от конституционните права на ищеца –да приключи производството в определения в закона срок му е причинил неимуществени вреди  и по двете посочени по- горе следствени дела. Твърди още, че ответникът Прокуратурата на РБългария  със своите неправилни действия – образуване на наказателно производство, връщане за доразследване, одобряване и потвърждаване на взетата мярка за неотклонение , както е неправомерни бездействия -  неупражняване на контрол върху хода на разследването , недаване на указания по разследването, непроследяване на законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок в продължение на повече от осем години – също  е причинил на ищеца неимуществени вреди.

След оставяне на исковата молба без движение поради нейната нередовност , ищецът е коригирал петитума с уточнението , че претендира сумата в размер на 4500 лв. като обезщетение за солидарната отговорност на двамата ответници за причинените му неимуществени вреди по следствено дело № 509-П/ 2000 г. по описа на ОСС гр. Пазарджик , ведно със законната лихва считано от датата на неговото прекратяване – 03.04.2007 г. и сумата в размер на 4500 лв. като обезщетение за солидарната отговорност на двамата ответници за причинените му неимуществени вреди по следствено дело № 1244-І/ 2001 г. по описа на ОСС гр. Пазарджик , ведно със законната лихва считано от датата на неговото прекратяване –02.12.2006 г. Сочат се доказателства. Претендират се съдебно- деловодни разноски.

Според това последно уточнение съдът е постановил и решението си.Действително би могло да се подържа,че е било необходимо нарочно определение за изменение на иска по смисъла на чл.116 от ГПК /отм/,каквото първоинстанционния съд не е постановил.Препис от тези молби е връчен на ответниците,поради което очевидно е,че не се касае за произнасяне по непредявен иск и в този смисъл за недопустимо решение,както се подържа в жалбата на ОСС.

В хода на производството  е направен  отказ от иска против ОДП гр. Пазарджик, поради което и на основание чл. 119, ал. 2 от ГПК /отм/ е прекратено производството по делото в тази му  част.

Ответниците оспорват исковете .Излагат подробни доводи,като изложените във въззивната жалба и тези развити пред първоинстаницонния съд са идентични.

Съдът,като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение,прие за установено следното:

С постановление от 23.07.1998 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Пазарджик  е образувано дознание № 626-І/ 1998 г.   против Й.А.С. ***  за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 НК и с постановление от 17.12.1999 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Пазарджик е постановено преобразуването на дознание № 626 –І/ 23.07.1998 г. , като е образувано следствено дело № 1244 П / 2001 г. по описа на ОСС. Преди образуването на досъдебното производство в хода на предварителната проверка, от ищеца С. са снети обяснения според които, същият е извършил престъплението, за което по-късно  е  образувано дознанието. С постановление от 19.04.2006 г. на следовател в ООС  следственото дело е изпратено на РП с мнение за прекратяване, тъй като до този момент не били извършени никакви действия по предварителното производство  и не са събрани доказателства , от които да се направи извод за извършено престъпление.Действително от образуването до 2006 година –близо 8 години по това следствено дело не е извършено нито едно процесуално – следствено действие. С постановление от 28.04.2006 г. но Прокурор при РП , следственото дело е върнато на ОСС за допълнително разследване – разпит на запознати със случая лица  и да се назначат съответните експертизи. В резултат от извършените следствени действия на 09.10.2006 г. ищеца в настоящето производство Й.А.С. е бил привлечен като обвиняем,  разпитан е в това качество за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК във връзка с чл. 194 ал.1 НК  и му е взета мярка за неотклонение “ подписка “. С протокол от 09.10.2006 г. на ищеца, в качеството му на обвиняем, е било предявено предварителното производство и с постановление от 24.10.2006 г. следственото дело е изпратено на РП  с мнение обвиняемият  да бъде предаден на съд. С постановление от 15.11.2006 г. на РП – Пазарджик следственото дело  е прекратено поради недоказаност на обвинението и невъзможност законосъобразно  да се реализира наказателната отговорност на извършителя и отменена взетата мярка за неотклонение.  Не се оспорва , че същото постановление е влязло в законна сила.

        С постановление на прокурор от РП – Пазарджик от 30.06.1998 г. е образувано дознание № 592-І/ 1998 г. срещу Й.А.С.  за престъпления по чл. 195 ал.1 т.5 от НК, чл. 195 ал.1 т.3,4 и 5 НК и чл. 195 ал.1 т.3 и т.4 НК , като на 11.07.1998 г. и на 15.07.1998 г. на ищеца С. са снети обяснения , в които той  признава деянията , по повод на които е образувано досъдебното производство. С постановление на прокурор от РП – Пазарджик от 15.12.1999 г.  е постановено преобразуването на дознание № 592 –І/ 30.06.1998 г. в следствено дело № 509 П / 2000 г. по описа на ОСС – Пазарджик, като с постановление от 15.04.2000 г. е привлечен като обвиняем  и е разпитан в това му качество, както му  е взета мярка за неотклонение “ подписка “ . С протокол от 17.05.2002 г. на ищеца С. е предявено разследването по следственото дело и на 30.09.2002 г. следовател от ОСС  е изготвил обвинителното заключение с мнение С. да бъде предаден на съд. С постановление на прокурор от РП от 14.02.2003 г. следственото дело  е върнато на ОСС за доразследване  и на 17.04.2006 г.  следственото дело отново е изпратено в РП с мнение С. да бъде предаден на съд, но с постановление от 28.04.2006 г. следственото дело повторно е върнато за доразследване .констатирано е,че не са били предприети каквито и да било действия в изпълнение указанията,дадени в постановлението на прокурора. С Постановление  от 05.06.2007 г. на прокурор от РП следственото дело е било прекратено поради недоказаност на обвинението и отменена взетата мярка за неотклонение.  Постановлението е влязло в сила.

        Има данни по делото- заверен препис от медицинско удостоверение № 330 / 98 г. в което е отразена след проведен медицински преглед ,  констатацията на съдебния лекар на 16.06.1998 г., че Й.С.  е с масивни кръвонасядания по гърба , задната повърхност на двете мишници, двете бедра и цялата седалищна област.

             Има данни по делото още,че е била образувана  прокурорска преписка № В -477/2003 на Военно –окръжна прокуратура гр. Пловдив по подадена от ищеца С. жалба вх. № 477 / 24.05.2003 г. против действията на ст. лейтенант В. и гл. сержант П. от РПУ гр. Пазарджик с оплаквания за нанесен от двамата полицейски служители побой на 10 и 11.06.1998 г. По същата преписка с Постановление от 24.03.2005 г. е постановен отказ да се образува предварително производство поради липсата на категорични , безспорни и непротиворечиви данни , че двамата полицейски служители са използвали принудителни средства против жалбоподателя С.. Постановлението е потвърдено с постановление от 10.05.2005 г. на прокурор от Военно- апелативна прокуратура.

        Установено е от показанията на Е. С. – майка на ищеца , че против сина й са водени 7 или 8 наказателни дела, като  делата са били  за кражба на  кокоши, яре, цигари, салам и безалкохолно и други за откраднат казан и велосипед.През периода докато се водели делата синът й се оплаквал от главоболие, болки в стомаха, страхувал се да не го осъдят и се притеснявал от приятелите си , тъй като цялото село разбрало, че го съдят за кражби. Бил арестуван от улицата с белезници и в продължение на три дни бил задържан в полицията и се прибрал целия в синини, а свидетелката  му правила компреси, за да се оправи. Двамата живеели сами  и през 2001 – 2002 г. ищецът искал да отиде да работи в чужбина, но  заради делата не можел да замине.До 1999 г. ищецът работел като шофьор, но от тогава все бил безработен  и двамата живеели със 120 лв. месечно.

        Разпитан е като свидетел и Й. Д., който  е представлявал ищеца С. в качеството му на адвокат – защитник при водените против него наказателни производства.  В показанията си свидетелят твърди, че след като бил упълномощен извършил проверка  и установил, че против ищеца С. се водят шест наказателни преписки, по които били образувани дознания. Твърди, че от 1998 г. до 2000 г. по тези дознания не били извършвани каквито и да било следствени действия и това наложило с постановление на РП , те да бъдат преобразувани в следствени дела. Твърди, че другите четири следствени дела приключили, но две от тях нещо се бавели и по тях следствените действия се водели от следователите Т. и Д.. Делата били – едното за кражба от хранителен магазин в с. Виноградец, а другото за кражба на четири кокошки и един петел. Свидетелят твърди, че ищецът бил изключително притеснен за тези две следствени дела, тъй като другите четири имали някакво развитие и стигнали до съда, а тези две все нещо чакали. Твърди, че се притеснявал от хората, когато в селото пристигнели призовките , защото говорели за него и даже през годините това притеснение се отразило  и на здравето му. Свалил най- малко 10 килограма от теглото си , пиел лекарства за главоболието и успокоителни.

          Разпитани като свидетели са и полицаите водили разследването П. и В., които в показанията си категорично поддържат, че ищецът С. дал всички  свои обяснения доброволно и без да му бъде упражняван какъвто и да било натиск от тяхна страна , поради което и било отказано от военна прокуратура против тях да бъде образувано наказателно производство по същия случай. 

        Ищецът пък по реда на чл.114 от ГПК /отм./ твърди,че  именно тези двама полицаи са упражнили насилие по отношение на него,поради което и той дал писмени обяснения и по двете дела в този смисъл.

        При така установената фактическа обстановка ,съдът намира предявените искове за основателни.

        Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.

                Очевидно е и е безспорно,че отговорността на ОСС следва да бъде ангажирана.Доводите на Представителите на прокуратурата са,че не са налице условията да бъде ангажирана  отговорността на този ответник ,тъй като съдът  неоправдано разширително тълкувал термина „обвинение в извършване на престъпление”,приравнявайки всички действия на прокуратурата на внасяне на обвинителен акт.Освен това в съдебно заседание пред въззивната инстанция бяха изложени подробни доводи в тази насока,основаващи се основно на правомощията на прокурора в хода на досъдебното производство.На част от тези възражения,съдебната практика е отговорила.Прието е в Тълкувателно решение № 3 от 2004 година,че прокурорът е държавният орган, който съгласно проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Той се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното. Ако констатира че деянието не съставлява престъпление или че не е доказано, прокурорът прекратява наказателното производство. В първият случай преценката е правна, а във втория случай - фактическа и означава, че деянието не е извършено от лицето. В този случай основанието за прекратяване е необоснованост на валидно повдигнато и предявено обвинение, което не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Затова, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ е, че деянието не е извършено от лицето.

        Действията на прокурора обаче в тази фаза не се изчерпват само с това – това са  действията на прокурора след завършване на предварителното производство.

        Съгласно разпоредбата на чл.52 ал.ІІІ от НПК разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор.това принципно законово изискване е детайлизирано в чл.196 ал.І от НПК,в който тект изрично за изброени правомощията на прокурора при упражняване на функциите по ръководство и надзор.Вярно е,че това са разпоредбите на НПК ,влязъл в сила през 2005 година,но и действащите преди този момент норми са уреждали тези въпроси по идентичен начин и именно при действието на НПК /отм./ е прието ТР,цитирано по-горе.

        Всичко изложено до тук обосновава отговорността и на двамата ответници. По аргумент от чл. 53 ЗЗД, вр. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДВПГ, е налице основание за ангажиране солидарната отговорност на двамата ответници / към момента на предявяване на иска,тъй като към настоящия момент правоприемник на активите и пасивите на ОСС е Прокуратурата и този аргумент  във висока степен е обезсмислен/.Това е и отговора на доводите за неприложимост на разпоредбата на чл.53 от ЗЗД.Обжалващия прокурор не е отчел съществуването на разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ.

        Не са налице условията за прилагане на разпоредбата на л.5 ал.І от ЗОДОВ,нито пък на ал.ІІ на същия текст.Изключителната вина на пострадалия ,според представителят на прокуратурата се изразява в признанието ,направено от него в обяснения в хода на предварителна проверка.Първоначалното признаване на авторството не може да доведе дори до извод за съпричиняване на вредоносния резултат,с оглед правото на защита и правото на обвиняемия да избира защитната си позиция.Нещо повече – вече в качеството си на обвиняем С. е променил позицията си  и е безспорно ,че и по двете преписки не са предприети каквито и да било действия за едни периоди от време,който в най-добрия случай биха могли да бъдат наречени „неразумни”.Позицията на обвиняемия не освобождава органите на предварителното производство от задължението да събират доказателства за разкриване на обективната истина.Без значение е какви процесуални възможности е имал обвиняемия да предприеме действия,който да  доведат до по-бързо приключване на производството-да направи искане по чл.239 а НПК /стар./.Още по-малко може да се обсъжда процесуалното му поведение – от гледна точка на това,че не е посочил нито едно доказателство за оневиняването му,както пледира представителят на прокуратурата пред въззивната инстанция.Тук е достатъчно да напомним презумпцията за невиновност.

        Поради изложеното до тук,съдът намира,че са налице основанията за ангажиране солидарната отговорност на двамата ответници,както правилно е приел и първоинстанционния съд.

          Безспорно от доказателствата по делото е установено, че като пряка и непосредствена последица от действията на горепосочените правораздавателни органи,  ищецът по делото е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживяни тревоги и страх в хода на наказателните производства. Логично е да е претърпял страдания и от вмененото му чувство за вина и страх от възможността за осъществяване на наказателна репресия с оглед повдигнатите му  обвинения за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер.Според данните по делото субективните изживявания на ищеца са били сериозно негативно повлияни от образуваните наказателни производство и повдигнатите му обвинения.Ограничаването на свободното придвижване с наложената мярка за неотклонение “ подписка “ , както и несигурността за бъдещето при висящо наказателно преследване неминуемо оказват сериозно въздействие върху психиката,  поведението  и здравословното състояние на обвиняемия. Подобно въздействие  се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, поради което следва да се приеме , че ищецът С. е претърпял вреди. Това е приел първоинстанционния съд ,напълно правилно.

        По повод доводите във въззивната жалба ,следва да се отбележи,че съдът не е приложил несъществуваща презумпция,а преценявайки доказателствата по делото е направил изводи,изхождайки от нормалната житейска логика,което е напълно допустимо .що се отнася до преценката на доказателствата по делото ,то при заинтересованост на свидетелите /ако такава съществува/,техните показания се преценяват наред с останалите доказателства по делото.При именно такава преценка съдът намира,че следва да кредитира тези показания.

        За да се определи размера на обезщетението по справедливост,въззивният съд съобрази следното:

        Съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Понятието "справедливост" като морално-етично понятие включва "съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията". Осъждането, само по себе си, има ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.

        В конкретния случай са налице едни досъдебни производства,които са продължили извън всякакви разумни срокове.За продължителни периоди от време по тях не са били предприемани каквито и да било действия,въпреки ,че се касае за обвинения,чиито вид и характер не представляват сложност.Следователно – за един продължителен период от време на ищеца са били причинявани негативни изживявания.Действително – не е установено именно тези производства да са довели до оставането му без работа и до невъзможността да си намери друга такава.

За размера на вредите от незаконното обвинения по следствено дело № 509 П/ 2000 г.  от значение е продължителността на проведеното наказателно производство- от датата на повдигнатото незаконно обвинения до датата на неговото прекратяване  , която в случая е повече от седем  години. През целия този период ищецът е бил с наложена мярка за неотклонение “подписка”, поради което не е имал право да напуска местоживеенето си без разрешение на съответните органи. Този обективен факт е достатъчен за да индицира, че ищецът е търпял не само вреди отразили се негативно върху неговото икономическо състояние, което се установява от свидетелските показания , но и касае  един продължителен период от време на ограничаване на негови граждански права , което безспорно води до стресово състояние и негативни психически преживявания.

         От друга страна при определяне размера на претърпените неимуществени  вреди от ищеца следва да се има предвид, че по същото време против ищеца са се водили още четири  наказателни производства, които също са провокирали психическо напрежение и стрес  у ищеца през този период. По следствено дело № 1244 П / 2001 г. следва да се отчете, че независимо от продължителността на това досъдебно производство от повече от осем години, обвинението на ищеца е било повдигнато  и до прекратяването е продължило за около малко повече от един месец. Тук следва да се отбележи,че въззивната инстанция не споделя изцяло този довод на първоинстанционния съд,тъй като не може да не бъде отчетена продължителността изцяло на производството-обстоятелството,че производството е образувано срещу С. ,но няколко години по-късно той е привлечен като обвиняем отново води до извод,че се касае за срокове,които не могат да бъдат приети като разумни ,съобразно установения критерии от практиката на ЕСПЧ.Вече беше казано,че делата не са били сложни,ищецът по никакъв начин не е причинил с поведението си забавяне на производството.Органите на производството и упражняващите по отношения на тях контрол  звена на Прокуратурата са бездеаствали през продължителни периоди от време.Изложеното до тук е принципно и няма значение за изхода на настоящото производство,тъй като решението не е обжалвано в отхвърлителните му части.

Изложените по-горе факти следва да бъдат отчетени и във връзка с  други обстоятелства имащи значение за определяне на размера на дължимите обезщетения – тежестта на повдигнатите  срещу ищеца обвинения, общата продължителност на наказателното преследване, вида и продължителността на  наложената мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическото здраве на обвиняемия , върху взаимоотношенията с близките и приятелите му  - с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, за бъде определен размера на претърпените неимущствени вреди по справедливост.В съответствие с принципа за справедливост, който правната норма е въздигнала като критерий и съобразявайки се с характера, тежестта и интензитета на действително претърпените неимущствени вреди, съдът счита, че дължимото в полза на ищеца обезщетение следва да бъде определено в размер на 500 лева по иска солидарно против ОСлС Пазарджик  и Прокуратурата на РБългария за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение по следствено дело № 1244П / 2001 г. по описа на ОСС  и в размер на 2500 лева по иска солидарно против ОСлС  и Прокуратурата на РБългария  от повдигнатото незаконно обвинения по следствено дело № 509 П/2000 г. по описа на ОСС.

Безспорно е,че вземането на пострадалото лице за обезщетяването на вредите  възниква в хипотезата на прекратяване на наказателното производство  от влизане в сила на постановлението на компетентния орган. В случая вземането от обезщетение за причинени вреди поради незаконно обвинение по следствено дело № 1244 П / 2001 г. по описа на ОСС  прекратено с постановление на прокурор от РП  влязло в законна сила на 02.12.2006 г. е възникнало считано от тази дата, като от този момент ответниците са изпаднали в забава и дължат лихва върху размера  на присъденото обезщетение. Съответно  следствено дело № 509 П  / 2000 г. по описа на ОСС е  прекратено с постановление на прокурор от РП  влязло в законна сила на 15.03.2007 г. и това е момента от които се дължи и законната лихва върху това обезщетение.

Като е приел така и постановил решение в този смисъл в осъдителната част,първоинстанционният съд е постановил едно напълно правилно решение,което следва да бъде оставено в сила.

Основателна е жалбата на ищеца  против решението в частта,с която е осъден да заплати държавна такса съобразно отхвърлената част на иска.

Разпоредбите на ЗОДОВ са променени и тази промяна е в сила от 30.05.20089 година.Същественото за настоящия казус е,че когато иска е уважен изцяло или частично на ищеца се дължат разноските,включително и внесена държавна такса /която е определена в размер на 10 лева/  и възнаграждение за един адвокат ,съразмерно с уважената част на  иска.

Като е присъдил разноски,представляващи държавна такса в размер на 240 лева,съобразно отхвърлената част на иска,съдът не е съобразил тези разпоредби и в тази част решението следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора пред тази инстанция на С. се дължат разноски в размер на 960 лева адвокатски хонорар.

По изложените съображения,Пазарджишки окръжен съд

 

                            Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ решение  № 148 от 12.03.2009 година ,постановено по гр.д.№ 87 по описа на Районен съд Пазарджик за 2008 година в частта,с която Й.С. е осъден да заплати държавна такса в размер на 240 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА  решението в останалата обжалвана част.

Осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Й.С. сторени разноски пред тази инстанция в размер на 960 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.            2.