Р Е Ш Е Н И Е

 

 

22.06.2009

 

Пазарджик

 

308

 

 
Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

 ІV въззивен въззивен

 
 


                                                                Съд                                                                                    състав       

Единадесети юни

 

2009

 
 


На                                                                                               Година                                      

 

В публично заседание в следния състав:

СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

 
                                                                    

                                                                Председател                                            

ИЛИАНА ДИМИТРОВА

 
 


                                                                         Членове                                                   

 

БОРИСЛАВ ИЛИЕВ

 
                                                                          

 

Г М

 
Секретар                                                         

 

 

 
 прокурор                                            

съдията Костадинова

 
 


като разгледа докладваното от                                                                                       

365

 

2009

 
 


Въззивно гр.

 
                                                      дело   номер                                       по описа за                                

 

  година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 269 от 30.03.2009 година, постановено по гр. дело № 2663/2008 година по описа на Районен съд –П са осъдени Й.В.Т., ЕГН ********** и На А.Т., ЕГН **********,***, П о, да предадат на В.В.Б., ЕГН ********** ***, П о, С.Й.Т., ЕГН ********** ***, П о и К.Й.К., ЕГН ********** ***, П о, държането на недвижим имот, представляващ УПИ в кв.  по плана на село И, П о, ведно с построената в същия двуетажна масивна жилищна сграда и всички постройки, трайни насаждения и други подобрения, находящи се в дворното място,  при съседи на имота: Е П, Б К, Й.Т. ***, но основание чл. 233 ал. 1 от ЗЗД. Осъдени са Й. и Н Т да заплатят на В.Б., С.Т. и К.К. направените по делото разноски в размер на 303,09 лева.

Срещу така постановеното решение  е подадена въззивна жалба от адвокат Е.Б. като пълномощник на Й.В.Т. и Н А.Т.. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че е даден ход на делото при достатъчно данни за препятствие за ответника Й.Т. да се яви в съдебно заседание поради заболяване. Това процесуално нарушение довело до неизясняване на фактическата обстановка по делото. Неправилно било прието от П р с, че са недопустими свидетелски показания за установяване на заплащането на наема по договора. Освен това неправилно П рн с не бил извършил прихващане с насрещно дължими суми, за каквито имало доказателства по делото и каквото искане било направено от ответниците. Искането е да се отмени решението на Р с и се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения иск.

Ответниците по въззивната жалба изразяват становище в съдебно заседание чрез процесуалния си представил, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Окръжният съд, при проверка на валидността на решението на Районния съд и неговата допустимост и законосъобразност съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания, прие следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259 от ГПК срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Окръжният съд намира, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно, в  мотивите му е даден отговор на всички  възражения на ответниците, които се поддържат и пред настоящата инстация. Поради това Окръжният съд намира, че решението на Районния съд следва да бъде потвърдено, като препраща изцяло към неговите мотиви, съобразявайки разпоредбата на чл. 272 от ГПК.

В предявения иск ищците В.Б., С.Т.  и К.К. излагат обстоятелства, че договорът за наем, сключен между техния наследодател и ответниците, отнасящ се до УПИ ХХХ- в кв. по плана на село И и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда  на 21.09.2001 година е развален едностранно от тях поради неизпълнение на задължението за заплащане на наем в продължение на седем години. За развалянето на договора ответниците били уведомени с нотариална покана № 11537/2008 година, с която ответниците били поканени да върнат имота, но до момента това не било сторено. Искането е да се осъдят ответниците да предадат на ищците държането на имота – предмет на договора за наем.

Ответниците оспорват така предявения иск по основание. На първо място твърдят, че наемната цена, която е в общ размер от 600 лева за  целия период на договора – десет години,      е изплатена на наемодателя още при сключването на договора  на ръка, в присъствието на двама свидетели. На второ място ответниците са направили възражение за прихващане със сумата от 635 лева, която сума една от ищците – В.В.Б.  била осъдена да им заплати с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 1872/2001 година и за която имало издаден изпълнителен лист.

Окръжният съд намира, че твърдението на ответниците, че са заплатили на ищците дължимата наемна цена за целия десетгодишен период на договора е недоказано.

На първо място, не е допуснато процесуално нарушение от Районния съд в съдебно заседание на 12.02.2009 година, когато е разгледано делото и е даден ход на устните състезания. За това съдебно заседание е имало молба за отлагане на делото, подадена от единия от ответниците по иска – Й.В.Т.. Към молбата е приложено медицинско направление, в което е посочено, че на този ответник е предписано домашно лечение за три дни – за периода от 11.02.2009 година до 13.02.2009 година заради хипертонична сърдечна криза. Медицинското направление не отговаря на изискванията на чл. 18 ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Съгласно този текст, за да се приеме, че е налице уважителна причина за неявяване на страната в съдебно заседание е необходимо да има нарочно отбелязване в графа “бележки”, че заболяването не й позволява явяването пред съда. Такава забележка липсва в представеното от ответника медицинско направление. От съдържанието на медицинското направление, както и от допълнително представените от пълномощника на този ответник два броя експертни решения на ТЕЛК от 30.01.2007 година и от 29.01.2008 година е видно какво е заболяването на  ответника, каква е неговата диагноза и процента загуба на работоспособността. От тези доказателства обаче не могат да се направят каквито и да е изводи, че точно в деня на съдебното заседание – 12.02.2009 година здравословното състояние на ответника  е било такова, че да не  му е позволявало явяване в съдебно заседание.

С оглед на всичко гореизложено Окръжният съд намира, че Районният съд не е допуснат процесуално нарушение на нормата на чл. 142 ал. 2 от ГПК.

Окръжният съд напълно споделя мотивите на Районния съд за недопустимост на свидетелските показания, с които ответниците са се опитвали да установят плащането на наемна цена от 600 лева още при сключването на договора за наем.

Договорът за наем е сключен на 21.09.2001 година за срок от десет години. В чл. 5 от договора изрично е посочено, че месечната наемна цена е в размер на 5 лева, която сума следва да се изплаща до края на всяка календарна година. Т.е. налице е един писмен договор за наем, който е и вписан в Службата по вписвания. Задължението за плащане на наемна цена е установено с писмен акт – договора между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 164 ал. 4 от ГПК свидетелските показания са недопустими, когато се отнасят за   погасяването на установени с писмен акт парични задължения. Ал. 2 на чл. 164 постановява, че свидетелските показания се допускат само при изрично съгласие на страните. Ищците в процеса изрично са заявили, че не са съгласни със събирането на гласните  доказателства на ответниците, поради което правилно и законосъобразно е отказано изслушването на свидетели по делото за посочените обстоятелства.

Други доказателства за изпълнение на задължението за заплащане на наемната  цена от страна на ответниците няма, поради което следва да се приеме, че сключеният наемен договор е развален едностранно от наследниците на наемодателя поради неизпълнение на задълженията по него от ответниците. Нотариалната покана, с която ответниците са уведомени за едностранното разваляне на договора, е получена от ответниците на 10.10.2008 година, като те са поканени да върнат имота.

Задължението за връщане на имота е договорно, то е уредено в разпоредбата на чл. 233 ал. 1 от ЗЗД. Това е  правното основание на предявения иск. След едностранното разваляне на договора за наем  поради неизпълнението му от страна на наемодателите ответниците в качеството на наематели нямат основание да държат имота – предмет на договора и следва да бъдат осъдени да  предадат държането на ищците. Т.е. постановеното решение в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Що се отнася до възражението за прихващане, направено от ответниците още в отговора по иска пред първата инстанция, същото е неоснователно. В случая не става дума за осъдителен иск за определена парична сума, която да се прихване  с вземането, което ответниците имат към една от ищците – В.Б.. Видно е от представения по делото изпълнителен лист по гр. дело № 1872/2001 година, че В.Б. е осъдена да заплати на Й.Т. и Н Т. общо 635 лева разноски. Това обаче е едно парично задължение и то на една от ищците, а не на всички тях. Наличието на това парично задължение, изпълнителния лист за което е издаден на 07.01.2009 година – след едностранното разваляне на наемния договор, не променя изводите на съда, изложени по-горе, свързани с връщане на имота – предмет на наемния договор след неговото разваляне.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд намира, че следва да потвърди решението на Районния съд като правилно и законосъобразно.

Ето защо и на основание чл. 272 от ГПК Пазарджишкият окръжен съд

 

                                

              Р                Е             Ш              И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 269 от 30.03.2009 година, постановено по гр. дело № 2663/2008 година по описа на Районен съд –П.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                     2.