Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

  Номер           332                          29.06.2009г.                   гр.Пазарджик

 

                            В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Пазарджишкият окръжен съд, трети въззивен граждански състав, на седемнадесети юни две хиляди и девета година  в публично заседание, в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трнджиева

                                                             ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                  Венцислав Маратилов

 

при секретаря Д.Н., като разгледа докладваното от съдията М.,***/2009г. по описа на съда и за да се произнесе взе в предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

          С решение №66 от 13.03.2009г. на Велинградски районен съд, постановено по гр.д.№539/2008г. по описа на същия съд, е прието за установено по отношение на  ответниците Ф. Х.Ц. и Р. С. Ц., че ищцата А.С.Ц., действаща чрез настойника си и законен представител  Д.С.Ч.,***, е собственик на урегулиран поземлен имот /УПИ/, съставляващ парцел ХVІ-… в кв.11 по плана на гр.Сърница, с площ от 495кв.м. при съседи: от север-УПИ-…, от изток-УПИ-…, от юг- улица и от запад-улица, ведно с построената върху същия имот жилищна сграда-къща на един етаж със застроена площ от 80кв.м., като ответниците са осъдени да предадат владението върху имота в полза на ищцата, както и да й заплатят  съдебно-деловодни разноски по воденето на делото в размер на 50лв.

         Решението се обжалва изцяло от ответниците в производството пред първата инстанция, с въззивна жалба, подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, с оплаквания за порочност като неправилно поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че ищцата не е доказала активната си материално-правна легитимация за да предяви  иск по чл.108 от ЗС, тъй като същата нямала качеството на собственик на имота, чиято ревандикация претендира, като в тази връзка, позоваването на първоинстанционният съд на доказателства, описани в договора за покупко-продажба, който е прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение, било недопустимо смесване на две различни производства-нотариално и съдебно, което рефлектирало върху формалната логика при анализа на доказателствата, и това представлявало особено съществено процесуално нарушение. Друг довод за неправилност на решение се изтъква, липсата на идентичност на вещта, описана в исковата молба и предмет на договора за продажба с действителната такава, към настоящия момент, свързано с етажността на къщата, която според скицата била на 2 етажа и се прави извод, че притежаваното от ищеца право е различно от претендираното, поради което той нямал основание да иска  предаване на  владението върху цялата къщата. Било отнето правото на ответниците да претендират разноски във връзка с вещта, както и че се твърди, че същите са направили своевременно възражение за признаване право на задържане на имота до връщане на броената сума по нищожния договор, тъй като се касаело за конекситетна връзка при изпълнение на двете насрещни задължения. Като процесуално нарушение се изтъква и обстоятелството, че първоинстанционния съд въпреки направени от ответниците възражения за несвоевременно направени искания за събиране на доказателства от противната страна, е допуснал до разпит, посочени от ищцата свидетели, поради което се иска да се приеме, че техните показания нямат валидна доказателствена сила защото са събрани в нарушение на процесуалните правила. Молят жалбоподателите да се отмени изцяло решението на районния съд и се постанови ново с което да се отхвърли предявения иск с присъждане на разноските за двете инстанции. Не се сочат нови доказателства по реда на чл.260 и чл.266 от ГПК.

         В срока по чл.263 ал.1 от ГПК няма постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ищцата А.Ц..

         Пазарджишкият окръжен съд провери валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, при което констатира следното:

         Решението е валидно и допустимо.

         Велинградският районен съд е сезиран с ревандикационен иск за собственост с правно основание в чл.108 от Закона за собственост.

         Ищцата  А.Ц. чрез настойника си и законен представител Д.Ч. твърди, че сключения на 26.06.2006г. между страните договор за покупко-продажба на  урегулиран поземлен имот с площ от 495кв.м., съставляващ парцел ХVІ-.. в кв.11 по плана на гр.Сърница ведно със построената върху същия имот жилищна сграда –къща на 1 етаж със застроена площ от 80кв.м., за което е съставен нотариален акт  №5, том І, нот.д.№696/2006г.,е бил прогласен за нищожен с решение на Велинградски районен съд, постановено по гр.д.№61/2008г., влязло в законна сила на 05.08.2008г., поради липса на съгласие за сключването му. Твърди се, че в момента този имот не се владее от ищцата  А.Ц. като негов собственик, а такова фактическо незаконно владение върху него упражняват двамата ответници-съпрузи без правно основание, поради което за нея било налице правен интерес да предяви настоящия иск и да иска да бъдат осъдени ответниците  да предадат владението на имота в нейна полза. Моли да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищцата  А.С.Ц. е собственица на процесния имот и се осъдят последните да й предадат владението върху него. Сочи доказателства в подкрепа на твърденията си.

         В писмения отговор, подаден по реда на чл.131 от ГПК, ответниците по иска оспорват същия като недопустим и при условията на евентуалност като неоснователен.Твърди се, че имота се владее от тях на валидно правно основание, притежават нотариален кат за собственост за този имот, декларирали са го в данъчната служба и си плащат данъците за него. Ищцата владяла имота  до м.октомври 2008г. до когато е живяла  само в него и никога не е била възпрепятствана да го ползва и го е чувствала като свой дом. Твърди се, че ищцата е била няколко пъти „отвличана” от дома си въпреки волята си и насила е била заставяна да живее в дома на Д.Ч., била е травмирана от настойника си, и по този начин поради самата настойница действала против интересите на поставеното под запрещение лице.Излагат се доводи във връзка с процедури по учредяване и настъпили промени в състава  на настойническия съвет на ищцата, като се твърди, че  Д.  Ч. не е нейн настойник и законен представител в момента. Сочи доказателства.

         Пазарджишкият окръжен съд прие следната фактическа обстановка:

         По делото няма спор, а това се установява от събраните доказателства, че ищцата А.С.Ц. и ответника Р. С. Цингарев са сестра и брат, като на първата, поради поставянето й под запрещение, й е назначен настойнически съвет, с решение на Органа по настойничество и попечителство при Община-гр.Велинград №1672 от 23.10.2007г. и за настойник е определена Д.С.Ч.. Това лице продължава да бъде настойник на поставената под запрещение ищца и към момента, с оглед отмененото от съда решение на Органа по настойничество  и попечителство при Община Велинград  №1443 от 18.09. 2008г. с което се изменя състава на настойническия съвет, като досегашния настойник Д.Ч. се освобождава от заемането на тази длъжност / решение  №284 от 02.12.2008г. по гр.д.№548/2008г. по описа на РС-гр.Велинград./.

         Установява се от доказателствата по делото, че между ищцата като продавач и брат й Р. С. Ц. като купувач и настоящ ответник, е бил сключен на 26.06.2006г. договор за покупко-продажба на описания в исковата молба недвижим имот, закупен срещу сумата от 3810лв заплатена предварително, която сделка е изповядана по нотариален ред, и която, с решение №158 от 30.06.2008г. на Велинградски районен съд, по гр.д.№61/2008г., влязло в сила на 05.08.2008г., е прогласена за нищожна поради липса на съгласие за сключването й.

         По делото няма спор между страните, че в момента процесния  УПИ-парцел … в кв.11 ведно с построената в него жилищна сграда- къща, която е и единствената сграда в имота, се владее от двамата ответници, съпрузите  Р. и Ф. Ц..

         Във връзка с указанията на районния съд до страните, дадени по реда на чл.140 от ГПК свързани  с изясняване и доказване на релевантните за спора факти и обстоятелства, както и  с оглед на постъпилия отговор,  ищцата с нарочна молба до съда и преди провеждането на първото редовно по делото заседание, е поискала да й бъдат допуснати гласни доказателства за установяване упражняването на фактическа власт върху имота от страна на ответниците и от кога ищцата не живее в имота, които са надлежно допуснати от съда, въпреки неоснователните възражения на ответниците,  и от показанията на които /св. Ф. и св.Ю./ се установява, че първоначално ищцата е живяла в процесния имот с къщата, като е обитавала приземния етаж, а ответниците са обитавали редовния етаж. По -късно ищцата е напуснала къщата тъй като получила бъбречна криза което наложило да живее в гр.Велинград, като в къщата са останали да живеят ответниците. И двамата свидетели са категорични, че в момента имота е обитава единствено от ответниците, а ищцата живее в къщата на настойника си Д.  Ч., която се намира на друг адрес в гр. Сърница.

         В проведеното първо редовно заседание от ответниците по предявения иск, е направено  възражение като е поискано от съда да им признае право да задържат имота до връщане на платената по нищожния договор цена от 3800лв, както и поддържат довода си за липса на идентичност на имота по исковата молба с този съществуващ към настоящия момент, с оглед приложената по делото скица в която е посочено, че къщата е двуетажна, но доказателства в тази насока не са ангажирани, освен отразяванията в самата скица №150 от 10.09.2008г., издадена от  Техническата служба при Община Велинград.

         При тези данни въззивният съд прави следните изводи:

         Предявеният ревадикационен иск е процесуално допустим.

         За ищцата е налице правен интерес да иска ревандикация на имота си с оглед прогласената за нищожна сделка за покупко-продажбата му, по която тя е имала качеството на прехвърлител, тъй като ответниците и след прогласяването на тази нищожност продължават да упражняват фактическата власт върху този имот, като по този начин лишават действителния собственик от възможността да осъществява едно от основните правомощия на правото си на собственост, а именно да го владее.

         Един от спорните въпроси се отнася до това, имат ли ответниците основание да претендират да им бъде признато право на задържане в конкретния случай?

         Както е известно института на право на задържане е уреден в чл.90 и чл.91 от Закона за задълженията и договорите. Той се прилага не неограничено, а само в изрично уредените от закона хипотези които основно се свързват с качеството на страната която претендира право на задържане, както и относно това какви права чрез това своеобразно обезпечение страната, поискала го може да реализира.

         В тази връзка следва да се отбележи, че правото на задържане има за цел да обезпечи  на добросъвестния или недобросъвестния владелец реализиране на правата му по заплащане стойността на направени в имота подобрения и необходими разноски свързани със запазване, поддържане и поправянето на имота. Правото на задържане е само основание да се откаже връщане на имота на собственика и невключване безвъзмездното му  ползване до погасяване на вземанията за извършени подобрения и необходими разноски, като собственикът дори има право на обезщетение от ползите, от които е лишен-от плодовете от вещта. Следва изрично да се подчертае, че този институт не е приложим когато упражняващия фактическа власт върху имота има качеството на държател, тоест, на лице което държи имота за другиго, така както е например при сключени различи договори със собственика на имота-договор за наем, за заем, за послужване и други такива, при които  не се отстъпват правомощия, произтичащи от право на собственост или от ограничено вещно право върху вещта, освен ако, лицето упражняващо фактическа власт не докаже, че владее вещта за себе си, като изявява действия, обективиращи това владеене и по отношение на собственика на вещта.

         Какво качество имат двамата ответници към момента на сключването на договора за покупко-продажба, към момента на прогласяване на нищожността на договора по съдебен ред  и към момента на предявяване на ревандикационния иск?

         Към момента на сключване на договора за покупко-продажба  Р. и Ф.  Ц. придобиват качеството на собственици на процесния имот на валидно правно основание с оглед на целените правни последици от сключването на тази сделка.

Към момента, когато със съдебното решение е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на посоченото основание, и с оглед разясненията, дадени  в Постановление №6 от 27.12.1974г. по гр.д№9/1974г. на Пленума на Върховния съд, то приобретателите вече имат качеството на недобросъвестни владелци за времето от сключването на договора до прогласяване на нищожността му, с оглед и на обстоятелството, че те са получили владението на отпаднало основание,  и съгласно трайната практика, че се касае за сделка, която изначало не е породила правните си последици за да прехвърли вещното право на собственост в полза на купувачите.

         От момента да влизането в сила на съдебното решение за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, приобретателите по сделката, вече имат качеството само на обикновени държатели, тъй като държат имота за действителния му собственик, който е  прехвърлител по прогласената за нищожна сделка.  Те не могат да се считат дори за недобросъвестни владелци, тъй като не могат да имат намерение да своят като свой един вече чужд за тях имот, затова се намират в него без правно основание  и дължат безусловно връщането му на действителния собственик. Следователно в качеството си на държатели, те не могат да претендират право на задържане.Такова право те са имали възможността да предявят в производството, проведено пред съда по прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба,  и то за заплащане на направени в имота подобрения,  но явно искане в тази насока няма направено, а и не се поддържа от ответниците да е правено. Следователно за тях не са налице условията на закона за признаване на право на задържане.

         Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че ищцата не е доказала правото си на собственост. Същата се легитимира като такава чрез договора, по който тя е имала качеството на прехвърлител,  като проверката за правото й на собственост е извършено в нотариалното производство от страна на съответния нотариус, изповядвал сделката. При положение, че в настоящия спор, и то като възражение направено едва пред въззивната инстанция, че ищцата не е материалноправно легитимирана като собственик на този имот, то доказателствената тежест за установяване на тези твърдения се „обръща” или в тежест на страната която твърди този изгоден за нея факт е да установи наличието му. Затова жалбоподателите, следваше да докажат с предвидените от закона доказателствени средства, че ищцата няма качеството на собственик върху имота, което й е признато  преди това от нотариуса, пред който е изповядана покупко-продажбата.

         Неоснователен е и довода за липса на идентичност.

         Това е така, защото в конкретния случай, предмет на ревандикация е УПИ с площ от 495кв.м. ведно с построена в него къща. Обектите на собствеността и на ревандикацията са в достатъчна степен индивидуализирани по площ, граници и съседи. Установява се, че къщата има един приземен и един редовен етаж, каквото е било състоянието и по време на продажбата.От ответниците не се излагат каквито и да било доводи, че след сключването на покупко-продажбата, последните са извършили такива промени в жилищната сграда, които да доведат до промяна в нейната етажност, като примерно надстрояване или пристрояване или по друг начин, което да доведе промяна в етажността, респективно конструкцията на къщата по начин, че на ищцата да бъде ревандикирана само онази част от сградата, която е била действително предмет на прогласения за нищожен договор.Такива доказателства обаче не са ангажирани, а тежестта на установяването на тези твърдения е на страната, която ги сочи /чл.154 от ГПК./.

         С оглед на изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно, и като такова ще следва да бъде потвърдено.Не са налице пороци на същото, визирани във въззивната жалба които да дават основание за обезсилването му, респективно на неговата отмяна по реда на чл.271 от ГПК.

         Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 изр.1 от ГПК, Пазарджишкият Окръжен съд

 

                                               Р   Е   Ш    И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №66 от 13.03.2009г. на Велинградски районен съд, постановено по гр.д.№539/2008г. по описа на същия съд.

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

 

         Председател:                        Членове:1.             2.