Р  Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

№…337……/25.06.2009г. гр. Пазарджик

 

В       ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                             ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви въззивен състав, на  осми юни две хиляди и деветата година в открито заседание в следния състав:                                                                                                                                                                                            

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пенка Янева

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Серафимова

                                                                        Албена Палова

                                                                               

 

          Секретар: В.Б.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С. *** по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Обжалва се решение № 239/23.03.2009г. постановено по гр.д.№ 2815/2008г. по описа на Пазарджишкия  РС, с което е осъдена ТПК за трудоустроени „ПАКО – 50”, със седалище и адрес на управление: гр.П, ул.”Р. А.” № 14, представлявана от Председателя Т. К. да заплати на В.Х.Б. ЕГН ********** *** сумата от 665 лева, представляваща неизплатени дялови вноски след прекратяване на членственото правоотношение, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2008г. до окончателното й изплащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски по делото в размер на 150 лева.

В жалбата си, подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, ТПК-Т-„ПАКО-50” – П.  чрез процесуалния си представител адв.Н.К. от ПзАК твърди, че така постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Според процесуалния представител спорът между страните е кога гарантираното от закона вземане на бившия член- кооператор, представляващо дялова вноска, става изискуемо и съответно кога кооперацията изпада в забава. Доводите му в тази насока са, че материалното право на бившия член – кооператор възниквало от момента на прекратяване на членственото му правоотношение, но процесуално – правната му реализация била регулирана от разпоредбата на чл.29 ал.5 от ЗК. Изследвана е законодателната промяна на тези текстове и е направен извод, че съобразно разпоредбата на закона и приетото в устава на кооперацията в рамките на три години това задължение е изпълняемо, но не е изискуемо. Развиват се съображения в тази насока. Искането е да се отмени обжалваното решение и постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск.  

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство В.Б.. В същия се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли. В този смисъл доводите му са, че разпоредбата на чл.29 ал.5 от ЗК определяла крайния срок до който следва да бъдат изплатени дяловите вноски. До този извод водело както систематичното, така и логическото тълкуване на тази норма и съответно нормите на чл.9 ал.1 т.7 и чл.14 ал.1 от ЗК. Текста на Устава на кооперацията, на който страната се позовава, а именно чл.60 ал.6 противоречал на ЗК, тъй като там бил предвиден различен от този в закона начален момент на изискуемост на вземането, предвиден бил по – кратък давностен срок от уредения в закона. Освен това се твърди, че кооперацията не била изпълнила изискванията на §2 от ПЗР на ЗК, поради което разпоредбите, на които се позовава не могли да се вземат предвид. Развиват се съображения в този смисъл.

Настоящият въззивен състав като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване разпоредбите на чл. 269 и сл. от ГПК  прие следното:

С оглед обстоятелството, че настоящето производство е въззивно, от приложимата в конкретния случай разпоредба на чл.269 от ГПК следва, че обхвата му е ограничен от посоченото в жалбата, като служебно съдът е длъжен да се произнесе единствено относно валидността на обжалвания съдебен акт.

Съобразявайки изложеното настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което и същото се явява валидно. Решението, обаче, е постановено по иск, който е процесуално недопустим, от което следва, и че то е недопустимо.

Съображенията на въззивния съд за това са следните:

Предявеният иск е с правно основание чл.14 ал.1 от ЗК.

В исковата си молба против ТПК –Т-„ПАКО-50” – П. ищеца В.Б. *** твърди, че работил в ответната кооперация като пресор по трудов договор  за периода от 01.09.1992 г. до 21.02.2005г.. Още при постъпването му на работа, бил приет и за член – кооператор, като ежемесечно са удържали от трудовото му възнаграждение сума за дялови вноски. С прекратяването на трудовото му правоотношение било прекратено и членството му в кооперацията. Направил заявление, с което поискал изплащането на дяловите вноски в размер на 665,00 лева, но до този момент това не било сторено. Моли ответната кооперация да бъде осъдена да му заплати сумата 665,00 лева, ведно с лихва за забава от 01.04.2008г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на  предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В писмения отговор на ответната кооперация по реда на чл.131 от ГПК изрично е посочено, че не оспорват изложените обстоятелства, на които се основава иска.

Спорно обстоятелство е моментът на настъпване на изискуемостта на вземането т.е. иска е предявен преди изтичането на срока за изпълнение с оглед разпоредбите на чл.60 ал.6 от Устава на кооперацията и чл.29 ал.5 от ЗК. От относимите към това обстоятелство доказателства се установява, че ищеца е член кооператор, като членствените му правоотношения са прекратени през месец февруари 2005г. Размерът на дяловата му вноска възлиза на 665,00 лева. С нарочно заявление, същият е поискал от ответната кооперация изплащане на дяловите вноски.

Безспорно е, че не е било извършено каквото и да е било плащане от ТПК –Т-„ПАКО-50” на това основание.

Така възприетото за установено в процеса мотивира извода, че предявеният иск е недопустим. Наведените в този смисъл доводи от въззивната кооперация са основателни.

Правата на въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство, в качеството му на член- кооператор са уредени в раздел ІІ-ри на ЗК. Съгласно чл.9 ал.1 т.7 от ЗК същият има право да получи дяловота си вноска при прекратяване на членството му по реда на чл.14 ал.1 от ЗК. Последно цитираният законов текст урежда правото на бившите кооператори, респективно техните наследници да получат внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по съответния нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл.31 ал.6 от ЗК, включително и припадащите се лихви. Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори, респек. на наследниците им след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията.

Раздел ІV-ти от ЗК е посветен на имуществото на кооперацията и разпределението на доходите. Съгласно чл.29 ал.5 дяловите вноски на напусналите кооператори се изплащат в продължение на три години. Анализът на цитираната законова норма сочи, че се касае за уреждане на срок за изпълнение на задължения, установен от закона в полза на длъжника. Затова следва да се приеме, че вземането на член – кооператора е изпълняемо, но не изискуемо в продължение на три години, като този срок започва да тече от приемане на годишния финансов отчет. Касае се за срок, предвиден в полза на длъжника, като тезата, че се касае за един дисциплиниращ и инструктивен срок е неиздържана. Цитираното в отговора на въззивната жалба решение №1290/20.10.2003г. на ВКС по гр.д.№219/2003г. не само, че не подкрепя тезата на ищеца в производството, а нещо повече – напълно съвпада с изложеното до тук, като в това решение още е прието, че такъв иск е недопустим, като преждевременно предявен, ако не е изтекъл предвидения в чл.29 ал.5 от ЗК срок.

Що се отнася до доводите за приложението на разпоредбата на чл.60 ал.6 от Устава на кооперацията, то съдът счита, че не следва да ги обсъжда подробно. Безспорно е как се преодоляват противоречията на устава със закона – приложими са законовите разпоредби.

Позоваването на неизпълнение от страна на кооперацията на разпоредбата на §2 от ПЗР на ЗК също е неотносимо и не променя изложеното до тук. По силата на този текст кооперациите в определен от закона срок са длъжни да съобразят уставите си и да заявят за вписване в търговския регистър подлежащите на вписване обстоятелства. Неизпълнението на това задължение обаче не е свързано с непосредствени правни последици за кооперацията.

С оглед изложеното до тук и тъй като по делото липсват доказателства кога точно е приет годишния финансов отчет за 2006г., то с оглед прекратеното членственото правоотношение през м. февруари 2005г., следва да се приеме, че най-рано в началото на 2006г. би могло да се пристъпи към изплащане на дяловата вноска. Следователно едва след изтичането на три години – правото ще бъде изискуемо. Безспорно е, че към настоящия момент този срок не е изтекъл, поради което и предявеният иск е недопустим като преждевременно предявен и съответно – недопустимо е постановеното от Пазарджишкия РС съдебно решение. Като такова същото ще следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

Воден от горното и на основание чл.270 ал.3 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

 

                  

                                       Р       Е       Ш     И:

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 239/23.03.2009г. постановено по гр.д.№ 2815/2008г. по описа на Пазарджишкия  РС, като постановено по недопустим – преждевременно предявен иск и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване пред ВКС.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: