Р Е Ш Е Н И Е

  310          22.06.2009 год. , гр.Пазарджик

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 Пазарджишки  окръжен  съд,  гражданска  колегия, четвърти  въззивен състав, в  публично заседание на осемнадесети юни   през две хиляди и девета година в състав:

 

 

 

                                                           

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА.

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИЛИАНА ДИМИТРОВА.  

                                                                            БОРИСЛАВ ИЛИЕВ.                                                                                                                

                                                                                         

 

при секретаря Г.М.

като разгледа докладваното от съдия К. *** по описа за 2009 година, за да се произнесе ,взе предвид следното :

 

 

         Производството е по чл.258 и следващите от ГПК .

         С решение на Пазарджишки районен съд № 248 от 26.03.2009 година, постановено по гр.д.№ 355 по описа на съда за 2009 година е осъдена ТПК за трудоустроени „П” със седалище и адрес на управление гр.П,  ул.”Р А” № , представлявана от председателя Т И К да заплати на С.С.П., ЕГН ********** ***, на основание чл.14 ал.І от ЗК сумата 1000   лева, представляваща неизплатени дялови вноски след прекратяване на членствените правоотношения, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2009  година до окончателното й  изплащане, както и разноски в размер на 170  лева.

         В срока по чл.259 ал.І от ГПК така постановеното решение е обжалвано от ТПК-Т-„П” чрез адвокат К..Твърди се, че решението е порочно, тъй като неправилно съдът разрешил спора между страните, който се свеждал до това кога гарантираното от закона вземане на бившия член кооператор, представляващо дялова вноска, става изискуемо и съответно кога кооперацията изпада в забава. Материалното право на бившия член кооператор възниквало от момента на прекратяване на членственото му правоотношение, но процесуално – правната му реализация била регулирана от разпоредбата на чл.29 ал.V от ЗК. Изследвана е законодателната промяна на тези текстове и е направен извод, че съобразно разпоредбата на закона и приетото в устава на кооперацията в рамките на три години това задължение е изпълняемо, но не е изискуемо. Моли решението да бъде отменено и предявения иск – отхвърлен.

         В постъпилия писмен отговор се излагат доводи, че разпоредбата на чл.29 ал.V от ЗК определяла крайния срок,  до който следва да бъдат изплатени дяловите вноски. До този извод водело както систематичното, така и логическото тълкуване на тази норма и съответно нормите на чл.9 ал.І т.7 и чл.14 ал.І от ЗК. Текстът на Устава на кооперацията, на който страната се позовавала - чл.60 ал.VІ противоречал на ЗК, тъй като там бил предвиден различен от този в закона  начален момент на изискуемост на вземането, предвиден бил по-кратък давностен срок от уредения в закона. Кооперацията не била изпълнила изискванията на §24 от ПЗР на ЗК, поради което разпоредбите, на които се позовава,  не могли да се вземат предвид.Позовават се на съдебна практика – решение № 1290/20.10.2003 година на ВКС по гр.д.№ 219/2003 година.

         Съдът, като прецени валидността и допустимостта на решението намери,че постановеното решение е недопустимо.

         Съображенията на съда за това са следните:

         Предявен е иск с правно основание чл.14 ал.І от ЗК.

         В исковата си молба против  ТПК за трудоустроени „П” ищцата твърди,че работила в ответната кооперация като шивачка от 15.07.1992  година до 03.09.2007 година.

         Още при започване на работа била приета и за член-кооператор и съответно ежемесечно и удържали сума за дялови вноски. С прекратяването на трудовото правоотношение било прекратено и членството и в кооперацията. Поискала с писмена молба изплащането на дяловите вноски в размер на 1000 лева.Получила отговор, че кооперацията е в затруднено материално положение и вноските ще бъдат изплатени в срок от три години.

Моли ответната кооперация да бъде осъдена да и заплати сумата 1000  лева, ведно със законната лихва  от предявяване на иска, както и направените по делото разноски.

В писмения отговор на ответната кооперация по реда на чл.131 от ГПК изрично е посочено, че не оспорват изложени обстоятелства, на които се основава иска. Не оспорват, че ищцата е била член-кооператор и членствените й правоотношения са прекратени. Не се спори още, че размера на дяловата вноска, дължима на ищцата е 1000  лева, както и че в кооперацията е постъпила молба от ищцата за заплащане на тази сума.

Оспорват обаче иска по основание, тъй като подържат, че  претенцията не е съобразена с разпоредбите на чл.60 ал.VІ от Устава на кооперацията и чл.29 ал.V от ЗК,т.е.  иска е предявен преди изтичане на срока за изпълнение.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Не се спори по делото и е установено  от представените писмени доказателства, че  ищцата е член-кооператор, като членствените й правоотношения са прекратени от през месец септември  2007  година. Размерът на дяловата й вноска възлиза на 1000   лева. На   24.09.2007 година ищцата е поискала изплащане на дяловите  вноски.

Безспорно е, че не е извършено каквото и да било плащане от ответната кооперация на това основание.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че  предявеният  иск е недопустим.

След като ищцата е  била член – кооператор в ответната кооперация, то нейно право, уредено в чл.9 ал.І т.7 от ЗК е да получи  дяловата си вноска при прекратяване на членството по реда на чл.14 от ЗК.

Разпоредбата на чл.14 ал.І от ЗК  урежда правото на бившите кооператори или наследниците им да получат внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл. 31, ал. 6, включително припадащите се лихви. Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори или на наследниците им след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията.

Цитираните до тук текстове се намират в раздел ІІ-ри, предназначен да уреди членството, правата и задълженията на членовете на кооперацията.

Раздел ІV-ти от закона е посветен на имуществото на кооперацията и разпределението на доходите. В ал.V на чл.29 е предвидено, че дяловите вноски на напусналите кооператори се изплащат в продължение на три години.

Този текст е претърпял изменение през 2003 година, като изменението се изразява в изоставяне на категорията „имуществен дял” и по-детайлно уреждане на тези отношения.

Според въззивния съд разпоредбата на чл.29 ал.V от ЗК не оставя съмнение, че се касае за уреждане на срок за изпълнение на задължения, установен от закона в полза на длъжника.Т.е.  от анализа на разпоредбите би следвало да се приеме, че вземането е изпълняемо, но не е изискуемо в продължение на три години и този срок започва да тече от приемане на годишния финансов отчет.

Що се отнася до доводите за разпоредбата на чл.60 ал.VІ от Устава на кооперацията то съдът счита, че не следва да ги обсъжда подробно. Безспорно е как се преодоляват противоречията на разпоредбите на устава със закона – приложими са законовите разпоредби.

Позоваването на неизпълнение от страна на кооперацията на разпоредбата на § 24 от ПЗР на ЗК също е неотносимо и не променя изложеното до тук. По силата на този текст кооперациите в определен от закона срок са длъжни да съобразят уставите си и да заявят за вписване в търговския регистър подлежащите на вписване обстоятелства. Неизпълнението на това задължение обаче не е свързано с непосредствени правни последици за кооперацията.

От друга страна твърденията, че според разпоредбата на чл.14 ал.І от ЗК вземането е изискуемо след приемане на годишния финансов отчет  също не могат да бъдат възприети. Тази разпоредба, обсъдена заедно с разпоредбата на чл.29 ал.V от ЗК не позволява да се направи извода, че кредиторът може веднага да иска изпълнение и съответно длъжникът веднага да пристъпи към изпълнение. С тази разпоредба се определя началния момент, от който вземането е изпълняемо и съответно – тази възможност е предоставена на длъжника за определен срок – „в продължение на три години”. Касае се за срок, предвиден в полза на длъжника. Неиздържана е и тезата, че се касае за един дисциплиниращ и инструктивен срок.

Цитираното в отговора на въззивната жалба решение на ВКС не само, че не подкрепя тезата на ищцата в производството, а нещо повече – напълно съвпада с изложеното до тук, като в това решение още е прието,че такъв иск е недопустим, като преждевременно предявен, ако не е изтекъл предвидения в чл.29 ал.V от ЗК срок.

Тъй като в настоящото производство точни данни кога е приет годишния финансов отчет на кооперацията няма, а е установено,че членственото правоотношение на ищцата е прекратено през м. септември  2007 година, то най-рано от началото на 2008 година би могло да се пристъпи към изплащане на дяловата  вноска .Следователно едва след изтичане на срок от три години  правото й  ще бъде изискуемо.Тъй като безспорно към настоящия момент този срок не е изтекъл, то  предявения иск е недопустим като преждевременно предявен и съответно – недопустимо е постановеното съдебно решение.

Решението следва да бъде обезсилено,а производството по делото – прекратено.

По изложените съображения Пазарджишки окръжен съд

 

                               Р     Е     Ш     И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 248  от 26.03.2009 година по  гр.д.№  355 по описа на Р с П за 2009 година като постановено по недопустим-преждевременно предявен иск и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:             

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                         2.