Р Е Ш Е Н И Е 340

 

гр. Пазарджик, 30.06.2009 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият   окръжен  съд,   гражданска  колегия,   в   открито

заседание петнадесети юни…..…….……............…………………….

през две хиляди и девета година...........................................в  състав:

 

                                Председател: Пенка Янева

                      Членове: Елеонора Серафимова

                                                         Албена Палова

 

при секретар………….......................…......…… .и в присъствието на

прокурор………………….….....…….като разгледа докладваното от

окръжен съдия А.П..*** по описа

за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК. С решение на Пазарджишки районен съд № 298 от 06.04.2009 година, постановено по гр.д.№ 2808 по описа на съда 2008 година е осъдена ТПК за трудоустроени „Пако-50” със седалище и адрес на управление гр.П. ул.”Р. А.” № 14, представлявана от председателя Т. К, да заплати на З.Б.Н. *** на основание чл.14 ал.І от ЗК сумата 1 880  лева, представляваща неизплатени дялови вноски след прекратяване на членствените правоотношения, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2008 година до окончателното и изплащане, както и разноски в размер на 179.20 лева.

         В срока по чл.259 ал.І от ГПК така постановеното решение е обжалвано от ТПК-Т-„Пако-50”, представлявано от адв.К.. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно разрешил спорниа въпрос кога гарантираното от закона вземане на бившия член кооператор, представляващо дялова вноска, става изискуемо и съответно кога кооперацията изпада в забава. В жалбата се твърди, че материалното право на бившия член-кооператор възниквало от момента на прекратяване на членственото му правоотношение, но процесуалноправната реализация на това право била регулирана от разпоредбата на чл.29 ал.V от ЗК. Изследвана е законодателната промяна на тези текстове и е направен извод, че съобразно разпоредбата на закона и приетото в устава на кооперацията в рамките на три години това задължение е изпълняемо, но не е изискуемо. Моли решението да бъде отменено и предявения иск – отхвърлен.

         В постъпилия писмен отговор се излагат доводи, че разпоредбата на чл.29 ал.V от ЗК определяла крайния срок до който следва да бъдат изплатени дяловите вноски. До този извод водело както систематичното, така и логическото тълкуване на тази норма и съответно нормите на чл.9 ал.І т.7 и чл.14 ал.І от ЗК. Чл.60, ал.4 на Устава на кооперацията, на който страната се позовавала, противоречал на ЗК, тъй като там бил предвиден различен от този в закона  начален момент на изискуемост на вземането, предвиден бил по-кратък давностен срок от уредения в закона. Кооперацията не била изпълнила изискванията на §2 от ПЗР на ЗК, поради което разпоредбите, на които се позовавала, не могли да се вземат предвид. Сочи се съдебна практика – решение № 1290/20.102003 година на ВКС по гр.д.№ 219/2003 година.

         Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата и постъпилия писмен отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и допустимостта на решението намира, че постановеното решение е недопустимо.

         Съображенията на съда за това са следните:

         Предявен е иск с правно основание чл.14 ал.І от ЗК. В исковата си молба против  ТПК за трудоустроени „Пако-50” ищцата твърди, че работила в ответната кооперация като шивачка от 06.05.1985 до 21.10.2005 година.

         Още при започване на работа била приета и за член-кооператор и съответно ежемесечно и удържали сума за дялови вноски. С прекратяването на трудовото й правоотношение било прекратено и членството й правоотношение в кооперацията. Поискала с писмена молба изплащането на дяловите вноски в размер 1 980 лева, но до датата на предявяване на иска – 19.12.2008 г. плащане не е извършено.

Моли ответната кооперация да бъде осъдена да и заплати сумата 1 980 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, както и направените по делото разноски. В с.з. е направено намаление на исковата претенция от 1 980 лв. на 1880 лв.

В писмения отговор на ответната кооперация по реда на чл.131 от ГПК се оспорва, че размерът на дяловата вноска, дължима на ищцата е 1 980 лева и се твърди, че е 1 880 лв.

Не се спори по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че ищцата е била член – кооператор в ответната кооперация, като членствените й правоотношения са прекратени през м.октомври 2005  година. Размерът на дяловата й вноска възлиза на 1 880  лева. Въпреки твърденията, изложени в исковата молба, че ищцата е поискала с писмена молба от кооперацията да й бъдат заплатени дяловите вноски, такава молба не се представя нито пред първата, нито пред въззивната инстанция.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намира предявения иск допустим, но разгледан по същество – за неоснователен.

Правото на ищцата да претендира изплащане на дяловите вноски след прекратяване на членственото й правоотношение произтича от чл. 9, ал.І т.7 от ЗК, което следва да се извърши по реда на чл.14 от ЗК.

Разпоредбата на чл.14, ал.І от ЗК  урежда правото на бившите кооператори или наследниците им да получат внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл. 31, ал. 6, включително припадащите се лихви. Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори или на наследниците им след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията.

Цитираните до тук текстове се намират в раздел ІІ-ри, уреждащ членството, правата и задълженията на членовете на кооперацията.

Раздел ІV-ти от закона е посветен на имуществото на кооперацията и разпределението на доходите. В ал.V на чл.29 е предвидено, че дяловите вноски на напусналите кооператори се изплащат в продължение на три години.

Този текст е претърпял изменение през 2003 година, като изменението се изразява в изоставяне на категорията „имуществен дял” и по-детайлно уреждане на тези отношения.

Според въззивния съд разпоредбата на чл.29 ал.V от ЗК не оставя съмнение, че уреденият в този законов текст срок за изпълнение на задължения е предвиден в полза на длъжника.Тоест от анализа на разпоредбите би следвало да се приеме, че вземането е изпълняемо, но не е изискуемо в продължение на три години и този срок започва да тече от приемане на годишния финансов отчет.

Що се отнася до доводите за приложението на разпоредбата на чл.60 ал.VІ от Устава на кооперацията, съдът намира, че не следва да ги обсъжда подробно. Следва да се отбележи само, че както в чл.14, така и в чл.29 от ЗК сроковете са уредени императивно и не е предвидена възможност за уговаряне на друг срок между страните или в устава на кооперацията.

Позоваването на неизпълнение от страна на кооперацията на разпоредбата на § 2 от ПЗР на ЗК също е неотносимо и не променя изложеното до тук. По силата на този текст кооперациите в определен от закона срок са длъжни да съобразят уставите си и да заявят за вписване в търговския регистър подлежащите на вписване обстоятелства. Неизпълнението на това задължение обаче не е свързано с непосредствени правни последици за кооперацията.

От друга страна твърденията, че според разпоредбата на чл.14, ал.І от ЗК вземането е изискуемо след приемане на годишния финансов отчет  също не могат да бъдат възприети. Тази разпоредба, обсъдена заедно с разпоредбата на чл.29, ал.V от ЗК, не позволява да се направи извод, че кредиторът може веднага да иска изпълнение и съответно длъжникът веднага да пристъпи към изпълнение. С тази разпоредба се определя началният момент, от който вземането е изпълняемо и съответно е определен срок за изпълнение в полза на длъжника – „в продължение на три години”. Необоснована е и тезата, че се касае за един дисциплиниращ и инструктивен срок, защото „дисциплиниращ” срок в правото не съществува.

Цитираното в отговора на въззивната жалба решение на ВКС не само, че не подкрепя тезата на ищцата в производството, но и напълно кореспондира с изложеното до тук. В цитираното решение е прието също, че такъв иск е недопустим като преждевременно предявен, ако не е изтекъл предвидения в чл.29, ал.V от ЗК срок.

 Съгласно чл.40 от ЗСч в срок до 30 юни следващата година предприятията публикуват годишния си финансов отчет по посочен в закона начин. От друга страна декларирането на финансовата година следва да стане до 31 март на следващата календарна година. Доколкото годишният финансов отчет на кооперацията следва да бъде приет с решение на общото събрание, с оглед на цитираните по-горе срокове следва да се приеме, че най-късната дата, до която този отчет следва да бъде приет, е 30.06. на следващата календарна година. Тъй като в настоящото производство точни данни кога е приет годишния финансов отчет на кооперацията за 2006 г. няма, а е установено, че членственото правоотношение на ищцата е прекратено през м.октомври  2005 година, то най-рано към 01.07.2006 г. би могло да се пристъпи към изплащане на дяловата  вноска. Следователно едва след изтичане на три години от този момент правото й ще бъде изискуемо. Тъй като е безспорно, че към настоящия момент този срок не е изтекъл /заседанието на въззивната инстация беше на 15.06.2009 г./, предявения иск е недопустим като преждевременно предявен и съответно е недопустимо и постановеното съдебно решение.

Решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

По изложените съображения Пазарджишки окръжен съд

 

                               Р      Е      Ш      И      :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 298 от 06.04.2009 година по  гр.д.№ 2808 по описа на Районен съд Пазарджик за 2008 година като постановено по недопустим /преждевременно предявен/ иск  и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: