Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер        325                           25.06.2009г.               град    Пазарджик                               

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански състав, на  седемнадесети юни две хиляди и девета година в открито заседание, в следния състав:

                                                                    

                                                                    Председател: Мина Трънджиева                                                                                       Членове: Катя Пенчева.

                                 Венцислав Маратилов

 

при участието на   секретаря Д.Н., като разгледа докладваното от съдията М. *** по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:     

            Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

         С решение, без номер, от 20.03.2009г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№2809/2008г. по описа на същия съд,  е осъдена ТПК за трудоустроени „П”, със седалище и адрес на управление в гр.П, ул.”Р А” №, представлявана от  Председателя Т Кда заплати на И.А.В., с ЕГН-**********,*** на основание чл.14 ал.1 от ЗК сумата от 585лв, представляваща неизплатени дялови вноски след прекратяване на членствените правоотношения, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2008г. до окончателното изплащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 150лв.

         Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от  процесната кооперация, чрез адвокат К. с твърдения, че същото е порочно като неправилно районният съд разрешил спора между страните, който се свеждал основно до това кога гарантираното от закона вземане на бивш член-кооператор, представляващо дялова вноска става изискуемо и съответно кога кооперацията изпада в забава. Твърди се, че материалното право на бившия член-кооператор възниквало от момента на прекратяването на членственото му правоотношение, но неговата процесуално-правна реализация била регулирана с разпоредбата на чл.29 ал.5 от ЗК. Изследвайки законодателната промяна на тези текстове, се прави извод от жалбоподателя в смисъл, че съобразно разпоредбата на закона и приетото в устава на кооперацията в рамките на три години това задължение е изпълняемо, но не е станало в този срок изискуемо. Моли решението да се отмени и предявения иск отхвърлен.

         В писмения отговор на въззивната жалба, подаден в срока по чл.263 ал.1 от ГПК се излагат доводи, че разпоредбата на чл.29 ал.5 от Закона за кооперациите /ЗК/ определяла крайния срок до който следва да бъдат изплатени дяловите вноски, който извод се налагал от систематическото и логическото тълкуване на тази правна норма и съответно нормите на чл.9, ал.1, т.7 и чл.14 ал.1 от ЗК.  Според въззиваемата страна, текста на устава на кооперацията, на който се позовавал въззивника противоречал на ЗК, тъй като там бил предвиден различен от този в закона начален момент на изискуемост на вземането, предвиден бил по-кратък давностен срок от уредения в закона. Кооперацията не била изпълнила изискванията на  §24 от ПЗР на ЗК, поради което разпоредбите на които се позовавал не могли да се вземат в предвид. Сочи се и съдебна практика-решение №1290 от 20.10.2003г. на ВКС по гр.д.№219/2003г.

         Страните не сочат нови доказателства при условията на чл.260 и 266 от ГПК.

         Пазарджишкият окръжен съд провери валидността и допустимостта на  обжалваното решение при което констатира, че същото е недопустимо.

         Съображенията за този извод на съда са следните:

         Предявен е иск с правно основание в чл.14 ал.1 от ЗК.

         В исковата си молба против ТПК за трудоустроени ”П” ищцата И.А.В. твърди, че е работила в ответната кооперация като шивачка от 14.07.1997г. до 06.11.2006г.. Още при започване на работа била приета за член-кооператор и съответно внесла дялови вноски. С прекратяването на трудовото правоотношение било прекратено и членството й в кооперацията. Поискала с писмена молба  да й бъдат изплатени  набраните дялови вноски от 600лв, но получила отговор, че кооперацията е в затруднено материално положение и вноските ще бъдат изплатени в срок от 3 години.

         Моли да бъде осъдена ответната кооперация да й заплати сумата от 600лв, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, както и направените по делото разноски.

         В писмения отговор, постъпил от ответната кооперация по реда на чл.131 от ГПК изрично се сочи, че не се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства на които се основава претенцията. Не се оспорва, че ищцата е била член-кооператор и че членствените й правоотношения са прекратени. Оспорва се размера на дяловата вноска, дължима на ищцата, като се твърди, че същия е от 585лв, а не 600лв. Не се оспорва, че в кооперацията е постъпила от ищцата молба за заплащане на тази сума. Оспорва се обаче иска по основание като се поддържат доводи, че претенцията не е съобразена с разпоредбите на чл.60 ал.6 от Устава на кооперацията и чл.29 ал.5 от ЗК, тоест, че исковата претенция е преждевременно заявена преди изтичане на срока за изпълнение.

         В първото по делото заседание преди  четенето на доклада по делото, е допуснато изменение на претенцията по реда на чл.214 ал.1 от ГПК по искане на ищеца в производството, като размера на иска  е намален от 600лв на 585лв.

          Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

         По делото няма спор, а това се установява и от представените писмени доказателства, че ищцата е приета за член-кооператор на ответната кооперация на 14.07.1997г, като членствените й правоотношения са прекратени, считано от 06.11.2006г. Размерът на дяловите й вноски възлиза на 585лв като на  02.11.2006г. ищцата е поискала тяхното изплащане с нарочна молба, депозирана пред кооперацията.

         Няма спор, че не е извършено каквото и да било плащане от ответната кооперация на това основание.

         При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира предявения иск за недопустим.

         След като ищцата е била член-кооператор в ответната кооперация, то нейното право, уредено в чл.9 ал.1 т.7 от ЗК, е да получи дяловата си вноска при прекратяване на членството по реда на чл.14 от ЗК.

         Разпоредбата на чл.14 ал.1 от ЗК регламентира правото на бившите кооператори или наследниците им да получат внесените дялови, допълнителни и целеви  вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл.31 ал.6, включително припадащите се лихви. Разпоредбата предвижда още вноските, дивидентът, заемите и лихвите да се изплащат на бившите кооператори или на наследниците им след приемане на  годишния финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията.

Посочените текстове от ЗК се намират в неговия Раздел ІІ-ри, предназначен да уреди членството, правата и задълженията на членовете на кооперацията. Докато раздел ІV-ти от закона е посветен на имуществото на кооперацията и разпределението на  доходите. В чл.29 ал.5 от ЗК е предвидено, че дяловите вноски на напусналите кооператори се изплащат в продължение на три години. Независимо, че този текст е претърпял изменение през 2003г. когато е изоставена категорията „имуществен дял”, то въведеният тригодишен срок  с първоначалната редакция на закона от 1999г. /ДВ бр.113 от 28.12.1999г./ не е променян.

         Разбирането на въззивният съд, а и константната практика на ВКС  е, че разпоредбата на чл.29 ал.5 от ЗК безусловно следва да се приеме като такава, уреждаща срока за изпълнение на задължения, в полза на длъжника, тоест, че вземането на кредитора е изпълняемо, но не е изискуемо в продължение на три години  и този срок започва да тече от приемане на годишния финансов отчет за календарната година през която е прекратено членственото правоотношение на кооператора. Съдът не споделя доводите досежно разпоредбата на чл.60 ал.6 от Устава на кооперацията, като смята само да отбележи, че при противоречие на разпоредбите на Устава с императивни такива на закона, прилага се естествено по-високия по степен акт. Позоваването на  неизпълнение от страна на кооперацията на разпоредбата на §24 от ПЗР на ЗК също е неотносимо и не променя изложеното до тук. По силата на този текст кооперациите в определен от закона срок са били длъжни да  съобразят уставите си и да заявят вписване в търговския регистър подлежащи на вписване обстоятелства, като неизпълнението на това задължение не може да се свърже с непосредствени правни последици за кооперацията. Не може да се възприема и довода, че според чл.14 ал.1 от ЗК вземането става изискуемо след приемане на годишния финансов отчет. Тази разпоредба разгледана във връзка с разпоредбата на чл.29 ал.5 от ЗК не позволява да се направи извода, че кредиторът може веднага да иска изпълнение и съответно длъжникът веднага да пристъпи към изпълнение. С тази разпоредба се определя началния момент от който вземането е изпълняемо и съответно-тази възможност е предоставена на длъжника за определен срок-„в продължение на три години”. Касае се за срок, предвиден в полза на длъжника. В никакъв случай не може да се приемат за обосновани аргументите на въззиваемата страна, че се касае за един дисциплиниращ и инструктивен срок. Не такъв е смисъла вложен в посочената разпоредба.

         На последно място, следва да се отбележи, че цитираното в отговора на въззивната жалба решение на ВКС не само, че не подкрепя тезата на ищцата в производството, а нещо повече-напълно съвпада с изложеното до тук, като в това решение още е прието, че такъв иск е недопустим като преждевременно предявен, ако не е изтекъл предвидения в чл.29 ал.5 от ЗК тригодишен срок. Независимо, че по делото липсват точни данни кога е приет годишния финансов отчет на кооперацията за 2006г., с оглед прекратеното членствено правоотношение на ищцата през м.ноември 2006г., то най-рано в началото на следващата  календарна година-2007г.,  би могло да се пристъпи към изплащане на дяловите й вноски. Следователно едва след изтичането на три години-правото на ищцата ще бъде изискуемо. Тъй като безспорно към настоящия момент този срок не е изтекъл, то тогава предявения иск е недопустим, като преждевременно предявен и съответно-недопустимо е постановеното решение, предмет на обжалване, поради което същото ще следва да бъде обезсилено изцяло, а производството по делото-прекратено.

         При този изход на делото в полза на ТПК-Т „П” ще следва да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции общо в размер на 125лв, от които 100лв за адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 25лв. разноски, платени като държавна такса от кооперацията за подаването на възивната жалба, на основание чл.78 ал.4 от ГПК.

         Водим от горното и на основание чл.270, ал.3, изр.І-во от  ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р   е    ш    и    :

 

 

         ОБЕЗСИЛВА решение, без номер, от 20.03.2009г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№2809/2008г. по описа на същия съд, като постановено по недопустим-преждевременно предявен иск  с правно основание в чл.14 ал.1 от ЗК и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА И.А.В., с ЕГН-**********,*** да заплати в полза на ТПК за трудоустроени „П”, със седалище и адрес на управление в гр.П, ул.”Р А” №, представлявана от  Председателя Т К сумата от 125лв /сто двадесет и пет лева/ представляващи направените от кооперацията за двете инстанции съдебно-деловодни разноски.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         Председател:                        Членове:1.                          2.