Р Е Ш Е Н И Е

 

 

25.06.2009

 

Пазарджик

 

327

 

 
Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

 ІV въззивен въззивен

 
 


                                                                Съд                                                                                    състав       

Седемнадесети  юни

 

2009

 
 


На                                                                                               Година                                      

 

В публично заседание в следния състав:

МИНА ТРЪНДЖИЕВА

 
                                                                    

                                                                Председател                                            

СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

 
 


                                                                         Членове                                                   

 

ВЕНЦИСЛАВ МАРАТИЛОВ

 
                                                                          

 

Д Н

 
Секретар                                                         

 

 

 
 прокурор                                            

съдията Костадинова

 
 


като разгледа докладваното от                                                                                       

467

 

2009

 
 


Въззивно гр.

 
                                                      дело   номер                                       по описа за                                

 

  година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е въззивно – по чл. 218 з във връзка с чл. 196 и следващите от ГПК / отм./.

С решение № 70 от 19.03.2007 година, постановено по гр. дело № 421/2006 година по описа на Районен съд –Велинград са осъдени Н.А. ***, С.А. *** и Б.А.У. *** да заплатят на Р. А У., ЕГН ********** и М.Д.У., ЕГН **********,*** сумата от 4420 лева, съставляваща половината от стойността на подобренията като труд, материали, транспортни и други разноски на съсобствената жилищна сграда и поземлен имот, в който е построена, а именно УПИ V за имот 5250 в кв. 40 по плана на град В, с площ от 497 кв. метра, извършени в периода септември 2001 година – юли 2005 година и съставляващи: облицовка с мраморни плочи по цокъла на къщата на стойност 2499,37 лева, облицовка с мраморни плочи на улична ограда на стойност 1578,55 лева, облицовка на колони на входната врата на стойност 543,40 лева, настилка с мраморни плочи по стълбищна  площадка и два броя стъпала на входа за имота – на стойност 126 лева, облицовка на външна чешма с мраморни плочи на стойност 134,40 лева, настилка на външно стълбище за къщата с мраморни плочи на стойност 445,20 лева, облицовка с мраморни плочи на стълбищни площадки и стъпала в къщата на стойност 1579,20 лева, тротоар от мраморни плочи в двора на стойност 1545,05 лева, доставка, монтаж,остъкляване и боядисване с блажна боя на двукрили еднокатни прозорци на тавана на къщата на стойност 388,58 лева, всичко на обща стойност 8839,75 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 4420 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2006 година до окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата от 4420 лева до сумата от 4635,20 лева е отхвърлен като неоснователен. Осъдени са Н.П., С.П. и Б.У. да заплатят на Р.У. и М.У. сумата от 185,41 лева направени по делото разноски.

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част в срока по чл. 197 от ГПК / отм./ е подадена въззивна жалба от адвокат В.К. като пълномощник на ответниците Н.П., С.П. и Б.У.. Във въззивната жалба се твърди, че решението на Районния съд в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Ищците били съсобственици на имота и държатели на частите на жалбоподателите, поради което не можели да претендират обезщетение за извършените от тях подобрения на основание чл. 72 и чл. 74 от Закона за собствеността. Дори да съществувала такава възможност, съдът следвало да присъди обезщетение за подобренията, но не за луксозните такива, направени с мрамор, а  съобразявайки стойността, която биха имали подобренията, изпълнени с мозайка, т.е. дължала се стойността на полезните разноски, а не на луксозните такива.Поддържа се също, че съдът неправилно се бил произнесъл общо за всички подобрения, а не за стойността на всяко едно от подобренията по отделно, като по този начин общият размер не бил доказан с 961 лева. С въззивната жалба е направено и възражение, че претенцията по т. 6 от исковата молба – настилка с мраморни плочи на вътрешни площадки и вътрешно стълбище, предявена в размер на половината от 2324,90 лева, е погасена с изтичане на пет годишна давност, тъй като това подобрение било  извършено през 2000-та година. Искането е да се отмени, евентуално обезсили първоинстанционното решение и да се отхвърлят изцяло исковете, като се присъдят на жалбоподателите направените по делото разноски.

Първоначално по въззивната жалба е образувано гр. дело  № 407/2007 година по описа на Пазарджишкия окръжен съд. С решение № 436 от 10.07.2007 година, постановено по това дело, е обезсилено решението на Велинградския районен съд  и е постановено връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда, като е прието, че първоинстанционния съд неправилно е квалифицирал иска като такъв по чл. 72 и чл. 74 от ЗС, а не като иск по чл. 61 ал. 2 от ЗЗД.

Върховният касационен съд в касационно производство с решение № 163 от 25.05.2009 година по гр. дело № 5969/2007 година на ІV г.о.  е отменил въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на този съд. В мотивите на решението на ВКС е посочена правната квалификация на предявения иск според това дали става дума за необходими разноски за съсобствения имот или за подобрения.

При новото разглеждане на делото Пазарджишкият окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, прие следното:

Предявеният от Р.А.У. и М.Д.У. иск е такъв с правно основание чл. 74 ал. 2 от Закона за собствеността.

В исковата си молба против ответниците Н.А.Д., С.А.П. и Б.А.У. ищците излагат обстоятелства, че са собственици на самостоятелния втори жилищен етаж от жилищна сграда, построена в парцел V-5250 в кв. 40 по плана на град Велинград, ведно с 1/2 ид. част от поземления имот. Ответниците в качеството на наследници на Р И У. притежавали собствеността върху първия редовен жилищен етаж от жилищната сграда и половината от поземления имот. Твърди се, че в периода от месец септември 2001 година до месец юли 2005 година ищците са извършили подобрения, увеличаващи стойността на съсобствения имот, а именно: 1. облицовка с мраморни плочи по цокъла на къщата на стойност 3113,30  лева; 2.  облицовка с мраморни плочи на улична ограда на стойност 1528,25  лева; 3.  облицовка на колони на входната врата , настилка с мраморни плочи по стълбищна  площадка и два броя стъпала на входа за имота – на стойност 696,10 лева; 4. облицовка на външна чешма с мраморни плочи на стойност 268,95  лева; 5.  облицовка на външно стълбище за къщата с мраморни плочи на стойност 644,90 лева; 6. настилка  с мраморни плочи на стълбищни площадки и стъпала в къщата на стойност 2324,90 лева; 7.  тротоар от мраморни плочи в двора на стойност 372  лева; 8.  доставка, монтаж,остъкляване и боядисване с блажна боя на двукрили еднокатни прозорци на тавана на къщата на стойност 322 лева. Общата стойност на подобренията, извършени от ищците, възлизала на 9270,40 лева. Вследствие на тези подобрения се увеличила стойността на имота, върху който права имали и ответниците. При така изложените обстоятелства ищците са формулирали искане да се осъдят ответниците да им заплатят сумата от 4635,20 лева, представляваща половината от стойността на подобренията като труд, материали, транспортни разходи и други разноски за  жилищната сграда и поземления имот, върху който същата е построена, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда, както и направените по делото разноски.

Ответниците оспорват иска по основание и размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване разпоредбите на чл. 188 от ГПК/ отм./ прие за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът по делото Р.А.У.  притежава нотариален акт № 16 том І нотариално дело № 21/73 година с който е признат за собственик по наследство и делба на 1/2 ид. част от парцел V за имот пл. № 775 в кв. 40 по плана на град В с площ от 400 кв. метра заедно с втория етаж от построената в този парцел жилищна сграда, при общо ползване на стълбищната клетка, заедно 1/2 ид. част от тавана, източната и североизточната избени стаи  и съответните общи части от сградата съгласно чл. 38 от Закона за собствеността./ Имотът по този нотариален акт е идентичен с  УПИ V-5250 в кв. 40 по новия план на В/. Решението от 31.01.1972 година по цитираното в нотариалния акт дело за делба – гражданско дело № 134/71 година по описа на В народен съд, е приложено като доказателство. От него е видно, че ищецът Р.У./ Риза У., като идентичността на имената е установена с представено по делото удостоверение/ е получил описания по-горе имот в свой дял , като с решението е  осъден да заплати парично уравнение на други съделители. Бракът между двамата ищци е сключен на 20.07.1970 година – преди делбеното решение и доколкото има задължение за заплащане на парично уравнение следва да се приеме, че имотът е съпружеска имуществена общност между двамата ищци.

От цитираното по-горе делбено решение е видно, че първият самостоятелен жилищен етаж от жилищната сграда, както и 1/2 ид. част от тавана, посочените избени помещения и половината от дворното място – парцел V-775 в кв. 40 по плана на В са поставени в дял на Р И У..

От представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че Р И У. е починала на 13.03.2006 година и е оставила като свои наследници по закон трите си деца – ответниците в настоящия процес.

Безспорно е между страните, а и от събраните свидетелски показания се установява, че до смъртта си Р У. е живяла на първия етаж на описаната къща, а на втория етаж са живели ищците, които продължават да живеят там и до настоящия момент. Установено е също така, че описаните в исковата молба подобрения са направени от ищците през периода 2001-2005 година, без за направата им да е имало противопоставяне от страна на наследодателката на ответниците.

В тази насока са показанията на свидетелите С Д и С Д. Тези две свидетелки са категорични, че извръшването на описаните подобрения е започнало през 2001 година.

При първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция са слушани свидетели, посочени от ответниците – И Ж и Г В, които твърдят, че едното от подобрения, а именно облицовката с мраморни плочи на стълбището и стълбищната площадка/ пункт 6 от исковата молба/ е правено през периода 1999-2000 година. Останалите двама свидетели – А Х и Д И установяват, че облицовката на стълбището с мраморни плочи е започнало през септември – октомври 2001 година. Тези двама свидетели са участвали непосредствено в направата на облицовката на стълбището като приятели на ищеца и обясняват по какъв начин си спомнят точната година, в която е започнал този ремонт, свързвайки я с конкретни събития.

При съвкупната преценка на всички гласни доказателства съдът приема, че по делото е установено извършването на подобренията в периода 2001-2005 година.  В тази насока показанията на свидетелите на ищците са конкретни и точни. Свидетелите на ответниците дават общи показания, като макар и да посочват, че едно от подобренията е направено през  2000-та година, не обясняват с какво свързват този момент и как си го спомнят.

Отделен е въпросът, че дори да беше установена направата на едно от подобренията – облицовката с мрамор на стълбища и площадки през 2000-та година, възражението на ответниците за погасяване по давност на една от претенциите – тази по пункт 6 от исковата молба поради изтичане на петгодишния давностен срок е неоснователно. Това е така, тъй като ищците и до настоящия момент живеят и ползват подобрения имот, а началото на погасителната давност съгласно трайната практика на ВКС е от момента, в който те бъдат отстранени от владението на имота или срещу тях бъдат предявени претенции по съдебен ред.

Четиримата разпитани по делото свидетели на ищеца посочват подобренията, които той е правил. При техните показания и като се има предвид, че при изготвяне на съдебно-техническата експертиза, приета по делото, вещото лице С Б е установило, че в процесния имот на място съществуват всички подобрения, описани в исковата молба, следва да се приеме, че по делото по безспорен начин е установена направата им от ищците. Самите ответници не твърдят тяхната наследодателка, респ. те да са вършили част от съществуващите в имота подобрения, липсват и доказателства в тази насока, поради което възражението им, че не било установено по делото ищците да са направили подобрения, за които претендират, е неоснователно.

Имайки предвид вида на описаните с исковата молба работи, извършени в съсобственото дворно място и общите части на сградата, която принадлежи на страните при режим на етажна собственост, следва да се приеме, че всички осем пункта от исковата молба се отнасят за подобрения, а не за необходими разноски за запазването на имота. Става дума за такива нововъведения в сградата и двора, които увеличават тяхната стойност, но които не са били наложителни за запазване на целостта и здравината на имота.

Приемайки, че всички претенции на ищците са такива за подобрения, съдът намира, че правното основание на техния иск е чл. 74 ал. 2 от Закона за собствеността. Става дума за нововъведения, които изменят общата вещ и в резултат на които е настъпило увеличение на стойността на имота. Затова  и след като са извършени със знанието и непротивопоставянето на съсобственицата, добросъвестния подобрител има право на търси увеличената стойност на имота по силата на чл. 74 ал. 2 от Закона за собствеността. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВКС.

С оглед на тази правна квалификация на предявения иск, направена въз основа на изложените от ищците обстоятелства в исковата молба, свързани с това, че с направата на описаните подобрения е увеличена стойността на имота и претендираната обща сума от 4635,20 лева, съдът намира, че от значение по настоящото дело е първата експертиза на вещото лице Б в частта, в която е дадена увеличената стойност на имота.

Без значение са експертизите, с които са определени стойностите на извършените ремонтни работи – труд, материали, транспорт и други към момента на извършването им и към настоящия момент. Неотносими към спора изобщо са експертизите, в които е дадена оценка на подобренията и увеличена стойност на имота при положение, че същите са били извършени с друг вид строителни материали – съответно мозайка и гранит, а не с мрамор, с какъвто са изпълнени от ищците на място. Законът не прави разграничение между луксозни подобрения и необходими подобрения. От значение са изпълнените на място подобрения в имота без противопоставяне на другия съсобственик, при което той, респ. ответниците като негови наследници дължат на ищеца половината от увеличената стойност.

Доколкото при иска по чл. 74 ал. 2 от Закона за собствеността се претендира увеличената стойност на имота глобално, в резултат на извършените подобрения, без значение е стойността на извършването на всяко едно подобрение. В тази връзка неоснователно е възражението на пълномощника на ответниците, че има разминаване между посочените в исковата молба стойности на труд, материали, транспорт и други за отделните подобрения и установените от вещото лице.

От заключението на вещото лице Б от 13.12.2006 година, прието по делото, което съдът възприема като компетентно, незаинтересовано и неоспорено от страните се установява, че увеличената стойност на имота в резултат на извършените от ищците подобрения, предмет на иска, е 9500 лева при обща пазарна стойност на имота 92000 лева.

С оглед на тази експертиза ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците половината от тази сума, или 4750 лева. Искът  е предявен за по-ниска стойност – 4635,20 лева. С първоинстанционното решение той е уважен до размера на 4420 лева. Няма жалба от ищците в първоинстанционното производство в отхвърлителната част, поради което съдът не може да присъди допълнително разликата между присъдените от Районния съд 4420 лева и дължимата сума, определена от вещото лице.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че следва да остави в сила решението на Районния съд, с което ответниците са осъдени да сумата от 4420 лева, представляваща увеличената стойност на имота в резултат на извършени от ищците подобрения, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2006 година до окончателното й изплащане.

Жалбоподателите дължат на ответниците по жалбата направените пред въззивната инстанция разноски в общ размер на 500 лева.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

 

                       Р               Е            Ш             И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 19.03.2007 година, постановено по гр. дело № 421/2006 година по описа на Районен съд –В, с което  са осъдени Н.А.Д. ***, С.А. *** и Б.А.У. *** да заплатят на Р. А У., ЕГН ********** и М.Д.У., ЕГН **********,*** сумата от  лева / /, представляваща половината от увеличената стойност на жилищната сграда и поземлен имот, в който е построена, а именно УПИ за имот  в кв.  по плана на град В, с площ от  кв. метра,  чрез извършване на следните подобрения: облицовка с мраморни плочи по цокъла на къщата, облицовка с мраморни плочи на улична ограда, облицовка на колони на входната врата, настилка с мраморни плочи по стълбищна  площадка и два броя стъпала на входа за имота, облицовка на външна чешма с мраморни плочи, настилка на външно стълбище за къщата с мраморни плочи, облицовка с мраморни плочи на стълбищни площадки и стъпала в къщата, тротоар от мраморни плочи в двора, доставка, монтаж,остъкляване и боядисване с блажна боя на двукрили еднокатни прозорци на тавана на къщата, ведно със законната лихва върху сумата от  лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2006 година до окончателното изплащане на сумата,  както и  / петстотин / лева направени разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                        2.