Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

30.06.2009

 

Пазарджик

 

346

 

 
Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

Четвърти въззивен

 
 


                                                                Съд                                                             състав                             

Двадесет и пети юни

 

2009

 
 


На                                                                                               Година                                      

 

В   закрито заседание в следния състав:

СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

 
                                                                    

                                                                Председател                                            

ИЛИАНА ДИМИТРОВА

 
 


                                                                         Членове                                                   

 

БОРИСЛАВ ИЛИЕВ

 
                                                                           

 

Г М

 
Секретар                                                        

 

 

 
 прокурор                                            

съдия Костадинова

 
 


като разгледа докладваното от                                                                                       

475

 

2009

 
 


 Въззивно гр.

 
                                                      дело   номер                                       по описа за                                 

 

  година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 341 от 08.04.2009 година, постановено по гр. дело № 655/2008 година по описа на Районен съд –Пазарджик по иска, предявен от С.Б.К., ЕГН ********** *** против К.И.К., ЕГН ********** ***, е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1463 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от 02.11.2006 година до окончателното изплащане на сумата, както и 291,60 лева направени по делото разноски.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259 от ГПК е подадена въззивна жалба от адвокат П.С. като пълномощник на К.И.К.. Решението е обжалвано изцяло с искане да бъде отменено и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения иск. Поддържа се, че при постановяване на решението си Районния съд  не е изложил мотиви по довода на жалбоподателя, че ищецът изобщо не е станал собственик на липсващия мотокар, тъй като същия е откраднат преди постановлението за възлагане. Кражбата на мотокара е извършена още през 2005 година, в каквато насока имало данни по делото, поради което вреди от кражбата не е претърпял ищеца, а собственика към момента на кражбата – “С т” АД-С. За ищеца липсвал правен интерес от предявяването на иска. Ищецът К. разполагал с възможността, уредена в чл. 414 ал. 2 от ГПК / отм./ да претендира равностойността на липсващата вещ от длъжника по изпълнителното дело – “С т” АД, но не и от ответника в качеството му на пазач. Неоснователни били също изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е положил дължимата грижа на добър стопанин за опазване на вещта. Длъжникът бил наел охранителна фирма, която да пази описаните вещи, включително липсващия мотокар, т.е. грижата на добър стопанин била положена от длъжника, а жалбоподателят се интересувал от вещите, посещавал обекта и след като констатирал кражбата, подал сигнала в РПУ-С. В решението на Районния съд не били обсъдени исканията и възраженията на жалбоподателя, не били преценени събраните доказателства, което довело и до неправилни правни изводи – нарушение на чл. 236 от ГПК.

Ответникът по въззивната жалба не е подал писмен отговор. В съдебно заседание той изразява становище, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Окръжният съд при проверка на валидността, допустимостта и правилността на решението на Районния съд с оглед изложените във въззивната жалба оплаквания, прие следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Решението на Районния съд, срещу което е подадена въззивната жалба, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед възможността, която има по чл. 272  от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд препраща  към мотивите на първоинстанционния съд, като с оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба излага и свои собствени мотиви в следния смисъл:

На първо място, цитираната във въззивната жалба норма на чл. 236 от ГПК касае съдържанието на съдебното решение. Окръжният съд като се запозна със съдебното решение намира, че то е съобразено с изискванията на посочения текст, има необходимото съдържание и не е в нарушение на чл. 236 от ГПК.

В исковата си молба против К.И.К. ищецът С.Б.К. излага обстоятелства, че е взискател по изпълнително дело № 2174/2003 година на Държавен съдебен изпълнител при Пазарджишкия районен съд. Това изпълнително дело било присъединено към изпълнително дело № 2037/2005 година с взискател Ц П К.. Към и.д. № 2037/2005 година било присъединено и и.д. № 2038/2005 година с взискател К.И.К., съпруг на Ц К.. Длъжник по трите посочени изпълнителни дела било “С т” АД. След опис на движими вещи на длъжника, извършен с протокол  от 15.09.2005 година за пазач на движимите вещи по реда на чл. 364 от ГПК / отм./ бил назначен ответника К.К.. Между описаните движими вещи с този протокол били автомобил “Ш М” бордова и мотокар “Балкан” на стойност, определена от вещото лице, съответно 1250 лева и 1463 лева. Публичната продажба на описаните движими вещи била обявена за нестанала поради липса на купувач с постановление на Държавния съдебен изпълнител. По искане на ищеца С.К. с  постановление от 14.07.2006 година държавният съдебен изпълнител му възложил на основание чл. 384 от ГПК автомобила Ш “М” и мотокар “Балканкар” на обща стойност 2713 лева. След като му били възложени, ищецът получил само автомобила, но се оказало, че мотокара липсва и не му бил предаден. Твърди се, че след като ответникът е приел мотокара като пазач, мотокара му е предаден в състоянието, описано в протокола за опис и оценен за 1463 лева, ответникът следва да му заплати стойността на липсващия мотокар, тъй като не го е пазил с грижата на добър стопанин. В резултат на неговото бездействие се стигнало имуществени вреди за ищеца в размер на 1463 лева, представляващи стойността на възложения му, но непредаден  мотокар по изпълнителното дело. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 1463 лева ведно със законната  лихва от 02.11.2006 година, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска по основание.

 Изложените в исковата молба обстоятелства, свързани с описа, оценката и предаването за пазене на мотокара на ответника по делото, както и с възлагането на мотокара на ищеца и непредаването му на ищеца поради това,  че не е открит, се установяват от  доказателствата – актовете на държавния съдебен изпълнител, съдържащи се по трите изпълнителни дела, приложени по настоящото дело.

Ответникът К.К. е назначен за пазач  на описаните в протокола от 15.09.2005 година движими вещи, между които и процесния мотокар. В протокола е посочено, че вещите по пункт втори и трети – автомобила Шкода “М” и мотокара са в село В, на терена на  Завода за с т. К.К. е подписал протокола за опис не само в качеството  си на един от взискателите, но и като пазач.

Протоколът , с който за купувач на описаните по-горе движими вещи – Шкода “М” на стойност 1250 лева и мотокар “Б” на стойност 1463 лева е обявен взискателя С.К., е от дата 20.06.2006 година. Постановлението за възлагане на посочените движими вещи на С.К. е от дата 14.07.2006 година.

На 11.08.2006 година ищецът по делото е получил от служител на РПУ-С Т А автомобила Шкода “М”, за което е съставена т.нар. предавателна разписка, приложена като доказателство по изпълнителното дело.

На 11.09.2006 година по изпълнителното дело е подадена молба от С.К., в която се твърди, че възложеният му мотокар липсва, поради което не му е предаден. С молбата е поискано от съдебния изпълнител да предприеме необходимите действия и да насрочи предаване на мотокара от длъжника “С т” АД на молителя. Предаването на мотокара е насрочено за 02.11.2006 година, като призовката за него е получена от “С т” АД. На 02.11.2006 година е съставен протокол от съдебния изпълнител, съдържащ констатацията, че мотокара  липсва  при длъжника, поради което не е предаден на С.К.. При изготвянето на този протокол са присъствали взискателя, представител на РПУ, вещо лице и свидетел – лице, изпълняващо функции по охрана  в предприятието на длъжника.

Освен изброените доказателства при разглеждането на делото пред първата инстанция е представено удостоверение  вх. № 3524/2006 от 06.10.2008 година на Районна прокуратура-П. В него е отразено, че в прокуратурата има заведено досъдебно производство № 178/2007 година, преписка вх. № 3524/2006 година срещу неизвестен извършител за това, че през 2005 година в землището на село В е отнел чужди движими вещи – автокран и мотокар от владението на “С т” АД –С без съгласие на изпълнителния директор на дружеството и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК. Отразено е, че делото е приключило с постановление за спиране на наказателното производство от 09.05.2007 година. Ответникът  е представил по делото жалба от 30.10.2006 година, подписана от него, за която твърди, че въз основа на нея е образувано досъдебното производство в Районна прокуратура-П, посочено по-горе.

Освен това пред първата инстанция по искане на ответника са събрани гласни доказателства. От показанията на разпитания в качеството на свидетел Г И. К се установява, че е работил в охранителна фирма “М” в град С през 2006 година. Когато неговата фирма приела обекта – Завода за стоманени тръби от друга охранителна фирма, имало сняг. При приемане на обекта не бил направен опис, като свидетелят заявява, че не може да каже дали са приемали за охрана моторни превозни средства, не е знаел какво точно има в обекта, който е приел да охранява и не е видял там машини и мотокари. От ищеца и ответника по делото свидетелят разбрал, че там е имало трактор, мотокар и кран, които липсват и че имало следи от влачене.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е основателен.

Правното основание на иска е чл. 45 от ЗЗД, както правилно е приел Районния съд, макар  едва в постановеното от него решение, а не още в доклада по чл. 146 от ГПК. 

Безспорно е установено по делото, че при ответника в качеството му на пазач е оставен на отговорно пазене мотокар на стойност 1463 лева. Мотокарът е принадлежал на длъжника по изпълнителното дело “С т” АД, по което взискател е  ищецът С.К. наред с други взискатели. На основание чл. 371 ал. 1 от  ГПК / отм./  мотокара е бил получен от взискателя С.К. вместо плащане по изпълнителното дело по цена, равна на оценката му. Това е станало с постановлението от 14.07.2006 година.

Той обаче не е получил реално възложената му вещ, тъй като същата  липсва и не може да бъде открита. С неполучаването на движимата вещ  ищецът по делото търпи имуществени вреди, съизмерими със стойността на липсващия мотокар, а именно 1463 лева. След като с постановление на съдебния изпълнител на ищеца е възложен мотокар на стойност 1463 лева, с тази сума е намалено задължението на длъжника “С т”АД към него, т.е. това е размера на претърпените от него имуществени вреди поради  неполучаването на мотокара.

Имуществената вреда в посочения размер е причинена на ищеца в резултат на неправомерните действия на ответника, изразяващи се в неизпълнение на задължението му по чл. 365 ал. 1 от ГПК / отм./. Посочената разпоредба задължава пазача да пази вещта като добър стопанин. По делото не се събраха каквито и да било доказателства ответникът след назначаването си за пазач с постановлението от 15.09.2005 година да е предприел действия по опазването на описаните движими вещи, по-конкретно на липсващия мотокар. Твърденията му са, че в дружеството –длъжник е имало охранители от наета охранителна фирма. Свидетелят действително установява, че в предприятието е имало охранители. Липсват обаче каквито и да е доказателства описаните с протокола от 15.09.2005 година движими вещи да са били възложени за охраняване на тези фирми. От момента на назначаването на пазач задължението по опазване на тези вещи е негово и не може да се твърди, че неопазването им е поради пропуск на други лица и фирми. Самият ответник не е сключвал договори с  охранителна фирма за пазенето на вещите, на които самият той е назначен за пазач.

В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не споделя доводите на пълномощника на ответника, че доколкото  дружеството-длъжник е предприело действия по опазването на вещите, наемайки охранители, за ответника като пазач това е било достатъчно и не са били необходими други действия, за да се приеме, че ответникът е изпълнявал задълженията си като пазач с грижата на добър стопанин. След назначаването на нарочен пазач за длъжника по изпълнителното дело отпадат всякакви задължения по опазването на вещите, върху които е насочено изпълнението. В тази насока е и трайната практика. Нещо повече, приема се, че при назначен пазач са неприложими разпоредбите на чл. 414 от ГПК / отм./, свързани с принудително отнемане на движимата вещ или събиране на равностойността й. По този ред се процедира само в случаите, когато движимата вещ след насочване на принудително изпълнение върху нея, е останала в държане на длъжника. Щом вещите са били отнети от длъжника и предадени на пазач срещу подпис, те не могат да бъдат търсени по-късно от длъжника или да се заменят с тяхната равностойност – Решение № 1528 от 25.08.1959 година по гр. дело № 4130/59 година, ІІІ г.о.

Неоснователна е и първата група възражения във въззивната жалба. Твърди се от жалбоподателя, че мотокара е бил откраднат още докато е бил собственост на “С т” АД, преди постановлението от 14.07.2006 година за възлагането му на ищеца С.К., поради което ищецът никога не бил ставал собственик на откраднатия мотокар и за него липсвал правен интерес от иска по чл. 45 от ЗЗД, а той разполагал с възможността по чл. 414 ал. 2 от ГПК / отм./. На първо място, по делото не са събрани категорични доказателства за това извършена ли е и в кой момент кражба на процесния мотокар. Образуваното досъдебно производство в тази насока е спряно заради неизвестен извършител. Липсва влязла в сила присъда, с която да е установено извършването на кражбата, в кой момент и от кого. Едва при наличие на такава присъда от една страна, а от друга при категорични доказателства, че кражбата е извършена въпреки предприетите от ответника в качеството на пазач действия по опазването на вещта, би могла да отпадне неговата  деликтна отговорност. Тези предпоставки обаче липсват. С гласните доказателства, събрани по делото също не е установен момента на евентуалната кражба на мотокара. Свидетелят К няма непосредствени впечатления, той предава само чутото от страните по настоящото дело, свързано с кражбата на мотокара.

Дори обаче да се приеме, че по делото е установена кражба на мотокара и то преди постановлението за възлагането му на ищеца, то това също не е достатъчно, за да отпадне деликтната отговорност на ответника. Неговото противоправно поведение е в неполагането на изискващата се от него грижа на добър стопанин за опазването на вещите. Стигнало се е до възлагане на вещ, за която ответникът е отговарял в качеството си на пазач и която липсва. След като липсата на вещта е установена  след постановлението за възлагане,  ищецът има право да претендира обезщетение за имуществените вреди в размер на стойността на липсващата вещ от пазача. Без значение е в кой точно момент вещта е изчезнала.

Ищецът търпи имуществените вреди от момента на постановлението за възлагане на вещта. Щом към този момент вещта  е липсвала и не му е била предадена, той търпи имуществени вреди. Т.е. законната лихва за забава при непозволеното увреждане следва да се дължи от ответника от момента на постановлението за възлагане – 14.07.2006 година. Ищецът е претендирал законна лихва от по-късен момент – 02.11.2006 година и обезщетението в посочения размер следва да му се присъди  ведно със законната лихва от тази дата.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд намира, че следва да потвърди решението на Районен съд –Пазарджик като правилно и законосъобразно.

Ето защо и на основание чл. 272 от ГПК Пазарджишкият окръжен съд

 

                       Р               Е             Ш            И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 341 от 08.04.2009 година, постановено по гр. дело № 655/2008 година по описа на Районен съд –Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.