Р Е Ш Е Н И Е

     331       29.06  .2009 год. , гр.Пазарджик

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 Пазарджишки  окръжен  съд , гражданска  колегия ,трети въззивен състав, в  публично заседание на двадесет и четвърти юни  през две хиляди и девета година в състав:

 

 

 

                                                           

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева  

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:          Красимир   Ненчев

                                                                                   Венцислав Маратилов                                                                                                                 

                                                                                         

 

при секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното от съдия Т. *** по описа за 2009 година ,за да се произнесе ,взе предвид следното :

 

 

         Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

         С решение на Пазарджишки районен съд  № 351 от 10.04.2009 година,постановено по гр.д.№ 1577/2008 година по описа на съда са отхвърлени предявените от М.В.К. *** обл.Пловдив искове против А.Ж.Б. и А.А.Ж. *** за приемане за установено , че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от двуетажна жилищна сграда на 120 кв.м.-източна част,построена  в УПИ ІІІ-580-държавен в кв.58 по плана на с.Синитево и за отмяна на  нотариален акт № 146 том І н.д.№125/2007 година и нотариален акт № 142 том І н.д.№121/20017 година на нотариус М. до размер на ½ идеална част.

         Присъдени са разноски.

         В срока по чл.259 от ГПК решението е обжалвано от М.К. ,чрез пълномощника и адв.Ч..Излагат се доводи за порочност на решението .Твърди се,че неправилно съдът преценил доказателствата по делото и достигнал до неверни изводи ,както ,че сградата не е била в режим на съпружеска имуществена общност,така и ,че ответникът А.Б. бил установил владение за себе си и придобил изцяло права върху имота.

         В срока за отговор двамата ответници ,чрез процесуалния си представител са подали писмен отговор.Оспорват жалбата.Подържат,че от доказателствата по делото било установено ,че към момента на раздялата между страните ,        жилищната сграда не е била построена до състояние „груб строеж”,поради което и не възникнали права на ищцата при условията на имуществена общност върху нея.Подържат евентуално,че А.Ж. е придобил имота по давност.

         Съдът,като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,съобрази изложеното в жалбата ,за да се произнесе по спора,взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.І от ГПК.

         В исковата си молба против А.Б. и  А.Ж. ищцата М.К. твърди,че с ответника А.Б.  сключили брак на 31.10.1973 година.Брака им бил прекратен със съдебно решение,влязло в сила на 24.02.1989 година.По време на брака с ответника въз основа на отстъпено право на строеж от Община Пазарджик през 1980 година построили  в УПИ ІІІ-580 – държавен в кв.58 по плана на с.Синитево двуетажна жилищна сграда,в която живели до прекратяване на брака им.

         С решението за прекратяване на брака ,това жилище като семейно било предоставено на ответника Б.,на когото било предоставено и пражняването на родителските права по отношение на децата  С. ,Е. и А..След като Е. навръшил пълнолетие ищцата заявила на бившия си съпруг желанието си  този син да продължи да живее в жилищната сграда ,като тя му предоставя безвъзмездно правото на ползване в рамките на правата си върху този имот.Е. останал да живе в жилището ,като ползвал половината от него.

         Това фактическо положение продължило до втората десетдневка на м.юни 2008 година ,когато синът и Е. я намерил в с.Малък Чардак,където живеела  и и казал,че  баща му и брат му А. искат да го гонят от жилището.Със съдействието на полицията го предупредили да напсне жилището и от полицията той разбрал,че на 10.07.2007 година  баща му се снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху целия имот и продал жилището на А.А.Ж..

         Излагат се доводи,че по отношение на 1/2 идеална част от имота тази сделка не може да и се противопостави.Сградата била строена по време на брака,поради което  правата им върху нея възникнали при режим на имуществена общност,прекратена с развода,респективно трансформирала се в обикновена съсобственост.

         С извършената сделка бившия и съпруг се разпоредил с повече от правата ,които притежава върху имота – и с нейната 1/2 идеална част.

         Моли да бъде прието за установено по отношение на ответниците,че тя е собственик на ½ идеална част от описания в исковата молба имот,както и да бъдат отменени цитираните нотариални актове  на основание чл.537 ал.ІІ от ГПК до размера на ½ идеална част от имота.

         Веднага следва да се отбележи,че напълно приложимо е приетото до сега в съдебната практика относно претенцията  по чл.537 ал.ІІ  ГПК,като уредбата е напълно идентична с тази – по чл.431 ал.ІІ от ГПК /отм./. С Тълкувателно решение № 178/1986 г. на ВС, ОСГК е прието, че собственикът на недвижим имот трябва да предяви иск за собственост против лицето, на което е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка за същия имот като отменяването на нотариалния акт по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е последица от уважаването на иска и то се постановява от съда даже и да не е направено изрично искане за това. Разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от сега действащия ГПК е идентична по съдържание с тази на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), поради което тълкувателното решение запазва действието си.Следователно – не се касае за самостоятелни искове,а до искане за прилагане на последиците от предявения иск.

Сочи доказателства.

         В писмения си отговор  по реда на чл.131 от ГПК  ответниците оспорват иска,като подържат на първо място,че  ответникът  А.Б. е придобил права върху имота по давност.Той го владял за себе си повече от петнадесет години,декларирал имота като свой,заплащал дължимите данъци и съответно ,предприел действия на разпореждане през 2007 година.

         Освен това подържат,че цялостното изграждане на жилищата сграда е приключило по време на фактическата раздяла между страните.този довод не е изведен до край в писмения отговор,не е внесена яснота и с доклада по делото.Явно е обаче,че  се оспорват твърденията в исковата молба,че имота е придобит от двамата съпрузи при условията на имуществена общност ,трансформирала се в обикновена съсобственост след прекратяване на брака.

         Съдът,като прецени всички събрани доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение ,прие за установено следното:

         Ищцата и ответникът А.Б. са бивши съпрузи.Видно от представеното съдебно решение по гр.д.№ 47/1988 година на Районен съд Пазарджик бракът им е бил сключен през 1973 година и прекратен с това решение,което е влязло в сила на 24.02.1989 година.

         Прието е в мотивите на това съдебно решение ,че фактическата раздяла между съпрузите е установена от м.ноември 1986 година,когато ищцата в настоящия процес напуснала семейното жилище.

         Като семейно жилище в брачния процес ,съдът е обсъждал  жилищна сграда,построена в парцел VІІІ в кв.47 по плана на с.Синитево.Предоставил е ползването му на ответника А.Б. ,на когото е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на три от седемте родени от брака деца – С. ,Е. и А..

         Въпреки разминаванията в  сигнатурата на имота ,не е възникнал спор между страните,установено е и от всички събрани гласни доказателства,че произнасянето на брачния съд се отнася именно до имота,предмет и на настоящия иск.Няма твърдения в процеса,че съпрузите са живели и в друго жилище.

         Ответникът А.Б. се е снабдил с нотариален акт за собственост – констативен ,№ 142 том І рег № 1560 дело № 121/2007 година на нотариус М..Правата му са признати въз основа на отстъпеното му право на строеж – тоест позоваване на давност – няма.С нотариален акт № 146 том І рег.№ 1580 дело 0 125/2007 година на същия нотариус  А.Б. се е разпоредил с целия имот – жилищната сграда,като я е продал на сина си А.Ж..

         Въззивният съд намира,че следва да обсъди доводите на ответниците в ред ,обратен на изложението им.

         На първо място следва да се отговори на въпроса – тази сграда  придобита ли е от съпрузите в режим на имуществена общност.

         Относно степента на завършеност на сградата към момента на настъпване на фактическата раздяла между съпрузите са събрани гласни доказателства .Депозирани са показания на две от дъщерите на страните ,като едната – С. и М..По отношение на първата от тях упражняването на родителските права е предоставено на бащата ,а упражняването на родителските права по отношение на М – е предоставено на майката.И двете свидетелки установяват,че  цялото семейство е живяло към момента на фактическата раздяла между страните именно в тази жилищна сграда,както и ,че още през 1982 година къщата е била покрита.Свидетелите П. и И. пък депозират показания,че къщата не е била покрита и измазана и нямала дограма към момента на фактическата раздяла между страните .А. живеел само в една стая.

         Според въззивния съд не се налага анализ на тези показания,тъй като в конкретния случай няма значение  каква е била степента на завършеност на жилищната сграда към момента на фактическата раздяла между страните.

         Не е спорно по делото ,че е придобито право на строеж върху държавно към онзи момент дворно място по време на брака между М. и А. – през 1980 година.Не е спорно още,че строителство е било извършено и ,че семейството е живяло именно в тази сграда.Спорно е до каква степен е бил завършен имота и то към момента на фактическата раздяла между съпрузите – м .ноември 1986 година.

         Правото на строеж е придобито по време на брака,очевидно възмездно ,като се има предвид,че е върху държавно дворно място.Възмездно придобитите права върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи.По силата на чл.63 ал.І от ЗС с осъществяването на строежа,съобразно с учреденото право,изградената сграда става собственост на титулярите на това право,което от право да се изгради сграда върху чужд терен се трансформира в  право на собственост върху постройката.Вещното право на строеж върху чуждо място още при самото учредяване съдържа в себе си по разпореждане н закона бъдещото право на собственост върху сградата.Затова е без значение кой и с какви средства е извършил строежа и на какъв етап е бил този строеж при прекратяване на брака.

         Поради изложеното ,съдът намира,че без значение е за правата на съпрузите ,на какъв етап е бил строежа при прекратяване на брака /а не при настъпване на фактическата раздяла/.Тези изводи ,освен ,че са безспорно логични се подкрепят и от приетото в съдебната практика – напр. Решение № 1119 от 10.10.1985 година по гр.д.№ 445/1985 год.І г.о.

         Изследването на етапа на строителство на сградата – и то отново към момента на прекратяване на брака /след фактическата раздяла е въпрос на процес ,в който се обсъжда приноса на съпрузите/ е необходимо в случаите ,когато строителството се извършва  например в имот ,собствен на единия съпруг или на трети лица.

         Освен това следва да се отбележи,че анализа на събраните доказателства – показанията на двете дъщери на страните ,наред с постановеното съдебно решение за прекратяване на брака, по-скоро дават основание да се приеме,че строителството на сградата е било завършено преди да настъпи дори фактическата раздяла.Даже в показанията си и св.П. и И. не установяват сградата да е завършена след прекратяване на брака.

         Приетото до тук,обосновава неоснователност на единия от доводите на ответниците.

         Следва съдът да се занимае и обсъди втория довод- че ответникът А.Б. е придобил сградата по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.За да подържа това ответникът Б. основно твърди,че ищцата се дезинтересирала от имота,че той го декларирал и плащал данъците за него.

         С оглед приетото относно правата върху имота ,за успешното доказване на изключителното си право на собственост ответникът следваше да докаже ,че е променил намерението си и е завладял за себе си и частта от имота ,принадлежаща на неговата бивша съпруга – съсобственик на имота.Освен плащането на данъци и декларирането на имота ,други твърдения ,че  ответникът Б. е обективирал промяната на намерението ,с което упражнява фактическата власт върху имота – няма.

         Освен това – безспорно е,че ответникът не е упражнявал фактическата власт върху целия имот.Сина на страните Е. е роден през 1973 година – тоест пълнолетие е навършил през 1991 година и спор,че той живее в този имот не е възникнал.

         Още по-същественото е,че от показанията на свидетелите Б. и Ж.,които няма основание да не бъдат кредитирани се установява,че през 1992 година между родителите било постигнато разбирателство Е. да  живее в имота „вместо майка си”.Така заживели на единия етаж Е.,а на другия етаж – другия син А..Следователно владение от страна на ответника А.Б. върху целия имот при тези доказателства е изключено.Не без значение  е и следва да се съобрази и това,че този ответник се е снабдил с нотариален акт – констативен,позовавайки се не на придобивна давност ,а единствено и само на наличие на отстъпено право на строеж.

         При така приетото ,съдът намира,че установителния иск за собственост на ищцата е доказан и следва да бъде уважен.Ищцата е придобила с ответника А.Б. при условията на имуществена общност права върху жилищната сграда.Тази общност се е трансформирала в съсобственост  при равни права след прекратяване на брака.Ищцата не е загубила  правата си,тъй като никой друг,в частност ответникът Б. не е придобил права върху нейната част.Само от факта на деклариране и плащане на данъци за имота /има доказателства само за плащан данък през 2002 и 2007 година/ изводи за изтекла в полза на А.Б. придобивна давност не могат да се направят, поради вече изложените съображения.

         Уважаването на този иск ,при условията на чл.537 ал.ІІ от ГПК има за последица отмяната на нотариален акт №  142 – констативен.

         Въззивният съд намира,че са налице условията на посочения текст и следва да бъде отменен до размер на ½ идеална част и другия нотариален акт № 146.Това искане се оспорва с довода,че на отмяна по този ред подлежат само констативните нотариални актове/издадените по обстоятелствена проверка ,също са такива по природата си/,а не и тези,с които са сключени сделки.Продажбата на чужда вещ не водела до недействителност на сделката.

         Това последното е вярно,само ,че не това е въпрос на обсъждане в настоящия казус.

         Предявявайки иска си срещу двамата ответници ищцата цели да докаже,че е собственик на част от имота и ответника ,не е имал правото и възможността да се разпорежда с нейните права ,поради което и втория ответник не  придобил права върху имота – като последица от безспорния принцип ,че никой не може да прехвърли повече права ,от колкото самия той притежава. Сделката между двамата ответници ,като продажба на чужда вещ не е недействителна на това основание ,но тя не е породила вещно-правните си последици,тъй като продавача не е носител на правата ,които е прехвърлил.

         Всеки нотариален акт е продукт на охранително производство.Разпоредбата на чл.537 ал.ІІ от ГПК цели именно да се избегне съществуването в правния мир на такъв акт,който не отразява действителните права и по този начин създава несигурност.

         По изложените съображения,съдът намира,че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и предявения иск изцяло уважен,като на ищцата се присъдят и сторените разноски.

         На основание чл.280 ал.ІІ от ГПК ,като се съобрази данъчната оценка на имота ,решението на въззивната инстанция е окончателно.

         Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

 

                                                 Р   Е   Ш   И

 

         ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд  № 351 от 10.04.2009 година,постановено по гр.д.№ 1577/2008 година по описа на съда,с което са отхвърлени предявените от М.В.К. *** обл.Пловдив искове против А.Ж.Б. и А.А.Ж. *** за приемане за установено , че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от двуетажна жилищна сграда на 120 кв.м.-източна част,построена  в УПИ ….-държавен в кв… по плана на с.С. и за отмяна на  нотариален акт № 146 том І н.д.№125/2007 година и нотариален акт № .. том І н.д.№./20017 година на нотариус М. до размер на ½ идеална част и присъдени разноски.

         По иска на М.В.К. *** обл.Пловдив против А.Ж.Б. и А.А.Ж. *** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на А.Б. и А.Ж.,че М.К. е собственик на 1/2 ид.част от двуетажна жилищна сграда на 120 кв.м.-източна част,построена  в УПИ .-държавен в кв.. по плана на с.С. на основание отстъпено право на строеж.

         ОТМЕНЯ  нотариален акт № .. том І  рег.1580 н.д.№./2007 година и нотариален акт № . том І рег.№ 1560 н.д.№./20017 година на нотариус М. до размер на ½ идеална част.

         Осъжда  А.Ж.Б. и А.А.Ж. ,с п.а. ,да заплатят на М.В.К. ,с п.а.,сумата 150 лева – разноски по делото.

         Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.