Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

  Номер        330                             29.06.2009г.                   гр.Пазарджик

 

                            В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Пазарджишкият окръжен съд, трети въззивен граждански състав, на двадесет и четвърти юни две хиляди и девета година  в публично заседание, в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

                                                             ЧЛЕНОВЕ: Красимир Ненчев

                                                                                  Венцислав Маратилов

 

при секретаря Д.Н., с участието на Прокурора от Окръжна прокуратура В. М., като разгледа докладваното от съдията М.,***/2009г. по описа на съда и за да се произнесе взе в предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

         Обжалва се решение на Велинградски районен съд №70 от 18.03. 2009г. постановено по гр.д.№326/2008г. по описа на същия съд с което е осъдена Прокуратурата на Република България представлявана от Главния прокурор, да заплати на И.А.А., с ЕГН-********** ***, обл.Пазарджик сумата от 500лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 т.2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.06.2008г. до окончателното й изплащане и 50лв разноски. Със същото решение е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди  до размера на 2000лв   и изцяло иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600лв, като неоснователни. Ищецът А. е осъден да заплати държавна такса в размер на 89лв.

         Жалбоподателят-ищец обжалва решението на първата инстанция в неговите отхвърлителни части с оплаквания за неправилност поради нарушаване на материалния закон и необоснованост.Излага доводи, че по делото се съдържат данни за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари от ищеца за защита по воденото против него наказателно преследване в производствата пред първата и въззивна инстанции в размер общо на 500лв, а останалите 100лв от претендираните общо 600лв имуществени вреди, представлявали разходите му, свързани с пътуването от населеното място, където живее до гр.Велинград във връзка с даването на обяснения и разпити по воденото досъдебно производство.

         По отношение на отхвърлената искова претенция за разликата над 500лв и до  претендираните 2000лв като обезщетение за неимуществени вреди, се излагат доводи, че първоинстанционнният съд е приложил един чувствително занижен критерий на справедливост, нарушавайки чл.52 от ЗЗД, като с оглед на конкретните данни по делото за степента на претърпени вреди, се иска да бъде уважена претенцията в пълен размер.

         Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Република България, обжалва решението в неговите осъдителни части с оплаквания за неправилност поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Конкретните доводи които се излагат са във връзка наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ с оглед непредставянето от страна на обвиняемия в наказателното производство на оправдаващи го доказателства на един по-ранен етап на разследването срещу него и липса на направени каквито и да било искания от негова страна за събиране на тези оправдателни доказателства. Акцентира се върху бездействието на обвиняема да не поиска събиране на доказателства в негова полза от разследващия орган на досъдебното производство. Не се сочело като обстоятелство в исковата молба, влизането в сила на оправдателна присъда за да се иска присъждане на обезщетение по чл.2 т.2 от ЗОДОВ. При условията на евентуалност се претендира намаляване на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед доказаните по делото претърпени от ищеца отрицателни емоции.

         Не се сочат нови доказателства от страните пред въззивната инстанция.

         Пазарджишкият окръжен съд провери валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства при което констатира следното:

         Постановеното решение е валидно и допустимо. Съдът се е произнесъл по допустими искови претенции, които са надлежно предявени, постановявайки съответния съдебен акт в рамките на правораздавателната си компетентност и в предвидената от закона форма.

         Пред Велинградският районен съд са били предявени обективно съединени искове за претендиране на имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца, в качеството му на обвиняем по наказателно производство приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

         В исковата си молба против Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния Прокурор Борис Велчев, ищецът И.А.А. ***, твърди, че с обвинителен акт на Велинградската районна прокуратура, е бил обвинен за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК и предаден на съд по образувано НОХД №96/2008г. по описа на РС-гр.Велинград. С присъда №25 от 07.04.2008г. бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Срещу него имало преди това образувано досъдебно производство и по същото, многократно бил призоваван и викан в полицията и прокуратурата. През целия този период върху него тегнело обвинението, че е извършил такова престъпление. Цялото село разбрало, че го обвиняват и че е даден на съд и че хората открито говорели, че е нарушител на закона и че е престъпник. Накрая бил оправдан и признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Твърди, че срещу него била водена една неоснователна наказателна репресия и разправа с личността му и конституционно-защитените му права. В резултат на това претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в тежко и непростимо засягане на доброто му име, чест и достойнство и ненакърнената му до този момент репутация на човек, който спазва закона. Не можел да спи нощно време и бил изпаднал в дълбока психическа депресия в резултат на преживяната нервно напрежение, което се отразило и на членовете на семейството му. Те също не излизали  и се срамували от това, че бил викан постоянно в полицията и в съда. Твърди, че направил и разходи  по явяването си в полицията и съда във връзка с разглеждането на делото и при протестирането на оправдателната присъда от страна на Прокуратурата пред Пазарджишки окръжен съд, които оценява на 600лв. Претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600лв и 2000лв за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от образуването на досъдебното производство. Сочи доказателства.

         Ответникът, в писмения отговор, подаден в срока по чл.131 от ГПК оспорва исковите претенции по основание  и по размер, като се излага довод, че Прокуратурата на Република България не може да носи отговорност поради процесуалното бездействие на И.А. проявено от него в досъдебното производство, и счита, че са налице условията за приложение на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ. Сочи доказателства.

         От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

         Ищецът И.А.А. е участвувал досъдебно производство проведено под формата на дознание № ЗМ 753/200г. по описа на РПУ- гр.Велинград и прокурорска преписка №1165/06 от 08.02.2007г.,  образувано първоначално срещу неизвестен извършител, с Постановление на Прокурор от Районна прокуратура-гр.Велинград от 08.02.2007г. за извършено на 13.10.2006г. в с.Ю. престъпление по чл.323 ал.1 от НК, в качеството си на свидетел и като такъв е разпитван, както и е давал и обяснения, /листове №20 и №53 от дознанието/. Едва на 08.02.2008г. А. е привлечен като обвиняем по това производство и му е взета мярка за неотклонение ”Подписка”, като на същата дата е разпитан в това си качество, където е заявил, че не се признава за виновен, обяснява, че действително е отишъл на въпросната дата на спорния имот, провел е разговор с намиращите се на място работници, които са извършвали дейности по заграждане на имота с бетонови колове, но по никакъв начин не им пречил да извършат тази работа, след което е напуснал мястото. В деня на привличането му като обвиняем, са му предявени и материалите по разследването, на същата дата е изготвено от дознателя обвинително заключение с мнение за предаване на съд. На 10.03.2008г. прокурор от Районна прокуратура-гр.Велинград е изготвил обвинителен акт срещу И.А., с който го обвинява за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, внесен е в съда на същата дата, проведено е едно съдебно заседание на 07.04.2008г. по НОХД №96/2008г. и с присъда №25 от същата дата, Велинградският районен е признал подсъдимия А. за невиновен и го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

Оправдателната присъда е протестирана от Районна прокуратура- гр.Велинград, като с решение №125 от 02.06.2008г. по ВНОХД №391/ 2008г. тя е потвърдена с окончателен съдебен акт.

         Видно от данните по приложените наказателни дела, подсъдимият И.А. е направил разноски по ангажиране на адвокат, който да го  защитава в съдебната фаза на наказателното производството, като за първата инстанция е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 150лв /лист №21 от досието на НОХД №96/2008г. /, а за въззивната инстанция е заплатил още 350лв или общо 500лв.

         Разпитаните в производството пред първата инстанция, свидетели Б. и Д., роднини по сватовство с ищеца, установяват, че И. А. непрекъснато се е притеснявал от воденото срещу него наказателно дело, изпитвал е чувство за срам, оплаквал се е на свидетелите, че му е нарушен съня и че са му накърнени правата. Свидетеля Д. допълва, че  ищецът е изпитвал неудобство и напрежение, както и опасения, че ако го осъдят ще си загуби работата като служител в Горско стопанство-гр.Белово.

         При тези данни въззивният съд прави следните изводи:

         І. По жалбата на ищеца  И.А..

         1.По претенцията за имуществени вреди.

Жалбата е частично основателна досежно претенцията за имуществени вреди до размера на 500лв, представляващи заплатените от него разходи за адвокатска защита по воденото наказателно преследване приключило в съдебната фаза на две инстанции. Касае се разход по ангажирането на адвокатска защита, който представлява непосредствена вреда от неправомерно внесения  обвинителен акт в съда и предаването на обвиняемия на съд, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето, с оглед на повдигнатото обвинение. Размера на хонорара не може да се отчете като прекомерно завишен, тъй като същият е в границите, предвидени в  Наредбата №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- чл.13 ал.1,  в  редакция си, съгласно бр.64 на ДВ от 2004г., актуална и през 2008г., във връзка с §2 от ДР.

Следователно тези суми се дължат като имуществени вреди, непосредствено претърпени от ищеца в резултат на неоснователно воденото срещу него наказателно преследване, започнало за него на досъдебната фаза с привличането му като обвиняем и приключило с окончателно влязла в сила оправдателна присъда на 02.06.2008г.

Жалбата е неоснователна за разликата над 500лв и до отхвърлените от първата инстанция 600лв. По делото не са ангажирани конкретни доказателства от които да се установи, че действително ищецът е направил транспортни разходи в претендирания от него размер, по явяването си пред разследващите органи, както и пред съда. Затова за посочената разлика  претенцията  е неоснователна, поради което в тази част обжалваното решение като правилно ще следва да се потвърди.

2.По претенцията за неимуществени вреди.

Жалбата на ищеца И.А. е изцяло неоснователна за размера на претендираното обезщетение над присъдените от първата инстанция 500лв и до исканите  2000лв.

         Въззивният съд след преценка на доказателствата и като провери мотивите на първата инстанция, намира същите за напълно обосновани. Правилно е прието, че принципа за справедливост не е някакво абстрактно понятие, а следва да се преценява за всеки конкретен случай по отделно като се отчита специфичността му и конкретно установените обстоятелства за претърпени вреди, тяхната продължителност, обем, положение на  увредения в обществото, неговата трудова и обществена ангажираност и т.н.

          Безспорно  ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка в неоснователното му повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление от общ характер. Това се установява и от разпитаните по делото свидетели, цитирани по-горе в изложението.

Независимо, че Прокуратурата е ангажирала също свидетел който установява какво е било поведението на обвиняемия по време на съдебните процеси, това не може да доведе до извод, че липсват реално претърпени каквито и да било неимуществени вреди. Другите двама свидетели, макар и намиращи се в определена близка родствена връзка с ищеца, излагат факти за конкретни свои впечатления от поведението на ищеца, демонстрирано пред тях по повод воденото наказателно преследване. Касае се за претърпени едни нормални, присъщи на всеки  човек отрицателни емоции и преживявания, озовал се в подобна ситуация, когато една съдебна институция неоснователно го обвинява в извършено умишлено престъпление и иска той да бъде осъден по съответния процесуален  ред. Още повече, че след като веднъж той е бил оправдан на една инстанция, Прокуратурата продължава да поддържа, че той е виновен и следва да бъде осъден, затова и протестира оправдателната присъда на Велинградския районен съд пред въззивната инстанция.

         От друга страна обаче, не се установява от доказателствата по делото той да е претърпял толкова много по обем и по интензивност неимуществени вреди, които да обосновават толкова голяма претенция, която по справедливост да може да бъде оценена на повече от 500лв, толкова колкото е присъдила първата инстанция. Доводите на съда в тази насока са следните:

         На първо място, липсват по делото несъмнени и категорични доказателства, че ищецът в резултат на воденото срещу него наказателно производство има влошено и то съществено здравословното  състояние и да е изпаднал в дълбока психическа депресия. Такива доказателства по делото не са ангажирани, а не се установява и от разпита на свидетелите. По друг начин биха стояли нещата, ако примерно лицето беше освидетелствувано или по повод на тези обвинения и в резултат на притесненията му беше пролежал в болнично заведение или му беше оставена такава диагноза от медицинските органи, която по някакъв начин да може да се свърже с неправомерните действията на Прокуратурата.

На второ място, действително на ищеца е било засегнато доброто име и чест, тъй като той не е осъждан до момента и е работил в една държавна институция.

От друга страна обаче, това засягане е било за един сравнително много кратък период от време, а именно в рамките само на четири месеца, считано от привличането му като обвиняем, защото до този момент той е имал качеството на свидетел и срещу него не е било образувано досъдебно производство, а същото се е водело срещу неизвестен извършител. Още повече, че оправдателната присъда на първата инстанция е постановена на 07.04.2008г., тоест, в рамките на два месеца от  привличането му като обвиняем на досъдебното производство.

         С оглед на този сравнително кратък период от време на водене на наказателното преследване срещу И.А. и при липсата на данни за някакви съществени, интензивни и значителни по обем негативни изживявания за него, съдът намира, че по справедливост не могат да му бъдат присъдени повече от 500лв неимуществени вреди, така както в същност е постановил и районният съд. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди над присъдените 500лв от първата инстанция и до претендираните 2000лв е силно завишена и не може да бъде оправдана по справедливост с оглед на всички конкретни  данни по делото.

Затова в тази част въззивната жалба на ищеца се явява неоснователна, поради което решението на първата инстанция, в частта с която е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди за разликата над 500лв и до исканите 2000лв ще следва да се потвърди като правилно.

         ІІ. По жалбата на ответника в производството Прокуратурата на Република България досежно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500лв.

         Жалбата е изцяло неоснователна.

Безспорно по делото е установено, че ищецът е претърпял неимуществените вреди в резултат на неоснователно воденото срещу него наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда. Налице е причинна връзка между поведението на Представителя на Прокуратурата  и настъпилото увреждане на ищеца. Претърпените отрицателни изживявания, накърнения авторитет и доброто име на ищеца в малкото населено място, където живее, са непосредствено следствие от неправомерното повдигане на обвинение, внасянето на обвинителен акт в съда и подаването на протест срещу оправдателната присъда.

          Съдът не споделя становището на Прокуратурата, че размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се редуцира. Присъдените 500лв като неимуществени вреди в най-голяма степен съответстват на действително претърпените  вреди като непосредствена последица от увреждането, както се посочи по-горе.

         От друга страна несъстоятелен е и довода на Прокуратурата, че в случая са налице условията на приложимост на разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ.

         Прокуратурата не сочи в какво точно се изразява изключителната вина на ищеца за да настъпи увреждането и по този начин да отпадне отговорността на последната по неговата претенция за обезщетение. В конкретния случай, той нито се е признал за виновен, нито е дал погрешна насока на разследването срещу себе си примерно за да прикрие друго лице като реалния извършител на престъплението.

         Твърдението, че обвиняемия по време на разследването е проявил процесуално бездействие поради което това следва да му се вмени вина, обосноваваща приложението на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ, не кореспондира с правната доктрина. Ако това е така, то къде е мястото на разследващите органи, в това число и на Прокуратурата, която има задължение да събира не само доказателства в полза на обвинението, но и такива, които оправдават обвиняемия, което в крайна сметка преследва прилагането на един от основните принципи в наказателния процес, а именно разкриване на  обективната истина /чл.13 от НПК/ ? Това задължение е изключителна компетентност на Прокуратурата, която повдига и поддържа обвинението, като в тази връзка на фаза „досъдебно производство” изцяло ръководи разследването,  продължава да важи и в съдебната фаза наред със задължението на съда да разкрие обективната  истина. В тази връзка може да се разсъждава и в посока, че обвиняемият не е обвързан по никакъв начин с това, какво поведение следва да има в наказателното производство. Той, след като се счита по презумпция невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда, с оглед на признатото му правото на защита в наказателното производство, има и право да избира защитната си позиция, както и да определя начина и стратегията си по която да я реализира, което не освобождава органите на досъдебното производство и най-вече Прокуратурата, в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина.

         С оглед на изложеното въззивната жалба на Прокуратурата на РБ като неоснователна ще следва да не се уважава, и в тази част обжалваното решение на първата инстанция  ще следва да се потвърди като правилно.

         При този изход на делото и с оглед частично уважения иск за имуществени вреди на ищеца, в негова полза ще следва да се присъдят и разноски по воденето на делото в размер на още 50лв, като част от платеното адвокатско възнаграждение, както и още 5лв платени от ищеца като държавна такса за подаването на въззивна жалба, по реда на чл.78 ал.1 от ГПК или общо сумата от 55лв.

         Решението ще следва да се отмени в частта за присъдените разноски като държавна такса  над размера от 10лв и до присъдените 89лв с оглед разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.2а, т.1 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Водим от горното, и на основание чл.271 ал.1 изр.І-во от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                              Р   Е   Ш   И    :

 

         ОТМЕНЯ решение на Велинградски районен съд №70 от 18.03.2009г. постановено по гр.д.№326/2008г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО  е отхвърлен иска на И.А.А., с ЕГН-********** ***, обл.Пазарджик против Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по чл.2 т.2 от ЗОДОВ до размера на 500лв /петстотин лева/, както и в частта с която И.А. е осъден да заплати ДТ за разликата над 10лв и до присъдените 89лв, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес-гр.София-1000, бул.”Витоша” №2 /Съдебна Палата/, представлявана от Главния прокурор Борис Велчев, да заплати на И.А.А., с ЕГН-********** ***, област Пазарджик сумата от 500лв /петстотин лева/,  представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди –разноски за адвокатски хонорари по воденото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда по реда на чл.2 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и  55лв /петдесет и пет лева/ съдебно-деловодни разноски с оглед на частично уважената претенция за обезщетение за имуществени вреди.

         ПОТВЪРЖДАВА решението на Велинградски районен съд №70 от 18.03.2009г. постановено по гр.д.№326/2008г. по описа на същия съд в останалите обжалвани части.

         Решенето подлежи на касационно обжалване в частта за неимуществените вреди, в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България, а в останалата част, на основание чл.280 ал.2 от ГПК е окончателно.

 

         Председател:                                 Членове:1.               2.