Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                  

Гр. Пазарджик,09.07.2009 год.

                            .

                        В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

       

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ НА  ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ ЮНИ 2009 год.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Г.Веселинов                                                        ЧЛЕНОВЕ:     И.Джунева                                                                                                    К.  Пунтева

 

при участието на секретар: Сн.П. и прокурора А.Панков   сложи за разглеждане ВНОХД № 409/ 2009 година, докладвано от съд. Веселинов

           

 

           С Присъда № 189/08.05.2009 год.по НОХД№618/09 год.Пазарджишкия районен съд е признал подсъдимия И.Р.А. ***,аобл.П-ка,за ВИНОВЕН в това,че на 24.12.2008 год.при условията на продължавана дейност в съучастие като съизвършител със З.К.А. и Р.И.А. е унищожил противозаконно чужди движими вещи,с което деяние е причинил щети в размер на 586.68 лв.на Д. Н. С.от с.с.,поради и което на основание чл.216 ал.1 НК във вр.с чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 НК,чл.55 ал.1 т.2 б.”б” и чл.42а ал.1 НК е ОСЪДЕН на пробация,със следните задължителни мерки:

   1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца;

    2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

   Признат е подсъдимия Р.И.А. ***-ка,за ВИНОВЕН в това,че на 24.12.2008 год.при условията на продължавана дейност в съучастие като съизвършител със З.А. и И.А. е унищожил противозаконно чужди движими вещи,с което деяние е причинил щети в размер на 121.68 лв.на Д. С. от с.с.,поради и което на основание чл.216 ал.1 НК във вр.с чл.20 ал.2,чл.26 ал.1 НК,ЧЛ.55 ал.1 т.2 б.”б”НК и във вр.с чл.42а ал.1 НК е  ОСЪДЕН на пробация,със следните задължителни пробационни мерки:

   1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца.

    2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

    Призната е подсъдимата З.К.А. ***-ка,за ВИНОВНА в това,че на 24.12.2008 год.в съучастие като съизвършител с И.А. и Р.А. е унищожила противозаконно чужди движими вещи,с което деяние е причинила щети общо в размер на 31.68 лв.на Д. С.,поради и което на основание чл.78а ал.1 НК е освободена от наказателна отговорност за деянието по чл.216 ал.4 НК и и е наложено административно наказание „глоба”в размер на 500 лв.в полза на държавата по бюджета на съдебната власт,като е ОПРАВДАНА по обвинението по чл.216 ал.1 НК.

    ОСЪДЕН е подсъдимия И.А. да заплати на Д. С. сумата от 586.68 лв.представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,заедно със законните последици.

    ОСЪДЕН  е подсъдимия Р.А. да заплати на Д.С. сумата от 121.68 лв.като обезщетение за причинени имуществени вреди,заедно със законните последици.

    ОСЪДЕНИ са и тримата подсъдими А. да заплатят в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 370 лв.разноски по делото,асамо подсъдимите И.А.-сумата от23.50 лв.ДТподс.Р.А.-сумата като ДТ в размер на 10 лв.

    Така постановената присъда е обжалвана с въззивна жалба от адв.С. като защитник на подсъдимите,в която жалба се излагат доводи за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения.В тази връзка се иска въззивният съд на основание чл.336 ал.1 т.3 НПК да отмени осъдителната присъда по отношение на подсъдимите и да постанови нова,оправдателна такава.В жалбата се излагат още доводи и за нарушение на материалния закон в смисъл,че съдът неправилно не е възприел друга,по-лека квалификация на деянието,респ.такава по чл.216 ал.4 НК по отношение на двамата подсъдими-И. и Р. А.,като се иска изменение на съдебния акт в тази му част.За подсъдимата З.А. се иска също оправдаването и,тъй като за нея били налице предпоставките по чл.9 ал.2 НК.Поддържат се и процесуални доводи за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

     Не се сочат нови д-ва.

   Прокурорът даде заключение че жалбата е неоснователна.

Окръжният съд като въззивна инстанция разгледа и обсъди доводите на страните и при спазване разпоредбите по чл.313 и сл.НПК,съобрази следното:

     Жалбата е неоснователна.

    Данните по делото сочат,че съдебното следствие е протекло по реда на гл.27-съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК-подсъдимите са признали изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на ОА като са се съгласили да не се събират д-ва за тях.При това положение първоинстанционният съд след като е анализирал д-вата и доказателствените средства,включително и тези по реда на чл.283 НПК,касаещи досъдебната фаза и включени в доказателствената съвкупност е приел от правна страна,че обвинението срещу тримата подсъдими е доказано по един несъмнен начин съобразно разпоредбата по чл.303 ал.2 НПК,поради което ги е признал за виновни-подсъдимите И. и Р. А. по чл.216 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 НК и чл.20 ал.2 НК,а подс.З.А.-по чл.216 ал.4 НК,оправдавайки последната по първоначалното обвинение по ал.1 на с.т.Въззивният съд намира така възприетата квалификация на деянието,очертало обективните и субективни признаци на унищожени противозаконно чужди движими вещи,собственост на пострадалия Д.С. на обща стойност 586.68 лв.,за правилна,законосъобразна и обоснована,поради което поддържаните от защитата на подсъдимите доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон се считат за неоснователни.

    Въззивната инстанция споделя изложеното в мотивите към присъдата виждане на решаващата инстанция защо в конкретния случай е прието от правна страна,че подсъдимите И. и Р. А. са осъществили основния състав на деянието по чл.216 ал.1 НК,а не е била приета по-леката квалификация по ал.4 на с.т.-за маловажния случай предвид преди всичко стойността на унищоженото имущество,която към момента на деянието е била под три минимални работни заплати за страната-арг.по чл.93 т.9 НК.В тази насока следва да се отбележи,че въззивния съд не възприема като меродавен и задължителен единствено и само този критерий за престъплението за да го определи като „маловажен”,тъй като на база събрани по делото д-ва се прави извода,че подсъдимите по инициатива на Р.А. с поведението си спрямо обекта на собственост на пострадалия С.са проявили с действията си престъпна упоритост при осъществяване на намеренията си,не са възстановили щетите,а и не на последно място не са имали сериозен мотив да извършат продължаваната престъпна деятелност.Всичко това според настоящата инстанция обосновава извода,че последната не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.В този смисъл е и постоянната съдебна практика.

    По отношение на подсъдимата З.А. първостепенния съд също така е приложил правилно материалния закон-чл.78а ал.1 НК,признавайки я за виновна по чл.216 ал.4 НК.Изложени са подробни съображения защо се приема,че са били налице предпоставките на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”,като в конкретния случай съдът и е наложил такава в размер на 500 лв.Въззивната инстанция не възприема за основателни поддържаните доводи от страна на защитата и,че извършеното от нея предвид личността и характеристични данни следвало да се субсумира под материално-правната норма на чл.9 ал.2 НК,и тя да бъде оправдана.Във връзка с този извод следва да се има предвид изложеното по-горе досежно деятелността на другите двама подсъдими и поддържаната квалификация по основния текст от НК-чл.216 ал.1,а не ал.4 от с.т.Ето защо се приема,че в тази обжалвана част присъдата е законосъобразна и обоснована.

     Присъдата е правилна и обоснована и в частта и относно наложените на подсъдимите И. и Р. А. наказания,които предвид протеклата съдебна процедура по гл.27 НПК е било наложено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК-пробация с упоменатите в присъдата пробационни мерки.В тази връзка законосъобразно е прието,че така наложеното на тези подсъдими наказание ще съдейства за постигане на целите му,предвидени в чл.36 НК.

    Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на присъдата въззивния съд намира също за неоснователни.В тази връзка защитата на подсъдимите твърди,че била нарушена разпоредбата по чл.234 ал.1 и 7 НПК предвид обстоятелството,че данните по делото в досъдебното производство сочели,че след като разследването по извършеното от подсъдимите деяние следвало да завърши съобразно посоченото разпоредба в 2-месечен срок,то не можело след този срок да има привличането им като обвиняеми за него/двумесечния срок за почнал да тече в случая от 24.12.2008 год.и следвало да приключи на 24.02.08 год.,а разпитите им и предявяването на разследването били извършени на 23.03.08 год.,ерго 1 месец след изтичането на 2-мес.срок/,респ.тези действия впоследствие е следвало да се изключат от д-вата по делото.В това се състояло и допуснатото от съда отстранимо процесуално нарушение,което обосновавало отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане на прокуратурата.

    Въззивният съд не споделя изложената теза от защитата за допуснато такова процесуално нарушение,тъй като счита,че самото привличане на подсъдимите от страна на органа на досъдебното производство в качеството им на обвиняеми и последващото предявяване на материалите от това производство не са действия по разследването и не се обхващат от преклузивните срокове по чл.234 НПК.

    Ето защо предвид изложените дотук съображения въззивният съд намира,че присъдата като законосъобразна и обоснована ще следва да се потвърди,а жалбата като неоснователна-да се остави без уважение.

      Водим от горното и на основание чл.338 НПК Окръжният съд

 

 

                                          Р   Е   Ш   И:

 

 

      ПОТВЪРЖДАВА Присъда №189/08.05.2008 год.по НОХД№618/09 год.на Пазарджишкия районен съд.

       Решението е окончателно.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: