Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр.Пазарджик,  8  юли 2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Пазарджишкият окръжен съд, наказателна  колегия в публично заседание на седми юли през две хиляди и девета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :И.Парпулова

ЧЛЕНОВЕ:М. Трънджиева

К.Стоянов

 

при  участието на секретаря К.Кентова  и Зам.окръжният прокурор А.Панков като разгледа докладваното от  съдия Парпулова  ВНОХД № 428  по описа за 2009 г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е въззивно,по реда на Глава Двадесет и първа НПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от защитника  и   подсъдимия Р.А.Б. ***  против присъда № 34/28.01.2009 г. постановена по НОХД № 1023/2008 г.на Пазарджишкия районен съд.

Във въззивната жалба на подсъдимия  Р.Б. се развива оплакване за неправилност на присъдата,като се твърди,че същата е незаконосъобразна,необоснована,,че при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,както и че е несправедлива. Прави се искане  на основание чл.337 ал.I т.2 НПК за изменение на присъдата и преквалификацията й по чл.133 НК..

Представителят на Окръжна прокуратура поддържа становище за неоснователност на въззивната  жалба и  иска потвърждаване присъдата на Пазарджишкия районен съд.

          Окръжният съд като се  съобрази с доводите изложени във въззивната жалба и провери законността,обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда и при съобразяване с разпоредбите на чл.314 ал.І от НПК ,прие следното:

С присъда № 34 от 28.01.2009 г. постановена по НОХД № 1023/2008 г. Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия Р.А.Б. за виновен в това,че на 06.02.2008 г. около 0.30 ч в с.Ковачево,обл.Пазарджик при условията на опасен рецидив е причинил на Р. Я. Я. от с.Ковачево,обл.Пазарджик комплексна средна телесна повреда,изразяваща се в разстройство на здравето,временно опасно за живота и нараняване,проникнало в коремната кухина,поради което и на основание чл.131А във вр.чл.129 ал.ІІ НК,чл.29 ал.1 б.”а” НК и чл.54 НК го е осъдил на три  години и осем месеца лишаване от свобода.

На основание чл.47 ал.1б.б ЗИН НК е определил строг режим на изтърпяване на наказанието.

Осъдил е подсъдимия Р.А.Б. да заплати  на Държавата,по сметка на бюджета на съдебната власт сумата от 503 лв. разноски по делото.

Пазарджишкият окръжен съд  като се  съобрази с доводите изложени във въззивната жалба и провери законността и обосноваността  на обжалваната присъда и при съобразяване с разпоредбите на чл.314 ал.І от НПК прие следното:

Въззивната жалба на подсъдимия  Р.А. Б. е  подадена в срок,допустима е, като разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови атакуваната присъда първоинстанционният съд е приел  за безспорно установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Б. и В. Я. живеели в Асеновград на съпружески начала.От съвместния им живот имат две деца О. и К..В началото на м.януари 2008 г. В. Я. се прибрала в домът на родителите си в с.Ковачево,община бл.Пазарджик заедно с по-малкото си дете-7 годишната К..

След известно време-на 05.02.2008 г. подсъдимият решил да отиде до с.Ковачево и да покани В. да се върне при него и отново да заживеят заедно в Асеновград.Подсъдимият потеглил за с.Ковачево с приятеля си-св.Д. А.,като в автомобила пътувал и синът му О. Б..

След полунощ,в около 00,30 ч автомобилът управляван от св.А. спрял пред дома на сем.Я. в с.К..Подсъдимият слязъл сам от автомобила и почукал на входната врата на къщата.На вратата се показали родителите на В-св.Я. Я. и св.Л.  Я..Подсъдимият заявишл,че е дошъл да прибере В. и К.,на което св.Я. му отговорил, че В. не е в къщи и че няма да разреши К. да се върне при него.Св.Я. се опитал със спокоен тон да убеди подсъдимият да си тръгне,но ядосан от отказа последния  му се заканил с думите:”Искаш ли да те наръгам?”.През това време на входната врата пристигнал и св. Р. Я.-син на Я. Я. и брат на В..Той също приканил подсъдимия да си тръгва,на което  подс.Б. заявил:” И теб ще наръгам!” .В същия момент подсъдимият бръкнал под връхната си дреха и извадил нож,с който замахнал срещу св.Р. Я. и го пробол в дясната част на корема.Той паднал на земята,превивайки се и притискайки с ръце раната си.В същото време подс.Б. замахнал с ножа и към св.Я. Я..,но той реагирал,като успял да вземе намиращо се в близост до него дърво за огрев( с дължина около 50 см) и с което започнал да  ударя подсъдимия,който в един момент успял да избяга,качил се в лекия автомобил и казал на св.А. да потегля.Ножът подсъдимия скрил под възглавницата на седалката на която седял( предната дясна седалка).

Междувременно св.Я. и Л. Я. се обадили по телефона на „Бърза помощ” и в РПУ гр.Септември.Последните от своя страна уведомили и дежурните в РПУ Пазарджик,които засекли и спрели лекия автомобил „Фолксваген голф” с ДК № РВ 75 96 СН.При огледа на автомобила заедно с другите вещи бил иззет и ножа,с която подс.Б. пробол пострадалия Р. Я..

От заключението на СМЕ,която първоинстанционния съд е приел се установява,че вследствие на нанесения удар с нож  пострадалия  Р. Я.  е получил следните увреждания:прободно - порезно нараняване, проникващо в дясната част на предната коремна стена,близо до пъпа с хоризонтален ход и дължина 3-4 см;разкъсване на тънките черва на три места;наличие на кръв около 700-800 мл в коремната кухина;хеморагичен шок.Вещото лице д-р П. е категоричен,че получените увреждания са причинени по механизма на действие на остър предмет с един или два режещи ръба и добре отговарят да са получени при наръгване с нож от един удар в областта на корема.Нанесената прободно-порезна рана е в област,в която са разположени големи кръвоносни съдове,които при тяхното нараняване водят до голям,а в често случаи и до фатален кръвоизлив.

Хеморогичния  шок е причинил на пострадалия разстройство на здравето,временно опасно за живота;нарушаването на целостта на тънките черва на три места също е причинило на пострадалия разстройство на здравето,временно опасно за живота.Прободно-порезната рана в областта на предната коремна стена,навлязла в коремната кухина е наранила вътрешните органи представлява нараняване,проникващо в коремната кухина.Всяко едно от посочените  травматични увреждания представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК.

По делото е приета и СМЕ на веществени доказателства,от която е видно,че  по ножа,иззет като веществено доказателство под седалката на подсъдимия от лекия автомобил има наличие на биологичен материал от човешка кръв.Според заключението на ДНК експертизата,ДНК профилът на кръвта иззета от ножа напълно съвпада с тази на пострадалия Радослав Янков.

Назначената по делото експертиза от д-р  Пеев дава заключение ,че на подсъдимия Б.,вследствие на нанесените му удари с дърво е  получил травматични увреждания,които са му причинили болка и страдание-лека телесна повреда без разстройство на здравето

Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел въз основа на  показанията на свидетелите Р. Я.,Я. Я.,Л. Я.,Й. Г.,вкл.и въз основа на проведените очни ставки и прочетените показания на свидетели,депозирани в досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.3 във вр.ал.1 т.1 НПК, писмените доказателства приложени по делото , заключението на СМЕ,вкл. и допълнителната, изготвена от д-р П.,СМЕ на вещественото доказателство-ножът,както и ДНК експертизата.

Съдът подробно е анализирал показанията  на всички свидетели по делото и е направил своите обосновани изводи,които въззивният съд споделя напълно.При обсъждане на доказателствата съдът е изложил убедителни аргументи защо е кредитирал показанията на пострадалия Р. Янков и очевидците Я. Я. и  Л. Я. и защо е отказал да кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на синът му О. Б. и св.А..

Първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия,които са изолирани, неправдоподобни ,нелогични и опровергаващи се както от показанията на пострадалия свидетел Р. Я. и свидетеля очевидец Я. Я.,така и от  заключението на СМЕ  изготвена от д-р П..Експерта е категоричен,че подсъдимия и пострадалия са били в положение на лице с лице обърнати един към друг и пострадалия е бил леко приведен когато му е нанесен удара с нож в областта на корема.Видно от посоката на раневия канал ( отпред-назад и отгоре-надолу) и дълбочината на нараняването ( наличие на ретроперитонеален хематом в дясната илиачна-пълбочна област), ударът,който е нанесъл подсъдимия с ножа е бил почти в хоризонтална посока и е нанесен със значителна сила ( за да пробие предна коремна стена,тънките черва на няколко места и да се получи ретроперитонеалния хематом).Обясненията на подсъдимия Б.,че при изправянето си,след като е бил съборен на земята от свидетелите Я. Я.,Л. Я.,взел ножа,който носел пострадалия и с него неволно(замахвайки) е нанесъл удар на пострадалия Р. Я. са неправдоподобни. Вещото лице е категоричен в извода си,че не е възможно подсъдимият Б. при изправянето си с нож в ръка да причини описаната травма,тъй като ударът с ножа е нанесен със значителна сила.

Първоинстанционният съд  правилно не е кредитирал  и показанията на св. О. Б.,син на подсъдимия,чийто  показания са в синхрон със защитната позиция изградена от неговия баща.Показанията на св.А.,който е шофирал автомобила в нощта на инцидента също са противоречиви  и непоследователни,дори не съвпадат с обясненията на подсъдимия,поради което правилно не са кредитирани от първоинстанционния съд.

Въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционниятсъд,че подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на чл.131а във вр.чл.129 ал.ІІ НК,като на 06.02.2008 г. около 0.30 ч в с.Ковачево,обл.Пазарджик при условията на опасен рецидив  по смисъла на чл.29 ал.1 б.”о” НК и е причинил на Р. Я. Я.. от с.Ковачево , обл.Пазарджик комплексна средна телесна повреда,изразяваща се в разстройство на здравето,временно опасно за живота и нараняване,проникнало в коремната кухина.

Деянието е осъществено с пряк умисъл,тъй като  подсъдимият нанасяйки удар със сила в областта на корема на пострадалия е искал и предвиждал настъпването на общественоопасните последици.

Деянието на подсъдимия Б. е при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” НК тъй като подсъдимият е осъждан на една година лишаване от свобода за престъпление по чл.210 ал.1 НК по НОХД № 417/2004 г. на Асеновградския РС, с влязла в сила на 01.03.2005 г.

Фактическите обстоятелства относно деянието,дееца и вината по повдигнатото срещу подсъдимия  Б. обвинение по  чл.131а  във вр.чл.129 ал.2 НК са установени с допустимите и относими доказателства.Изводите на съда относно квалификацията на деянието са правилни,обосновани и законосъобразни.Първоинстанционният съд е приложил законът,който е следвало да приложи.

Неоснователни са доводите на защитника на подсъдимия Б., изложени и във въззивната жалба и поддържани и пред първоинстанционния съд,че деянието е извършено по непредпазливост,поради което следва да се квалифицира по чл.133 НК.Не може да се приеме тезата ,че подсъдимият по невнимание е пробол в областта на корема пострадалия,при което са причинени увреждания, представляващи комплексна средна телесна повреда,а именно: изразяваща се в разстройство на здравето,временно опасно за живота и нараняване,проникнало в коремната кухина.Вещото лице д-р Пеев е категоричен,че посоката на раневия канал и дълбочината на нараняването сочат недвусмислено,    че ударът с ножа е бил почти  в хоризонтална посока или леко отгоре-надолу и нанесен със значителна жива сила,което изключва деянието да е извършено по непредпазливост.

 Съдът при определяне на наказанието на  подсъдимия Б. се е ръководел от изискванията на чл.36 НК относно целите на наказанието и чл.54 НК при неговата индивидуализация.Съдът е съобразил всички обстоятелства,които са от значение при определяне размера на наложеното наказание лишаване от свобода.Въззивният съд  намира,че определеното наказание от три  години и осем месеца лишаване от свобода е справедливо по размер.Същото е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,отчетено е изразеното съжаление за извършеното деяние,мотивите и подбудите за извършването му.Въззивният съд намира,че за постигане целите както на личната,така и на генералната превенция не се налага изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

При разглеждането на делото първоинстанционният съд не е допуснал отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

          По изложените съображения и на основание чл.338 НПК  Пазарджишкият окръжен съд

 

Р    Е   Ш    И    :

 

 ПОТВЪРЖДАВА присъда № 34 от 28.01.2009 г. постановена по НОХД № 1023 /2008 г. на Пазарджишкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                         ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                                                        2/