Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 142

гр.Пазарджик, 9 юли  2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, наказателна колегия в открито съдебно заседание проведено на седми юли през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :И.Парпулова.

ЧЛЕНОВЕ:МИНА Трънджиева

К.Стоянов

при участието на съдебен секретар К.Кентова и Зам.окръжният прокурор А.Панков като разгледа докладваното от  съдия  Парпулова ВНОХД № 447 по описа за 2009 г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е въззивно,по реда на Глава двадесет и втора НПК.

Жалбоподателите  подсъдими Т.П.Т. чрез защитника си адв.С. и В.В.Д. чрез служебния си защитник адв.Ш. обжалват решение № 213 от 26.05.2009 г. постановено по НОХД № 282/2009 г. на Пазарджишкия районен съд.

Във въззивната жалба на подсъдимия Т.П.Т. се развива оплакване за неправилност на постановеното решение,като се твърди,че същото е незаконосъобразно,необосновано и постановено при допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на нова присъда,с което да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение,като алтернативно се поддържа искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Във въззивната жалба на подс.В.В.Д. също се развива оплакване за неправилност на постановеното решение,като се твърди,че същото е незаконосъобразно и необосновано. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на нова присъда,с което да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.

Подсъдимите А.Х.Г.,М. С.Г.-Г.,Р.В.Р. и Б.Н.А. не желаят да се присъединят към жалбите на съподсъдимите Т. и Д..

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивите  жалби  и иска решението на първоинстканционния съд  да се потвърди.

В съдебно заседание  подс.Т.Т. и защитника му,    както и сл.защитника на подсъдимата В.Д. поддържат въззивните жалби.

         Окръжният съд като се  съобрази с доводите изложени във въззивните жалби   и като провери законността обжалваното решение и при съобразяване с разпоредбите на чл.314  НПК ,прие следното:

С решение № 213 от 26.05.2009 г. постановено по ВНАХД № 282/2009 г. Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия А.Х.Г. за виновен в това, че на 05.10.2005г. гр. Пазарджик, като извършител , в съучастие с Т.П.Т. ***, кредитен консултант, в качеството на помагач пред „Д. Ф. И.” АД гр.София, Регионален офис гр.Пазарджик и с регионален мениджър Н. Д. Д. от гр.Пазарджик, при кандидатстване за отпускане на потребителски заем в размер на 300 лева по Формуляр/Договор за потребителски заем CASH 03056899 от 05.10.2005г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - Уверение за месечно възнаграждение от 05.10.05г. издадено от фирма ЕТ „Денис – Н. Р. „ - гр.Пазарджик с президент Н. С. Р. от гр. Пазарджик, че работи във фирмата на длъжност доставчик-търговец и е получил чисто месечно възнаграждение за месец юли, август и септември на 2005 година по 260 лева и го е употребил, за да докаже, че съществува правоотношение между него ЕТ „Д. – Н. Р.” гр. Пазарджик като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност-престъпление по чл.316 във връзка с чл.309 ал.1,във връзка с чл.20 ал.2 от НК,поради което и на основание чл.78 А във връзка с чл.2 ал.2 от НК, го е  освободил от наказателна отговорност и  му наложил административно наказание глоба в размер на 500  лв.

Признал е  подсъдимата М.С.Г.-Г.  за виновна в това, че на 15.12.2005г. гр. Пазарджик, като извършител, в съучастие с Т.П.Т. ***, кредитен консултант, в качеството на помагач пред „Д. Ф. И.” АД гр.София, регионален офис гр.Пазарджик и с регионален мениджър Н. Д. Д. от гр.Пазарджик, при кандидатстване за отпускане на потребителски заем в размер на 300 лева по Формуляр/Договор за потребителски заем CASH 03066273 от 15.12.2005г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - Уверение за месечно възнаграждение от 15.12.05г. издадено от фирма ЕТ „Денис – Н. Р.„ гр.Пазарджик с президент Н. С. Р. от гр. Пазарджик, че работи във фирмата на длъжност доставчик-търговец и е получил чисто месечно възнаграждение за месец септември, октомври и ноември на 2005 година по 180 лева и го е употребила, за да докаже, че съществува правоотношение между нея и фирма ЕТ „Д. – Н. Р.” гр.Пазарджик като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност-престъпление по чл.316 във връзка с чл.309 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2 от НК,като на основание чл.78 А във връзка с чл.2 ал.2 от НК я е освободила от наказателна отговорност, като й наложила административно наказание глоба в размер на 500 лв.

Признал е подсъдимия Р.В.Р. - роден на 21.04.1958 г. за виновен в това, че на 08.12.2005г. гр. Пазарджик, като извършител, в съучастие с Т.П.Т. ***, кредитен консултант, в качеството на помагач пред „Д. Ф. И.” АД гр.София, регионален офис гр.Пазарджик и с регионален мениджър Николай Драганов Д. от гр.Пазарджик, при кандидатстване за отпускане на потребителски заем в размер на 300 лева по Ф./Д. за потребителски заем CASH 03066268 от 08.12.2005г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - Уверение за месечно възнаграждение от 08.12.05г. издадено от фирма ЕТ„Ц. –Ф. М„ гр.Пазарджик с президент Ф. Я. М. от гр. Пазарджик, че работи във фирмата на длъжност консултант и е получавал чисто месечно възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември на 2005 година по 300 лева и го е употребил, за да докаже, че съществува правоотношение между него ЕТ„Цацо –Ф. М.„ гр.Пазарджик, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност-престъпление по чл.316 във връзка с чл.309 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК,като на основание чл.78 А във връзка с чл.2 ал.2 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е  наложил административно наказание глоба в размер на 500  лв.

         Признал е  подсъдимия Б.Н.А. , за виновен в това, че на 08.12.2005г. гр. Пазарджик, като извършител, в съучастие с Т.П.Т. ***, кредитен консултант, в качеството на помагач пред „Джет Ф. И.” АД гр.София, регионален офис гр. Пазарджик и с регионален мениджър Н. Д. Д. от гр.Пазарджик, при кандидатстване за отпускане на потребителски заем в размер на 300 лева по Формуляр/Договор за потребителски заем CASH 03066267 от 08.12.2005г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - Уверение за месечно възнаграждение от 08.12.05г. издадено от фирма ЕТ „Д. – Н. Р. „ гр. Пазарджик с президент Н. С. Р.от гр. Пазарджик, че работи във фирмата на длъжност магазинер и е получил чисто месечно възнаграждение за месеците септември, октомври, ноември и декември на 2005 година по 250 лева и го е употребил, за да докаже, че съществува правоотношение между него ЕТ „Д. – Н. Р.” гр.Пазарджик като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 във връзка с чл.309 ал.1,във връзка с  чл.20 ал.2 от НК,като на основание чл.78 А във връзка с чл.2 ал.2 от НК го е  освободил от наказателна отговорност и  му наложил административно наказание глоба в размер на 500  лв.

Признал е подсъдимата В.В.Д. /Р./ за виновна в това, че на 15.11.2005г. гр. Пазарджик, като извършител, в съучастие с Т.П.Т. ***, кредитен консултант, в качеството на помагач пред „Д. Ф. И.” АД гр.София, регионален офис гр.Пазарджик и с регионален мениджър Н.Д.Д. от гр.Пазарджик, при кандидатстване за отпускане на потребителски заем в размер на 300 лева по Формуляр/Договор за потребителски заем CASH 03056865 от 15.11.2005г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - Уверение за месечно възнаграждение от 15.11.05г. издадено от фирма ЕТ„Ц. –Ф. М.„ гр.Пазарджик с президент Ф. Я. М. от гр. Пазарджик, че работи във фирмата на длъжност консултант и е получавал чисто месечно възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември на 2005 година по 280 лева и го е употребила, за да докаже, че съществува правоотношение между него ЕТ„Ц. –Фи. М.„ гр.Пазарджик, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност-престъпление по чл.316 във връзка с чл. 309 ал.1, във връзка с чл. 20 ал.2 от НК,като на основание чл.78 А във връзка с чл.2 ал.2 от НК, я е  освободил от наказателна отговорност,  и й е наложил административно наказание глоба в размер на 500  лв.

Признал е  подсъдимия Т.П.Т.  за виновен в това, че през периода от 05.10.2005г. до 15.12.2005г. в гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление , в съучастие с лицата : А.Г., М.  Г.-Г. , Р.Р., Б.А.  и В.  Д.  в качеството им на извършители, действайки като техен помагач чрез съвети, разяснения и набавяне на неистински документи :

1. Уверение за месечно възнаграждение от 05.10.2005г., издадено от фирма ЕТ „Д. – Ни. Р. „ гр. Пазарджик, с президент Н. С. Р. от гр. Пазарджик;

2. Уверение за месечно възнаграждение от 15.11.2005г., издадено от фирма ЕТ„Ц. –Ф. М.„ гр. Пазарджик с президент Ф. Я. М. от гр. Пазарджик

3. Уверение за месечно възнаграждение от 08.12.2005г., издадено от фирма ЕТ „Денис – Н. Р.„ гр. Пазарджик, с президент Н.С. Р. от гр. Пазарджик

4. Уверение за месечно възнаграждение от 08.12.2005г., издадено от фирма ЕТ „Ц. –Ф. М.„ гр. Пазарджик с президент Ф. Я. М. от гр. Пазарджик и

5 Уверение за месечно възнаграждение от 15.12.2005г., издадено от фирма ЕТ „Д. – Н. Р. гр. Пазарджик с президент Н. С. Р. от гр. Пазарджик умишлено е улеснил извършените от тях престъпления, съзнателно да ползват тези неистински частни документи, като са ги употребили, за да докажат, че съществуват правоотношения между тях и посочените фирми, като за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, по деяния както следва:

- На 05.10.2005г. гр. Пазарджик, като извършител, в съучастие с А. Х. Г. *** в качеството му на извършител, действайки като негов помагач, чрез съвети, разяснения и набаване на неистински документ- Уверение за месечно възнаграждение от 05.10.05г. издадено от фирма ЕТ „Д. – Н. Р. „ гр.Пазарджик с президент Н. С. Р. от гр. Пазарджик, умишлено е улеснил извършеното от Г. престъпление, съзнателно да се ползва от този неистински частен документ пред „Д. Ф. И.” АД гр.София, регионален офис гр.Пазарджик и с регионален мениджър Н.. Д. Д. от гр.Пазарджик, при кандидатстване за отпускане на потребителски заем в размер на 300 лева по Ф./Д. за потребителски заем CASH 03056899 от 05.10.2005г., като за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност-престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.4 от НК;

- На 15.11.2005г. гр. Пазарджик, като извършител, в съучастие с В. В. Д. *** в качеството й на извършител, действайки като негов помагач, чрез съвети, разяснения и набавяне на неистински документ- Уверение за месечно възнаграждение от 15.11.05г. издадено от фирма ЕТ„Ц. –Ф. М.„ гр.Пазарджик с президент Ф.Я. М. от гр. Пазарджик, умишлено е улеснил извършеното от Д.Г. престъпление, съзнателно да се ползва от този неистински частен документ пред „Д. Ф. И.” АД гр.София, регионален офис гр.Пазарджик и с регионален мениджър Н. Др. Д. от гр.Пазарджик, при кандидатстване за отпускане на потребителски заем в размер на 300 лева по Формуляр/Договор за потребителски заем CASH 03056865 от 15.11.2005г., като за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност-Престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.4 от НК;

- На 08.12.2005г. гр. Пазарджик, като извършител, в съучастие с Б.Н.А. *** в качеството му на извършител, действайки като негов помагач, чрез съвети, разяснения и набавяне на неистински документ- Уверение за месечно възнаграждение от 08.12.05г. издадено от фирма ЕТ „Д. – Н. Р. „ гр.Пазарджик с президент Н. С. Р.от гр. Пазарджик, умишлено е улеснил извършеното от А. престъпление, съзнателно да се ползва от този неистински частен документ пред „Д. Ф. И.” АД гр.София, регионален офис гр.Пазарджик и с регионален мениджър Н. Др. Д. от гр.Пазарджик, при кандидатстване за отпускане на потребителски заем в размер на 300 лева по Ф./Д. за потребителски заем CASH 03066267 от 08.12.2005г., като за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност-Престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.4 от НК.

- На 08.12.2005г. гр. Пазарджик, като извършител, в съучастие с Р.В.Р. *** в качеството му на извършител, действайки като негов помагач, чрез съвети, разяснения и набавяне на неистински документ- Уверение за месечно възнаграждение от 08.12.05г. издадено от фирма ЕТ„Ц. –Ф. М.„ гр.Пазарджик с президент Ф. Я. М. от гр. Пазарджик, умишлено е улеснил извършеното от Д.Г. престъпление, съзнателно да се ползва от този неистински частен документ пред „Д. Ф.. И.” АД гр.София, регионален офис гр.Пазарджик и с регионален мениджър Н.Д.Д. от гр.Пазарджик, при кандидатстване за отпускане на потребителски заем в размер на 300 лева по Формуляр/Договор за потребителски заем CASH 03066268 от 08.12.2005г., като за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност-престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.4 от НК;       

- На 15.12.2005г. гр. Пазарджик, като извършител, в съучастие с М.С.Г.-*** в качеството й на извършител, действайки като негов помагач, чрез съвети, разяснения и набавяне на неистински документ - Уверение за месечно възнаграждение от 15.12.2005 г., издадено от фирма ЕТ „Д. – Н. Радкова „ гр.Пазарджик с президент Н.С.Р. от гр. Пазарджик, умишлено е улеснил извършеното от Г.-Г.престъпление, съзнателно да се ползва от този неистински частен документ пред „Д. Ф. И.” АД гр.София, регионален офис гр. Пазарджик и с регионален мениджър Н.Д.Д. от гр.Пазарджик, при кандидатстване за отпускане на потребителски заем в размер на 300 лева по Формуляр/Договор за потребителски заем CASH 03066273 от 15.12.2005 г., като за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност-престъпление по чл.316 ал.1 във връзка с чл. 309 ал.1, във връзка с чл. 20 ал.4 от НК;Престъпление по чл.316 ал.1 във връзка с чл.309 ал.1, във връзка с чл.20 ал.4 и във връзка с чл.26 ал.1 от НК като на основание чл.78 А във връзка с чл.2 ал.2 от НК го е  освободил от наказателна отговорност и му е  наложил административно наказание глоба в размер на 900  лв.

Присъдил е разноски по делото.

Жалбите на подсъдимите  Т. и Д. са  подадени в законния срок по чл. 319 ал.1 от НПК и са допустими,като разгледани по същество са неоснователни.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и след съобразяване с почерковите експертизи първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подс.Т.П.Т. през 2005 г. работил като представител на фирма „ Д. Фа. И.“АД- гр. София към Регионален офис- гр. Пазарджик. В служебните му задължения влизало контакти с клиенти, които искат да бъдат финансирани от фирмата чрез отпускане на заем. В служебните задължения на подсъдимия влизали разясняване условията за отпускане на заема, подготовка на  необходимите документи и участие при сключването на договора за заем.

1.

         Подс. Г.,който се познавал с подс.Т. и знаел последния какво работи.През есента на 2005 г. подс.Г. бил безработен,но при среща попитал подс.Т. възможно ли е да му се отпусне заем в размер на 300 лв.въпреки,че няма трудово правоотношение. Подс. Т. разяснил, че  за отпускане на кредит е необходимо кандидатстващия да има постоянна работа и определен доход,но въпреки,че е безработен ще му съдейства да получи заем.

На 05.10.2005г. подс. Т. посетил подс. Г. в дома му и му показал необходимите документи за отпускане на кредити.Към документите било приложено и  Уверение за месечно възнаграждение от 05.10.2005г., издадено от фирма ЕТ „Д.- Н. Р.“- гр. Пазарджик, в което пишело, че подс.Г. работи във фирмата на длъжност „доставчик-търговец” и е получил чисто месечно възнаграждение за месеците юли, август и септември на 2005 г. по 260 лева. Подс.Т. разяснил, че няма да има проблеми, макар, че знаел , че подс.Г. е безработен. Падс.Г. се съгласил, след което подс. Т. попълнил Формуляр/Договор за потребителски заем CASH 03056899 от 05.10.2005г., в който като се отразило същото невярно обстоятелство, че Г. работи във фирма ЕТ „Д.- Н. Р.“- гр. Пазарджик и получава трудово възнаграждение в размер на 260 лева. След като формуляра бил попълнен подс. Г. го подписал, като към него било приложено осигуреното от подс. Т. уверение, както и копие от личната му карта. Така подготвените документи още същия ден 05.10.2005г. били представени в офиса на фирмата в гр. Пазарджик. Уверението било представено пред служителите на фирма „Д. Ф. И.“АД в гр. Пазарджик, с цел да се докаже, че подс. Г. се намира в трудово правоотношение и има постоянен доход и отговаря на условията за отпускане на заем.

Въпреки, че бил предоставил на подс.Г. Уверение за трудовата заетост на последния, в становището си написал , че заемът следвало да не се отпусне.Заем не бил отпуснат на подс.Г..

Уверение от 05.10.2005г. за месечно възнаграждение било попълнено от подс.Т..Подписът под него не бил положен от посоченото лице - президент на ЕТ”Д.-Н. Р.”.Било записано името и , но  положеният подпис не бил неин.Св.Радкова никога не е подписвала такова уверение за месечно възнаграждение, тъй като знаела, че подс.Г. не работел при нея.Преди време обаче свидетелката била теглила заем от „ Д. Ф. И.“АД със съдействието на подс. Т.Т.. При подготовката на документите за кредита Радкова предоставила на  подс.Т. всички документи на фирмата й включително и печата на същата.

Към момента на ползване на Уверение за месечно възнаграждение от 05.10.2005г. и двамата – подс.Г. и подс.Т. знаели, че подс.Г. е безработен и че не работи във фирма ЕТ”Д. – Н. Р.”.Двамата знаели, че Уверението е неистинско, тъй като не било подписано от посоченото лице – Н. Радкова, като президент.

2.

През месец ноември 2005г. подс. В.Д. искала да изтегли заем от „Д. Ф. И.“АД. Като служител от фирмата я обслужил подс.Т., който разяснил условията, при които се отпуска кредит, а именно, че е необходимо постоянна работа и определен доход. Подс. Д. била безработна и обяснила това на Т.. Въпреки това подс. Т. поел ангажимента да уреди този въпрос като набави необходимия документ.

         Няколко дни по-късно,на 15.11.2005г. в гр. Пазарджик подс. Т. се срещнал с обв. Д. и й предоставил необходимите документи за отпускане на заема.Към формуляра за отпускане на кредит било приложено и Уверение за месечно възнаграждение от 15.11.2005г., издадено от фирма ЕТ „Ц.- Ф.М.”- гр. Пазарджик, в което пишело, че Д. работи във фирмата на длъжност „магазинер” и е получила чисто месечно възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември на 2005г. по 280 лева. Без този документ нямало как да се даде становище за отпускане на кредит.Подс.Т. попълнил Формуляр/Договор за потребителски заем CASH 03056865, в който се отразило същото невярно обстоятелство, че Д. работи във фирма ЕТ „Ц.- Ф.М.”- гр. Пазарджик и получава трудово възнаграждение в размер на 280 лева. След като формулярът бил попълнен подс. Д. го подписала, като към него приложила осигуреното й от подс. Т. уверение, както и копие от личната си карта. Така подготвените документи още същия ден  били представени в офиса на фирмата в гр. Пазарджик.

         На 15.11.2005г. уверението било представено пред служителите на фирма „Д. Ф. И.“АД в гр. Пазарджик, с цел да се докаже, че подс. Д. се намира в трудово провоотношение и има постоянен доход, и отговаря на условията за отпускане на заем.

На 17.11.2005г. дата между подс. В.Д. и фирма „Д. . И.“ АД е сключен договор за заем, като от страна на фирмата договорът е подписан от подс. Т.Т..

Към момента в който е използвано Уверението за месечно възнаграждение и подс.Т. и подс.Д. са знаели, че то не е подписано от посочено , като президент лице –Ф. М., както и , че подс.Д. е безработна .

         Св. Ф.М.  преди време бил теглила заем от „ Д. Файненс Ин.“АД със съдействието на подс. Т.Т.. При подготовката на документите на Т. били предоставени всички данни на фирмата и е полаган печата на същата.

 

         3.

В края на 2005г. подс. Р.Р. искал да изтегли заем от „Д. Ф. И.“АД, за което разговарял със св. Ф.М., който наскоро ползвал услугите им.Св. М. от своя страна свързал подс. Р. с подс. Т.Т., с който се познавал именно като служител на „Джет Кеш”. Подс. Т. разяснил на подс. Р. условията, при които се отпуска кредит, а именно, че е необходимо постоянна работа и определен доход. Подс. Р. бил безработен и обяснил това на Т..Тогава подс.Т. предложил на подс.Р. да посочат, че работи във фирмата на М..Било изготвено Уверение за месечно възнаграждение, което св.М..Той смятал,че става поръчител на подс.Р..Уверението било подписано и подпечатано в присъствието на подс.Т..Бил отпуснат кредит на подс.Р., които той усвоил и в последствие върнал.

През месец декември на 2005г. подс.Р. отново се нуждаел от пари.Обадил се на подс.Т..Последният казал, че няма проблеми и че той ще осигури необходимите документи.

         На 08.12.2005г. двамата се срещнали и в гр. Пазарджик  и  подс.Т. показал документ Уверение за месечно възнаграждение от 08.12.2005г., издадено от фирма ЕТ „Цацо- Ф.М.”- гр. Пазарджик, в което пишело, че Р. работи във фирмата на длъжност „ консултант-продавач” и е получил чисто месечно възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември на 2005г. по 300 лева.На подс. Т. било известно, че подс.Р. не работи , но уверил подс.Р. , че няма да има проблеми.Подс. Т. попълнил Формуляр/Договор за потребителски заем CASH 03066268, в който се отразило същото невярно обстоятелство, че Р. работи във фирма ЕТ „Цацо- Ф.М.”- гр. Пазарджик и получава трудово възнаграждение в размер на 300 лева. След като формулярът бил попълнен подс. Р. го подписал, като към него приложил осигуреното от подс. Т. Уверение, както и копие от личната си карта. Така подготвените документи още същия ден били представени в офиса на фирмата в гр. Пазарджик.

         На 08.12.2005г. уверението било представено пред служителите на фирма „Д. Ф. И.“АД в гр. Пазарджик, с цел да се докаже, че подс. Р. се намира в трудово провоотношение и има постоянен доход, и отговаря на условията за отпускане на заем.

На 08.12.2005г. дата между обв. Р.В.Р. и фирма „Д. Ф. И..“ АД е сключен договор за заем, като от страна на фирмата договорът е подписан от подс. Т.Т..И двамата подсъдими знаели, че Уверението за месечно възнаграждение не е подписано от посоченото в него лице като президент – св.М..

3.

През месец декември 2005г. подс. А.Г. помолил подс. Б.Н.А. да изтегли на негово име заем от „Д. Ф. И.“АД, който той да ползва и обслужва. След като се съгласил А., Г. го свързал с подс. Т.Т.. Т. разяснил условията, при които се отпуска кредит, а именно, че е необходимо постоянна работа и определен доход. Подс. А. бил безработен и обяснил това на Т.. Въпреки това подс. Т. поел ангажимента да уреди този въпрос като набави необходимия документ.

         На 08.12.2005г. в гр. Пазарджик подс. Т. и подс.Г. се срещнали с подс. А. и показал документ Уверение за месечно възнаграждение от 08.12.2005г., издадено от фирма ЕТ „Д.- Н. Р.“- гр. Пазарджик, в което пишело, че А. работи във фирмата на длъжност „ магазинер” и е получил чисто месечно възнаграждение за месеците септември, октомври, ноември и декември на 2005г. по 250 лева. Това уверение било прикрепено към Ф. /Договор за отпускане на кредит. Подс. Т. попълнил Формуляр/Договор за потребителски заем CASH 03066267, в който се отразило същото невярно обстоятелство, че А. работи във фирма ЕТ „Д.- Н. Р.“- гр. Пазарджик и получава трудово възнаграждение в размер на 250 лева. След като формулярът бил попълнен подс. А. го подписал, като към него приложила осигуреното от подс. Т. уверение, както и копие от личната му карта. Така подготвените документи още същия ден били представени в офиса на фирмата в гр. Пазарджик.

         На 08.12.2005г. уверението е представено пред служителите на фирма „Д. Ф. И.“АД в гр. Пазарджик, с цел да се докаже, че подс. А. се намира в трудово провоотношение и има постоянен доход, и отговаря на условията за отпускане на заем.

На 09.12.2005г. дата между подс.А. и фирма „Д. Ф. И.“ АД е сключен договор за заем, като от страна на фирмата договорът е подписан от подс. Т.Т..И двамата подсъдими знаели, че приложеното Уверение за месечно възнаграждение не е подписано от Николинка Радкова в качеството и на президент.Подс.А. нямал достъп до печата на фирма ЕТ”Денис Николинка Радкова”, като знаел, че никога не е работил там.Св.Радкова никога не е подписвала подобно уверение за месечно възнаграждение.

 

4.

През месец декември 2005г. подс. М.С.Г. –Г.  се нуждаела от пари и решила в да изтегли заем от „Д. Ф. И.“АД, за което се свързала подс. Т.Т..Той й разяснил условията, при които се отпуска кредит, а именно, че е необходимо постоянна работа и определен доход. Подс. Г.-Г. работела, но без трудов договор и обяснила това на Т.. Въпреки това подс. Т. поел ангажимента да уреди този въпрос като набави необходимия документ.

         На 15.12.2005г. в гр. Пазарджик подс. Т. се срещнал с подс. Г. –Г. и показал документ Уверение за месечно възнаграждение от 08.12.2005г., издадено от фирма ЕТ „Д.- Н. Р..“- гр. Пазарджик, в което пишело, че Г.-Г.а работи във фирмата на длъжност „барманка” и е получила чисто месечно възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември на 2005г. по 180 лева. Падс. Т. разяснил, че това е единствената възможност, за да бъде отпуснат искания от нея заем. Също така Т. разяснил, че той е осигурил, набавил документа, че договора ще бъде сключен с него и няма да има проблеми. Подс. Г.-Г. се съгласила, след което подс. Т. попълнил Формуляр/Договор за потребителски заем CASH 03066273, в който се отразило същото невярно обстоятелство, че Г.-Г. работи във фирма ЕТ „Д.- Н. Р.“- гр. Пазарджик и получава трудово възнаграждение в размер на 250 лева. След като формулярът бил попълнен подс. Г. –Г. го подписал, като към него приложила осигуреното от подс. Т. уверение, както и копие от личната й карта. Така подготвените документи още същия ден са представени в офиса на фирмата в гр. Пазарджик.

         На 15.12.2005г. уверението е представено пред служителите на фирма „Д. Ф. И.“АД в гр. Пазарджик, с цел да се докаже, че подс. Г.-Г. се намира в трудово провоотношение и има постоянен доход, и отговаря на условията за отпускане на заем.

На 16.12.2005г. дата между подс. М.С.Г. –Г. и фирма „Д.Ф. И.“ АД е сключен договор за заем, като от страна на фирмата договорът е подписан от подс. Т.Т..

Св.Н. Р.  никога не е подписвала Уверение за месечно възнаграждение относно подс.М. Г.,тъй като последната никога не е давала на св.Радкова да подписва такова уверение, никога не е работила в ЕТ”Д. –Н. Р.”.Единствено подс.Т. е имал достъп до фирмената документация и печата на ЕТ”Д. Н. Р.”, при отпускането на кредит на св.Р..Подс.Г. преди да подпише Формуляр за отпускане на кредит не е знаела за съществуването на ЕТ”Д. Н. Р.”.

Към момента на използване на Уведомление за трудово възнаграждение двамата подсъдими са знаели, че Уверението не е подписано от св. Р. , посочена като лице от което е издадено .

 

Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз основа на обясненията на подсъдимите Г.,Г.-Г.,Р.,А.,както и показанията на разпитаните по делото свидетели – Р., М., Ч., К., Р., Д.,С., Н., Р., П., приложените писмени доказателства и извършените почеркови  експертизи.

Въззивният съд намира,че при правилно установената фактическа обстановка,първоинстанционинят съд е направил обосновани изводи,като е приел,че подсъдимите Г.,Д.,Г.-Г.,Р., А. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.316 във вр. чл.309 ал.1 във вр.чл.20 ал.2 НК,като  извършители, действайки в съучастие с Т.П.Т. ***, кредитен консултант, в качеството на помагач пред „Д. Ф. И.” АД гр.София, Регионален офис гр.Пазарджик и с регионален мениджър Н.Д.Д. от гр.Пазарджик, при кандидатстване за отпускане на потребителски заем  по Формуляр/Договор за потребителски заем CASH  съзнателно са  се  ползвали от неистински частен документ - Уверение за месечно възнаграждение  издадено от фирми на еднолични търговци ,като  работят във фирмите на  определени длъжности и   получават месечно възнаграждение,като са ги употребили за да докажат, че съществуват правоотношения между  тях и съответните търговци като от подсъдимите за самото съставяне неистинския частен документ не може да се търси наказателна отговорност.

Подс.Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на чл.316 във вр.чл.309 ал.1 НК и чл.20 ал.4 НК и чл.26 ал.1 НК,като в съучастие като помагач  с подсъдимите Г. ,Г.-Г., Д., А. и Р. е  знаел, че всички те са безработни,убеждавал ги е, че  ще  им уреди необходимите документи за отпускане на кредит, попълнил е необходимите документи включително и Уверение за месечно възнаграждение.Предоставил е на всеки от тях съответното уверение за месечно възнаграждение, като всеки от тях подписвайки Формуляр / Договор за отпускане на кредит е знаел, че декларира неверни обстоятелства, както и , че Уверението не е издадено от посоченото като президент лице.,като е получавал процент от отпуснатите и събрани кредити.Подс.Т. при извършените проверки от по-горестоящи лица в компанията, е осуетявал същите, осуетявал е извършването на контрол над отпуснатите кредити с негово становище. Деянията, извършени от подс. Т.Т. осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време съгласно разпоредбата на чл. 26 ал.1 от НК.

 При позвъняване на обвиняемите от страна на контролиращите отпускането на заеми от „Джет кеш”-София, същите за заявявали, че работят в посочената във Формуляра за отпускане на кредит фирма.

Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и оплакванията във въззивната жалба на подс.Т. и Д. са неоснователни.

Неоснователни са доводите на защитника на подс.Т., че не е осъществен състава на престъплението по чл.316 във вр. с . чл. 309 ал.1, във вр. с чл. 20  ал.2 от НК за подс.Г., А., Р., Г. и Д. и във вр. с  чл. 20  ал.4, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК за подс.Т..

И пред първоинстанционният съд и пред въззивния се поддържа,че инкриминираните документи са с невярно съдържание, а не  неистински документи.

Определение на понятието официален документ е дадено в чл. 93, т. 5 НК. При документната подправка по чл. 308 и 310 НК, когато формата и редът за съставянето на документа не са установени с нормативен акт, за наличието на официален документ не трябва да се изхожда от изискванията за правната му валидност и доказателствена сила, а от неговата годност да създаде заблуждение у другиго. В тези случаи за съставомерността на деянието е без значение дали той е издаден във форма на служебна бележка вместо удостоверение, дали е подписан от едно вместо от две лица, дали има изходящ номер, или няма такъв, дали има, или няма дата, дали е поставен, или не е поставен печат (когато не е задължителен). Достатъчно е той да може да се възприеме от лицето, на което е предявен, като редовен официален документ.Частен е всеки документ, който е съставен от недлъжностно лице лично или като представител на друго частно лице, както и когато е съставен от длъжностно лице не в кръга на службата му или от представител на обществеността извън кръга на възложените му функции.Първоинстанционният съд законосъобразно е приел,че се касае за частни неистински  документи,които са и с невярно съдържание.В конкретният случай обаче, няма повдигнато обвинение за изготвяне на частен неистински документ, а за ползването на тъкъв. По безспорен и категоричен начин се установява от доказателствата по делото, че инкриминираните документите са неистински, тъй като не са подписани от лицето което е посочено , че ги е подписало.

Налице е общ умисъл за ползването на този документ.Подс.Т. , който е набавял неистинските документи и е разяснявал начина на ползването на същите има качеството помагач, а подс.Г., А., Р., Г. и Д.,които са ползвали тези документи имат качеството на извършители.Подс.Т. има качеството помагач, тъй като е набавил неистинският документи е разяснил за какво ще се ползва а другите обвиняеми са ползвали този неистински частен документ за да докажат , че работят и получават определено месечно възнаграждение за да получат заем.

 

Относно оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила:

В диспозитива на  решението си съдът е посочил,че подс.Т. е действал като помагач чрез съвети, разяснения и набавяне на неистински документ на подсъдимите Г.,Г.,Р.,А. и Д. като правилно е посочил неистинските документи:,след което е посочил  всяко едно от деянията на отделните извършители( което не е било необходимо)  започвайки: „като извършител”,след което отново е посочил,че подс.Т. е действал като помагач на извършителите Г.,Г.,Р.,А. и Д..

Въззивният съд намира,че не съществува различие  в диспозитива на решението и мотивите към него  и  че става ясно,че престъпленията по чл.316 във вр.чл.309 ал.1 от НК са извършени в съучастие,като подсъдимите Г., Г.,Р.,А. и Д.,са действали като извършители по смисъла на чл.20 ал.2 НК,а подс.Т. като помагач,по смисъла на чл.20 ал.4 НК,като неговата престъпна дейност е при условията на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 НК.Процесуалните права на подсъдимия Т. свързани с правото му на защита и посочени в чл.348 ал.3 т.1 НПК не са нарушени.

 Първоинстанционният съд  е допуснал  небрежност изразила се в различния размер глоба посочен в диспозитива на решението по отношение на подс.Т. и в мотивите към решението.Така в диспозитива съдът е посочил с цифри и думи,че налага глоба в размер на 900 ( деветстотин)лв.,а в мотивите е посочил 800 ( осемстотин) лева.Въззивният съд  обаче като взе предвид всички обстоятелства които са от значение при определяне размера на глобата,свързани с имотното състояние на подс.Т., който през 2006 г. прекратил споразумението си за дистрибутурство намира,че решението на първоинстанционния съд следва да се измени,като глобата наложена на подс.Т. се намали на 700 лв.Съдът отчете отдалечеността във времето на извършените деяния,както и обстоятелството,че вредни последици не са настъпили.В тази част решението на първоинстанционния съд следва да се измени в посочения смисъл.   

При служебната проверка на присъдата съгласно чл.314 ал.I НПК въззивният съд не констатира други допуснати нарушения от страна на първоинстанционния съд.

По изложените съображения и на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК Пазарджишкият районен съд

 

                                    Р   Е   Ш   И   :

 

ИЗМЕНЯВА решение № 213 от26.05.2009 г. постановено по НОХД № 282/2009 г.на Пазарджишкия районен съд в частта,с която на подс.Т.П.Т. за извършено престъпление по чл.316 във вр.чл.309 ал.1, чл.20 ал.4 и чл.26 ал.1 НК,на основание чл.78 а ал.1 НК във вр.чл.2 ал.2 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 900 лв.,като я   НАМАЛЯВА  на 700( седемстотин ) лева.

ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                              ЧЛЕНОВЕ:1/

                                                             2/