Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          ………               10.07.2009 ГОДИНА       ГРАД ПАЗАРДЖИК

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,НА ОСМИ ЮЛИ  ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТА ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:

      

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Веселинов

   ЧЛЕНОВЕ: И.Джунева

                      К.Пунтева

 

СЕКРЕТАР  С.П.

ПРОКУРОР  НЕДЯЛКА Попова

КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА Пунтева

ВНОХД № 433 ПО ОПИСА ЗА 2009 ГОДИНА, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ,ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

С Присъда № 22 от 22.01.09г. по НОХД № 1923/2008 година по описа на Пазарджишкия районен съд е признат подсъдимия С.К.Т. за виновен в това, че на 21.06.08г. в гр.Пазарждик е унищожил противозаконно чужда движима вещ – предно панорамно стъкло на лек автомобил „Опел Астра” с РГ № РА *** АК, собственост на А.С.И., като с това си деяние му е причинил вреда в размер на 165 лева, като на осн. чл. 216 ал. 1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода.

На осн. чл. 66 ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от три години.

Осъден е подс.Т. да заплати и сторените по делото разноски в размер на 60 лева в полза на държавата по сметка на Съдебната власт.  

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.П., защитник на подс.С.Т. с оплакване за незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда, като се твърди, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана. Алтернативно се твърди, че се касае за маловажен случай и следва да се приложи разпоредбата на чл. 216 ал. 4 от НК. Представя се експертно решение за здравословното състояние на подс.Т.. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Представителят на Пазарджишка ОП поддържа становище, че жалбата е неоснователна. Не сочи нови доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК,прие за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

В  пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Т. *** е унищожил противозаконно чужда движима вещ – предно панорамно стъкло на лек автомобил „Опел Астра” с РГ № РА *** АК, собственост на А.С.И., като с това си деяние му е причинил вреда в размер на 165 лева.

За да направи този извод първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, отдлено и в съвкупност, като е кредитирал обосновано показанията на св.М.,  на св.И., както и показанията на св.Н. Т. при проведената очна ставка.

Неоснователни са възраженията на подсъдимия, че първоинстанционният съд не бил взел предвид обясненията му и показанията на свидетеля очевидец Н. Т., както и че подсъдимият бил действал при условията на неизбежна отбрана. 

Видно е от показанията на св.И., че преди подс.Т. да вземе металната тръба и да счупи предното стъкло на лекият автомобил, в който се е намирал този свидетел, свидетелят нито е слизал от колата, нито по какъвто и да било друг начин е имал спрямо подсъдимия, или спрямо детето му прояви, които да могат да бъдат окачествени като непосредствено противоправно нападение.

Св.И. установява, че той не е потеглил срещу автомобила на подсъдимия, когато подсъдимият е дошъл и ударил по стъклото с металната тръба. В това време св.И. установява, че св.Н. Т. се е намирал на предната седалка в автомобила на подсъдимия, а не е бил извън автомобила и срещу него и баща му да се е бил насочил със собственият си автомобил св.И.. Св.И. устоновява, че когато подсъдимия е нанесъл удара, той е бил спрял.

Показанията на св.И. се подкрепят от показанията на св.М., който установява, че колата на св.И. се е намирала на разстояние от около 4-5 метра от автомобила на подсъдимия.

Този свидетел установява, че детето му е плачело и е викало: ”татко недей, недей”, в този момент е било вътре в колата му и после е излязло.

Първоначално в показанията си св.Н. Т. – син на подсъдимия и племенник на пострадалия заяви, че той се е намирал извън колата и баща му бил взел една тръба от гаража, за да го защити, тъй като вуйчо му дал газ към тях и искал да ги блъсне и тогава баща му замахнал и счупил стъклото. По нанатък в показанията си св.Т. си противоречи, като казва:”Сашо беше спрял колата”.

Този свидетел също така установява, че баща му взел тръбата от един гараж. Това е станало още преди изобщо колата на А. И. да тръгне към свидетеля Т. и подсъдимия, както те твърдят. В този смисъл подсъдимия Т. преди още да е тръгнал, какъвто и да било автомобил към сина му и към него, както те твърдят излиза, че се е подготвил с тръба, с която да се защитава.

Впоследствие при направената очна ставка между свидетелите И. и Т., св.Т. променя показанията си, като заявява следното: „Баща ми спря пред въпросният сервиз, а вуйчо спря зад него на около 5 метра. Тате отиде пръв към колата на вуйчо. Тате отиде да вземе една метална тръба и след това вуйчо тръгна към нас”.

С оглед показанията и на този свидетел, които са били обсъдени от Пазарджишкия РС не може да се приеме, че действията на подс.Т., предприети спрямо автомобила на А. И. са действия, представляващи неизбежна отбрана. 

  В този смисъл правилно и законосъобразно първоинстанционният съд  е приел, че и от показанията на св.Н. Т. при проведената очна ставка, които кореспондират с показанията на свидетелите И. и М. може да се направи изводът, че действията на подсъдимия за унищожаването на стъклото на автомобила на св.И. са били умишлени и целенасочени. 

В този смисъл правилно и законосъобразно Пазарджишкия РС е приел, че подс.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК.

И в този смисъл правилно е приложил материалният закон.

Неоснователно е възражението на защитата, че е следвало от първоинстанционният съд да се приложи разпоредбата на чл. 216 ал. 4 от НК.

За неприложението на този привилигирован състав Пазарджишкия РС е изложил подробно мотиви. Приел е, че извършеното от подсъдимия деяние не е маловажен случай. Вярно е, че стойността на унищоженото стъкло е ниска – 165лв. и е под минималната работна заплата, но за да бъде един случай маловажен не следва да се преценяват само  вредните последици от деянието, но и всички останали обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

Първоинстанционният съд обосновано е приел, че при унищожаването на процесното стъкло поведението на подсъдимия е демонстративно и агресивно поведение на обществено място, което поведение подсъдимият е проявил и пред малолетният си син без да е бил провокиран от пострадалия или да се е намирал в състояние на неизбежна отбрана. Освен това обосновано първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият въпреки че е реабилитиран е бил осъждан на два пъти, което го харектиризира като личност с по-висока степен на обществена опасност.

От характеристичната му справка е видно, че същият не се ползва с добро име сред съгражданите си, има криминалистическа регистрация и се води на отчет в информационният масив на МВР.

При това положение не може да се приеме, че извършеното от подсъдимият престъпление е маловажен случай.

Варно е, че същият е с тежки заболявания и е инвалидизиран, но това обстоятелство не понижава степента на обществена опасност на извършеното от него деяние.  

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че следва да се потвърди първоинстанционната присъда, като подсъдимият нито следва да бъде оправдаван, нито следва да се прилага закон за по-леко наказуемото престъпление.

При определяне размера на наказанието Пазарджишкия РС е преценил всички смекчаващи отговорността обстоятелства и е наложил на подс.Т. наказание лишаване от свобода за минималният срок от три месеца, като е приложил и разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК за минималният изпитателен срок от три години.

В този смисъл присъдата не се явява несправедлива.

При разглеждане и решаване на делото от първоинстанционния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на присъдата на това основание.

Воден от горното и на основание чл.338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

                                            Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №  22 от 22.01.09г.по НОХД № 1923/2008 година по описа на Пазарджишкия районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.