Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр.ПАЗАРДЖИК 08 .07.2009 г

 

В  И М Е ТО Н А  Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ НА 07.07.2009ГОД. В СЪСТАВ:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Парпулова.

ЧЛЕНОВЕ: МИНА Трънджиева.

К.Стоянов

                                                                

ПРИ УЧАСТИЕТО НА СЕКРЕТАРЯ К.Кентова. И ПРОКУРОР В ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА А.Панков,        КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ ЧЛЕН СЪДИЯТА Стоянов. ВЧНД№444 ПО ОПИСА ЗА 2009ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по Глава 21 от НПК.

Настоящето съдебно производство се развива по протест на РП Пазарджик против протоколно определение  от 14.05.09г постановено по ЧНД №665/09г на Пазарджишкият РС. Със същото протоколно определение съдът е определил и наложил едно общо най тежко наказание на  осъдения И.Й.П. ***, с ЕГН-********** по влезлите в законна сила присъди по НОХД № 2387/2005 г. и  НОХД №2677/07 г.,двете на РС Пазарджик   в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  при първоначален ОБЩ режим  и ГЛОБА в размер на 7000/седем хиляди/ лева.  На основание чл. 24 от НК УВЕЛИЧИЛ определеното общо наказание  ЛИШАВАНЕ  ОТ СВОБОДА  с  шест месеца.

На основание чл. 24 от НК  увеличил определеното общо наказание глоба  с още  2000 /две хиляди/ ЛЕВА.

На основание чл. 46 буква „б” от ЗИН определил първоначален общ режим за изтърпяване на общо и увеличено наказание  лишаване от свобода.

На основание чл. 25  ал. ІІ от НК приспаднал изтърпяното към момента наказание лишаване от свобода по присъда  по НОХД № 2387/2005 г. на РС Пазарджик, както и изтърпяното до момента наказание  наложено с присъда по НОХД № 2677/2007 г. по описа на РС Пазарджик.

  На основание чл. 59 ал. 1 от НК   приспаднал и времето , през което спрямо осъденият  е била взета мярка за неотклонение „ Задържане под стража” считано от 21 юни 2005 година.

Така постановеното определение е протестирано ,в частта му с която общото наказание лишаване от свобода е увеличено с шест месеца. Прави се искане за изменение в тази му част,като се навеждат доводи да бъде увеличено определеното общо наказание с една година и шест месеца лишаване от совобода, както и да се постанови от настоящата инстанция изрично отделно изтърпяване на остатъка по условното  предсрочно освобождаване в размер на 9 месеца и 29 дни по НДОХ№2387/05г на РС Пазарджик.

Представителят на Окръжна прокуратура подържа протеста за увеличаване на наказанието,но не и за размера посочен в него.

Осъденият чрез защитник е на становище,че протестта е неоснователен,а определението на съда е обосновано и законосъобразно.

Окръжният съд като се съобрази с изискванията на чл.313 от НПК във връзка с чл.341, ал.1 от НПК и чл.306, ал.1 от НПК и прие следното:

 От доказателствата по делото се установява,че на П.  са наложени  наказания по следните дела:

С присъда по НОХД № 2387/2005 г. на РС Пазарджик, влязла в законна сила на 10.11.2006 г.  е признат за виновен по  чл. 159 А ал. 2 т. 6  във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК  и е осъден на  две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лева , за деяние извършено в периода 04.12.2002 г. – 08.04.2004г.

         По същата присъда е признат за виновен по  чл. 159А ал. 2 т. 6 във връзка с ал. 1 от НК и е осъден на  две години и шест месеца лишаване от свобода и 2000 лева глоба, за деяние  извършено на 17.10.2003 г.

На основание чл. 23 ал.І от НК е определено общо най-тежко наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода  и глоба в размер на 3000 лева.

С присъда по НОХД № 2677/2007 г.  на РС Пазарджик, влязла в законна сила на 11.03.2009 г.  е осъден по чл. 159А ал. 2 т. 2  във връзка с ал. 1 от НК , във връзка с чл. 20 ал. 2 във връзка с чл. 54 и чл. 36 от НК  на две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева за деяние  извършено в началото на м. октомври 2004 г.

Със същата присъда е признат за виновен  по чл. 159А ал. 2 т. 1 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 54 и чл. 36 от НК  го осъжда  на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 7000 лева, за деяние извършено  в периода  от 10 октомври 2004 г.  до края на м. октомври 2004 г.

Със същата присъда  е признат за виновен по чл. 155 ал. 3 от НК във връзка с ал. І от НК във връзка с чл. 54 и чл. 36 от НК  на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 750 лева , за деяние извършено в периода от 06.10.2004 до края на м. октомври 2004 г.

На основание чл. 23 от НК  е определено общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 7000 лева.

  На основание чл. 24 от НК е увеличено определеното общо наказание лишаване от свобода с още  шест  месеца лишаване от свобода  и определеното общо наказание глоба с още 2000 лева.

Видно от посочените по горе данни свързани със съдебното минало на осъденото лице съдът правилно е определил при предпоставките на чл.25-23 от НК едно общо най тежко наказание от три години и глоба от 7000лева,тъй като деянията са извършеин преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.

Правилно е и определен и първоначалният общ режим на изтърпяване на наказанието ЛОС ,тъй като е съобразена и  разпоредбата на чл.52 ал.2 от ЗИН/стар/ .

Според насотящата инстанция съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.24 от НК като е увеличил определеното му общо наказание от три години лишаване от свобода с още шест месеца ЛОС и глоба от 7000лв  с 2000лева,тъй като така то се явява справедливо и ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 ал.1 от НК.

Действително с оглед на множеството извършени престъпления/ пет на брой/ за един сравнително кратък период от време, подсъдимият следва да се преценява като личност със завишена степен на обществена опасност. Това обаче не може да бъде единственото описание за прилагане разпоредбата на чл. 24 НК и увеличаване на общото наказание в пълен размер. Следва да са налице доказателства, от които да се направи обоснования извод, че именно само тогава то  ще осъществи своето поправително и превъзпитателно въздействие.

Настоящата инстнация споделя изложеното в протестта в часта му с която се излагат доводи,че когато след условно предсрочно освобождаване деецът бъде осъден на по-тежко наказание лишаване от свобода за деяние, извършено преди постановяване на присъдата, по която е условно предсрочно освободен, и по силата на чл. 25 НК му се определи общо наказание, срокът, за който е бил условно предсрочно освободен, не може да се приспадне като изтърпяно наказание,което следва да се има в предвид за остатъка по  условното  предсрочно освобождаване в размер на 9 месеца и 29 дни по НДОХ№2387/05г на РС Пазарджик.

Мотивиран от горното и на основание чл.338 от НПК във връзка с чл.341, ал.1 от НПК и чл.306, ал.1 от НПК , ОКРЪЖЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.05.09г постановено по ЧНД №665/09г. на Пазарджишкият РС.

Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                            ЧЛЕНОВЕ