Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр.Пазарджик,09.07. 2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Пазарджишкият окръжен съд, наказателна  колегия в публично заседание на седми юли през две хиляди и девета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :И.Парпулова

ЧЛЕНОВЕ:М. Трънджиева

К.Стоянов

 

при  участието на секретаря К.К.  и Зам.окръжният прокурор А.Панков като разгледа докладваното от  председателя,съдия Парпулова ВНОХД № 478  по описа за 2009 г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

        Производството е въззивно,по реда на Глава Двадесет и първа НПК.

Делото е образувано по  въззивна жалба на подсъдимия С.М.Ж. *** против присъда № 245 от 15.06.2009 г. постановена по НОХД № 1120/2009 г. на Районен съд-Пазарджик.

         Във въззивната жалба се изтъкват доводи за неправилност на присъдата изразила се в несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода.Прави се искане на основание чл.337 ал.1 т.1 т.3 НПК за изменение на присъдата – намаляване на наказанието лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК.

            В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба в частта относно приложението на чл.66 НК,като намира,че размерът на наказанието лишаване от свобода може да се намали.

         Подсъдимият Ж. и защитникът му също поддържат становище за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода.

         Окръжният съд като се  съобрази с доводите изложени във въззивната жалба и провери законността,обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда и при съобразяване с разпоредбите на чл.314 ал.І от НПК прие следното:      

С присъда № 245 от 15.06.2009 г. постановена по НОХД № 1120/2009 г. Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия С. М. Ж. *** за виновен в това,че на 04.06.2009 г. в гр.Пазарджик,на ул.”Рила” в близост до училище „Димитъор Гачев” е отнел чужда движима вещ-мобилен телефон,марка „Сони Ериксон”модел Т 303 на стойност 130 лв. от владението на Б. А. С. от гр.Пазарджик с намерение противозаконно да ги присвои,като е употребил за това сила,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,поради което и на основание чл.198 ал.1 във вр.чл.63 ал.1 т.3 НК във вр.чл.54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода.

На основание чл.46 ал.1 б.”б” ЗИН е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанвието лишаване от свобода.

         Въззивната жалба е  подадена в законния срок по чл.319 ал.І от НПК и е допустима,като разгледана по същество е  неоснователна.

Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. М. Ж. е нсепълнолетен-роден е на  10.08.1993 г.,но е осъждан многократно за престъпления от общ характер-има 8 бр. влезли в сила присъди.

На 04.06.2009 г. около 13.30 ч. пострадалия Б. С.,също непълнолетен се прибирал от училище по ул.”Пловдивска”.В близост до пощенски клон № 2 той бил настигнат от подсъдимия,който му се представил с името Л. от Пловдив.Подсъдимият попитал св.С. дали има в себе си мобилен апарат,на което последният отговорил утвърдително.Тогава подсъдимият Ж. помолил св.С. да ползва телефона му,тъй като спешно трябвало да разговаря с негов приятел.Пострадалият се съгласил,но подсъдимият му казал,че не знае номера и трябва да отидат в близко заведение,за да го получи от негов познат.Двамата тръгнали по ул.”Рила”.В района на училище „Д.Гачев” в близост до пункт за изкупуване на метални отпадъци подсъдимият Ж. поискал от св.С. да му даде телефона.Свидетелят отказал,при което подсъдимият го бутнал на земята с ръце,навел се над него,бръкнал в джоба  на панталона му и взел мобилния апарат „Сони Ерексон”, модел Т 303.Заявил на пострадалия,че ако тръгне след него ще събере няколко момчета и ще го набият, след което побягнал.Пострадалият не посмял да го последва и прибирайки се разстроен в дома си съобщил за случилото се.След разкриване на деянието  мобилния апарат е върнат на пострадалия.

От заключението на оценъчната  експертиза се установява,че стойността на отнетата вещ - мобилен апарат „Сони Ерексон”, модел Т 303 е 130 лв.

При обсъждане на доказателствата първоинстанционният съд е кредитирал показанията на пострадалия С.,който е категоричен за начина по който е отнет мобилния му апарат.Съдът е отказал да кредитира обясненията на подсъдимия Ж.,който формално се признава за виновен,но в обясненията си твърди,че мобилния апарат му  е даден доброволно от пострадалия.Първоинстанционният съд е приел,че обясненията на подсъдимия са продиктувани от позицията на изградената му  защитна теза и се опровергават както от показанията на пострадалия,така и на неговата майка св.С. и св.Г..

Фактическите обстоятелства относно деянието,дееца и вината по повдигнатото срещу подсъдимия Ж. обвинение е установено с допустимите и относими доказателства.

         Първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е признал подсъдимия Ж. за виновен в осъществяване на престъпно деяние по чл. чл.198 ал.1 във вр.чл.63 ал.1 т.3 НК,като на 04.06.2009 г. в гр.Пазарджик,на ул.”Рила” в близост до училище „Димитър Гачев” е отнел чужда движима вещ-мобилен телефон,марка „Сони Ериксон” модел Т 303 на стойност 130 лв. от владението на Б. А. С. от гр.Пазарджик с намерение противозаконно да ги присвои,като е употребил за това сила.По време на извършване на деянието подсъдимият Ж. макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

         Първоинстанционнияат съд е приложил закона,който е следвало да се приложи.

         При определяне вида и размера на наказанието което следва да се наложи на подсъдимия Ж. за извършеното от него деяние съдът се ръководел  както от изискванията на чл.36 и чл.60 от НК относно целите на наказанието ,което следва да се наложи на непълнолетния подсъдим ,така и от изискванията на чл.54 НК и чл.63 ал.1 т.3 НК при индивидуализация на наказанието.На подсъдимият Ж. е определено наказание от две години лишаване от свобода-при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Въззивният съд намира,че определеното наказание на подсъдимия Ж. е справедливо по размер и въззивната жалба в тази насока е неоснователна.Грабежът е престъпление с висока степен на обществена опасност.В конкретния случай само своевременната намеса на полицията е спомогнала за разкриване на деянието и извършителя.Подсъдимият Ж. макар и непълнолетен е личност с висока степен на обществена опасност.Същият е осъждан 8 пъти за престъпления от общ характер-кражби и грабежи.С протоколно определение от 06.06.2008 г. по ЧНД № 811/2008 г. на подс.Ж. е било определено  едно общо наказание от шест месеца лишаване от свобода по присъди по  НОХД № 482/2008 г.,НОХД № 485/2008 гт.,НОХД № 117/2008 г.,НОХД № 80/2008 г.,НОХД № 773/2008 г.,НОХД № 899/2008 г. и НОХД № 1227/2008 г.,всички на Пазарджишкия районен съд.По отношение на подсъдимия Ж. са предприемани възпитателни мерки по чл.13 т.1,3,5 и 8 ЗБСПМН,но мерките са били неефективни и проявите му са продължили да ескалират.Ето защо съдът намира,че няма основание за изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

Първоинстанционният съд законосъобразно е отказал да приложи разпоредбата на чл.66 НК,тъй като подсъдимият  Ж. е осъждан с влязла в сила присъда на лишаване от свобода и приложението на чл.66 НК е законно недопустимо.       

При служебната проверка на присъдата извън наведените оплаквания във въззивната жалба съдът  констатира ,че първоинстанционният съд не се е произнесъл на основание чл.69 ал.1 НК тъй като присъдата по настоящето деяние е извършена след като подс.Ж. е бил осъден със споразумение по НОХД № 482/2008 г. влязло в сила на 28.02.2008 г. на  6 месеца лишаване от свобода,отложено на основание чл.66 НК за изпитателен срок от три години.В тази част липсва протест и с настоящето решение съдът не може да се произнесе.Този пропуск  обаче следва да се констатира и отстрани по реда на чл. 306 ал.1 т.2 НПК.

Въззивният съд констатира също,че първоинстанционният съд неправилно на основание чл.46 б.”б” ЗИН е определил общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.ЗИН е отменен и в сила от 01.06.2009 г.е ЗИНЗС ( ДВ бр.25/03.04.2009 г.).Съгласно чл.65 ал.1 НК непълнолетните подсъдими изтърпяват наложените им наказания лишаване от свобода до навършване на пълнолетие в поправителен дом.

На основание чл.61 т.3 във вр. чл.57 ал.1 , чл.58 ал.2  и чл.59 ал.1 ЗИНЗС подсъдимият Ж. следва да изтърпи наказанието си лишаване от свобода при общ режим- в затворническо общежитие от открит тип,а именно поправителен дом гр.Бойчиновци.В този смисъл следва да се измени и присъдата на първоинстанционния съд.

         По изложените съображения и на основание чл.334 т.4 и чл.338 НПК  Пазарджишкият окръжен съд

 

Р    Е   Ш    И    :

 

ИЗМЕНЯВА присъда № 245 от 15.06.2009 г. постановена по НОХД № 1120/2009 г.  относно режима на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода на подс. С. М. Ж.,като на основание чл.61 т.3 ЗИНЗС определя общ режим  в  затворническо общежитие от открит тип: Поправителен дом гр.Бойчиновци

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

                                                              2/