МОТИВИ:

 

Производството е въззивно,по реда на Глава двадесет и втора НПК.

Делото е образувано по въззивен протест на прокурор в РП Велинград против присъда № 23 от 27.04.2009 г.  постановена по НОХД № 525/2008 г. на Велинградския районен съд.

Във въззивният протест се излагат доводи,че  оправдателната присъда е неправилна-нарушен е материалния закон и е  необоснована.Прави  се искане на основание чл.336 ал.I т.2 НПК да се постанови нова присъда,с която подс. Х.Р.Б. и Е.И.А.  бъдат осъдени по обвинението по чл.235 ал.3 т.3 във вр.чл.235 ал.1 НК и чл.20 ал.2 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста,като прави искане   да се  постанови нова присъда по отношение на двамата подсъдими за документно престъпление по чл.316 НК във вр.чл.308 ал.1 НК.

Защитникът на подсъдимите-адв.А. изразява становище,че постановената от първоинстанциониня съд оправдателна присъда е правилна-обоснована и законосъобразна.Прави искане за оставяне без уважение на протеста и потвърждаване на  присъдата.

Ответниците по протеста-подсъдимите Х.Р.Б. и Е.И.А.  не се явяват през въззивната инстанция и не вземат отношение по протеста.

         Окръжният съд като се  съобрази с доводите изложени във въззивния протест и провери законността и обосноваността  на протестираната присъда и при съобразяване с разпоредбите на чл.314 ал.І от НПК ,прие следното:

С присъда № 23 от 27.04.2009 г. постановена по НОХД № 525/2008 г. Велинградският районен съд е признал подсъдимия Х.Р.Б. за невиновен в това,че на 28.04.-2008 г. в района на ДЛ „Селище” и ДДС „Алабак”-Велинград в съучастие като съизвършител с Е.А. без редовно писмено позволително е извозвал от горски фонд 23.93 куб.м иглолистни дъски и иглолистни греди и обла иглолистна целулоза на стойност 4 471.20 лв.,като деянието е извършено чрез използване на неистински,преправени и с невярно съдържание документи:превозен билет сер.Б № ***/28.04.2008 г. за обла дървесина и превозен билет сер.И № ***/28.04.2008 г. за фасониран дървен материал и го е оправдал по обвинението по чл.235 ал.3 т.3 във вр.чл.235 ал.1 НК и чл.20 ал.2 НК.

Признал е подс.Е.И.А. за невиновен в това,че на 28.04.-2008 г. в района на ДЛ „Селище” и ДДС „Алабак”-Велинград в съучастие като съизвършител с Е.А. без редовно писмено позволително е извозвал от горски фонд 23.93 куб.м иглолистни дъски и иглолистни греди и обла иглолистна целулоза на стойност 4 471.20 лв.,като деянието е извършено чрез използване на неистински,преправени и с невярно съдържание документи:превозен билет сер.Б № ***/28.04.2008 г. за обла дървесина и превозен билет сер.И № ***/28.04.2008 г. за фасониран дървен материал и го е оправдал по обвинението по чл.235 ал.3 т.3 във вр.чл.235 ал.1 НК и чл.20 ал.2 НК.     

         Въззивният протест е подаден в законния срок по чл.319 ал.І от НПК и е допустим,като разгледана по същество е  частично основателен.

         За да оправдае подсъдимите първоинстанциониня съд е приел следното:

          На 28.04.2008 г. работници от фирмата на св.К. Т. - представляващ „Б холдинг” ЕООД гр.Пловдив,под ръководството на тъста му подс.Х.Б. натоварили на товарен камион „Волво” рег.№ РВ ** ВС и прикачено към него ремарке рег.№ РВ *** ЕМ греди,дъски,ламперия и обла дървесина-целулоза.Облият дървен материал-иглолистна целулоза 4,16 кубм бил натоварен от строеж на къща на св.Т. в гр.Сърница.От цех в Сърница,собственост на фирма „Меидина мед” били натоварени фасониран дървен материал-греди,дъски и капаци.Гредите били 7,00 куб.м,а дъските 12,80 куб.м.

В подсъдимият Б. се намирали и две производствени марки № 137 на ДЛ „Селище” и № 169 на ДЛГС „София”.

Св.К. Т. съставил превозен билет за фасонирания дървен материал сер.И № ***,а превозният билет за объл дървен материал сер.Б № *** в горната му част съставил подс.Б..

Така съставените превозни билети били предадени на подс.Е.А.,който управлявал натоварения автомобил и прикаченото към него ремарке,придружен от подс.Б..

На 28.04.2008 г. вечерта на контролен горски пункт „Чеипино” във Велинград,горският служител М. задържал товарния автомобил,тъй като констатирал,че са му нередовни документите и дървесината не е маркирана.Св.М. се обадил на св.В.-експерт по охрана на горите към РДГ Пазарджик,който веднага разпоредил товарният автомобил и прикаченото му ремарке да бъдат задържани до сутринта на следващия ден,за да им се направи оглед.

На 29.04.2008 г.- сутринта горските служители-свидетелите Й. Т.. А..Ш. и М. Е.по нареждане на св.В. извършили проверка на дървения материал натоварен в товарния автомобил и ремаркето.

При проверката подс.Е.А. им представил два превозни билета- превозен билет сер.Б №***/28.04.2008 г. за обла дървесина и превозен билет сер.И № ***/28.04.2008 г. за фасониран дървен материал.

При проверката се установило,че в превозния билет за обла дървесина е отразено,че дървения материал е маркиран с контролна горска марка № 1226 и експедиционна марка № 014 на ДГС „Селище” от св.С. Р. Б.-горски служител.Посочените марки обаче не били открити по материала,а само на места имало производствена марка № 169,която марка се използва от „Буллес холдинг”ЕООД и която е регистрирана  в ДГС „София”.Същевременно в превозния билет за фасонирания материал било отразено,че дъските и гредите са маркирани с производствена марка № 137,а върху фасонирания материал имало производствена марка № 169.И двата превозни билета били заверени от св.К.-дежурен на КГПСтойчов чарк”.

         Назначената по делото графологическа експертиза дава заключение,,че подписите от името на С. Р. Б. в частта за заверка на служител по горите в превозен билет сер.Б№ *** от 25.04.2008 не са положени от С. Р. Б.,нито пък от Х.Р.Б..Вещото лице В.Б. е категоричен,че лицето положило подписите от името на С. Б. в частта за заверка на служител по горите  в превозен билет сер.Б № 0172503 от 25.04.2008 г. не е положило собствения си подпис и желанието за маскировка не може да бъде установено дали някое от лицата Т. К. или Е.А. е положило изследваните подписи.

         Ръкописният текст положен от името на С. Р. Б. в частта за заверка на служител по горите в превозния билет сер.Б № 0172503 от 25.04.2008 г. е положен от  св.Т. А. К..

         По делото са приети и изслушани съдебно- лесотехническа експертиза изготвени от вещите лице инж.Г. (л.80-81 ДП), допълнителна съдебно лесотехническа експертиза изготвена от същото вещо лице( л.85-86 ДП),втора допълнителна съдебно –лесотехническа експертиза от в.л инж.Г.( л.90-91 ДП),повторна  съдебно-лесотехническа експертиза изготвена от вещото лице Ц.( л.95-97 ДП),като в съдебно заседание са назначени и приети заключения на  тройна съдебно-лесотехническа експертиза в състав инж. Г., инж.Ц. и инж.И.,както и  допълнителна тройна съдебно-лесотехническа експертиза в същия състав.

         Вещото лице инж.Г. дава заключение,че пазарната стойност на дървесината към 29.04.2008 г. възлиза на 4 471,20 лв.Вещото лице инж.Г. в допълнителното си заключение изяснява,че отразените в превозните билети данни и обстоятелства са противоречиви,непълни и неотговарящи на действителните обстоятелства относно транспортираната дървесина.

         Вещото лице инж.Ц. в повторна съдебно лесотехническа експертиза след като се е запознало с представените от управителя на „* холдинг” ЕООД документи за произхода на транспортираните обли  и фасонирани дървени материали дава заключение,че не може да се обоснове законния им произход,тъй като в тях съществуват големи несъответствия.

         След съпоставка  на цялостната документация и извършена проверка в „Б. холдинг”ЕООД в с.Лозен, обл.София,където се съхраняват задържаните материали тройната съдебно-лесотехническа експертиза дава заключение:

         -дъските и бичените греди са получени от преработка на иглолистни трупи,доставени от ДДС „Дикчан” в с.Сатовча,обл.Благоевград;

         -не са констатирани маркировки с производствена марка № 173 на „Медина-М” на дъските и гредите добити от преработената дървесина ;

         -„Б. холдинг”ЕООД в периода от м.02.2005 г.—до м.10.2007 г. е транспортирал към гр.Сърница асортимент иглолистна целулоза в размер на 13,93 куб.м.Транспортираната на 28.04.2008 г. целулоза е с характерни белези на употребявана,вкл. и преразкроявана.При извършените огледи горски марки от първичното маркиране не са открити.Като налична такава е открита само производствена марка № 169 с абревиатура Б.с ЕООД;

         За да постанови оправдателна присъда първоинстанционният съд е приел,че не е осъществен от обективна и субективна страна  престъпния състав на чл.235 ал.3 т.3 във вр.чл.235 ал.1 НК,тъй като материалът не е извозен от горския фонд-същият е за промишлен дърводобив,за преработка и търговия и за него не се изискват писмени позволителни,а превозни документи. Превозваният объл материал е коригиран по размери,с механично въздействие върху него,вкл. и неизвадени пирони след употребата му в строителството. Съдът е приел също,че извозваният материал има законен произход,закупуван е с превозни документи,приложени по делото от ДЛ „Дикчан” с.Сатовча и като такъв е извозван за преработка в производствените бази на „Б. холдинг”ЕООД Пловдив.

Съдът е приел,че деянието не е съставомерно и от обективна страна-тъй като по отношение на превозния билет за обла дървесина сер.Б № *** е установено,че същият в основната си част е съставен от горски служител-св.К. от ГКПСтойчов чарк”,който е попълнил вида и количеството материал,отразените марки по него,както и е написал ръкописният текст за заверка на извършената проверка срещу името на св.С. Б..Този билет е предоставен от св.К. на двамата подсъдими и те са допуснати да преминат през пункта,приемайки,че всичко е законно и редовно.

По отношение и на втория превозен билет- сер.И № ***/28.04.2008 г. за фасониран дървен материал,за който материал тройната експертиза също е категорична,че е със законен произход.Подс.Б. е попълнил част  от този билет,като в него е отразил,че на дъските е поставена  производствена марка 169 отнасяща се за територията на ДГС София вместо производствената марка за Сърница № 137.Като съставител на документа е посочен св.К.Т..

Въззивният съд констатира,че при правилно установената фактическа обстановка първоинстанционния съд  е направил анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и  изводите му за несъставомерност на деянието по чл.235 ал.3 т.3 във вр.чл.235 ал.1 НК са обосновани и законосъобразни.Въззивният съд ги споделя напълно и в тази част присъдата следва да се потвърди.

След като се отхвърля обаче първоначалното обвинение-в този случай съдът е  бил длъжен  по силата на чл.304 НПК да се произнесе дали деянието не съставлява друго престъпление.(Вж. в този смисъл решение № 566 по н.д.№ 237/2007 г. на І н.о. ВКС).Въззивният съд намира,че в случая са налице признаците на документно престъпление ,което не е ново обстоятелство за подсъдимите,тъй като е включено в квалифицирания състав на престъплението за което са обвинение-по чл.235 ал.3 т.3 НК във вр.чл.235 ал.1 НК,то няма пречка подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени за по-леко наказуемо престъпление включено в Глава Девета-Документни престъпления.

В мотивите на първоинстанциониня съд изрично е посочено,че двата превозни билета са нередовни,като първият за облата дървесина(сер.Б № ***/28.04.2009 г.) е с невалидна заверка от горски служител,а вторият превозен билет за фасонирания материал (сер.И № ***/28.04.2008 г. ) е с несъответствие в производствените марки на маркирана дървесина и на отразената такава в самия превозен билет.

Въззивният съд намира,че в случая двамата подсъдими Б. и А. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на състав от документно престъпление-по чл. 316 от НК във вр. с чл. 308 ал. 1 от НК,като на 28.04.2008г. в района на Контролен горски пункт „Стойков чарк” към ДЛ Селище, съзнателно са се ползвали от  неистински официални документи - превозен билет за фасониран материал Серия И № ***/28.04.08г. и превозен билет за транспортиране на обла дървесина Серия Б № ***/28.04.08г.,  като за самото им съставяне не може да им се търси наказателна отговорност.

Определение на понятието официален документ е дадено в чл. 93, т. 5 НК. При документната подправка по чл. 308 НК когато формата и редът за съставянето на документа не са установени с нормативен акт, за наличието на официален документ не трябва да се изхожда от изискванията за правната му валидност и доказателствена сила, а от неговата годност да създаде заблуждение у другиго.

Документната подправка обхваща създаването на неистински и преправянето на истински документ. С оглед на това неправилно в някои случаи се употребява понятието "подправен документ" вместо "преправен документ". Съставянето на неистинския документ по смисъла на чл. 98, т. 6 НК представлява първично обективиране на конкретно писмено изявление. За неистинността на документа е без значение дали съдържанието на изявлението е вярно или невярно. От значение е дали посоченият автор в действителност не е съставил документа.В  превозен билет Серия Б № ***/28.04.08г. е материализирано, че заверката на билета е направена от горския служител С. Б.,като е положен и подпис,което не отговаря на действителността и което обстоятелство е било известно и на двамата подсъдими.Въпреки това те са представили превозния билет на контролния горски пункт.Превозен билет сер.И № ***/28.04.2008 г. също е неистински-с невярно съдържание,тъй като отразеното в него несъответствие в производствените марки на маркирана дървесина и на отразената такава в самия превозен билет.В случая няма съмнение,че и двамата подсъдими съзнателно са се ползвали от  инкриминираните документи,като за самото им съставяне не може да им се търси наказателна отговорност.Деянието е извършено от двамата подсъдими с пряк умисъл,с целени и настъпили общественоопасни последици.

Въззивният съд след като прие,че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна признаците на чл.316 във вр.чл.308 ал.1 НК ,на основание чл.78 а ал.1 НК освободи двамата подсъдими Б. и А. от наказателна отговорност  и им наложи административно наказание глоба,тъй като са налице законовите предпоставки за това:за извършеното деяние,което е умишлено се предвижда наказание до три години лишаване от свобода,видно от свидетелствата за съдимост и двамата подсъдими не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност на основание чл.78 а ал.1 НК и от деянието не са настъпили имуществени вреди.Съдът като прецени данните за имотното им състояние с оглед представените декларации за семейно и материално положение и имотно състояние прие,че и на двамата подсъдими следва да им се наложат глоби в размер на 2500 лв. за всеки един от тях,при съвсем лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Въззивният съд присъди и сторените по делото разноски за експертизи.

С оглед на изложеното съдът постанови новата си присъда.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

                                                             2/