МОТИВИ:Обвинението е против подсъдимият

Б.К.С. *** това че на 17.04.2008год. на ж.п. гара гр.Пазарджик, е отвлякъл С.А.К. *** с цел противозаконно да я лиши от свобода - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.142 ал.1 от НК .

         Производството пред първата инстанция се разви  по реда на Глава ХХVII от НПК.

         В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата поддържа обвинението, и пледира за осъдителна присъда и налагане на подсъдимият на наказание лишаване от свобода с приложението на чл.55 от НК., като пледира за отлагане изтърпяване на наказанието ЛОС.

         Защитникът на подсъдимия,пледира за приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и чл.66 ал.1 от НК.

         Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание признава се за виновен , признава изцяло фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях.

Съдът като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното: Пострадалата С.К. *** и учи средно образование в  гр. Пазарджик в „Професионална гимназия по химични и хранителни  технологии”. Живеела в общежитие „Г. Б.” гр.Пазарджик. Пострадалата К. и  подс.Б.С. поддържали приятелски отношения от  началото на 2006г. Запознал ги техен общ приятел, който бил колега на обв.С. *** в охранителна фирма. Св.К. посещавала  редовно                                                                                                                                                                                                            дома на подс. С. ***, като престоявала там по ден-два. Понякога С. ***,  след като тя приключела учебните си занимания.

В началото на връзката им те нямали проблеми помежду си, но с течение на времето подс.С. започнал да проявява ревност и агресивност спрямо св. С.  К., търсил й сметка за това с кого излиза, къде ходи, какво прави. Свидетелката постепенно се затворила в себе си, загубила досегашните си приятели, решила да се раздели с обвиняемия.

На 16.04.2008г.  подсъдимият отишъл пред общежитието в гр.Пазарджик, в което К. живеела и започнал да й звъни на мобилния телефон,   настоявайки да се видят. Св. К. категорично отказала, заявявайки му, че не  желае да го види . След като престоял около един час пред общежитието, чакайки пострадалата К., и без да се види с нея , подсъдимият си  тръгнал за гр. София.                                                                                                                           

На 17.04.2008г около обяд подс.Б.С. позвънил на св.К. по телефона, за да разбере къде се намира. Тя отказала да му каже, но той бил запознат с учебната й програма и се досетил, че е на учебна  практика в гр.Белово и трябва да се прибере в гр.Пазарджик с влака. Подс.С. *** на ж.п. гарата в гр. Пазарджик с личния си автомобил-Рено”Меган” с ДК № . СА. Когато влакът пристигнал подсъдимият застанал на перона, за да чака свидетелката. Видял,  приближил се до нея, хванал я за косата и дрехите и насилствено я завлякъл и вкарал в автомобила си. Това се случило в присъствието на приятелката на  св. К., св.И.Н.. Последната не реагирала, въпреки, че пострадалата споделила: „Сега ще ме убие, какво да правя”. Подс.С.  и постр.св. К. потеглили към общежитието, където К. живеела.  Подсъдимият казал на св.К. „Сега идваш с мен”. По пътя   извадил сгъваем джобен нож  и нанесъл две порезни рани в областта на лявото бедро и лявата гръдна половина на свидетелката. Свидетелката изпитала силна болка, дори се изплашила, че може да я убие.Когато пристигнали пред общежитията в района на спортното училище гр. Пазарджик, където К. живеела, подс.С. я принудил да се обади по телефона на приятелките си - св.Д.Я. и св.И.Д. да й съберат багажа и да го свалят долу пред сградата по причина, че ще замине с подс. С. ***. Постр.св..К. възразила на подсъдимият, че не може да тръгне с него и  не желае. Като причина изтъкнала предстоящи изпити в училище.  С. категорично заявил,че не го интересува мнението й, че тя отива с него. Свидетелката  се разплакала. Двете момичета-св.Д.Я. и св. И.Д. чули по телефона плачещата си приятелка и виковете на подс.С., но въпреки това свалили багажа на св. К. в чанта. подсъдимият я взел,  хвърлил я  на задната седалка  на автомобила си и потеглил,  като не позволил на св. К. да слезе и да установи някакъв контакт със съквартирантките си. Самата свидетелка К. се страхувала да даде знак на приятелките си, тъй като мислела, че ако го направи, С. ще я убие.                                                                                           

   Въпреки нанесените й рани, които кървели и недоброто състояние в което била, св.К. не била откарана в болница. Била принудена от подс. С. да се вози седнала на една страна, за да не изцапа седалките на автомобила му с кръв. С. я закарал в жилището, което обитавал в гр.София  ЖК „ ”  бл., като за да не бъде разкрит, обработил сам раните на  св. К. , със  закупени от аптеката лекарствени средства. Св. К. пренощувала в дома на подс.С., въпреки несъгласието й. Тя не е разполагала с  личен телефон, тъй като й  бил   отнет от подс. С. *** и  не можела да потърси помощ. Подсъдимият бил постоянно с нея. Апартаментът бил заключен и тя не разполагала с ключ. По този начин св.К. е била лишена от правото си на свободно придвижване, съобразно волята й тя не е могла да си тръгне  по собствено желание от жилището на подсъдимият. В същото време  изпитвала болка от нанесените й рани  и ужаса, какво ще се случи с нея. Вечерта в жилището се прибрала майката на С. – Венета Костова, но преценила,че не следва да се намесва в отношенията между подсъдимият и свидетелката. Същата е отказала да бъде свидетел по делото, ползвайки се от правата си по чл. 119 от НПК. През нощта св. К. не мигнала от притеснение и болка, но поради поведението й подс.Б.С. решил да я закара до ЖП гара Подуене, откъдето тя  отпътувала  за гр.К., за да се прибере при родителите си. Преди да я остави на гарата, той я предупредил да не казва на никого какво се е случило.

След като пристигнала в дома си  св. К. дълго време не споделила с никого за случилото се. Причината била, че брат й и баща й може да предприемат действия на саморазправа с подсъдимият и по този начин да станат „по-големи беди”. Едва след около две седмици разказала на родителите си  за преживяното и те я завели на лекар, където и било издадено и медицинско удостоверение № 129.05/2008 г., приложено на л. 5 от делото. Св. К. подала последователно две  жалби - на 07.05.2008 г. до РПУ на МВР Костенец и на 10.05.2008 г до РУ МВР Пазарджик.

 С разписка от 20.03.2009г./л.83 в делото/ Р.С.К. - майка на пострадалата - е предала на разследващия орган веществени доказателства - блуза с дълъг ръкав и дънки, с които е била облечена постр.С.К. на 17.04.2008г. Приложен е Фотоалбум /стр84-86/ за дрехите. На същите има срязване от нож. На блузата в долния край /сн. 3 /  и на дънките/сн. 5 и сн. 6/ има дупки, които са получени от пробождането с нож на тялото на пострадалата .

Видно от назначената по делото  Съдебно-медицинска експертиза № П-64/2009 година по писмени данни /л. 90-95 в делото/  св.К. е получила три прободно-порезни рани: една в лявата гръдна половина на нивото на ребрената дъга по средна   мишнична линия в коса посока с дължина около 1,3см.; една долната трета на лявото бедро по предновъншната му повърхност в коса посока, с дължина около 0,9см.; и една в дясна седалищна област в долния десен квадрант, с дължина около 0.4 см. Гореописаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на предмет с остър връх и един или два режещи ръба и добре отговарят да са получени по време и начин, както  съобщава пострадалата, а именно при нараняване, пробождане с нож. Прободно-порезното нарянаване в областта на гърдите, е локализирано в лявата странична повърхност на гръдния кош  и не прониква в гръдната и коремната кухина.  При него пострадалата е била обърната наляво към травмиращия агент-ножа.Прободно-порезното нараняване на лявото бедро е нанесено по предновъншната му повърхност , като не е засегнало големи кръвоносни съдове и нерви . По време на неговото нанасяне пострадалата е била обърната полуналяво към върха на ножа.Тези две наранявания могат да се получат при седене на К. на предна дясна седалка в лек автомобил и да са нанесени от нападател, седящ на шофьорската седалка в същия. Прободно-порезното  нараняване на дясната седалищна област в долния десен квадрант не е засегнало големи кръвоносни съдове и нерви . По време на неговото  получаване пострадалата е била обърната със задната си дясна част към травмиращия агент-ножа.Това нараняване може да е било нанесено вътре в автомобила при динамично положение, движение на пострадалата в купето му. Прободно-порезните наранявания са нанесени с неголяма сила, видно от характеристиката и размерите им.

Нанесените телесни увреждания на св. К. са причинили заедно и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота и по смисъла на чл.130 ал.1 от НК са лека телесна повреда преминаващ за период от десет-тринадесет дни от датата на травмата. Видно от същото заключение нараняването в лявата гръдна половина е причинено в жизненоважна област и при евентуалното му проникване би могло да нарани важни органи в гръдната и коремната кухини.

По делото е изготвена комплексна съдебно -психиатрична и психологическа експертиза,  за подс. Б.С./л.106-111/.Със заключението на същата е установено, че С. не е страдал и понастоящем не страда от психическо заболяване, той е разбирал свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си. подсъдимият е в състояние да дава достоверни обяснения по обвинението и правилно да възприема фактите, които имат значение за делото. Психическото и физическото му състояние позволява да участва във всички етапи на наказателното производство, като дава достоверни  обяснения във връзка с делото, както и да организира защитата си. Б.С. е определен като неуравновесен тип със стремеж към доминиране, с прояваващи се елементи на агресивност и слабост на задръжките.

Изготвена е и комплексна психиатрична и психологична експертиза св.С.К.. Същата  не е страдала в миналото и не страда понастоящем от психично заболяване.Тя е разбирала свойството и значението на извършеното с нея и е могла да ръководи постъпките си, с изключение на възможностите й за физическа защита. В резултат на извършеното деяние е изпаднала в състояние на психоемоционален стрес, който в първите часове и дни се е проявявал с признаците на остра стресова реакция, а впоследствие се е разгърнал като посттравматично стресово разстройство ,за което се приема, че към момента на извършване на изследването постепенно отзвучава.

Горната фактическа обстановка, съдът възприе, въз основа на самопризнанието на подсъдимия и показанията на показанията на С.А.К. ,И.К.Н.,Д. С.Я.,И.М.Д. ,Р.С.К.., така също и от заключенията на комплексна СППЕ и СМЕ, писмените доказателства / съдебномедицинско удостоверение, протокол за предупреждение,., разписка за предадени дрехи, фотоалбум, справка за съдимост, характеристична справка /

Съдът дава пълна вяра на събраните гласни доказателства ,които синхронизират напълно със събраните писмени доказателства,като взаимно се допълват,подкрепят направеното самопризнание и очертават по категоричен начин на гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият е осъществил съставът на престъплението по чл.142 ал.1 от НК ,тъй като на 17.04.2008год. на ж.п. гара гр.Пазарджик, е отвлякъл С.А.К. *** с цел противозаконно да я лиши от свобода .

От субективна страна е налице пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Б.С. с действията си е ограничил възможността на св. С.К., да се придвижва свободно в пространството. Противно на нейната воля и ползвайки принуда - сила,той я е качил в автомобила си и я е отвел в дома си в гр. София. С това е целял противозаконно да я лиши от свобода. С извършените действия, С. е изолирал свидетелката от околния свят. Отнел е телефона на свидетелката, за да не може да се свърже с други хора и да потърси помощ. В жилището му пострадалата не е оставала насаме, входната врата е била заключена, а тя не  е разполагала с ключ. Пострадалата е била лишена от право на свободно придвижване за времето от 13:00ч на 17.04 .2008г. до 18.04.2008г, когато св.К. *** .Отвличането е резултатно престъпление като, в конкретния случай е реализирано, т.к. принудително е променено местонахождението на пострадалата.  Специалната субективна цел на отвличането е била постигната.

Авторството на деянието се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на  престъплението

 При определяне на наказанието което следва да се наложи на подсъдимият  за извършеното от него престъпно деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация. Съдът отчете обществената опасност на конкретно извършеното деяние,като отчете че има битов характер.

Съдът прецени и обществената опасност на личността на подсъдимия,която  определя като  не много висока.Той е неосъждан, с добри характеристични данни.

Като прецени всички обстоятелства съдът,а и при спазване на разпоредбата на  чл.373 ал.2 от НПК,при индивидуализиране на наказанието съдът,приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК като определи наказанието лишаване от свобода ,под минимума/ от една година предвиден към момента на извръшване на деянието/ ,посочен в осъществения престъпен състав.При това положение съдът  наложи на подсъдимият  наказание в размер десет  месеца лишаване от свобода,който размер така се явява съответен на извършеното престъпление.

Съдът прие,че не съществуват законови пречки за приложение на условното осъждане. Подсъдимият не е осъждан за умишлено престъпление на лишаване от свобода и съдът прие,че целите на наказанието в конкретния случай могат да се постигнат и с условно осъждане.Подсъдимият е млад човек, не е криминално проявен, трудово ангажиран и целите на личната превенция  могат да се постигнат и без реално изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.На основание чл.66 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 59 ал. 1 от НК се приспадна от  наказанието лишаване от свобода задържането на подс.Б.К.С. за период от 26.06.09г. до 02.07.09г. в размер на шест дни.

По отношение на веществените доказателства по делото -блуза с дълъг ръкав от два цвята и дънки сини, като вещи без стойност се постанови да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

С оглед осъдителната присъда в тежест на подсъдимият се възлагат и направените по делото разноски в размер на 602,80 лева.  

По изложените съображения съдът постанови присъдата си и изготви мотивите си към нея.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: