Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№…388/13.07.2009г. гр. Пазарджик

 

В       ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви въззивен състав,  в открито заседание на осемнадесети май две хиляди и деветата година в  състав:                                                                                                                                                                                           

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пенка Янева

                                          ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Серафимова

                                                                         Албена Палова

                                                                                                

 

             

При секретаря В.Б. ,като разгледа докладваното от съдия Я. *** по описа за 2009 година,  по описа на съда , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.196 от ГПК/отм/

Обжалва се решение № 772/02.07.2008 година ,постановено по гр.дело № 272/2007 година на Пазарджишкия районен съд ,с което във връзка с предявените  искове  от А.С.П. *** ,чрез процесуалния му представител –адв.П.П.  против Д.Т.Д. ***  ,с правно основание чл.28 ал.3 от СК и чл.97 ал.1 от ГПК/отм/ във връзка с чл.19 от СК е уважен частично предявеният инцидентен установителен иск в рамките на  основното исково производство ,като е признал по отношение на ответницата Д.,че имотите подробно описани в пункт 7,8 и 9 от исковата молба ведно с описаните и находящи се в тях селско стопански сгради и съоръжения  са негова лична собственост ,като в останалата част досежно имотите по пункт 2-9 от исковата молба е отхвърлен инцидентния установителен иск ,а така също е отхвърлен и предявеният иск с правно основание чл.28 ал.3 от СК за определяне на по-голям дял  в размер на 9/10 ид.части  от всички движими и недвижими вещи  придобити по време на брака.

Така постановеното решение се обжалва от ищеца А.П. в ЧАСТТА  с която е отхвърлен ИУС по чл.118 във връзка с чл.97 ал.1 от ГПК/отм/ при оплаквания,че решението е порочно –неправилно  по смисъла на чл. 208 ал.2  и чл.198 буква”В” от ГПК ,евентуално по  т. 3  с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 28 ал.3 от СК.

Иска се отменяване на решението в частта по т.2 с която е отхвърлен ИУИ  и постановяване на друго по същество ,с което да се уважи ИУИ  и за имотите по пункт 2-9 от исковата молба Подържа се ,че тези имоти са придобити от ищеца в качеството му на търговец по смисъла на чл.1 ал.1 т.2 и ал.3 от ТЗ,поради което същите са обособени в предприятие по смисъла на чл.15 от ТЗ  и след прекратяване на брака са лична собственост на ищеца-жалбоподателя П..

При условията на евентуалност се иска отменяване на решението и в частта с която е отхвърлен иска по чл.28 ал.3 от СК  и уважаването му, ако съдът не приеме направените доводи .Претендират се разноски по делото.

С жалбата са поискани и допуснати  нови доказателства по смисъла на чл.205 от ГПК.

Решението се обжалва и от ответницата по иска –Д.Д. в частта с която е уважен предявеният ИУИ от ищеца .Подържа се,че решението в тази му част е недопустимо ,а по съществото си е незаконосъобразно ,тъй като между същите страни имало висящи делбени дела  по които предмет на първата фаза  е установяване правата на страните по делото ,което правело недопустим ИУИ предявен в настоящото производство.

Подържа се също така,че ИУИ е недопустим и на друго основание ,а именно:Не било налице оспорено правоотношение,при положение,че ответницата не оспорвала факта ,че вещите предмет на исковата молба са семейна имуществена общност ,а е оспорено само претендираното различие в квотите на съсобствеността .

Подържа се,че решението е незаконосъобразно ,тъй като приетото от съда ,че между страните нямало спор за момента на фактическата раздяла  е необосновано .

Иска се обезсилване на решението в частта с която е уважен ИУИ  и прекратяване на производството по делото поради неговата недопустимост.

Алтернативно се подържа ,че  ако съдът приеме,че искът е допустим претенцията е да се отмени първоинстанционното решение в уважителната му части и се постанови ново с което да се отхвърли иска на ищеца по отношение на имотите в с.К.Д.Претендират се разноски по делото .

Съдът като съобрази основателността на оплакванията изложени в жалбите и доразвити в писмените становища на пълномощниците,направените доводи  от страните и спазвайки разпоредбата на чл.188 от ГПК прие следното:

Предявени са искове с правно основание чл.28,ал.III от СК и инцидентен иск  по  чл.97,ал.I от ГПК във вр. с чл.19 от СК.

Ищецът А.С.П. *** ,чрез пълномощника си-адв.П. в исковата си молба против Д.Т.Д. ***,че с ответницата по иска са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение от 26.04.2004 год. постановено по г.д. № 38/2003 г. по описа на РС-П, изменено с решение № 270/09.05.2005 год., постановено по в.г.д. №748/2004 г. по описа на ПОС, което в частта за прекратяване на брака е окончателно. По време на брака – от сключването му на 01.12.1985 г. до прекратяването му с посоченото решение на ПОС от 09.05.2005 г., е придобил следните недвижими имоти и движими вещи:1. На 06.09.1990 год., по силата на Договор за покупко-продажба на жилища с ответницата по иска са закупили апартамент № 59, находящ се в блок №  квартал, по плана на гр. П, на ул. „Д” № 6, със застроена площ – 89,45 кв.метра, състоящ се от две стаи, дневна и кухня, ведно с избено помещение № 59 в същата сграда и 1,5687 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя;2. На 27.ХІІ.2000 год. по силата на  нотариален акт  №, том, рег. №  по н.д. № /2000 год., по описа на нотариус А И, при-П област е закупил както следва: а/ „Българска оранжерия”, застроена на площ от 30 000 кв.метра; б/ „Холандска оранжерия”, застроена на 30 000 кв. метра; в/ „Манипулационна”, застроена на 576 кв. метра; г/ Трафопост, застроен на 61 кв. метра; д/ Клозет, застроен на 6 кв. метра; е/ Агрегатно, застроено на площ от 44 кв.метра; ж/ „Слънчева оранжерия”, застроена на 26 680 кв. метра, застроени в имоти 706 и 707;3. На 23.07.2001 год., по силата на Договор за замяна,сключен с Министъра на земеделието, е придобил ½ идеална част от земята под описаните по-горе обекти,а именно: а/ ПИ, съставляващ парцел № 707, по парцеларния план на „Оранжерии” – с. В, Пазарджишка област, ведно с находящия се в него обект – „Оранжерия” с площ от 103 809 кв.метра и б/ ПИ, съставляващ парцел №, ведно с находящия се в него обект „Слънчева оранжерия”, с площ от 23 893 кв. метра;

4. На 29.06.2001 год., по силата на нотариален акт №, том, рег. №  по нот. дело /2001 год., по описа на Пещерския нотариус Г К, е закупил УПИ –./четиридесет и първи/ от стопанския двор на заличената КФ „Свобода” с. К.Д, Побласт, с площ на имота 582 кв. метра, ведно с построената в него адм. сграда, цялата с площ 160 кв. метра;5. На 29.06.2001 год., с нотариален акт №  том по нот. Дело № /2001 год., по описа на Пещерския нотариус, е придобил УПИ –/четиридесети/ от стопанския двор на с. К. Пазарджишка област, целия състоящ се от 2 693 кв.метра, ведно с построената в него сграда – тютюносушилня „Вирджиния” – от І-ва до Х-та камера, с площ 627 кв. метра;6. На същата дата-29.06.2001 год. и със същия нотариален акт е придобил УПИ –– А /тридесет и девети – А/ с площ 867 кв. метра – част от бившия стопански двор на заличената КФ „Свобода” – с. К Д, ведно с построената в него сграда – склад тютюносушилня, инвентарен № 70, с площ 217.10 кв. метра;7. На 13.11.2003 год. с нотариален акт № 98, том ІV, рег. № 5227, по нот. Дело № 618/13.11.2003 г., по описа на Пещерския нотариус Г К, е придобил УПИ, съставляващ парцел LХV /шестдесет и пет/ от стопанския двор на бившето ТКЗС с. К Д, с площ от 524 кв. метра, ведно с построената в него масивна сграда на основно застрояване със селско-стопанско предназначение, на един надземен етаж, с площ от 250 кв. метра, състояща се от 4 броя камери за сушене на тютюн и едноетажен метален навес, без оградни стени, с площ от 100 /сто/ кв. метра, със селско-стопанско предназначение;8. На 09.12.2003 год., с нотариален акт №, том, рег. №  по нот. Дело № /2003 год., е придобил собствеността на УПИ-ХL /шестдесет и едно/, целия с площ от 129 кв. метра, находящ се в бившия стопански двор на ТКЗС с. К Д, ведно с построените в него – масивна сграда на основно застрояване, със селскостопанско предназначение /тютюносушилня с един брой камера/, на един надземен етаж, със застроена площ 62 кв. метра и метален навес на един  надземен етаж, без оградни стени, със застроена площ от 25 кв. метра;9. На 19.12.2003 год.,  с нотариален акт №, том. рег. №, по нот. дело № /2003 год., е  закупил УПИ –/шестдесет и трети/, находящ се  в Бившия стопански двор на ТКЗС с. КД и състоящ се от 137 кв. метра, ведно с построените в него – масивна сграда на основно застрояване, състояща се от един брой камера за сушене на тютюн, на един надземен етаж, със застроена площ от 62 кв. метра и метален навес, на един надземен етаж, без оградни стени, със селско-стопанско предназначение, със застроена площ от 25 кв. метра.

Ищецът твърди,че последните три описани имота са придобити от него след фактическата им раздяла с ответницата по иска,настъпила през  м.август 2002 год., поради което твърди,че тяхната придобивна стойност следва да се отчете в негова полза при определяне на общата им по-висока квота в съсобствеността.

Твърди,че е придобил и следните движими вещи:Лек автомобил марка „Фиат 132”, с рег. № РА 45-69 А;Лек автомобил /джип/ марка „Санг Йонг Мусо” с рег. № РА 54-60 АВ;Товарен автомобил ЗИЛ 130 с рег. № РА 81 33 А, Автобус марка „Авиа А 21” с рег. № РА 94 70 АВ;Климатик „Панасоник” за затопляне и охлаждане ;Телевизор цветен „Самсунг” – 24 инча ;Секция холова – черна от ПВЦ – 3 крила ;Радиограмофон – магнетофон с 2 тонколони ;Ъглова холова гарнитура – диван тройка и три броя фотьойли ;Холова маса правоъгълна с две нива за повдигане ;Акумулираща печка ;Маса за хранене елипса от ПВЦ ;Кухненски ъгъл тип диван ;Хладилник с камера ;Дървен бар-плот от масивно дърво ;Готварска печка комбинирана на ток и газ ;Аспиратор ;Пералня „Перла” 05 ;Сушилна машина Бойлер 80 литра ;Комплект спалня с четирикрилен гардероб, две шкафчета и трикрилно огледало ;Детско легло дървено тип кошара ;Радиатор маслен – стенен;Фотьойл голям ;Дъска за гладене ;Барче за телевизор, малко, черно дърво ;Портативен телевизор „Респром” ;Електрическа пишеща машина – немска – на латиница ;Електрическа пишеща машина „Оптима” – на кирилица ;Прежда навита на бобини около 3 кг ;Компютър с монитор, клавиатура и 2 бр. тонколони ;Принтери – 2 бр. ;Компютърно бюро ;Скенер 1 бр.

Твърди също така,че през време на фактическото им брачно съжителство с ответницата  по иска са претърпели различни състояния във финансово – материално положение на семейството им – от застой – през финансов колабс – до материално замогване, което се е определяло според доминиращата роля на всеки един от тях в предприемаческите инициативи , които е поемал.Посочва,че за времето от сключването на брака им-01.12.1985 год. - до политическите промени в страната –в края на 1989 год. са живеели като повечето хора с уравниловани заплати, и това което са успели да закупят през  1990 год. е било семейното  им жилище –апартамент.

Твърди,че след ориентиране в социално-икономическите порядки в страната, през 1994 год. ответницата е решила да започне предприемаческо-търговска дейност сама, тъй като го е намирала за по не инициативен и безидеен в новата пазарна обстановка. Регистрирала фирма като ЕТ с наименование „Интеграл – Д. Пейчева” и с присъщата си припряност, липса на опит и най-вече липса на способност за реалистична преценка на нещата, за периода от 1994 год.- до 1999 год., ответницата с „дейността” си ги е вкарала във финансов колабс -  загуба за повече от 700 000 лева ,и вследствие на което е прекратила дейността си.Посочва,че през същата 1999 год. се е  регистрирал като земеделски производител и тютюнопроизводител и с тази дейност твърди,че се занимава и до настоящия момент.

Твърди,че с невероятна упоритост, наемане на хора и целодневен личен къртовски труд на полето, е започнал да отглежда тютюн ,като за данъчните отчетни години – от 1999 до 2004 год. е реализирал печалба от 300 000 лева, част от които суми е инвестирал в закупуването на описаните по-горе недвижими имоти и движими вещи.Ищецът твърди,че във времето е разширил  дейността си и постоянно  е увеличавал наетите на трудов договор лица, които към 05.10.2005 год. са били 26 човека. Посочва,че за времето след провала на своята предприемаческа „дейност” – от 01.01.1999 год. до 09.09.2004 год. ответницата е постъпила на работа при него по трудов договор и е получавала работна заплата на общо основание, както  останалите наети лица –обстоятелство, което е отразено в счетоводните документи и внасяните осигуровки в РУ „Социално осигуряване” – П. Като частен земеделски стопанин от 1999 година води двустранно счетоводно отчитане, съобразено със Закона за счетоводството и Националния счетоводен стандарт,регистриран е по ДДС и изготвя месечни справки – декларации, съставя годишни счетоводни отчети и баланси и годишни данъчни декларации, съобразени с НСС .

 Претендира от съда да постанови решение,с което на основание чл.28,ал.III от СК да приеме за установено по отношение на ответницата,че приносът му в придобиването на описаните в исковата молба недвижими и движими вещи през времетраенето на брака им значително надхвърля нейния принос,и въз основа на това да му определи по-голям от общото имущество дял в размер на 9/10 части.

В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител-адв.Пенков поддържа предявения иск,сочи доказателства.

Ответницата лично и чрез процесуалния си представител-адв.Ц. е оспорила  така предявения иск.

В хода на производството е приет за разглеждане предявения от ищеца против ответницата инцидентен установителен иск по чл.97,ал.I от ГПК във вр. с чл.19 от СК.

Безспорно е по делото, а и от приложеното Решение от 26.04.2004г.,постановено по гр.дело №38/2003г. по описа на ПРС, оставено в законна сила с решение  №270/09.05.2005г.,постановено по в.гр.дело №748/2004г. по описа на ПОС се установява,че бракът между страните по спора е прекратен, като в мотивите си съдът е приел,че съпрузите се намират във фактическа раздяла,считано от м.08.2002г.-това обстоятелство не се спори и в настоящия процес.

  Видно от приложеният  по делото  договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.09.1990 г Д.Т. П и А.С.П. са придобили правото на собственост на основание сделка: покупко-продажба върху следния недвижим имот:апартамент № 59 с площ от 89,45 кв.м.,находящ се в гр. П ул„Л.Ш”№ 6.        

С нотариален акт. № 133 том. Х. н.д. № 2984/2000 г. по описа на службата по вписванията при РС Пазарджик на 27.12.2000г. ищецът по делото А.С.П. е придобил на основание сделка:покупко-продажба правото на собственост върху следните недвижими имоти:българска оранжерия с площ от 30 000 кв.м. ,холандска оранжерия с площ от 30 000 кв м. ,манипулационна – с площ от 576 кв м. , трафопост с площ от 61 кв .м. , клозет с площ от 6 кв м, агрегатно см площ от 44 кв м. , слънчева оранжерия с площ от  26 680 кв.м. ,ведно с комуникациите към тези сгради застроени в имот №  и имот №  в землището на с.В област П .Описаните недвижими имоти  са придобити в съсобственост от ответника и А И Д.

С договор за замяна на недвижим имоти вписан  в службата по  вписвания  при РС гр. П. 23.07.2001 г ,ответникът по делото и А И Д са придобили правото на собственост върху недвижим имот ,състоящ от 127 702 дка земя  , частна държавна собственост, находящ се в землището на с. В област П, представляваща по парцеларния план на Оранжерии с.В прилежаща територия към обекти: Оранжерия – парцел № с площ от 103 809 дка и „Слънчева оранжерия” – парц. №  с площ от  23,893 дка.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 200, том V, н.д. № 386/2001г. по описа на  Служба по вписвания при Районен съд гр. П на 29.06.2001г.  ответникът е придобил правото на собственост на основание сделка: покупко-продажба върху следния недвижим имот :УПИ от парцеларния план на стопанският двор в с. К Д област П с площ от 2,693 дка ,ведно с построената в него сграда- тютюно-сушилна с площ от 627 кв м , УПИ- – А от стопанският двор на заличената КФ  „Свобода” с.К Д с площ от 867 кв м ,ведно с построената  в него сграда, склад, тютюно-сушилна с площ от 217,10кв м.

С нотариален акт№ том, н.д. № 2001 г. поописа на Служба по вписвания при Районен съд гр. П на 29.06.2001г. ответникът е придобил правото на собственост на основание сделка :покупко-продажба върху следния недвижим имот: УПИ- от стопанският двор на заличената КФ „Свобода” с.К Д област с площ от 0,582 дка ведно с построената в него административна сграда с площ от 160 кв м.

С нот.акт №  том н.д. № /2003 .г по описа на Служба по вписвания при РС П , на 13.11.2003г. ответникът е придобил правото на собственост на основание сделка :покупко-продажба върху следния недвижим имот – УПИ съставляващ парц. от бившият стопански двор на ТКЗС с. К Д с площ от 524  кв.м. ,ведно с построената в имота масивна  сграда на основно застрояване със селскостопанско предназначение с площ от 250 кв. м и едноетажен метален навес с площ от 100 кв. м.

С нотариален акт   том н.д. № / 2003 .г по описа на Служба по вписвания при РС П на 09.12.2003г. отвeтникът е придобил правото на собственост  на основание сделка :покупко-продажба върху следния недвижим имот УПИ  находящ се в бившия стопански двор на ТКЗС с. К Д област П с площ от 129,00 кв. м. , ведно с построената в него масивна сграда на основно застрояване със селскостопанско предназначение с площ от 62 кв м, метален навес с площ от 25 кв. м .

С нотариален акт №  т. н.д. №  /2008 г по описа на Служба по вписвания при РС гр. Пазарджик на 19.12.2003г. ответникът по делото на основание сделка: покупко-продажба е придобил правото на собственост върху следният недвижим имот УПИ-  тютюно- сушилна „Вирджиния” с един брой камера, находящ се в бившия стопански двор на ТКЗС с.К Д с площ от 137 кв. м. , ведно с построена в него масивна сграда на основно застрояване със селскостопанско предназначение със застроена площ от 62 кв. м.  и метален навес с площ от 25 кв .м.

С нотариален акт №  т. н.д. № /1991 г по описа на Районен съд гр. П страните по настоящето дело на основание сделка:покупко-продажба на 16.10.1991г. са прехвърлили правото си на собственост на Л и Л С  върху следният недвижим имот – апартамент №  16 с площ от 39,11 кв. м, находящ се в гр. П ул ”С П” № 10 в кв. 68 А.

От приложеният по делото нотариален акт №   том н.д. №  /1992г по описа на ПРСъд , ответницата Д. Па на основание сделка:продажба на 22.04.1992г.е придобила правото на собственост върху следния недвижим имот – дворно място находящо се в с.К област П, съставляващо имот пл. № 652 състоящ се от 617 кв.м. , който имот впоследствие с нот.акт № т н.д. № /1996 г . по описа на ПРСъд на 07.03.1996 г. със съпругът й  - ищецът по делото, са продали за сумата от 38 600 лв.

За обезпечение  на дадената в заем сума в размер на 600 000 лв. от ОББ АД гр. П на ответницата  в качеството й на едноличен търговец „Д.Т. Пейчева”, страните по делото  на 18.05.1005г. са учредили в полза на заемодателя  договорна ипотека върху собственият си недвижим имот апартамент № 59 придобит от тях с договор от 06.09.1990 г. – видно от приложения по делото н.а. за договорна ипотека № 113 том.І дело № 1503/1995 г по описа на ПРСъд.

На 01.03.1997 г. ищецът на основание сделка покупко-продажба е придобил  правото на собственост върху обект № 30 „свинарник” недовършен , намиращ се в парц. по плана на с.Щ област П за сумата в размер от 1 700 000 лева.

С договор за покупко-продажба от 09.12.1993 г ищецът е придобил правото на собственост върху МПС – Фиат „Арджента” с ДК № С-46-19 –АС , за сумата в размерна 9000 лв.

 За изясняване на фактическата страна по спора е допусната съдебно-икономическа експертиза , заключението на която – основно и допълнително,не е оспорено от страните.

От същото се установява, че страните по делото през 1991 г. са получили парични проходи  от  : кредит от ЧЗБ „Агробизнес-банк”АД гр. П, на 09.08. 1994 г. в размер на 400 000 лв. Кредит от ТБ ОББ АД гр. П на 18.05.1995 г в размер на 600 000 лв. От осъществената продажба на апартамент № 16 находящ се в гр.П ул”Ст.П” №  10 на 16.10.1991 г в размер на 38 000 лева и от продажба на имот находящ се в с.К – на 17.03.1996 г в размер на 38 600 лв или общо сумата в размер на 1 076 600 лв . През този период от 1991 г са реализирани следните парични разходи – за закупуване на имота в с. К сумата в размер на 10 000 лв на 22.04.1992 г, за закупуване на обект Свинарник в с.Щна 07.03.1997 г – сумата в размер на 1 700 000 лв и за възстановени главници по кредити в размер на 1 000 000 лв или общо разходи в размер на 2 710 000 лв.В заключението си вещото лице посочва ,че приходите от дейността  на ЧЗС „А.П.” за 1999 г са както следва: на 15.09.1999 г- 45 000 лв,  на 22.11.1999 г – 7000 лв, на 09.12.1999 г – 7000 лв , на 29.12.1999 г – 3366,62 лв, или общо сумата в размер на а62366,62 лв. Вещото лице посочва че през месец декември 1999 г от фонд „Тютюни„ е получил премия в размер на 93 598 лв или общият размер на приходите от дейността на ищеца за 1999 г е в размер на 197 120 лв. Вещото лице посочва , че ищецът към 15.09.1999 г – датата на която по банковата му сметка е постъпила първата сума от дейността му е извършил разход в размер на 5891,71 лв.

Като свидетели по делото са разпитани А. И И ,Г А. И , Ит А Б, А.Г. Т, М И М , М А. С , С Т. К и М В Кл, които установяват обстоятелства относно момента на фактическата раздяла ,настъпила между съпрузите и дейността им като еднолични търговци.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна ,че:

По отношение на семейното жилище  и движимите вещи не е установен преобладаващ принос на ищеца,поради което по отношение на тези вещи, искът се явява неоснователен на това основание и го е отхвърлил.

Приел е,че предявения инцидентен установителен иск за собственост по чл.97,ал.I от ГПК във вр. с чл.19 от СК е допустим , основателен и доказан за следните вещи: УПИ, съставляващ парцел /шестдесет и пет/ от стопанския двор на бившето ТКЗС с. К Д, с площ от 524 кв. метра, ведно с построената в него МАСИВНА СГРАДА НА ОСНОВНО ЗАСТРОЯВАНЕ със селско-стопанско предназначение, на един надземен етаж, с площ от 250 кв. метра, състояща се от 4 броя камери за сушене на тютюн и ЕДНОЕТАЖЕН МЕТАЛЕН НАВЕС, без оградни стени, с площ от 100 /сто/ кв. метра, със селско-стопанско предназначение;УПИ- /шестдесет и едно/, целия с площ от 129 кв. метра, находящ се в бившия стопански двор на ТКЗС с. К Д, ведно с построените в него – МАСИВНА СГРАДА НА ОСНОВНО ЗАСТРОЯВАНЕ, със селскостопанско предназначение /тютюносушилня с един брой камера/, на един надземен етаж, със застроена площ 62 кв. метра и МЕТАЛЕН НАВЕС на един  надземен етаж, без оградни стени, със застроена площ от 25 кв. метра;УПИ –/шестдесет и трети/, находящ се  в Бившия стопански двор на ТКЗС с. К Д ,състоящ се от 137 кв. метра, ведно с построените в него – МАСИВНА СГРАДА НА ОСНОВНОТО ЗАСТРОЯВАНЕ, състояща се от един брой камера за сушене на тютюн, на един надземен етаж, със застроена площ от 62 кв. метра и МЕТАЛЕН НАВЕС, на един надземен етаж, без оградни стени, със селско-стопанско предназначение, със застроена площ от 25 кв. метра,тъй като същите са придобити по време фактическа раздяла между съпрузите ,считано от м.08.2002г. до момента на прекратяване на брака им с развод.

Искът по чл.97,ал.I от ГПК във вр. с чл.19 от СК ,че вещите :а/ „БЪЛГАРСКА ОРАНЖЕРИЯ”, застроена на площ от 30 000 кв.метра; б/ „ХОЛАНДСКА ОРАНЖЕРИЯ”, застроена на 30 000 кв. метра; в/ „МАНИПУЛАЦИОННА”, застроена на 576 кв. метра; г/ ТРАФОПОСТ, застроен на 61 кв. метра; д/ КЛОЗЕТ, застроен на 6 кв. метра; е/ АГРЕГАТНО, застроено на площ от 44 кв.метра; ж/ „СЛЪНЧЕВА ОРАНЖЕРИЯ”, застроена на 26 680 кв. метра, застроени в имоти 706 и 707;½ идеална част от земята под описаните по-горе обекти,а именно: а/ ПИ, съставляващ парцел № 707, по парцеларния план на „Оранжерии” – с. В, П област, ведно с находящия се в него обект – „ОРАНЖЕРИЯ” с площ от 103 809 кв.метра и б/ ПИ, съставляващ парцел № 706, ведно с находящия се в него обект „СЛЪНЧЕВА ОРАНЖЕРИЯ”, с площ от 23 893 кв. метра;УПИ – ХLІ /четиридесет и първи/ от стопанския двор на заличената КФ „Свобода” с. К Д, П област, с площ на имота 582 кв. метра, ведно с построената в него адм. сграда, цялата с площ 160 кв. метра;УПИ – ХL /четиридесети/ от стопанския двор на с. К Д, П област, целия състоящ се от 2 693 кв.метра, ведно с построената в него сграда – тютюносушилня „Вирджиния” – от І-ва до Х-та камера, с площ 627 кв. метра;УПИ –– А /тридесет и девети – А/ с площ 867 кв. метра – част от бившия стопански двор на заличената КФ „Свобода” – с. К Д, ведно с построената в него сграда – склад тютюносушилня, инвентарен № 70, с площ 217.10 кв. метра; ,както и : УПИ, съставляващ парцел /шестдесет и пет/ от стопанския двор на бившето ТКЗС с. К Д, с площ от 524 кв. метра, ведно с построената в него МАСИВНА СГРАДА НА ОСНОВНО ЗАСТРОЯВАНЕ със селско-стопанско предназначение, на един надземен етаж, с площ от 250 кв. метра, състояща се от 4 броя камери за сушене на тютюн и ЕДНОЕТАЖЕН МЕТАЛЕН НАВЕС, без оградни стени, с площ от 100 /сто/ кв. метра, със селско-стопанско предназначение;УПИ-ХL /шестдесет и едно/, целия с площ от 129 кв. метра, находящ се в бившия стопански двор на ТКЗС с. К Д ведно с построените в него – МАСИВНА СГРАДА НА ОСНОВНО ЗАСТРОЯВАНЕ, със селскостопанско предназначение /тютюносушилня с един брой камера/, на един надземен етаж, със застроена площ 62 кв. метра и МЕТАЛЕН НАВЕС на един  надземен етаж, без оградни стени, със застроена площ от 25 кв. метра;УПИ –/шестдесет и трети/, находящ се  в Бившия стопански двор на ТКЗС с. К Д ,състоящ се от 137 кв. метра, ведно с построените в него – МАСИВНА СГРАДА НА ОСНОВНОТО ЗАСТРОЯВАНЕ, състояща се от един брой камера за сушене на тютюн, на един надземен етаж, със застроена площ от 62 кв. метра и МЕТАЛЕН НАВЕС, на един надземен етаж, без оградни стени, със селско-стопанско предназначение, със застроена площ от 25 кв. метра е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, тъй като описаните недвижим имоти не са включени в търговското предприятие на ЕТ „А.П.”, поради което и не са негова лична собственост.

Евентуално обусловения иск по чл.28,ал.III от СК досежно имотите, по отношение на които съдът приема,че не са лична собственост на ищеца ,както и по отношение на семейното жилище и движимите вещи първоинстанционният съд приема,че е неоснователен и го е отхвърли.

Съгласно чл.19,ал.I и 3 от СК вещите и правата върху вещи,както и паричните влогове, придобити от  съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос се предполага до доказване на противното. Установеният принцип в СК за общност на  вещите, правата върху вещи и парични влогове, придобити през време на брака,е съвместният принос.

С обжалваното решение като се има предвид изложеното по-горе ,първоинстанционният съд е приел че вещите по пункт 7,8,9 от исковата молба са придобити по време на фактическата раздяла на страните по делото и същите са лична собственост на ищеца П..

Едновременно с това  ,с решението си,съдът е отхвърлил предявеният ИУИ по чл.97 ал.1 от ГПК във връзка с чл.19 от СК по отношение на останалите недвижими имоти ,в това число и за имотите по т.7,8,9 от исковата молба ,приемайки че тези вещи не са лична собственост на ищеца ,тъй като не са включени в търговското предприятие  на едноличния търговец А.П..

От изложеното и извода,че при това противоречие в решението на съда касаещо ИУИ  в уважителната му и отхвърлителната му части ,не може да бъде изведена действителната воля на съда за вещите по пункт 7,8,9 от исковата молба ,дали същите са част от СИО.Придобити ли са тези вещи по време на брака или не,за да се  приеме,оборена ли е презумпцията на чл.19 от СК.

Ето защо настоящата инстанция само на това основание ,без да се занимава с останалите доводи наведени в жалбите касаещи спора по същество  намира,че решението на първоинстанционния съд в частта с която е уважен ИУИ и в частта с която е отхвърлен същият иск е нищожно .

В останалата част с която е отхвърлен  главният иск по чл.28 ал.3 от СК ,поради обусловеността му  от ИУИ се явява незаконосъобразно ,поради което само на това основание следва да бъде отменено .

Неоснователни са направените доводи в подадената въззивна жалба на ищцата Д.Д. ,че предявеният ИУИ е недопустим тъй като не е налице оспорено правоотношение от тяхна страна,както и поради това,че този въпрос следвало да се реши в делбеното производство ,каквото между същите страни било образувано .

На първо място ,самият факт,че се оспорва , твърдението на ищеца ,че част от вещите придобити по време на брака не са СИО, означава ,че е налице оспорено правоотношение.От друга страна ,не съществува ,пречка въпроса дали дадени вещи са СИО или не ,да се реши предварително в отделно производство .

Ето защо ,настоящата инстанция  намира,че с оглед на изложените съображения ,ще следва да се прогласи нищожността на  решението на първоинстанционния съд в частта с която се е произнесъл по ИУИ по чл.97 ал.1  от ГПК във връзка с чл.19 от СК ,а в останалата част ,с която е отхвърлен предявеният иск по чл.28 ал.3 от СК решението  да се отмени като незаконосъобразно.

По изложените съображения ,пазарджишкият окръжен съд,на основание чл.208 ал.1 и чл. 209 ал.2 от ГПК /отм/,

 

                      Р                Е                Ш             И :

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА  на решение № 772/02.07.2008 година постановено по гр.дело № 272/2007 година на пазарджишкия районен съд в ЧАСТТА  досежно предявеният инцидентен установителен иск с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК във връзка с чл.19 от СК от А.  С.П.   против Д.Т.Д. ***.

ОТМЕНЯВА  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  посоченото по –горе решение в ЧАСТТА  с която е отхвърлен предявеният иск по чл.28 ал.3 от СК  и са присъдени разноски по делото в полза на Д.Т.Д. .

ВРЪЩА делото на същия съд ,за ново разглеждане и решаване от друг състав.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните  с касационна жалба.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ :