Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№…380……/14.07.2009г. гр. Пазарджик

 

В       ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви въззивен състав,  в открито заседание на двадесет и девети  юни две хиляди и деветата година в  състав:                                                                                                                                                                                           

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЯНЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА

                                                                         АЛБЕНА ПАЛОВА

                                                                                                

 

             

При секретаря В.Б. ,като разгледа докладваното от съдия Я. *** по описа за 2009 година,  по описа на съда , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм/

Образувано е по подадена жалба от ПГД”И. *** ,чрез процесуалния представител адв.З. против решение № 54/10.03.2009 година постановено по гр.дело № 233/2007 година на В районен съд,с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК като неоснователен и са присъдени направените разноски по делото в полза на ответниците.

Подържа се в жалбата,че решението е необосновано и незаконосъобразно –постановено в нарушение на материалния закон и процесуалноправните норми.

Иска се отменяването му и постановяване на друго по същество с което да се уважи иска.Претендират се и разноските по делото.

С жалбата са искани доказателства,които съдът с оглед разпоредбата на чл.205 от ГПК не е допуснал,приемайки,че на се нови по смисъла на закона.Като доказателство е прието представено от жалбоподателя  геодезическо заснемане  на УПИ -за училище в кв.60 по плана на Велинград.

В срока по чл.201 от ГПК е постъпило писмено възражение от ответниците М.К.-Б и Л.К. ,с изразено становище,че жалбата е неоснователна ,а решението обосновано и законосъобразно.

Ответниците Е.Г. и Й.П.,чрез пълномощника си адв.К. изразяват становището ,че решението следва да се остави в сила.

Съдът като съобрази основателността на оплакванията изложени в жалбата,становището на ответниците ,събраните доказателства по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност,с оглед и разпоредбата на чл.188 от ГПК прие следното:

Жалбата е процесуално допустима.Подадена е от легитимирана страна в производството по делото и в срока по чл.197 от ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С исковата си молба ищецът ПГД “И. ***, представляван от директора си инж.Р.Р., твърди против ответниците А К.А., Л.Й.К., М.Г.К.-Б, Й.Н. ***, и Е.Н.Г. ***, че е собственик на УПИ- за училище в кв. по ПУП на гр. В с урегулирана площ от 6,732 кв.метра по действащият план на града, одобрен със Заповед № 300-4-12 от 23.02.2004 година на АК, която регулация е одобрена с Решение № 292/04.10.2005 г. на ОС В.

Твърди, че имотът е актуван като държавна собственост с актове подробно описани от 1962г., като мероприятието, за което е бил отчужден имотът, е било реализирано с построено двуетажно масивно училище, като на първия етаж са разположени складови помещения- машинен парк, машиностроене, работилница, лекарски кабинен, производствени помещения за лакиране и шлайфане и сервизни помещения- тоалетни, а на втория етаж са разположени четири броя класни стаи, счетоводство, касиер, работилници за дърворезба, учителска стая и кабинен на помощник директора.

Твърди се също така, че имотът  е с материализирани огради по дворищната и улична регулация, като дворното място е благоустроено с площадки за провеждане на физкултурни занятия и игрища. С решение по Гр. дело № 1733/99г., ОС П  отменил мълчаливият отказ на Кмета на Община В и е възстановил 1170 кв . метра като част от имот пл. № 505 по обезсиления план на гр. В от 57 година на А А., Л.К., М.К.- Б, Е.Н.Г. и Й.П., като по действащия план на гр. В тази част на имота е заснета с пл. №  и попада в УПИ № за училище с  площ от 1111 кв.метра площ.   Твърди, че това решение постановено в административно производство, в което ищецът като собственик не е участвал, не е била страна и не е могла да защити интересите си като решението не е било съобразено с материалния закон ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. тъй като мероприятието, за което е бил отчужден и одържавен имота, е било реализирано към момента на постановяване на въпросното решение на ОС Пазарджик .

Искането е да бъде постановено решение с което се приеме спрямо ищеца, че ответниците -А К.А.Л.Й.К., М. Г- Ба, Е.Н.Г. и Й.Н.П., не са собственици на дворно място с площ от 1111 кв.метра, съставляващо част от имот пл. №  попадащо изцяло в УПИ № за училище от кв. по действащия план на гр. В  при граници- имот пл. №, имот пл. №, улица “Н В” и имот  пл. № 7093 в кв. 60 по плана на гр. В, ведно с присъждане  на сторените по делото съдебно деловодни разноски.  В подкрепа на исковата молба сочи и доказателства.

 Ответниците -А К.А., Л.Й.К., М.Г.К.- Б, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище  по предявеният срещу тях отрицателен установителен иск.

 Ответниците - Е.Н.Г. и Й.Н.П., чрез  процесуалният си представител- адв.К., оспорват иска предявен против тях, считат същият за изцяло неоснователен и молят да бъде отхвърлен .

 Безспорно е установено по  делото от  представени актове за държавна собственост  от №  до №  включително от 62 година, че описаният по-горе недвижим имот е актуван като държавна собственост,както и ,че имот пл. №  по обезсиления план от 1957 по плана на гр. В, целият от 1120 кв.метра, е бил актуван като държавна собственост с Акт за държавна собственост №  от 09.08.1962 година. 

От представеното  съдебно решение от 02.05.2000 г. постановено по Административно дело № 1733 по описа за 1999 г. на Окръжен съд  П, се установява,че съдът е отменил мълчаливия  отказ на Кмета на Община гр. В, по молба вх.№ УО – 09-1309 от 03.04.1998 година за отмяна на отчуждаването на имот пл. №  кв. по плана на гр. В, вместо което е постановил  отменяването на отчуждаването на част от имот пл. №  в кв. по плана на гр. В с площ от 1170 кв. метра, извършеното при действието на ЗПИНМ за професионално училище, като е възстановена собствеността върху този имот на наследниците на братя  К, К и Н А- А К.А., Л.Й.К., М.Г.К.- Б, Е.Н.Г.  и Й.Н.П..  

От представените писмени доказателства от общинска администрация – отдел КРЗП   при община Велинград, е установено, че регулацията за УПИ № за училище в кв. по плана на гр. В не е приложена с имот пл. № №, , и, като този парцел по сега действащият план на гр. Вд е идентичен с част от имот пл. №  в кв. по обезсиления план на гр. В от 1957 г., както и че имот пл. № по действащият план е идентичен с имот пл. №  по обезсиления план в кв. ,който е възстановен на ответниците с Решение на ОС П от 02.05.2000година.

 Представена е и Заповед №  от 21.03.2001 година на Кмета на Община В, с която е одобрено попълването на кадастъра с ново заснет имот пл. № в кв. по плана на гр. В, възстановен с решение от 02.05.2000г. на ОС п

Във връзка с твърденията на ищеца ,по делото е допусната и изслушана и съдебно техническа експертиза.Такава е изготвена и представена от вещото лице инж.Б.поради оспорването и  е допусната и изслушана и тройна съдебно техническа експертиза,в която е участвала и вещото лице Б,подписала тройната експертиза с особено мнение.

От допуснатата и изслушана експертиза на инж.Б  е установено , че предмет на  иска е дворно място 1111 кв.метра представляващо имот пл. №  изцяло попадащо в УПИ № за училище в кв. по плана на гр. В   и който имот е попълнен в кадастралния план на гр. В със Заповед на кмета на Община гр. В от 21.03.2001 г. на основание цитираното по –горе решение на ОС П по Административно дело №1733 от 1999 година.

Съставеният акт за непълноти в кадастралния план от 04.12.2000г. , в който имот пл. №  е пренесен графично от предходния план от 57 година и е получил нов №  , вещото лице сочи, че е бил подписан от наследниците на братя А- ответниците по иска и от началника на Отдел “Собственост” при Община В.  Заповедта за попълването на кадастъра е била обявена на наследниците на братя А, а Държавата като собственик на училището не е била уведомена за съставянето на констативния акт и за заповедта за попълването на имота.

 Вещото лице е посочило, че имот пл. №  по обезсиления план на гр. В от 1957 година от 1120 кв.метра е атакуван като държавна собственост с Акт№ от 09.08.1962 година, като последващо актуване и  деактуване на имота не е било извършвано.  Посочено е в заключението, че мероприятие, за което е бил отчужден имот  пл.№ е било реализирано, като в парцела  е била построена двуетажна масивна сграда представляваща производствено учебен корпус, като теренът около сградата е бил затревен и е било изградено футболно игрище източно от сградата, което игрище представлявало терен с изпълнена вертикална планировка, извършено затревяване и поставени метални врати.

По действащият план на града от 2005 година вещото лице е посочило, че за училището е предвиден УПИ –за училище в кв. който включва имотът на училището пл. №  с площ 9000 кв. метра в това число вкючващ   и   площта на реституираните имоти пл. №№, , 8, като без тяхната площ площта на имот №  възлиза на 7 412 кв.метра.

От заключението на тройната експертиза се установява,че от проверения  картен материал се установява, че процесният  имот е бил заснет с пл. №  в кв. по картоните  предшестващи обезсиления план от 1957 година и по който е установено, че по –голямата част от пл. №  е попадало в северната част на кв. като същата част на кв. е отредена за промишлено училище – дърводобиване, а южната част на кв. е отредена за квартално игрище.

По действащият план на гр. В, потвърден със Заповед № 14-03-163 от 13.10.83 година, северната част от кв. по обезсиления план от 57 година е заснета като пл. №  кв. и има заснет и отразен кадастър СПТУ- работилница. Отреждането е за УПИ –училище в кв. като в последствие е било извършено попълване на кадастралната основа и тази част от имот пл. №  в кв.  по обезсиления план на гр. В от 57 година, която е попадала в северната част на кв., е попълнена и означена с пл. №.

След справката, извършена по действащия план за регулация за кв., одобрен с Решение № 292 от 04.10.2005 г. на Общински съвет В, за кадастрален район Ч се е установило, че за имот пл. №  в кв. е отреден УПИ –за училище като именно в този парцел е попадал и имот пл. №.

При извършеният оглед на място вещите лица са констатирали, че в УПИ за училище, в който попада процесния имот пл.№ в кв. по плана за регулация от 2005 година, има построена двуетажна масивна сграда, която сграда според вещите лица не попада върху процесния имот пл. №.

Вещите лица са категорични, че няма данни за извършено или извършвано строителство върху процесния имот пл. №, както към 92 година, така и понастоящем.

Категорична е констатацията на вещите лица, че няма построено футболно игрище в имот пл. №  както и върху процесния имот пл. №  както и за отредения за тях УПИ –за училище в кв.. Няма построени подпорни стени, изградени дренажи, канавки и шахти за отводняване на терена, няма полагане на подложни фракции, натрошен камък или чакъл, върху които да се извърши зачимяването на терен за футболно игрище. Няма извършена вертикална планировка  в УПИ –за училище и няма данни за започнало или изградено футболно игрище.Има монтирани само две врати върху естествения терен на двора.

Освен това вещите лица от тройната експертиза,което съдът възприема изцяло ,независимо от ОМ на инж.Б  установяват,че ПГД”И. Вазов” не се намира  в имот пл.№ кв.,а в имот пл.№ в кв. за който е отреден УПИ—за учебна дейност по ПР от 2005 година  за район „Чепино” гр.В.

При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост ,с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК.

 Така предявеният иск е процесуално допустим.

С оглед и  мотивите на ОС по В ч.гр.дело № 439/2008 година и като се има предвид решението за реституция на имота на ответниците ,за ищецът като ползвател на имота   е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск. Реституционният акт сам по себе си създава права  на собственост за ответниците, което право изключва правата на собственост на държавата върху имот- Публична държавна собственост.С реституционият акт се оспорват правата и на ищеца като ползувател произтичащи от ЗНП.Освен това със заснемането на имота на ответниците след отменя на отчуждаването му и попълването на кадастъра с реституираният имот се обуславя правния интерес от предявяване на иска от ищеца.

С оглед на изложеното неоснователни са направените възражения от адв.К. за недопустимост на предявения иск.

По съществото си иска е неоснователен.

От представените по делото и обсъдени по-горе доказателства ,в това число и заключенията на изслушаните по делото експертизи се налага изводът, че предявеният иск е неоснователен.

 По предявения иск от ищеца ПГД “И. ***, с който се оспорват правата на собственост на ответниците, въз основа постановеното Решение за реституция, съдът следва да прецени материалната законосъобразност на този реституционен акт с оглед изискванията на чл.1 от Реституциония закон. Реституцията на недвижими имоти, отчуждени по благоустройствени закони- ЗТСУ, ЗПИНМ и др., се осъществява чрез изпълнение на определена административна процедура за възстановяване правото на собственост.  Отчужденият имот пл.№ по обезсиления план на гр. В от 1957 година е бил не застроен  в случая е налице хипотезата на чл.2 от ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПНИНМ и други. Фактическият състав на възстановяването на собствеността  на отчуждените недвижими имоти съгласно чл.1  и чл.2 от ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПНИНМ и др. включва правото на собственост върху недвижим имот, имот да е отчужден по нормативни актове , посочени  в чл.1 от ЗВСНОНИ по ЗТСУ и др., мероприятието, за което е бил отчужден имота, фактически да не е започнало към момента на влизане на закона в сила, да е направено искане от собственика или наследниците му в преклузивния срок, позитивно решение на органа по реституция по това искане, връщане на полученото обезщетение.    В процеса спорно между страните е обстоятелството, започнало ли е фактическо строителство с оглед мероприятието, за което е бил отчужден имота към момента на влизане в сила на рестутициония закон.

От заключението на тройната съдебно техническа експертиза както и от представената скица от 05.12.2005 г. е установено, че в УПИ  - училище кв. по действащият план на гр. Вмероприятието, за което е отчужден  имота на ответниците- училище не само не  е започнало, но не е извършено такова в този имот. В УПИ –кв. е изградена масивна двуетажна сграда – работилница. По делото е безспорно установено, че промяна в предназначението за което е бил отчужден имота не е извършена с последващи ДРП.

Нещо повече , установено е от заключението на тройната съдебно техническа експертиза, както и от представената скица към заключението, както и от посочената по горе скица от 05.12.2005 г., че сградата на училището е построена и се намира в имот пл. № в кв. в отредения УПИ – за учебна дейност.  Сградата в УПИ -  по плана от 83г. е отразена като работилница и тази сграда не  е училищна сграда за учебни занимания и цели.

Не биха могли да се приемат като  доказателство за характера на тази сграда като училищна, представените с исковата молба два чертежа с название-“Първи етаж-производствена сграда” и втори етаж-производствена сграда”,а и от тях е видно,че се касае за производствена сграда,а  предназначението на дадена сграда се определя със одобрените за нея строителни книжа,каквито по делото не се представиха,а промяната на предназначението на съществуващата сграда,съгласно ЗУТ,се извършва с изготвянето и одобряването на проекти за такава промяна,каквито по делото липсват.

Доводите за работилница-производствена сграда са възприети и в решението на ОС П да приеме,че мероприятието за което е отчужден имота не е осъществено   за  да отмени отказа и възстанови собствеността върху  отчуждения имот.

Освен това  според заключението на експертите не е налице и футболно игрище.Такова не е изградено .Има само терен приспособен за спортна дейност, а оградата на училището  представлява източната граница на  процесния имот – имот пл. в кв..

При така изложените съображения ,  оглед на представените по делото и обсъдени по-горе доказателства ,като се имат в предвид и представените по делото заключения  и установеното от експертите ,се налага категоричният извод,че осъществявайки косвен контрол за материална законосъобразност на  решението на съда с което е отменен отказът на Кмета на Общината да възстанови процесния имот и е възстановена собствеността  върху същия имот ,наведените доводи от ищеца –жалбоподател в настоящото производство се явяват неоснователни.

Отчужденият имот пл.№  по обезсиления план на В от 1957 година  е бил незастроен ,мероприятието за което е бил отчужден имота –професионално училище  и квартално игрище не са реализирани , върху него  не е изградено училище .Училището е изградено в друг имот за който е отреден и друг парцел.В този смисъл са изложените по-горе съображения,съгласно заключението на тройната експертиза.

Не е установено преотреждане  на имота с последващите планове за други мероприятия ,поради което се налага категоричният извод ,че са били налице изискванията на чл. 2 от ЗВСОНИ по ЗТСУ,МПИНМ и други и при положение,че върху имота не е започнало фактическо строителство към момента на влизане в сила на закона -24.02.1992 година ,са били налице изискванията  на закона за реституирането му на наследниците на братя К,К и НА –ответниците по настоящото дело.

От друга страна по делото не е установено по какъвто и да е начин ,че ищецът е собственик на процесния имот.Доказателства в тази насока не са представени.Представените актове за ДС в това число и този касаещ имот пл.№ също не е основание доказващо собствеността .Това е така тъй като АДС  има само установителен характер  .Доказателство за правото на собственост не би могло да бъде и документа –Недвижими имоти предоставени за управление на ПГД”И. *** по съображения,че този документ изхожда от ищеца ,но независимо от това от отразеното в него е установено ,че процесният имот пл.№ няма връзка с имотите описани в него.

На последно място следва да се отбележи ,че ответниците се явяват собственици на реституираният имот и на основание изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност ,от момента на отмяна на отчуждаването с решението на Окръжния съд П  от 02.05.2000 година постановено по  адм.дело № 1733/1999 година до момента на предявяване на иска  -04.09.2007 година ,през който период правата им не са били оспорени.

По изложените съображения и при положение ,че и от представените писмени доказателства пред настоящата инстанция не могат да се направят изводи различни от тези изложени по-горе и направени и от първоинстанционният съд,настоящата инстанция намира,че обжалваното решение е валидно и допустимо ,а по съществото си обосновано и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.208 ал.1 от ГПК/отм/,пазарджишкият окръжен съд ,

 

                                 Р         Е       Ш          И : 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54/10.03.2009 година постановено по гр.дело № 233/2008 година на Велинградския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок  от връчването му на страните с касационна жалба.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ :