Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№…387……/13.07.2009г. гр. Пазарджик

 

В       ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви въззивен състав,  в открито заседание на двадесет и девети  юни две хиляди и деветата година в  състав:                                                                                                                                                                                           

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕ  Пенка Янева

                                          ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Серафимова

                                                                         Албена Палова

                                                                                                

 

             

При секретаря В.Б. ,като разгледа докладваното от съдия Я. *** по описа за 2009 година,  по описа на съда , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 от ГПК.

Обжалва се решение № 267/30.03.2009 година постановено по гр.дело № 2189/2008 година на пазарджишкия районен съд,с което в производство по предявен иск с правно основание чл.99 от СК, е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен брака между Ц.Д.Д. и Н.Г.Д.  по взаимна вина, предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Д. на майката  и е определен режим на свиждане с бащата ,който е осъден да заплаща   и месечна издръжка в размер на 80 лв. ,а за разликата до 100 лв. е отхвърлен искът за издръжка,а така също е предоставено ползването на семейното жилище на Ц.Д. ,като е постановено последната да носи предбрачното си фамилно име Кацарова,като са присъдени и ДТ  и разноски по делото.

Подържа се в жалбата подадена от ответника Н.Д.,че така постановеното решение е неправилно постановено в нарушение на закона и необосновано.

Иска се отменяването му и постановяване на друго по същество с което се приеме,че :вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство има единствено ищцата –Ц.Д.,да се предоставят родителските права върху непълнолетното дете на бащата,като се определи режим на свиждане с майката,да се предостави ползването на семейното жилище на жалбоподателя Н.Д. ,като се осъди майката да заплаща издръжка за детето .Претендират се и разноски по делото.

С жалбата са поискани нови доказателства ,които настоящата инстанция с оглед разпоредбата на чл.266 ал.2 от ГПК е допуснала.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по подадената жалба с изразено становище,че решението е обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди.

Съдът като съобрази основателността на оплакванията изложени в жалбата,доразвити от пълномощника адв.Ч.,становището на ответницата  изразено чрез пълномощника и адв.К.,събраните доказателства по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност,с оглед и разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК прие следното:

Жалбата е процесуално допустима.Подадена е от легитимирана страна и в срока по чл.259 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи като от брака си имат родени две деца,едното  от които Г. Д. е нъплнолетно.Твърди се, че отношенията между съпрузите отначалото не се развивали нормално .Ответникът не се интересувал от семейството си,скитал и не се прибирал по цели нощи , нямал постоянна работа и доходи, с които да обезпечава нуждите на семейството. Дори раждането на първото дете не подобрило отношенията между двамата .Ищцата разчитала на подкрепата на своите близки, което я принудило след 2001 г. да замине на работа в чужбина като реализираните там средства били единствените, които служили за семейни нужди, защото съпругът не осигурявал такива. Твърди се още , че при възникнал скандал на 23.10.2008 г. ищцата  била нападната от съпруга , което принудило нея и децата да напуснат семейното жилище.

 Претендира от съда  прекратяване на брака с развод, присъждане упражняването на родителските права на нея, осъждане ответника да заплаща ежемесечна издръжка  за непълнолетния Г. – 100 лева, считано от подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства, обуславящо изменение или прекратяване на същата, за предоставяне ползването на семейното жилище. Претендира да запази брачното си фамилно име, за да не бъде разграничавана от децата си.

Ответникът не оспорва иска за развод, но твърди, че вина за настъпване брачното разстройство има ищцата заради пътуванията в чужбина. Моли съда да предостави упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете Георги  на него. Възразява по отношение на искането за запазване фамилното име на ищцата.

Безспорно е по делото ,че страните са съпрузи от 1989 година ,както и ,че от съвместното си съжителство имат родени две деца-С. –пълнолетна и Г. –непълнолетен.В тази насока са представените писмени доказателства по делото -удостоверение от 02.09.1989 г. за сключен граждански брак ,както и  удостоверения за раждане на децата.

Установено е от представеното удостоверение от ОД на МВР – П, че ищцата  за периода 2001 г. – 2008 г. има регистриран престой извън България за различни периоди, посочени в удостоверението конкретно, с продължителност от около един месец до около пет месеца.

Доказателства в тази насока са представени и пред настоящата инстанция издадени също от ОД на МВР  П.

По делото пред първата инстанция е изготвен и представен и социален доклад, от Дирекция „Социално подпомагане” – П, съгласно който и двамата родители разполагат с възможности  да осигурят необходимите потребности на непълнолетното дете. Според доклада детето Георги има привързаност със сестра си, поради което социалните работници считат, че е в негов интерес е родителските права да се упражняват от майката.

Представена е по делото и заповед на Пазарджишкия районен съд по гр. дело № 2267/2008 г. за предприети мерки по реда на ЗЗДН против ответника във връзка с проявеното негативно отношение към ответницата-негова съпруга.

Установено е,че ответникът е придобил по време на брака си с ищцата  недвижим имот – ап. № 9 в бл.6 вх. А, ет.6, находящ се в гр. П., ул. „Г. М.” № 5, съгласно нотариален акт № 69, том І, нот. дело № 69/2000 г. от родителите си.Не се спори ,че това именно е било семейното жилище на страните.

В производството по делото са събрани и  гласни доказателства – като свидетел е разпитана дъщерята на страните С.  Д. ,която установява че родителите не се разбирали години наред, което е довело и до фактическата раздяла. Сочи, че и двамата родители се грижели за нея, но чувства по-близка своята майка. Според свидетелката. нейният баща е имал извънбрачни връзки с други жени имената на които били записани в мобилния му телефон и от които той получавал съобщения.Според нея бащата обръщал повече внимание върху желанието на брат и да спортува ,което довело до повтаряне на класа от  същия , защото вместо на поправителни изпити той  го завел на проби в „Левски”.

От показанията другата разпитана  свидетелка се установява, че ищцата  се принудила да работи в чужбина  защото не стигали парите. Тази свидетелка установява още,че ищцата събирала пари за ремонт на семейното жилище, а отделно е изпращала пари и за децата си  до нея за да ги предаде на дъщеря й.

Разпитаният  свидетел  Г.  Д. –баща на ответника  е установил че причина за разрива в отношенията между съпрузите е извънбрачната връзка на ищцата което довело до нейното дезинтересиране от семейните задължения. Според него  за целия си престой в чужбина ищцата  е изпращала пари само два пъти – по 50 евро. От показания пък  на С.  Д. –майка на ответника  се установява, че причина за раздора в семейството са пътуванията на ищцата в чужбина, с които синът и  не бил съгласен. Сочи се, че през целия период на отсъствие от страната децата са отглеждани от нея, а едва през последната година е помагала и другата баба.

Разпитан по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, непълнолетният син на страните е посочил, че е в добри отношения и с двамата родители, които чувства еднакво близки, но би искал да живее при майка си, сестра си и бабата и дядото по майчина линия,където живеят в момента , защото всъщност най-голяма привързаност изпитва към сестра си.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното :

Предявен е иск за развод с правно основание чл.99 от СК.

За да бъде уважен този иск, следва да бъде установено, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. В този смисъл от събраните по делото доказателствата безспорно е установено  , че бракът  на страните съществува формално, без да са налице прояви на загриженост към брачния партньор и зачитане на неговата личност, като отношенията между съпрузите са охладнели до  степен, която не позволява заздравяване на брачната връзка. Страните се намират във фактическа раздяла от 23.10.2008 година  и двамата желаят прекратяване на брака Ето защо с оглед установената по делото липса на всякакъв контакт между съпрузите съдът приема, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, неговото съществуване е формално и запазването му  не  е в интерес на страните ,нито пък в интерес на децата и обществото. Между страните по делото не съществува взаимно уважение и стремеж за обезпечаване благополучието на семейството,.Те не проявяват заинтересованост и загриженост един към друг , поради което запазването на бракът е невъзможно.

От събраните и обсъдени по делото писмени и най-вече от гласните доказателства безспорно се установява ,че вина за настъпване брачното разстройство имат и двамата съпрузи ,които са  допуснали брачни провинения, т.е. прояви, препятстващи нормалното съществуване на брачната връзка и несъвместими с принципното положение, че същата следва да се основава на взаимно уважение.

 От показанията  на свидетелите разпитани по делото и имащи преки и непосредствени впечатления от брачния живот на страните се установява ,че и за двамата съпрузи са се породили съмнения за установени извънбрачни връзки.Освен това всеки един от тях се е дезинтересирал от задълженията си на съпруг и  родител ,ето защо съдът приема, че и двамата съпрузи имат вина за настъпване разстройството на брака.

По отношение въпроса за предоставяне родителските права на детето Г. съдът като отчете неговата възраст и взе предвид емоционалната привързаност на Г. към по-голямата сестра С. счита, че родителските права следва да бъдат упражнявани от майката. Действително и двамата родители разполагат с родителски капацитет за отглеждането и възпитанието му ,както и съществува емоционална привързаност на детето и към двамата родители, но предвид становището по представения социален доклад и отчитайки необходимостта да бъде съхранена емоционалната връзка между двете деца, родени от брака, съдът приема, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката .Това е така тъй като по делото е установено ,че когато майката е в чужбина ,грижите по детето се осъществяват от двете баби,а не от бащата.

С предоставяне упражняването на родителските права на майката съдът следва да определи режим на лични отношения на детето с бащата. Съобразявайки се с възрастта и пола съдът  приема, че следва да бъде определен по-разширен спрямо обичайния режим на лични отношения съгласно утвърдената съдебна практика.

Съдът приема, че на бащата следва да бъде дадена възможност за лични контакти със сина му всяка събота и неделя от 10,00 часа на съботния ден до 17,00 часа на неделния ден, както и един месец през лятната ваканция, несъвпадащ с отпуска на майката.По този начин биха се  запазили по добри отношения между детето и бащата и би се  гарантирала  запазването привързаността на детето  към бащата.

При определяне на дължимата издръжка, съдът като съобрази възрастта и нуждите на детето ,както и възможностите на двамата родители приема, че бащата следва да заплаща издръжка в размер на 80 лева, а за разликата до пълния размер претенцията като неоснователна следва да се отхвърли. Детето е на 16 години, и с оглед доходите на бащата  съдът намира, че издръжката следва да бъде определена в максималния размер.По делото не са събрани доказателства и не са установени  обстоятелства относно особени нужди на детето, които да обосновават необходимост от предоставяне на издръжка в по-висок размер.

Съдът намира, че искането за предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата е основателно. От представения нотариален акт се установява, че същото е възмездно придобито по време на брака и представлява съпружеска имуществена общност. С оглед на това и предвид предоставяне упражняването родителските права по отношение на Г.  на майката, при спазване изискванията на чл. 107 от СК жилището, придобито по време на брака , следва да бъде предоставено на нея.

С прекратяване на брака, ищцата следва да възстанови предбрачното си фамилно име К. Разпоредбата на чл. 103 от СК предвижда възможността за запазване на фамилното име, ако съпругът е станал известен в обществото с него и другият съпруг не възразява срещу това. В настоящия случай ответникът е възразил относно запазване на фамилното име от ищцата.От друга страна по делото не е установено  упражняваната от ищцата професия да е свързана с придобиване известност в обществото с фамилното име. Действително бракът е продължителен – почти двадесет години, но това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за основателност на претенцията за запазване на фамилното име.

При така изложените съображения,съдът намира,че направените възражения в подадената въззивна жалба са неоснователни.Неоснователно е възражението ,че първоинстанционният съд е прекратил брака между страните ,приемайки,че вината на ответника по иска е в установената от негова страна извънбрачна връзка ,каквото твърдение всъщност в исковата молба на ищцата не се съдържало.

Както се посочи по-горе,произнасяйки се по въпроса за дълбокото и непоправимо разстройство  и по вината ,съдът е съобразил всички събрани доказателства по делото –писмени и гласни такива,обсъдил ги е подробно и е направил  обоснован и законосъобразен изводи,че вината е и на двамата съпрузи у които са се породили и „основателни съмнения за установени извънбрачни връзки от всеки един” но не и само това.Обсъдени са всички други доказателства които съдът е събрал и които бяха обсъдени и в настоящото решение.

Ето защо въззивната инстанция,намира,че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,а по съществото си обосновано и законосъобразно поради което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото по подадената жалба ,на ответницата Ц.Д.Д./Кацарова/се дължат  разноски за тази инстанция,но доказателства за извършени такива  не са представени ,затова и съдът не  дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК,пазарджишкия окръжен съд,

 

                                 Р                  Е                  Ш                 И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение №  267/30.03.2009 година ,постановено по гр.дело № 2189/2008 година по описа на Пазарджишкия районен съд в  ОБЖАЛВАНИТЕ му части досежно вината ,родителските права,присъдената издръжка,ползването на семейното жилище ,както и в частта му за разноските .

В останалата не обжалвана част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба при спазване изискванията на чл.280 ал. 2 от ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Така мотивиран, Пазарджишкият районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА като дълбоко и непоправимо разстроен брака между Ц.Д.Д., ЕГН **********, и Н.Г.Д., ЕГН **********, сключен с акт № 580/02.09.1989 г., съставен в гр. Пазарджик.

ПОСТАНОВЯВА, че вина за настъпване разстройството на брака имат и двамата съпрузи – Ц.Д.Д. и Н.Г.Д..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Н. Д., ЕГН **********, на майката Ц.Д.Д..

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Г. Н. Д., ЕГН **********, с бащата Н.Г.Д. всяка събота и неделя от 10,00 часа на съботния ден до 17,00 часа на неделния ден, както и един месец през лятната ваканция по време, несъвпадащо с отпуска на майката.

ОСЪЖДА Н.Г.Д., ЕГН **********, да заплаща ежемесечна издръжка на детето Г. Н. Д., чрез неговата майка и законен представител Ц.Д.Д., в размер на 80 ( осемдесет ) лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.10.2008 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа до окончателното изплащане, като отхвърля иска, предявен на основание чл. 82 от СК против Н.Г.Д. за разликата над 80 лева до пълния претендиран размер от 100 ( сто ) лева.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. П., ул. „Г. М.” № 5, бл.6, вх.А, ет.3, ап.9, на Ц.Д.Д..

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Ц.Д.Д. да носи предбрачното си фамилно име К..

ОСЪЖДА Ц.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати държавна такса в размер на 10 ( десет ) лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд.

ОСЪЖДА Н.Г.Д., ЕГН **********,*** да заплати държавна такса в размер на 67,60 лева ( шестдесет и седем лева шестдесет стотинки ) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му, а в частта относно допуснатото предварително изпълнение – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :