Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

391/15.07.2009г. гр. Пазарджик

 

В       ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви въззивен състав,  в открито заседание шести юли две хиляди и деветата година в  състав:                                                                                                                                                                                            

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пенка Янева

                                          ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Серафимова

                                                                         Албена Палова

                                                                                                

 

             

При секретаря В.Б. ,като разгледа докладваното от съдия Я. *** по описа за 2009 година,  по описа на съда , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се решение № 126/07.05.2009 година постановено по гр.дело № 471/2008 година ,с което по  иска на И.Ц.Т. *** против „ЕВРО-ГУС”ООД със седалище и адрес на управление гр. П, ул.”Б” № 6 ,ет.1  е ОТМЕНЕНО   дисциплинарното му  уволнение   наложено със заповед № 70 б от 05.03.2008 година като незаконно,ВЪЗСТАНОВЕН  е   на заеманата преди уволнението длъжност,а така също е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1093.02 лева ,представляваща обезщетение по чл.225 от КТ и разноски в размер на 300 лева  ,като до размера на 2346 лева  е отхвърлен  иска.С посоченото решение са присъдени и следващите се ДТ  и разноски в полза на районен съд гр.П.

Така постановеното решение се обжалва от ответника по иска,чрез процесуалният му представител адв.К.  при оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност,с искане да се отмени и постанови друго по-същество с което да се отхвърлят изцяло предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ като неоснователни .Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата ,с изразено становище,че е неоснователна ,а обжалваното решение обосновано и законосъобразно поради което следва да се остави в сила.

С жалбата не са представени и искани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Ответника по жалбата е представил нови писмени доказателства ,които настоящата инстанция е приела по делото.

Съдът като съобрази основателността на оплакванията изложени в жалбата и доразвити в писменото становище на адвоката Ж.К.,становището на ответника ,събраните доказателства по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност ,с оглед и разпоредбата на чл.235 ал.3  от ГПК прие следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена от легитимирана страна в производството по делото , в срока по чл.259  от ГПК

Разгледана    по  същество  жалбата  е  частично основателна по следните съображения:

 Ищецът в исковата си молба против ответника “Евро –Гус” ООД  гр. П  твърди, че  с трудов договор № 70 от 20.03.2007 година бил назначен  на работа в ответното дружество  на длъжност “Формовчик”, в производствен  цех  на фирмата ,находящ се в с. Р, Пазарджишка област ,която длъжност заемал до 10.08.2007 година. На тази дата претърпял трудова злополука и оттогава бил в отпуск  по болест.Твърди още,че  получил известие от ТЕЛК  за евентуалното му  трудоустрояване,както и че получил заповед  № 70Б от 05.03.2008 година  за дисциплинарно уволнение,която според него е незаконосъобразна ,защото не отговаря на изискванията на чл.195 от КТ.

Претендира  от съда, да постанови решение, с което да се признае уволнението му за незаконно и като такова да бъде отменено;да бъде възстановен на  заеманата преди уволнението длъжност и да  бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 2 346 лева ,представляваща обезщетение поради незаконно уволнение ,ведно със законната лихва ,считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и да се  извърши поправка на основанието за  уволнението вписано в трудовата му книжка. Претендират се и направените по делото разноски .В подкрепа на твърденията си е сочил доказателства.

В съдебно заседание на 10.02.2009 година ищецът чрез процесуалния си представител адв. Х.  е допълнил исковата молба  с твърдението, че преди уволнението работодателят не е спазил разпоредбата на чл.333 от КТ.

В указания от съда срок, ответникът  е депозирал писмен отговор, в който е изразил  становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни по следните съображения:преди издаване на заповедта лицето се е намирало  във временна нетрудоспособност за периода от 31.01.2008 година до 20.02.2008 година ,като същото е следвало да се яви на работа на 21.02.2008 година .След неявяването на посочената дата работодателят е поискал обяснение от работника,  с известие обратна разписка.Счита,че  е спазена и разпоредбата на чл.195 от КТ,поради което моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се и направените по делото разноски.

От събраните по делото писмени доказателства : заповед № 70 Б от 05.03.2008 година;трудов договор № 70 от 20.03.2007 година;протокол № 14 от 02.11.2007 година;епикризи-2бр.;декларация за трудова злополука ;болничен лист  № 2802045;болничен лист № 0410092 ;длъжностна характеристика; експертно решение  от 14.04.2008 година; болнични листове за периода от 24.10.2007 година до 20.02.2008 година; писмо с искани обяснения ведно  с обратна разписка за получаването му,както  и обратна разписка за  връчване на заповедта за уволнение ;служебна бележка ; удостоверение  от 15.05.2008 година; разпореждане; трудова книжка , е установено ,че  на 20.03.2007 година между ищецът и ответникът е  възникнало валидно трудово правоотношение ,като ищецът е бил назначен на длъжност  „формовчик”  ,с място на  работа „Производствен цех” на фирмата в с. Р ,Пазарджишка област ,за неопределено време. Установено  е още ,че  на 10.09.2007 година работодателят е депозирал декларация  в РУ „СО” –П за настъпила  на 10.08.2007 година  трудова злополука с ищеца,като въз основа на подадената декларация е извършена проверка от  комисия назначена от РУ”СО” П.

Видно е от представените медицински документи,че  ищецът е претърпял медицинска интервенция и лечение, като за периода от 10.08.2007 година до 23.09.2007 година е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност ,който отпуск е бил удължен до 24.10.2007 година.В последствие на лицето са издадени  пет болнични листа  за временна нетрудоспособност  за периода от 24.10.2007 година до 20.02.2008 година .

На 13.02.2008 година е издаден  протокол на медицинска комисия ,в който е указано ,че ищецът следва да се яви на очен ТЕЛК  за освидетелстване и  определяне на група инвалидност ,като на ищеца е определено ,че следва да се яви  на 07.04.2008 година ,след което е уведомен да не се явява на тази дата а да се яви на 14.04.2008  година.

Видно от експертно решение № 1193 от 14.04.2008 година ищецът  е освидетелстван  с 50% намалена работоспособност  за периода от 22.02.2008 година до 01.04.2009 година.Заключението на ТЕЛК е, че с така  определения процент   намалена работоспособност  лицето не може да изпълнява заеманата длъжност.

С разпореждане  на РУСО гр.Пазарджик  от 14.07.2008 година на ищеца е определена лична пенсия за инвалидност в размер на 113.49 лева ,счита от 22.02.2008 година.

Със заповед № 70 б  от 05.03.2008 година ищецът е уволнен дисциплинарно ,на основание чл.330,ал.2, т.6 от КТ ,считано от 05.03.2008 година. „поради неявяване  на  работа от 21.02.2008  година до настоящия момент”.Посочено е още ,че  на лицето следва да се изплати  обезщетение по чл.224 от КТ - за 16 дни платен отпуск

С писмо от 22.02.2008 година ,връчено на ответника с известие обратна разписка от 04.03.2008 година ищецът е поканен от работодателя да се яви  и да даде обяснения  за неявяването си на работа на 21,22,25,26,27,28 февруари 2008 година.

Заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на ищеца също с известие обратна разписка от  06.03.2008 година.

От представената трудова книжка  на ищцата е установено,че последното вписване в нея е  прекратяване на трудовия му договор с  „Евро –гус” ООД с дата 15.03.2008 година.

По делото са разпитани и свидетели .

Свидетелката Т - сестра на ищеца е установила ,че тя се грижила за брат си и поради това знае ,че в края на месец февруари  брат и имал преглед при лекуващия си лекар .Свидетелката заяви още ,че той  получил писмо от ТЕЛК ,за да се яви на преглед ,тъй като личния му лекар вече не можел да му издава болнични.Обадил се във фирмата и разговарял с г-жа Т ,като и обяснил ,че му предстои явяване пред ТЕЛК. В началото на м.март получил писмо от същата ,в което се сочело че следва  да се яви в цеха. Свидетелката го  придружила ,като брат й  носел  документите ,включително и писмото за явяване пред ТЕЛК ,а след приключване на разговора им той бил ядосан и разтревожен ,като й обяснил ,че му казали че ще го уволнят дисциплинарно.

Свидетелят П –Началник производство в ответното дружество е установил знае и за злополуката станала с ищеца ,който имал болнични до  20.02.2008 година .Ищецът не се явил  след изтичане на болничните ,като свидетелят изчакал  три дни и уведомил за това управителя на фирмата .Изпратили му писмо и на 04.03.2008 година той се явил във фирмата. Проведен бил  разговор между управителя ,свидетеля и ищеца.Попитали го дали има болнични за тези дни ,при което той им казал ,че няма ,както и че не желае да работи повече  в тази фирма.Предложили му  да се прекрати трудовия договор по взаимно съгласие ,но той  отказал . Държал се грубо с управителя ,поради което разговора бил прекратен.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза . Вещото лице  Ц  в заключението си сочи ,че последното брутно трудово възнаграждение получено от ищеца  е през месец юли 2007 година в размер на 220 лева ,а след удръжки в размер на 192,66 лева. Вещото лице е констатирало ,че на ищеца е отпусната  лична пенсия за инвалидност в размер на 113.49 лева,считано от 22.02.2008 година.

Пред настоящата инстанция от ответника по жалбата Т. е представено експертно решение от 15.04.2009 година  на МБАЛ гр.П –специализирана ТЕЛК „” от което се установява,че  е удължен срока на инвалидизиране до 01.04.2010 година,като в решението отново като начална дата на инвалидизирането е посочена -22.02.2008 година.

С оглед на така изложената фактическа обстановка ,съдът приема за установено от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2,3 във връзка с чл.225 ал.1  от КТ.

Исковете са предявени в срока по чл. 358 ал.3 от КТ и са допустими.

 В исковата си молба  срещу бившия си работодател  ищецът е потърсил съдебна защита срещу  законността на  дисциплинарно наказание ”уволнение” наложено  въз основа на заповед № 70б от 05.03.2008 година, като се е позовал на  неспазването на  изискванията  на чл. 195 от КТ и допълнително е наведено оплакване за нарушение изискването на чл.333  от КТ .От изложеното и извода,че ищецът е оспорил  уволнението от формална страна ,относно неспазване на императивните изисквания  на чл.195 и  чл.333 от КТ  за това, че преди уволнението работодателят не е получил разрешение от инспекцията по труда, както и мнението на  трудово- експертната лекарска комисия.

Във връзка с оплакването за неспазване разпоредбата на чл.195 пот КТ ,не е конкретизирано кое или кои от посочените изисквания в този текст не са спазени от ответното дружество при издаване на заповедта за уволнение.

Безспорно е установено по делото с оглед на представените и обсъдени по-горе доказателства ,че страните по делото са били в  правоотношение по безсрочен трудов договор ,по силата на което ищецът е заемал длъжността „Формовчик”,както и че  на 10.08.2007 година същият е претърпял трудова злополука ,като за периода от 10.08.2007 година до 20.02.2008 година е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Установено е  още ,че съгласно експертно решение на ТЕЛК  от 14.04.2008 година ищецът  е трудоустроен ,считано от 22.02.2008 година до 01.04.2009 година.,а с представеното пред настоящата инстанция експертно решение ,срокът на инвалидизирането е удължен до 01.04.2010 година.

 В случая  ищецът е бил  надлежно трудоустроен по смисъла на чл.333,ал.1,т.2 от КТ и е уволнен незаконно ,поради  неизпълнение от страна на работодателя  на изискванията  за  предварителната закрила .  

Това е така ,тъй като по делото е установено от показанията на свидетелката Т,че когато ищецът е извикан от работодателят ,той е довел до знанието му,че му предстои явяване пред ТЕЛК във връзка с определяне на група инвалидност с оглед на претърпяната именно на работното място трудова злополука,поради което съдът намира,че в случая макар към датата на издаване на заповедта за уволнение,решението на ТЕЛК да не е било постановено,то на работодателя  към момента на връчване на заповедта за уволнението е било известно обстоятелството ,че  при предприето уволнение  е следвало да спази изискването на чл.333 ал. 2 от КТ.  Като не е спазил това изискване,работодателят е упражнил  неправомерно  правото си на уволнение ,което обуславя  незаконност на същото  само на това формално основание .

Разглеждайки спора по същество искът на ищеца по т.1 също се явява основателен.

В заповедта за уволнение е посочено като основание за уволнението- чл.190 ал.1 т.2 от КТ-неявяване на работа в течение на два последователни дни.Безспорно е установено обаче по делото ,че ищецът е бил в болнични до 20.02.2008 година ,а като начална дата на инвалидизиране е посочена датата 22.02.2008 година.От изложеното и извода,че не са налице изискванията на чл.190 ал.1 т.2 от КТ  и не е налице неявяване на работа от страна на ищеца в течение на два последователни дни, а само на един ден-21.02.2008 година ,поради което уволнението е незаконно и поради това,че не е налице посоченото като основание за дисциплинарно уволнение  нарушение по т.2 на чл.190 от КТ.

Неоснователно е оплакването на ищеца за допуснато нарушение на чл.195 от КТ .Както се посочи и по-горе в исковата молба не са изложени обстоятелства за това ,кое именно нарушение на посоченият текст е допуснал работодателят.Такива обстоятелства не са наведени и в хода на разглеждане на делото,поради което съдът проверявайки заповедта ,счита,че същата е издадена при спазване изискванията на чл.195 от КТ.Спазено е изискването на чл.193 ал.1 от КТ-работодателят е изслушал ищеца .В този смисъл са показанията на св.П ,а и ищецът не оспорва това.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ.

По своя характер този иск е конститутивен и има за цел да възстанови едно нарушено по отношение на ищеца съществуващо в неговата правна сфера  потестативно право .За да бъде възстановено едно право ,то трябва да съществува към момента на постановяване на съдебното решение .Безспорно е установено по настоящото дело , от представеното и обсъдено по –горе разпореждане за пенсиониране на ищеца от 14.07.2008 година ,че считано от 22.02.2008 година,му е отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване за намалена работоспособност от 50 -70.99 % със определен срок на инвалидизиране –при представените нови доказателства до 01.04.2010 година по чл. 78 от КС.Обжалваното решение е постановено на 07.05.2009 година. С оглед на изложеното следва да се приеме ,че ищецът не е имал правото да претендира възстановяването на заеманата до уволнението длъжност ,тъй като  още към момента на предявяване на иска като се има предвид посочената дата в разпореждането -22.02.2008 година ,а още повече към момента на постановяване на обжалваното решение той е имал друго качество –не на работник  или служител ,а на пенсионер,следователно  съдът не може да възстанови едно право ,което вече не съществува в правната сфера на ищеца към момента в който получава търсената защита .

С оглед на изложеното ,настоящата инстанция приема,че като е постановил решение ,с което уважил този иск,първоинстанционният съд е постановил едно незаконосъобразно решение,което следва да бъде отменено  в тази му обжалвана част ,вместо което се постанови друго по същество ,с което искът по чл.344 ал.1 т.2 от КТ  се отхвърли като неоснователен.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.

От приетите  писмени доказателства е установено ,че след уволнението ищецът не е  постъпвал на друга работа ,като последното брутно трудово възнаграждение ,което е получил ,според приетата експертиза е в размер на 220 лева. Безспорно се установи ,че  считано от 22.02.2008 година ищецът получава  лична пенсия за инвалидност  в размер на 113.49 лева.

С оглед на така установеното по първоинстанционното дело,съдът е приел,че дължимото обезщетение на ищеца е в размер на 1093.02 лв. За четири месеца е присъдено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение ,а за два месеца е присъдено обезщетение представляващо разликата между брутното трудово възнаграждение и пенсията .

В тази му част решението не е обжалвано от ищеца.

Жалбата е от ответното дружество –работодател,който счита,че  и за останалите четири месеца се дължи разликата между бр.трудово възнаграждение и пенсията .

Искът по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ е иск за вредите и загубите които незаконно уволненият работник или служител е претърпял с оставането без работа ,но за не повече от 6 месеца.Тези вреди и загуби се изразяват в липсата на трудово възнаграждение ,затова обезщетението се дължи за времето през което работникът или служителят е останал без работа .Уважаването на иска предпоставя незаконно уволнение  и оставане без работа в резултат на  това,като без значение е обстоятелството ,че  е получавал и пенсия.

Безспорно настоящият случай е такъв ,поради което се налага извода,че тази претенция на ищеца  е основателна и би следвало  да се уважи в размер на 1320 лв./6 месеца по 220 лв./,а не както е прието от първоинстанционният съд в размер на 1093.02 лв.

При положение обаче ,че липсва жалба от ищеца в тази част,настоящата инстанция намира,че решението досежно обезщетението следва да се потвърди,тъй като по изложените съображения по-горе ,жалбата на дружеството работодател е неоснователна.

С исковата си молба ,ищецът е предявил и иск с правно основание чл. 346 от КТ.Първоинстанционният съд не се е произнесъл с решението си по този иск.Няма и постъпила жалба от ищеца ,нито пък е подавана молба за допълване на решението ,поради което настоящата инстанция намира,че не би могла да предприеме каквито и да са действия в тази насока и само констатира този факт.

При така изложените съображения, следва да се приеме,че жалбата е основателна само в частта досежно иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ,поради което решението като незаконосъобразно следва да се отмени и постанови друго по същество с което се отхвърли този иск като неоснователен.

В останалите обжалвани части ,първоинстанционсното решение е валидно и допустимо,а по съществото си с оглед на изложеното по-горе обосновано и законосъобразно  ,поради което  следва да се потвърди,тъй като наведените доводи от жалбоподателя са неоснователни.

С оглед изхода на делото по подадената жалба на ответника ще следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 300/триста /лв. изчислени по компенсация.

Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК,пазарджишкият окръжен съд,

 

                          Р              Е               Ш              И    :

 

ОТМЕНЯВА решение № 126/07.05.2009 година постановено по гр.дело № 471/2008 година на Пещерския районен съд в ЧАСТТА с която  е  възстановен И.Ц.Т. *** на заеманата преди уволнението длъжност,вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск от И.Ц.Т. *** против „ЕВРО –ГУС” ООД гр. П с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност”формовчик”в производствен цех на фирмата находящ се в с.Радилово ,обл.Пазарджик.

В останалите ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ  съдът ПОТВЪРЖДАВА  решение № 126/07.05.2009 година постановено по гр.дело № 471/2008 година на пещерския районен съд.

ОСЪЖДА „ЕВРО –ГУС” ООД гр.. П да заплати на И.Ц.Т. *** разноски за настоящата инстанция в размер на 300/триста/ лв. изчислени по компенсация.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 20.07.2009 година .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ :