О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер      831            17.07.2009г.          гр. Пазарджик                               

 

 

                               

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански състав, на  седемнадесети юли две хиляди и девета година в закрито заседание, в следния състав:

                                                                    

                                                          Председател: Елеонора Серафимова                                

    Членове: Венцислав Маратилов                                         

 Мариана Димитрова

 

 като разгледа докладваното от съдията М. *** по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

            Производството е по реда на чл.418 ал.4 във връзка с чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

         Обжалва се  определение на Панагюрски районен съд №153 от 15.05.2009г. постановено по ч.гр.д.№194/2009г, /неточно в акта е посочено, че делото е по описа на съда за 2008г., което представлява техническа грешка, невлияеща върху предмета на спора и изводите на съда по съществото му/, с което е отхвърлена молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заявление с вх.№475 от 13.05.2009г., подадено от А.У., А.В. и Р.Н..

         Във въззивната частна жалба, подадена в срока по чл.418 ал.4 от ГПК от тримата заявители, чрез процесуалния им представител адвокат В.  В. В., се излагат доводи за порочност на съдебния акт като неправилен.Твърди се, че заявителите са универсални правоприемници на кредитора-поемател-Г. А. У., в чиято полза е бил издаден процесния запис на заповед от длъжника Ц. С. Б.,  и в това си качество имат правото да упражнят правата на наследодателя си по издадената в негова полза ценна книга. Искането е да се отмени определението на Панагюрски районен съд и се постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

         Пазарджишкият окръжен съд като се запозна с доводите изложени във въззивната частна жалба и след като извърши самостоятелна проверка на атакувания съдебен акт, съобрази следното:

         Панагюрският районен съд е бил сезиран със заявление, подадено от трима заявители, съответно А.Н.У., А. Г. В. и Р.  Г. Н., чрез пълномощника им адв. В.В. от САК,  с искане да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника  Ц. С. Б. от с.Оборище, обл.Пазарджик за сумата от 7250лв ведно със законната лихва, считано от 13.05.2009г., което вземане произтича от издаден от длъжника Б. и в полза на наследодателя на заявителите  Г. А. У., запис на заповед /ЗЗ/.

         Видно от приложения в оригинал ЗЗ, същият е издаден на 01.08. 2003г., съдържа всички необходими реквизити за своята валидност  и действителност, предвидени в чл.535 от Търговския закон, като в него е посочено, че сумата се дължи безусловно и без протест, и че плащането на същата е с падеж на 31.10.2003г. в с.О., обл.Пазарджик.

         Установява се, че към датата на падежа, поемателят по ЗЗ, Г. А. У. е бил жив, като същият е починал на 02.07.2007г. видно от представеното към заявлението  удостоверение за наследници и е оставил тримата заявители като наследници по закон.

         За да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по така подаденото заявление, първоинстанционният съд приема, че макар и редовен от външна страна, ЗЗ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на молителите срещу длъжника, тъй като кредитор по документа е друго лице и че в заповедното производство не могат да се обсъждат други доказателства, и съдебния акт по едно такова искане не може да се основава на данни извън изпълнителното основание.

         Въззивният счита, че като краен резултат, постановения съдебен акт е правилен, но по-съображения различни от изложените.

         Съдът в настоящия съдебен състав счита, че независимо от строго формалния характер на заповедното производство,  регламентирано като част от изпълнителния процес, няма процесуална пречка  да се обсъждат и други доказателства, освен редовността от външна страна на представения със заявлението документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, когато същите касаят активната или пасивната материалноправна или процесуалноправна легитимация на страните в заповедното производство. Така например, ако към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение длъжникът е починал и от заявителя е представено удостоверение за неговите наследници като искането е да се издаде такава заповед срещу наследниците му, то съдът следва да съобрази  този факт и да се произнесе според така направеното искане. Ако примерно е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжник, за който се установи, че  към момента на подаването на заявлението по чл.418 ал.1 от ГПК, е бил починал, то тази заповед и изпълнителен лист  подлежат на обезсилване.

         Същото се отнася ако е настъпило правоприемство в хода на заповедното производство по реда на чл.227 от ГПК.

         Установяването на такива факти важи и за страната, сочена като процесуалноправно легитимирана да инициира заповедното производство, а именно заявителя.

         В случая, видно от данните по делото, заявителите са универсални правоприемници на поемателя /ремитента/ по ЗЗ, който е починал след  настъпването на посочения в документа падеж на плащане на вземането.

         Един от основните принципи на менителничното право, е длъжника по изпълнението /платеца по записа/ да знае на кого точно да плати. В тази връзка ЗЗ като ценна книга в хипотезата, при която изрично е посочено на кого трябва да се плати, за длъжника не съществува някаква неяснота. Неяснота относно адресата / кредитора/ на плащането има тогава, когато междувременно поемателят е починал. В този случай платецът няма как да узнае и да разбере на кого следва да плати по ЗЗ, защото ако извърши плащане на ненадлежна страна, влиза в действие принципа ”Който плаща зле, плаща два пъти!”, което в случая предполага, че след смъртта на кредитора, неговите наследници като универсални правоприемници и заинтересована страна, следва да предявят на длъжника  Ц. Б. процесния ЗЗ за плащане .   

Данни за такова предявяване няма, поради което съдът намира, че не може да се приеме, че падежът за плащането е настъпил. Независимо, че  в ЗЗ падежът е регламентиран като такъв, настъпващ на определена дата, то тази уговорка касае отношения между поемателя  Г. У. и платеца Б., докато към настоящия момент има промяна  в субектите на правоотношението и то на страната на поемателя, но не по реда на джиросване на вземането, а на основание настъпило както се посочи по-горе универсално правоприемство, което предполага изрично ново предявяване на ценната книга на платеца от новите кредитори с оглед охрана интересите и на двете страни по правоотношението.

Аналогичен е случая, когато в изпълнителното производство  длъжника е починал, и съдебния изпълнител не е предприел други изпълнителни действия, освен изпращането на призовка за доброволно изпълнение, при който преди да продължи действията си, съдебният изпълнител изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.

Следователно и като съобрази и разпоредбите на Тълкувателно решение №1 от 28.12.2005г. по т.д.№1/2004г. на ОСТК-разясненията дадени в т.3 за проверката, която следва да се извърши от съда при издаването на изпълнителен лист, респективно,  сега при издаването на исканите заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.418 във връзка с чл.417 т.9 от ГПК, които са актуални  към настоящия момент, то съдът счита, че ще следва да потвърди обжалваното определение като правилно като краен резултат.

Водим от горното и на основание чл.278 ал.1 и ал.4 във връзка с чл.418 ал.4 и чл.271 ал.1 изр.І-во от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

 

                                     

 

 

         О П Р Е Д Е Л И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на Панагюрски районен съд №153 от 15.05.2009г. постановено по ч.гр.д.№194/2009г, с което е отхвърлена молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заявление с вх.№475 от 13.05.2009г., подадено от А.У., А.В. и Р.Н. против длъжника Ц. С. Б. от с.Оборище, община Панагюрище  за парично вземане в размер на 7250лв, произтичащо от запис на заповед, издаден на 01.08.2003г. от длъжника Ц. Б. и в полза на поемателя-кредитор Г. А. У., наследодател на тримата заявители.

         Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

 

         Председател:                        Членове:1.                2.