О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер         821                 13.07.2009г.          град    Пазарджик                               

 

 

                               

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански състав, на  тринадесети юли две хиляди и девета година в открито заседание, в следния състав:

                                                                    

                                                          Председател: Венцислав Маратилов                              

    Членове: Борислав Илиев                                           

 Мариана Димитрова

 

 като разгледа докладваното от съдията М. *** по описа на Пазарджишки окръжен съд за 2009г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:     

            Производството е по реда на  чл.396 ал.1 във връзка с чл.278 ал.1 и ал.2 във връзка с чл. 274 ал.1 т.2 от Гражданския процесуален кодекс.

         Обжалва се определение № 196 от 16.04.2009г. на Велинградски районен съд постановено по гр.д.№318/2009г. по описа на същия съд с което  на основание чл.391 ал.1 т.1 във връзка с чл.397 ал.2 във връзка с ал.1 т.1 и т.3 от ГПК е допуснато обезпечение на предявен от А.А.С. и против В.А.С.,*** установителен иск за собственост, чрез налагане на възбрана върху стопанска сграда, състояща се от кошара и плевня, както и жилищна сграда в местността ”Кимера” в Община Велинград, при съседи: шосе Велинград-гр.Сърница, горски разсадник,, Н. С. и местен път и спиране на изпълнението по изп.д.№ 118 по описа за 2008г. на Държавна изпълнителна служба-гр.Велинград.  

         В частната си жалба, подадена в срока по чл.396 ал.1 от ГПК,  ответникът в образуваното исково производство за признаване право на собственост В.С. излага доводи за порочност на атакуваното определение като неправилно поради нарушаване на материалния закон и при необоснованост.Основно се акцентира на излагане на факти и обстоятелства касаещи съществото на предявения установителен иск, като се твърди, че със сила на присъдено нещо жалбоподателят е признат за собственик на този имот.Сочи още, че за ищеца С. не е налице обезпечителна нужда, тъй като вероятната основателност на исковата му претенция не е подкрепена с убедителни писмени доказателства, а наложената обезпечителна мярка е неподходяща и прекомерно ограничаваща го в правомощията му да владее свободно нещо, което безспорно и доказано е негова изключителна собственост. Счита, че предявения иск е недопустим, поради което не е необходимо да се уважава искането за обезпечение.  Моли да се отмени обжалваното определение и се отхвърли  по същество искането за допускане на обезпечение.Сочи писмени доказателства.

         В писмения отговор на въззивната частна жалба подаден по реда на чл.276 ал.1 от ГПК от  А.С., се излагат доводи за правилност на обжалваното определение и неоснователност на жалбата, като се иска същото да бъде потвърдено.

         Пазарджишкият окръжен съд провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение, при което констатира следното:

         Постановеното от Велинградски районен съд определение №196 от 16.04.2009г. по гр.д.№318/2009г. по описа на същия съд е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по надлежно направено искане за допускане на обезпечение в производство по предявен установителен иск за собственост, в рамките на своята компетентност и подведомственост и със съответния съдебен акт.

         За да приеме по същество за основателно искането на ищеца  А.С. за допускане на обезпечение върху недвижимия имот предмет на установителния иск за собственост, представляващ стопанска и жилищна сгради, Велинградският районен съд е счел, че са налице комулативно предпоставките на чл.391 ал.1 т.1 от ГПК, а именно, че за ищеца ще се затрудни осъществяването на правата по решението и че предявения иск е подкрепен с убедителни писмени доказателства.

         Въззивният съд извършвайки самостоятелна проверка по валидността на обжалвания съдебен акт намира, че действително е налице първата предпоставка за допускане на исканото обезпечение. В искова молба са изложени факти и обстоятелства обосноваващи правото на собственост на ищеца върху процесния имот, придобит на основание давностно владение, започнало през 1996г. в резултат на сключен през същата година предварителен договор за покупко-продажба, който по една или друга причина, не е бил обявен за окончателен.

         Като способ за придобиване правото на собственост от ищеца е посочено само и единствено придобивна давност. Другите изложени обстоятелства са, че той в момента владее имота, като ответника  С. оспорва правата му, легитимирайки се като собственик на същия този имот, закупил го на публична продан и му възложен с Постановление на държавния съдебен изпълнител. Обезпечителната нужда на ищеца се обосновава с това, че при едно евентуално принудително изпълнение срещу него по повод насрочен въвод във владение, последният ще бъде отстранен от имота, в който той заедно с брат си Х. С. отглеждат едър рогат добитък и овце, което би довело до необратими последици свързани с опазването живота и здравето  на животните, както и вреди от неизпълнение на сключени от ищеца договори с Държавен фонд „Земеделие”. Затова се иска от съда да се постанови възбрана върху имота и спиране на изпълнението по цитираното изпълнително дело досежно извършването на въвода във владение в полза на купувача по публичната продан, ответник по исковото производство.

         За да се допусне  обезпечение на предявен иск следва да се установи дали същият е допустим, налице ли е интерес от обезпечаването и доколко исканата обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда. Обезпечаването има за цел да охрани интересите на ищеца, за да може при успешно  приключване на исковия процес той да осъществи правните последици на евентуално позитивно за него решение. В случая с исканите обезпечителни мерки се цели да се предотврати провеждането на принудителното изпълнение по насрочен въвод във владение в полза на ответника по предявения иск за собственост-купувач по проведена публична продан на процесния имот. Предявеният иск е установителен за правото на собственост върху продадения на публична продан имот, като ищеца по него се явява лицето което се намира във владение и заявява самостоятелни права, изключващи правата на купувача по публичната продан.

         В конкретния случай предявения иск за собственост е допустим, за ищеца С. е налице интерес от обезпечаването с оглед осъществяване на правата си при едно евентуално уважаване на заявената искова претенция. Исканите обезпечителни мерки съответстват на твърдяната обезпечителната нужда, като не са оспорени твърденията на ищеца за наличието на животни в процесната стопанска постройка, в каквато насока има представени и писмени доказателства, които при едно принудително извеждане от имота при въвода във владение с оглед на значителния им брой, би довело до непоправими вредни последици за ищеца с оглед евентуалното им изгубване и при липса на друга стопанска сграда където същите да бъдат временно подслонени и отглеждани.  Затова не е налице несъответствие между поисканите обезпечителни мерки и обезпечителната нужда. Чрез вписването на възбраната, ответникът ще бъде лишен от възможността да извършва каквито и да било разпоредителни сделки с процесния имот, а чрез спиране на изпълнението досежно извършване на въвод във владение в негова полза, последният ще бъде лишен от възможността да упражнява фактическа власт върху имота си до влизане в сила на съдебния акт по съществото на спора, при което ще се запази сегашното фактическо състояние което в този му вид ще охрани в голяма степен правата на  ищеца.

         От друга страна обаче, въззивният съд приема, че неправилно Велинградският районен съд е допуснал обезпечение при условията на т.1 от ал.1 на чл.391 от ГПК, а именно, при наличието на убедителни писмени доказателства правещи предявения иск вероятно основателен.

         В действителност такива убедителни писмени доказателства няма, а доколко районният сочи като такова сключения писмен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот от 12.06.1996г., то с оглед на посочения придобивен способ за правото на собственост на ищеца, в случая, не може да се приеме, че има характера и естеството на убедително писмено доказателство за вероятната основателност на иска на посоченото  основание.

         Затова Окръжният съд счита, че обезпечението е неправилно допуснато по чл.391 ал.1 т.1 от ГПК, а същото е допустимо при условията на т.2, а именно при представяне на парична гаранция от страна на ищеца с оглед липсата на убедителни писмени доказателства, определена при условията на чл.180 и чл.181 от Закона за задълженията и договорите. С ангажирането на такава гаранция от страна на ищеца в полза на ответника, в голяма степен  ще се презюмира сериозността  и вероятната основателност на изложените твърдения за заявеното право на собственост  по отношение на процесния имот от негова страна.

         Въззивният съд като съобрази, че в случая чрез исканите обезпечителни мерки се засяга съществено патримониума на ответника, че същият се лишава реално от възможността както да ползва този имот по неговото предназначение, така и да извършва разпоредителни сделки с него,  намира, че размера на преките и непосредствени вреди, които ще претърпи ответника, ако обезпечението е неоснователно, ще бъдат значителни и за покриването на които съдът счита, че ще следва да определи гаранция,  в размер, равняващ се приблизително на данъчната оценка на имота, а именно за сумата от 2400лв, която е съобразена и с оглед цената на иска. Тази сума следва да се внесе ищеца като гаранция, и която евентуално да овъзмезди  всички онези вреди които би претърпял ответника С., ако делото приключи с отхвърляне на предявения установителен иск за собственост.

         С оглед на изложено и при съобразяване на правомощията на въззивния съд, предоставени му с чл.278 ал.2 от ГПК, ще следва да се отмени изцяло обжалваното определение и се постанови ново, с което да се допусне исканото обезпечение при условие, че бъде предоставена определената от съда гаранция, като обезпечителната заповед следва да се издаде, след внасяне на гаранцията.

         Водим от горното и на основание чл.278 ал.2 във връзка с чл.391 ал.1 т.2 и ал.3 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

 

                                      О П Р Е Д Е Л И  :

 

         ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение № 196 от 16.04.2009г. на Велинградски районен съд постановено по гр.д.№318/2009г. по описа на същия съд, с което  на основание чл.391 ал.1 т.1 във връзка с чл.397, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 и т.3 от ГПК е допуснато обезпечение на предявен от А.А.С. и против В.А.С.,*** установителен иск за собственост, чрез налагане на възбрана върху стопанска сграда, състояща се от кошара и плевня, както и жилищна сграда в местността ”Кимера” в Община Велинград, при съседи: шосе-Велинград-гр.Сърница, горски разсадник, Н. С. и местен път и спиране на изпълнение по изп.д.№118 по описа за 2008г. на Държавна изпълнителна служба-гр.Велинград, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения  от А.А.С., с ЕГН-********** *** против В.А.С., ЕГН-**********,*** иск за собственост чрез  НАЛАГАНЕ възбрана върху жилищна сграда на 24кв.м., състояща се от изба и една стая, и  на второстепенна постройка от 96кв.м., застроени в имот, находящ се в местността ”Кемера”, в землището на гр. Велинград, пл.№ 136059, при съседи: шосе -Велинград-гр.Сърница, горски разсадник и горски път, и СПИРАНЕ на изпълнението по изп.д.№118/2008г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Велинградски районен съд относно извършване на въвод във владение в полза на В.А.С. по отношение на жилищна сграда на 24кв.м., състояща се от изба и една стая, и на второстепенна постройка от 96кв.м., застроени в имот, находящ се в местността ”Кемера”, в землището на гр.Велинград, пл.№136059, при съседи: шосе –Велинград - гр.Сърница, горски разсадник и горски път.

         ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.391 ал.3 във връзка с ал.1 т.2 от ГПК парична гаранция в размер на 2400лв /две хиляди и четиристотин лева/, вносима от ищеца  А.С. по сметка на Пазарджишки окръжен съд - набирателна сметка за гаранции и вещи лица, като след внасянето на същата да бъде издадена и исканата обезпечителна заповед.

         Определението подлежи на касациионно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

 

         Председател:                                 Членове:1.                2.