Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер       444                            07.10.2009г.               град    Пазарджик                               

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, трети въззивен граждански състав, на двадесет и трети септември две хиляди и девета година в открито заседание, в следния състав:

                                                                    

                                                                    Председател: Мина Трънджиева                                                                                       Членове: Венцислав Маратилов

                                 Мариана Димитрова

 

при участието на   секретаря Д.Н., като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№ 130 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:     

            Производството е въззивно по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

         С решение №721 от 14.07.2008г. и с допълнително решение №1122 от 05.12.2008г., на Пазарджишки районен съд, постановени по гр.д. №687/2008г. по описа на същия съд,  е признато за незаконно и е отменено уволнението на С.С.Б., с ЕГН-********** ***, постановено със заповед №29 от 05.12.2007г. на директора на ТД на НАП гр.Пазарджик на основание чл.325 т.3 от КТ, възстановена е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност ”технически изпълнител” в отдел „Контрол” в ответната териториална дирекция и последната е осъдена да заплати в полза на С.Б. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ  в размер на 1317.35лв ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2008г. до окончателното й изплащане, отхвърлена е претенцията за обезщетение за разликата до размера на 1548лв,  ТД на НАП е осъдена да заплати разноски в полза на ищцата в размер на 300лв и държавна такса в размер на 52.60лв.

         Решенията са  обжалвани и от двете страни, съответно жалбоподателката-ищца в отхвърлителната част досежно размера на претенцията й за обезщетение, като производството по тази жалба е прекратено поради просрочие на същата, и определението на съда е влязло в законна сила.

         Жалбоподателят-ответник ТД на НАП обжалва решение №721 от 14.07.2008г.в осъдителните му части, като първоначално производството по тази жалба също е било прекратено поради просрочие, но прекратителното протоколно определение на Пазарджишки окръжен съд от 15.04.2009г. е отменено от ВКС с определение  от 22.07.2009г. по ч.гр.д.№314/2009г.-ІV г.о., по подадена частна касационна жалба, в частта с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на ТД на НАП гр.Пазарджик, приемайки, че не е налице просрочие на същата  и делото е върнато на Пазарджишки окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по тази жалба. Същата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ТД на НАП-гр.Пазарджик с оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и  необоснованост. Според жалбоподателят, неправилно  и в нарушение на закона съдът не е приел, че срока за обжалване на уволнението при прекратяване на срочно правоотношение започва да тече от изтичане срока на действие на договора, тоест, считано от  31.12.2007г. и давностния срок е изтекъл на 29.02.2008г., поради което предявените искове като  просрочени е следвало да бъдат отхвърлени. Счита, че трудовото правоотношение е прекратено и ролята на писменото уведомяване на работника е осуетяване на автоматичното сключване на нов, вече постоянен трудов договор с оглед ефекта на разпоредбата на чл.69 ал.1 от КТ. Твърди се, че няма представени доказателства за последното получено брутно трудово възнаграждение от ищцата, като ангажираните такива от нейна страна сочат на изплатени възнаграждения върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, още повече, че реално последното получено БТВ е това за м.септември 2007г. и е в размер на 200лв, докато отразеното в справката-декларация за м.декември 2007г. касае полученото от ищцата сума като допълнително материално стимулиране дадена като тримесечна награда от 263.55лв и тази сума не се включва при изчисляване на обезщетението по чл.228 от КТ. На трето място, според жалбоподателят, първоинстанционният съд е игнорирал факта на устното уведомяване на ищцата на 28.12.2007г. за изтичане срока на договора и свидетелските показания в тази насока, който факт бил от значение във връзка с чл.68 ал.4 от КТ и че субективното намерение и на двете страни е, че този договор е сключен като срочен. Искането е да се отмени изцяло решението на първата инстанция и се постанови ново с което да се отхвърлят предявените искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 от КТ. Първоначално с жалбата са представени писмени документи, като в първото по делото заседание е оттеглено искането за приемането им като доказателства.Иска се присъждане на направени по делото разноски.

          В писмения отговор, подаден в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от ищцата в производството пред първата инстанция С.Б. чрез пълномощника си адв.Ш. се излагат доводи за правилност на решението на първата инстанция и се иска същото да бъде потвърдено. Не са направени доказателствени искания като се иска присъждане на направените по делото разноски.

         Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери изцяло валидността на решението, неговата допустимост в обжалваната част и правилността му с оглед изложеното в жалбата, при което констатира следното:

 

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т. 3  във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.

         В исковата си молба против Териториална дирекция на Националната агенция по приходите-гр.Пазарджик, представлявана от Г.Т., ищцата С.Б. *** твърди, че е работила при ответника по срочен трудов договор №241 от 30.09.2005г. на длъжност ”технически изпълнител”, като с нов срочен трудов договор №274 от 03.01.2006г. отново била назначена на длъжност ”технически изпълнител”, а след изтичането на този договор отново била назначена с нов договор №537 от 29.12.2006г. с определен срок до 31.12.2007г. Със заповед  №29 от 05.12.2007г. на Директора на ТД на НАП - гр.Пазарджик, получена от ищцата на 11.02.2008г.  й било прекратено трудовото правоотношение. Счита, че уволнението й е незаконно като противоречащо на разпоредбата на чл.68 ал.4 от КТ според която работодателят може да сключи повторно срочен договор с един и същ служител за една и съща работа само веднъж и то за срок най-малко една година. Поради нарушаване на разпоредбата на чл.68 ал.5 от КТ, от страна на работодателя, то трудовия договор на ищцата се превърнал автоматично в безсрочен по смисъла на КТ, поради което уволнението на посоченото основание- поради изтичане на срока било незаконно. В резултат на незаконното уволнение останала без работа, като последното получено брутно трудово възнаграждение било в размер на 263.55лв и се отнасяло за м.декември 2007г. В тази връзка се претендира присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ  размер на 1581.30лв ведно със законната лихва. Моли да се признае уволнението за незаконно и се отмени, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и й се присъди исканото обезщетение. Сочи доказателства.

         Ответникът по исковете-ТД на НАП-гр.Пазарджик, в писмения отговор, подаден в срока по чл.131 от ГПК излага доводи за неоснователност  на същите в няколко насоки:

         На първо място, счита, че претенциите са погасени по давност с оглед предявяването им след  изтичане на срока по чл.358 ал.1 т.2 от КТ, а именно двумесечен срок за  исковете за прекратяване на трудовото правоотношение. Според страната, този срок започва да тече от деня на прекратяването на трудовото правоотношение, тоест, не от деня на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а от 31.12.2007г. така както е посочено в самата уволнителна заповед, дори и при невръчването й. Твърди се, че законодателят нарочно не обвързвал началния момент на давността с момента на връчване на заповедта или другия акт, с който се извършва прекратяването и че връчването на заповедта имало информативен характер и че  чрез него се доказвало, че работникът или служителят  е узнал за нейното съществуване. Сочи се, че  от служители на отдел „УЧР” при ТД на НАП-гр.Пазарджик са предприети своевременно действия, С. Б. да бъде уведомена за прекратяването на трудовото й правоотношение, като същата е уведомена по телефона.От друга страна се излагат доводи, че ищцата е знаела за срочността на договора и дори да е считала, че същият е безсрочен на основание чл.68 ал.4 от КТ, то в такъв случай е следвало да се яви на работа след 31.12.2007г. което не било сторено. Затова ответникът счита, че срокът по чл.358 ал.1 т.2 от КТ  е започнал да тече на 01.01.2008г. и е изтекъл на 28.02.2008г., а исковата молба е подадена на 07.04.2008г.и с оглед настъпилата погасителна давност, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

         На следващо място се твърди, че издадената заповед за уволнение е и законосъобразна защото трудовите правоотношения между страните са били такива по срочен трудов договор и не е налице хипотезата на чл.68 ал.4 от КТ  тъй като, макар и да са сключени три поредни срочни трудови договора с ищцата, то тя е била назначавана на работа в различни отдели на дирекцията и съответно е изпълнявала различна работа. Оспорва се претенцията на ищцата за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ като се сочи единствено, че липсват данни същата действително да е останала без работа след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответната дирекция.

         И двете страни сочат доказателства.

         Пазарджишкият окръжен съд прие за установено следното:

         Решението е валидно и допустимо.

         Районният съд се е произнесъл по надлежно предявени искове, в рамките на своята правораздавателна компетентност, в предвидената от закона форма и  по съответния процесуален ред.

         Установява се от доказателствата по делото, че с ищцата са сключени три последователни срочни договори на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ, с един и същ работодател и за една и съща длъжност ”технически изпълнител”, изпълнявана в ТД на НАП-гр.Пазарджик, най-напред в отдел ”Административно обслужване и материално техническа база”-сектор „Деловодство и архив” за времето от 01.10.2005г. до 31.12.2005г.,  в последствие  и считано от 04.01.2006г. до 30.12.2006г. в отдел ”Финансово-счетоводен”, и считано от 01.01.2007г. до 31.12.2007г. в отдел ”Контрол”. Уволнителната заповед е издадена под №29 от 05.12.2007г. от Директора на ТД на НАП-гр.Пазарджик, на основание чл.325 т.3 от КТ, като в същата е отразено, че се прекратява трудовото правоотношение на ищцата, считано от 31.12.2007г.  поради изтичане на уговорения срок. Видно от отбелязванията, заповедта е връчена лично на работника на 11.02.2008г. като има данни по делото, че до този момент същата заповед е изпратена на ищцата по пощата  с обратна разписа и е получена лично от нея на 07.02.2008г.

         За наличието на изключение за сключване на така изброените срочни трудови договори, в съответствие с разпоредбата на чл.68 ал.4 от КТ няма изложени каквито и да било основания и мотиви, включително и няма изложени причини, които да налагат и обосновават срочното сключване на трудовото правоотношение с ищцата и то последователно на три пъти. Единственото отбелязване и то по отношение на трудовия договор №241 от 30.09.2005г. и на договора №274 от 03.01.2006г., е общата клауза, че срочността на договора е обусловена от обективни причини, свързани със заеманата от служителя щатна бройка, която е определена по реда на ПМС №66 от 1996г. и нищо повече. Както се посочи по-горе никакви конкретни причини и обстоятелства не са изложени от работодателя които да обосновават сключването именно на такъв вид договори. Цитираното ПМС №66 от 28.03.1996г. се отнася за кадровото осигуряване на някои дейности в бюджетните организации и касае назначаването на лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала, като никъде в Постановлението не е посочено, че за тези длъжности следва да се сключват единствено срочни договори. Това означава по аргумент на противното, че Постановлението допуска сключването както на срочни така и на безсрочни договори, като единственото ограничение е съотношението между броя на този персонал съпоставен с утвърдената годишна средносписъчна численост на останалия персонал. И съгласно трайната практика работодателят е този който следва изрично да обоснове изключението, налагащо сключване на срочен договор и то най-малко 1 година, за да се спази разпоредбата на чл.68 ал.1 т.1 от КТ както и изключението по чл.68 ал.4 от КТ.

         Следва да се отбележи и това, че в клаузите на всеки един от договорите изрично е посочено, че неразделна част от тях представлява длъжностната характеристика, но такава не е предоставена и не става ясно какви са били конкретните функции които работника е изпълнявал, а същевременно в клаузите на договорите е предвидено и отправянето на писмено предизвестие в сроковете по чл.326 ал.2 от КТ, който по принцип е най-малко 30дни при безсрочно трудово правоотношение и 3 месеца при срочно трудово правоотношение.

         Допуснатите до разпит свидетели  са във връзка с твърденията на работодателя в отговора му по чл.131 от ГПК. Разпитаната свидетелка З. К. установява, че ищцата е отсъствала от работа поради отпуск и временна нетрудоспособност още от месец септември 2007г. и лично свидетелката е правила опити да я уведоми, че трудовия й договор изтича  на 31.12.2007г., като на 28.12.2007г. е разговаряла лично с нея по телефона, известила я за издадената заповед за прекратяване на договора й, изтичащ  в края на календарната година и че следва да се яви при работодателя за да подпише заповедта, на което ищцата е отговорила, че тези обстоятелства са й известни, но не може да се яви поради заболяване. Следващите действия на тази свидетелка са, че през м. януари 2008г.  изпраща заповедта за уволнение по пощата с обратна разписка в каквато връзка има представени и писмени доказателства, а едва на 12.02.2008г. документа е бил и лично подписан от работника когато му е била и върната трудовата книжка.Останалите трима свидетели Г. К. К., Г. Д Г.  и  Т. К. установяват каква работа фактически е изпълнявала ищцата в трите отдела в които последователно е работила, като в сектор ”Деловодство и архив” е премествала документи от едно помещение в друго, извършвала е копиране и класиране на  документи, в отдел ”Финансово-счетоводен” е редила папки, снимане на платежни нареждания и  инвентаризация, а в отдел ”Контрол” е взимала пощата, осъществявала е работа с програмата и въвеждане на информация от извършени проверки и ревизии от инспекторите, организиране на вътрешно деловодство с всички писма и искания, съхраняването им по папки и направления, грижа за печатите и държане на ключ от касата.

         Изводът който се налага с оглед на обстоятелствата за длъжността която е заемала Б.  и установените с гласните доказателства трудови функции, изпълнявани от ищцата като технически изпълнител, е, че се касае за една нискоквалифицирана, еднотипна, еднообразна работа, която по своя характер и естество в основните си дейности се повтаря, което дава основание на съда да приеме, че в случая  е налице  извършвана от ищцата една и съща работа. Във всичките отдели ищцата е работила само и единствено като „технически изпълнител”, тоест, касае се за една и съща длъжност с едни и същи трудови функции. Не може да се приеме за доказано твърдението на работодателя, че в същност се касае за различни трудови функции с оглед спецификата на работата на отделните отдели. В тази връзка не са ангажирани категорични доказателства, които да установяват, че техническия изпълнител в различните отдели на ТД на НАП-гр.Пазарджик  изпълнява различни или взаимно-изключващи се функции или дейности които нямат нищо общо помежду си. Напротив, анализа на дейностите изпълнявани от ищцата в трите отдела дава основание за приемане, че в същност това е една и съща работа. Навсякъде са изпълнявани елементарни, еднообразни  и то чисто технически дейности, характерни именно за длъжността ”технически изпълнител”.

         В този смисъл въззивният съд приема, че се касае за една и съща работа изпълнявана от ищцата като технически изпълнител.

         Сключвайки последователно три срочни договора с ищцата за една и съща работа на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ,  работодателят е нарушил императивното изискване на чл.68 ал.3 и ал.4 от КТ. От една страна работодателят не установи и не доказа в хода на процеса, че дейностите за които са сключвани срочните договори имат временен, сезонен или  краткотраен характер  като работа или като дейности. Такъв характер не им се следва и от разпоредбите на цитираното ПМС №66/1996г.

         От друга страна, работодателят е нарушил императивната разпоредба на ал.4 на чл.68 от КТ, която го ограничава да сключва втори срочен договор за една и съща работа с един и същ работник и то най-малко за срок от 1г. Както изрично се посочи по-горе, в случая се касае за една и съща работа, осъществявана от ищцата заемайки длъжността ”технически изпълнител”. Всичките дейности които тя е изпълнявала в трите отдела охарактеризират работата й като една и съща, и не дават основание да се приеме, че са налице три отделни различни трудови дейности и функции,  характерни за три различни длъжности.

         Затова още със сключването на втория по ред трудов договор, а именно този от 03.01.2006г. трудовото правоотношение с ищцата е станало безсрочно при условията на чл.68 ал.5 от КТ. Последвалия срочен трудов договор не е довел до промяна на характера и естеството на трудовото правоотношение нито е повлияло върху  неговата безсрочност. Касае се за три последователни верижни срочни договора сключени от работодателя, чрез които се цели да бъдат заобиколени разпоредбите на чл.68 ал.3 и ал.4 от КТ. Тези разпоредби са направени именно с такава цел и да се пресече практиката на сключване на множество срочни трудови договори с един и същ работник за изпълнявана една и съща работа. Затова тяхното сключване е предвидено само по изключение, което изключение следва изрично и конкретно да бъде мотивирано от работодателя в самия срочен договор, в каквато връзка е и разпоредбата на §1 т.8 от Допълнителните разпоредби на КТ. При липса на мотивировка, договорът се счита за сключен за неопределено време. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС.

         Следователно правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че трудовото правоотношение е станало безсрочно. В този случай за момента на  прекратяването на безсрочното трудово правоотношение се прилагат разпоредбите на чл.335 ал.2 т.1, т.2 и т.3  от КТ, а именно-прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, считано от изтичането на срока за предизвестие,  при неспазване срока на  предизвестието-с изтичането на съответната част от срока на предизвестието, а при неспазване на предизвестието, когато такова е предвидено-от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. В случая безсрочното трудово правоотношение на ищцата, следва да се счита за прекратено без предизвестие и то от момента на връчване на заповедта, а именно 07.02.2008г.

         Посоченото обаче в уволнителната заповед основание на което се прекратява трудовото правоотношение на С.Б., е неприложимо при безсрочните трудови договори, което само по себе си прави уволнението незаконно. Това основание касае само и единствено срочните трудови правоотношения  - чл.325 т.3 от КТ и се отнася в случаите, когато уговорения срок за който е сключен такъв вид договор изтича на определена календарна дата.

         В този смисъл уволнението като незаконно подлежи на отмяна и възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност по безсрочно трудово правоотношение.

         Съдът не споделя довода на работодателя, че в случая исковата претенция за отмяна на уволнението е погасена поради изтекла погасителна давност по чл.358 ал.1 т.2 от КТ, а именно двумесечен срок , считано от деня на прекратяването на трудово правоотношение, съществувало за определен срок и поради изтичането на този срок-чл.325 т.3 от КТ.

         Не може да се приеме, че двумесечния срок за предявяване на исковете е изтекъл на 28.02.2008г., тоест, да се счита, че срока за обжалване на уволнението е започнал да тече от 31.12.2007г., до която дата е действал, според работодателя срочния трудов договор. Както се посочи, процесният договор на основание чл.68 ал.5 от КТ се е трансформирал в безсрочен трудов договор, за него важат специфичните правила за прекратяване на такъв вид трудови договори, като срока за предявяване на исковете, започва да  тече най-рано от момента в който се връчи по съответния ред заповедта за уволнение на работника или от момента на получаване на писменото предизвестие за прекратяване на договора,  респективно от момента на изтичане на срока за предизвестието, ако такова е посочено в самата уволнителна заповед. Прекратяване на трудовия договор с „ретроактивно действие”-за минало време, не може да има.

         В случая исковата претенция е заявена 07.04.2008г., тоест, спазен е двумесечния срок, считано от датата на която е станало връчването на уволнителната заповед в рамките на който е предявен иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ.

         Съдът не обсъжда доводите какво е било субективното намерение на страните, а именно че сключват поредица срочни трудови договори, защото след като са сключени в нарушение на императивните изисквания на чл.68 ал.4  и ал.4 от КТ, те автоматично водят до промяна на трудовото правоотношение от срочно в безсрочно такова.

          Съдът не споделя и довода, че за момента на прекратяването на трудовия договор е без значение  датата на която е връчена  заповедта на работника или служителя, освен в случаите на дисциплинарно наказание. Такъв извод от тълкуването на разпоредбите в чл.335 и чл.358 от КТ  не може да се извлече. С оглед на нормата на чл.335 ал.1 КТ заповедта за уволнение ще произведе действието си само и единствено при нейното надлежно връчване във всички случаи на  прекратяване на безсрочно трудово правоотношение и то занапред, а не с обратна сила.

Затова уволнението следва да се признае за незаконно и се отмени.

Като акцесорен и следващ съдбата на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, следва да се уважи и иска за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, а именно „технически изпълнител” в отдел ”Контрол” към ТД на НАП-гр.Пазарджик. Безспорно е установено, че тази длъжност е заемана ищцата преди прекратяването на трудовото правоотношение, от тази длъжност тя е уволнена и на същата следва да бъде възстановена на работа поради признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

         Въззивната жалбата е неоснователна и в частта досежно присъденото обезщетение за оставането на ищцата без работа. Претенцията е уважена за 5 месеца, като в тази връзка са представени и пред въззивната инстанция доказателства, че същата е останала без работа за по-дълъг период от време, но тъй като в отхвърлителната част досежно иска за обезщетение, постановеното допълнително решение от първата инстанция е влязло в сила като необжалвано в законния срок, съдът не може да се занимава с тази част на постановения съдебен акт, защото тя не е предмет на въззивното производство.

         Основният довод на работодателя, изложен във въззивната жалба  е, че ищцата не е доказала размера на полученото от нея последно БТВ.

         Този довод е неоснователен и не следва да се обсъжда, тъй като в срока за отговор по чл.131 от ГПК такива оспорвания не са направени и такива доводи не са изложени от страна на ответника ТД на НАП гр.Пазарджик. Не е оспорен и писмения документ, изхождащ от ТД  относно верността на данните, представени с процесната справка-декларация  №278 от 05.03.2008г.  Възраженията са били единствено, че няма доказателства работника да е регистриран като безработен в дирекция ”Бюро по труда” и дали към момента работи с оглед отразяванията по трудовата му книжка.

         Едва във въззивната жалба, се излага като довод, че трудовото възнаграждение на ищцата е различно от това посочено в справката- декларация, издадена от самия работодател и че  в същност месечния размер на БТВ е 200лв. С оглед оспорването на този документ, изходящ от страна на жалбоподателя, то върху него пада доказателствената тежест да установи твърдяните във въззивната жалба обстоятелства и макар, че с жалбата тази страна е представила писмени документи в тази връзка, но в съдебно заседание сама тя се е отказала да бъдат приети като доказателства и да бъдат обсъждани от въззивния съд, то следва да се приеме, че твърдението й не е доказано. Безспорно е установено, че ищцата е останала без работа повече от 6 месеца след прекратяването на трудовото правоотношение, като досежно размера на полученото последно брутно трудово възнаграждение от 263.55лв за м.декември 2007г. са представени доказателства, изхождащи от страна на работодателя. Действително в справката-декларация, този сума е посочена като осигурителен доход, но работодателят изрично не е посочил, че тази сума не е трудово възнаграждение, а представлява друг вид плащания. Следвало е работодателят или длъжностното лице издало документа, да направи изрична отметка в самия документ по съответния ред , с подпис и печат върху тази отметка и на лицето което я е направило, че тази сума не представлява трудово възнаграждение, за да е ясно и за самия работник или служител, че се касае за друг вид плащане. Въпросът за това, че се касае за друг вид плащане и то като допълнително материално стимулиране, за първи път се поставя едва пред въззивната инстанция от страна на работодателя, макар, че това е следвало задължително да се направи пред първата инстанция с оглед на предвидените в ГПК преклузии по чл.131, чл.144 и чл.147 и чл.266 ал.1, без обаче за това да са ангажирани от негова страна категорични доказателства, поради което това твърдение остана недоказано и съдът не го приема  за основателно.

         С оглед на изложеното и в тази част решението на първата инстанция е правилно и като такова ще следва да се потвърди.

         Следователно въззивният съд счита, че решението на първата инстанция №721 от 14.08.2008г. е валидно, допустимо и правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено в осъдителните му части, предмет на въззивното обжалване, с изключение на частта с която ТД на НАП е осъдена да заплати държавна такса в размер на 52.60лв. В тази част решението е неправилно тъй като е нарушена от съда разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК. ТД на НАП е държавно учреждение и е освободена от заплащане на държавна такса поради което в тази част решението ще следва да бъде отменено.

         С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ответницата по въззивната жалба и ищца в производството пред първата инстанция  С.Б. ще следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатска защита в размер на 300лв.

         Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият Окръжен съд

 

                                               Р    Е    Ш  И    :

 

          ОТМЕНЯ решение №721 от 14.07.2008г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№687/2008г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА с която Териториална дирекция на Националната агенция по приходите-гр.Пазарджик, представлявана от директора Г.Т.,*** е осъдена да заплати държавна такса в размер на 52.60лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение №721 от 14.07.2008г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д. №687/2008г. по описа на същия съд,  В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Националната агенция по приходите-гр.Пазарджик, представлявана от директора Г.Т.,***  да заплати в полза на С.С.Б., с ЕГН-********** ***, сумата от 300лв /триста лева/ представляващи направени пред въззивната инстанция разноски от страната за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

 

Председател:                        Членове:1.                2.