Р Е Ш Е Н И Е № 439

 

гр. Пазарджик, 06.10.2009 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият   окръжен  съд,   гражданска  колегия,   в   открито

заседание седми септември………..……............…………………….

през две хиляди и девета година...........................................в  състав:

 

                                Председател: ПЕНКА ЯНЕВА

                     Членове: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА

                                                         АЛБЕНА ПАЛОВА

 

при секретар………….......................…......…… .и в присъствието на

прокурор ……………..…..….....…….като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова..…..……..в. гр. дело № 222 по описа

за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./. С решение № 303/18.12.2008 г., постановено по гр.д. № 89/2008 г. Велинградският районен съд е приел за установено по отношение на И.Н.П. *** и С.Н.Б. ***, че Н.Г.Б. *** към датата на образуване на ТКЗС е бил собственик на земеделски имот: ливада от 3.5 дка в землището на гр.К, м.”К”, при граници и съседи: дере, гора, М Б, Ц и П. Осъдил е И.П. да заплати на Н.Б. деловодни разноски в размер на 285 лв.

От така постановеното решение е останал недоволен И.Н.П., който го обжалва чрез своя процесуален пълномощник в предвидения от закона срок пред Пазарджишкия окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразност. Твърди на първо място, че между имота, възстановен на И.П. и този на ищеца Н.Б. липсва идентичност, което не било взето предвид от първоинстанционния съд. Твърди също, че не следва да се дава вяра на показанията на разпитаните пред ВРС свидетели, тъй като техните показания не отговаряли на истината. Моли след установяване на твърденията, изложени във въззивната жалба, атакуваното решение да бъде отменено, вместо което искът на Н.Б. да бъде отхвърлен като неоснователен.

Жалбата се поддържа и в съдебно заседание, като в подкрепа на твърдените обстоятелства се сочат доказателства.

Ответникът Н.Б. оспорва жалбата чрез своя процесуален пълномощник и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Ответницата Б. ***. и не взема становище по спора.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, прие за установено следното:

В исковата си молба против И.П. и С.Б.Н.Б. ***/2005 г. по описа на Пещерския РС му е възстановена собствеността върху земеделски имот, представляващ ливада от 3.5 дка в землището на гр.Б, м.”К”, при граници и съседи: дере, гора, М Б, Ц и П. Въз основа на съдебното решение му било издадено решение № 2304/27.07.2005 г. от ОСЗГ-гр.Б, с което собствеността му била възстановена. Ответниците пък се легитимирали като собственици на 2.900 дка в м.”К” при граници и съседи: Д А П., П Г. М, възстановени им с решение по гр.д. № 131/2005 г. по описа на Пещерския РС. Ищецът твърди, че ответниците претендирали, че имотът, възстановен на последните, бил същият, възстановен на него самия. Твърди, че наследодателят на ответниците никога не е имал нива в м.”К” и моли след установяване на твърденията, изложени в исковата молба, да бъде установено по отношение на ответниците, че към момента на създаване на ТКЗС ищецът е бил собственик на ливада от 3.5 дка в землището на гр.Б, м.”К”, при граници и съседи: дере, гора, М Б, Ц и П.

Установява се от събраните по делото доказателства, че с решение № 2/14.12.1998 г. на ОЗЗГ-Б е възстановено правото на собственост на ищеца Н.Б. върху ливада от 7.058 дка в м.”К”, заснета като имот № 004033 по картата на землището, при съседи: Т Ц, ОбС-Б, А Ч, М Б и И Г. Ц.

 По реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ ищецът е подал искова молба да му бъде възстановена собствеността и върху нива от 3.5 дка в м.”К”, като с решение по гр.д. № 207/2005 г. по описа на Пещерския районен съд искът му е уважен и му е възстановена собствеността върху нива от 3.5 дка в м.”К”. Въз основа на съдебното решение е издадено и решение № 2304/27.07.2005 г. на ОСЗГ-Б. Именно тази ливада е описана от ищеца в исковата молба.

С решение по гр.д. № 413/2007 г. Велинградският районен съд е уважил иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ на Н.Б. и му е възстановил ливада от 2 дка в м.”К” при граници: изток – гора и собствен имот, запад – необработваема площ, отразен графично върху скица, представляваща неразделна част от решението. Сумирайки всички площ, възстановени на Н.Б. ***, се установява, че са му възстановени ливади с обща площ 12.5 дка.

Като доказателство по делото е представено удостоверение № 468/2006 г. на Кметство – К, от което е видно, че  по картон партиден № 471 и № 716 на името на Н. Г. Н. Б. *** с площ 12.5 дка при съседи: М Б, П Б., М Б. Съдържанието на това удостоверение беше оспорено пред въззивната инстанция, поради което беше назначена и изслушана техническа експертиза, която извърши проверка на записванията по книгите в гр.Ко и установи верността на записаното в удостоверение № 468/2006 г. Действително на името на Н. Г. Н. Б има записана ливада с площ 12.5 дка в м.”К” при посочените по-горе съседи. Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.

Следва да се отбележи, че по делото е представено и удостоверение за идентичност на имената, което установява, че имената Н. Г. Н. Б. и Н.Г.Б. са имена на едно и също лице.

Безспорно се установява от представеното удостоверение за наследници на Н. И П., че ответниците са негови низходящи наследници по закон. С решение № 2/14.12.1998 г. ПК-Батак е възстановила на н-ци на Н.П. една ливада с площ от 7.091 дка в м.”К”, обозначен с № 004097 по КВС при съседи: ОбС-Б, Т Ц, П М и Д П.. С решение № 62/28.06.2005 г. по гр.д. № 131/2005 г. Пещерският РС е уважил иска на И.Н.П. по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и му е възстановил като наследник на Н. И П. *** в землището на гр.Б, представляваща част от цяла нива от 120 дка при съседи: ОбС-, Т П Ц, П Г. М и Д А П. Със заявление вх.№ 2308/05.08.2005 г. ответникът е заявил, а ОСЗГ-Б му е възстановила с решение № 2308/05.08.2005 г. на него и на всички наследници на Н. И П. имота, предмет на цитираното по-горе съдебно решение. Установява се от представеното удостоверение № 818/26.08.2004 г., че на името на Н. И П. е записана ливада от 10 дка в м.”К” при съседи: братя К, Н.Б., М Б и М П. Сумарно възстановените на н-ци П ливади в м.”К” са в размер на 10 дка, съответстващ на площта на записаната на името на техния наследодател ливада.

Пред Пещерския РС по делото е назначена и изслушана първоначална, а пред Велинградския РС е допусната и изслушана допълнителна техническа експертизи, от заключенията на които се установява, че имотът от 7.058 дка, възстановен на Н.Б., е обозначен по КВС с № 004033, а имотът от 7.091 дка, възстановен на н-ци Н.П. е обозначен с № 004097. Вещото лице заявява категорично, че двата имота не граничат един с друг. В първоначалното заключение вещото лице е приело, че спорният имот попада в имот, обозначен в КВС до 2000 г. като имот № 004008. Считано от 2000 г. обаче тази част от м.”К” попада вече в землището на гр.К и номерацията и границите на имота са заличени, а в момента е записан като временна общинска собственост по чл.19 от ЗСПЗЗ. При изготвянето на допълнителното заключение вещото лице е взело предвид и показанията на разпитаните по делото свидетели, които очертават границите на имотите на ищеца и ответниците, визирайки наличието на бетонов стълб. Експертизите са приети в с.з. и не са оспорени от страните поради което съдът ги кредитира изцяло.

Както вече беше посочено, по делото са разпитани и двама свидетели, които установяват местоположението на имотите на страните. Свидетелите заявяват, че наляво е имотът на Б., а отдясно е имотът на П /св.Р/, като страните са владели и ползвали имотите си до влизане в ТКЗС. Имотът на Б. имал за съседи гора, циментов стълб, П и Ц и бил с площ малко повече от 12 дка. Свидетелят Г също заявява, че „под имота на П. е имотът на Б.” и имал за съседи П М, Ц, Н.Б. и Д П., братовчед на ответника. Площта на имота била около 10 дка.

При така събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество – за основателна по следните съображения:

Основният мотив на първоинстанционния съд, за да уважи предявения иск, е анализ на свидетелските показания, въз основа на който съдът дори стига до извод за неточност на допълнителното заключение на вещото лице, поради което и не кредитира същото. Макар и да е възприел вярно фактическата обстановка по делото, първоинстанционният съд е направил неверни изводи, поради което атакуваното решение като неправилно  и незаконосъобразно, следва да бъде отменено. Първият и основен въпрос по делото е дали е налице пълна или частична идентичност между имотите на ищеца и ответниците, за да бъде уважен предявеният от ищеца иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Отговорът на този въпрос е категорично отрицателен. Ищецът очертава параметрите на търсената защита с исковата молба. Там същият ни повече, ни по-малко е описал следните два имота : ливада от 3.5 дка в землището на гр.Б, м.”К”, при граници и съседи: дере, гора, М Б, Ц и П, възстановена на Н.Б. *** при граници и съседи: Д А П., П Г. М, възстановена на н-ци на Н.П.. Така очертаните граници са границите на възстановените с решенията на ПК-Б части от притежаваните от страните ливади в м.”К” до включването им в ТКЗС – съответно с площ 7.058 дка, представляваща имот № 004033 на Н.Б. и имот № 004097 с площ 7.091 дка на н-ци П. Твърдението в исковата молба е, че имотът на ответниците попада върху имота на ищците и именно този въпрос е изследвало вещото лице още при разглеждане на делото пред Пещерския районен съд. В тази експертиза експертът е установил, че претендираният от Н.Б. имот попада вероятно върху имот, обозначен върху КВС до 2000 г. като имот № 004008. Установи се от събраните по делото доказателства, че с решение по гр.д. № 413/2007 г. Велинградският районен съд е уважил иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ на Н.Б. и му е възстановил ливада от 2 дка в м.”К” при граници: изток – гора и собствен имот, запад – необработваема площ, отразен графично върху скица, представляваща неразделна част от решението, като е видно от приложената към делото скица, че частта от 2 дка попада именно в западната част на имот № 004008 по КВС до 2000 г., а понастоящем със заличени граници и номер и попадащ в землището на гр.К. Вещото лице установява в заключението си от 24.04.2008 г., че не може да се установи идентичност между имот от 3.5 дка на Б. и имот от 2.9 дка на П, тъй като в решенията, с които им се възстановява собствеността са описани границите съответно на имоти с № 004033 на Б. и № 004097 на П. Същото вещо лице при огледа на място е установило, че стълбът, описан от свидетелите като граница между двата имота, се намира изцяло в имот № 004033 на Б., в североизточната част и в непосредствена близост до имот № 004097. Тази точка от очертаната от свидетелите граница обаче е крайно недостатъчна, за да установи идентичност между двата имота. Останалите, посочени от свидетелите граници и съседи, са идентични с границите и съседите на имот № 004033 и имот № 004097. При липсата на повече указания за границите на двата имота и при липса на други доказателства – гласни или писмени, съдът приема, че идентичността между тях не е доказана, поради което и само на това основание следва да се приеме, че искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от Б. против Павлови, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По изложените съображения ПОС намира решението на велинградския районен съд за неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, вместо което предявеният от Н.Б. против И.П. и С.Б. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. На жалбоподателите следва да бъдат присъдени и направените в двете инстанции разноски в размер на 206 лв.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ОТМЕНЯ решение № 303/18.12.2008 г., постановено по гр.д. № 89/2008 г. по описа на Велинградският районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.Г.Б., ЕГН **********,*** против И.Н.П., ЕГН **********,*** и С.Н.Б., ЕГН **********,***, за приемане за установено, че Н.Г.Б. *** към датата на образуване на ТКЗС е бил собственик на земеделски имот: ливада от 3.5 дка в землището на гр.К, м.”К”, при граници и съседи: дере, гора, М Б, Ц и П.

         ОСЪЖДА Н.Г.Б., ЕГН **********,*** да заплати на И.Н.П., ЕГН **********,*** и С.Н.Б., ЕГН **********,*** деловодни разноски в размер на 206 /двеста и шест/ лева.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: