Р Е Ш Е Н И Е №438

 

гр. Пазарджик, 06.10.2009 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият   окръжен  съд,   гражданска  колегия,   в   открито

заседание седми септември………..……............…………………….

през две хиляди и девета година...........................................в  състав:

 

                                Председател: ПЕНКА ЯНЕВА

                     Членове: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА

                                                         АЛБЕНА ПАЛОВА

 

при секретар………….......................…......…… .и в присъствието на

прокурор ……………..…..….....…….като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова..…..……..в. гр. дело № 245 по описа

за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 87/06.02.2009 г., постановено по гр.д. № 1510/2008 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил предявения на основание чл. 108 от ЗС иск от В.С.П. и Н.С.П.,***, против В.Т.П. и Н.З.П.,***, за приемане за установено по отношение на В.Т.П. и Н.З.П.,че В.С.П. и Н.С.П. са собственици на недвижим имот от 170 кв.м., част от имот УПИ ІV-411 в кв.56 по плана на с. Д, при съседи : УПИ V-412, УПИ ІІІ-410, улица и УПИ Х-421, която част е  находяща се между имотната граница между УПИ ІV-411 и УПИ V-412 и съществуващата между същите имоти ограда, както и да предадат владението върху същия имот. Отхвърлил е иска с правно основание чл. 109 от ЗС между същите страни за осъждането на В.Т.П. и Н.З.П. да премахнат съществуващата между УПИ ІV-411 и УПИ V-412 ограда. Осъдил е В.С.П. и Н.С.П. да заплатят на В.Т.П. и Н.З.П. сумата от 600  лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

От така постановеното решение са останали недоволни В. и Н. Пеневи, които го обжалват чрез своя процесуален пълномощник в предвидения от закона срок пред Пазарджишкия окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е назначил поисканата от ищците техническа експертиза, която да извърши геодезическо заснемане на спорното място, тъй като заключението на кредитираната от съда техническа експертиза не установявала с категоричност крайния извод, че не е налице навлизане в имота на ищците. Дори тази експертиза била установила разлика от 80 см. в дъното на парцела на ответниците, което сочело на основателност на предявените искове. От друга страна поставената ограда не материализирала на място имотната и регулационната граница между парцелите на страните. Едновременно с това съдът бил обосновал решението си, мотивирайки го изцяло с резултата от приетата по делото техническа експертиза, което давало основание на жалбоподателите на претендират неговата отмяна. Молят след установяване на твърденията, изложени в жалбата, атакуваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени така, както са предявени. В последното съдебно заседание, проведено на 07.09.2009 г. жалбоподателите – ищци в първоинстанционното производство направиха частичен отказ от иска с правно основание чл.108 от ЗС, поради което производството по тази претенция беше прекратено за разликата от 170 кв.м. до 4 кв.м. Производството по този иск продължава за останалите 4 кв.м. и в пледоарията си по съществото на спора пълномощникът на жалбоподателите претендира искът за собственост да бъде уважен до този размер. Решението на Пазарджишкия районен съд беше обезсилено по отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС за същия размер и в настоящото производство първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.108 от ЗС съществува и следва да бъде разгледано само до размера на исковата претенция.

Ответниците по жалбата В. и Н. Пеневи чрез своя процесуален пълномощник оспорват въззивната жалба и молят решението на Пазарджишкия районен съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС. В исковата си молба ищците В. и Н. П твърдят, че са собственици на недвижим имот УПИ ІV-411 в кв.56 по плана на с. Д, община П, целият от 1000 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м., ведно с построения в него гараж от 18 кв.м., при съседи на недвижимия имот, както следва : изток – УПИ V-412; запад – УПИ ІІІ-410; север – улица и УПИ Х-421. Ответниците В. и Н. П пък били собственици на съседния УПИ V-412 в кв.56 по плана на с. Д. През 2005 г. ответниците били поставили телена ограда между двата съседни имота, което довело до несъответствие между действителната имотна граница и материализираната чрез поставяне на ограда граница на имотите. Ищците твърдят, че по този начин ответниците завладели неоснователно площ от 170 кв.м., заключена между поставената от същите ограда и имотната граница на двата имота. Искането е ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на ивицата с обща площ от 170 кв.м. по протежение на имотната граница между двата имота, и установената с оградата граница. Именно тази претенция беше сведена до размера на 4 кв.м. при същите очертани граници.

Ищците поддържат още, че с построената ограда се препятства упражняване правото на собственост според предназначението на имота, тъй като е ограничен достъпът до частта от имота, находяща се отвъд изградената ограда. Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да премахнат изградената от тях ограда. Претендират се и деловодни разноски.

Ответниците оспорват исковете, като твърдят, че правото на собственост на ищците не е накърнено. Молят съда да отхвърли предявените искове с присъждане на съдебноделоводни разноски.

Видно е от представения нотариален акт № 72/25.04.1975 г., нот. дело № 5318/1975 г. на нотариус при Пазарджишкия районен съд, че Т П. М продал на В.С.П., следния недвижим имот: парцел ХVІІІ-174 в кв. 37 по плана на с.Д, с площ 1000 кв.м., при съседи : В.Т.П., Г Д, А П. ***– незастроен, срещу което купувачът се е съгласил да заплати уговорената цена.

С нотариален акт за поправка на нот.акт за продажба № 129 по нот. дело № 942/1981 г. е допусната поправка в нот. акт № 72 по нот. дело № 5318/1975 г., в следния смисъл : вместо цифрата ХVІІІ-174  да се чете цифрата ХVІІ-174. Представено е и удостоверение от кметство с.Д, от което е видно, че имот УПИ ІV-411 в кв.56 по плана на селото, е идентичен с имот, описан по нот. акт № 72 по нот. дело № 5318/1975 г. и № 129 по нот. дело № 942/1981 г.

Ответникът В.Т.П. се легитимира като собственик на недвижим имот – парцел ХVІІ-174 в кв.37 по плана на с.Д, с пространство от 800 кв.м., съгласно нотариален акт № 71/25.04.1975 г. Видно е от нотариален акт за поправка № 130/08.06.1981 г., че в нот. акт № 71 по нот. дело № 5317/2008 г. вместо цифрата ХVІІІ-174, следва  да се чете цифрата ХVІ-174. Представено е и удостоверение от кметство с. Д, от което е видно, че УПИ V-412 в кв.56 е записан на В.Т.П. и той е идентичен с имот по нот. акт № 71 по нот. дело № 5317/1975 г. и нот. акт № 130, том ІІІ, дело № 943/1981 г. В самото удостоверение е посочено, че със заповед № 42/23.01.1989 г. на кмета на община П е утвърдено регулационно изменение.

Като доказателство по делото е представена молба, подадена от В С.П., В.Т.П. и А П. М, адресирана до председателя на Комисията по ТСУС, с която се прави искане да не се изменят регулационните граници на имотите № 411, 412 и 413. Със заповед № 42/23.01.1989 г. на ОНС – Пазарджик на основание чл. 32, ал.2  и чл. 93 от ППЗТСУ е одобрено изменението на регулацията на парцели ІV-411, V-412, VІ-413 и VІІ-413 в кв. 56 по плана на с. Д.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния съд е назначена и изслушана техническа експертиза, която установява, че към момента на съставяне на нотариалните актове е действал плана на с.Д, одобрен със заповед № 208 от 22.11.1962 г. и по така действащия план имотите на страните са имали съответно номера ХVІ-174 и ХVІІ-174. С одобряване на плана на селото със заповед № 1776 от 01.09.1982 г. са отредени следните имоти : УПИ V-412 и УПИ ІV-411, като по този план около 55 кв.м. от имот пл. № 411 са се придавали към УПИ V-412 откъм лицето, а 53 кв.м. от имот пл. № 412 към УПИ ІV-411 в дъното. Според заключението последващо изменение в плана е настъпило въз основа на заповед № 42 от 23.01.1989 г., при което регулационната линия между УПИ ІV-411 и УПИ V-412 е проектирана по имотната граница между двата имота, а със заповед № 360 от 20.12.2004 г. регулационната линия между имоти № 411 и № 410 е проектирана по имотната граница. Според заключението оградата между двата имота е с обща дължина от 53,3 метра, като в частта откъм лицето с дължина от 29,1 метра представлява оградна мрежа върху метални колове с бетонова основа, а в другата част е мрежа върху колове, без основа и на места прокъсана.

Вещото лице, изготвило тази експертиза, е преразпитано пред въззивната инстанция относно констатираната разлика в дъното на парцела ІV-411 от 80 см. между измерения на място размер и отчетения по плана. Вещото лице заяви, че тази разлика следва да се раздели на две, тъй като не може да се установи с категоричност дали грешката е само по отношение на едната граница /тази с ответниците по делото/ или има отношение и към границата с другия съседен парцел. Същото вещо лице заяви, че едно геодезично заснемане би изяснило ситуацията. Именно това даде основание на въззивния съд да допусне исканото от жалбоподателите геодезическо заснемане.

Тази експертиза, изготвена от вещо лице – геодезист, изясни, че площта на имот пл.№ 411 от преки измервания е 884 кв.м., а площта по цифров модел на действащия план е 888 кв.м. За имот пл.№ 412 цифрите са съответно 906 кв.м. при пряко измерване и 902 кв.м. по цифров модел или разликата в площите и на двата имота е 4 кв.м. В с.з. вещото лице изясни, че тази разлика е заключена между т.29 и т.31 от оградата по приложената скица. За този отрязък материализираната на място граница надвишава допустимата норма на отклонение с 6 см., които образуват спорните 4 кв.м. На въпроса на съда дали това надвишаване на допустимата норма на отклонение не би променило крайния извод на вещото лице, че разликата в размерите и площта между имотите е напълно в рамките на допустимите точности, експертът отговори, че съпоставени с площта на целия имот, тези 4 кв.м. са в рамките на допустимото отклонение. Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.

Пред първоинстанционния съд са разпитана и една свидетелка, която установява, че познава и В., и В., и знае, че имат спор за мястото и къде трябва да минава оградата. Според свидетелката Т след поставяне на оградата мястото на В. е по-малко, но не може да определи колко по-малко. Свидетелката Т знае, че оградата е поставена от В. през 2005 г., но не си спомня дори сезона, когато е сложена оградата.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като е изготвен в предвидената от закона форма от компетентен съд в рамките на неговите правомощия, но разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Както правилно е посочил в мотивите си районният съд, за да бъде уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, следва да бъдат установени следните предпоставки – ищците да докажат по безспорен начин, че са собственици на спорната вещ, а ответниците да упражняват фактическа власт върху нея без правно основание. В настоящия случай не е налице първата предпоставка – ищците да са собственици на спорния имот от 4 кв.м. Безспорно е, че както ищците, така и ответниците се легитимират като собственици на два съседни урегулирани имота. Изслушаната по делото пред първата инстанция техническа експертиза е установила, че регулационната линия съвпада с имотната граница между притежавания от ищците и собствения на ответниците недвижими имоти. Геодезическото заснемане, извършено по искане на жалбоподателите във въззивната инстанция, установи по категоричен начин, че съществуващата разлика в площите на двата имота от 4 кв.м. е напълно в рамките на допустимата точност. В този смисъл съдът напълно споделя разбирането на експерта, че независимо от това, че разликата от 4 кв.м. се явява само в участъка между т.29 и т.31 по скицата, то тази разлика следва да бъде съотнесена към площта на целия имот и с оглед на това да се преценява дали отклонението е в рамките на допустимата точност. Нещо повече, независимо, че производството по иска с правно основание чл.108 от ЗС беше прекратено поради отказ от иск за разликата от 170 кв.м. до 4 кв.м., очертаните с първоначалната искова молба граници на спорното дворно място не бяха променени, т.е. претендира се, че тези 4 кв.м. се намират „…по протежението на граничната линия между собствения ни УПИ ІV-411 и УПИ ІV-412, собственост на ответниците, която същите са заграбили и държат без основание…”. Както беше установено от геодезическото заснемане обаче разликата от 4 кв.м. се заключва само между т.29 и т.31 по скицата, приложена към заключението, т.е. исковата претенция се различава по граници от установеното от вещото лице на място, което само по себе си обосновава неоснователност на предявения иск. Съдът споделя разбиранията на първоинстанционния съд, развити във връзка с извършеното със заповед № 42, издадена на основание чл. 32, ал.2 от ЗТСУ и чл. 93 от ППЗТСУ, регулационно изменение и се присъединява изцяло към тях, поради което не ги възпроизвежда в настоящото решение

Предявяването на иск с правно основание чл. 109 от ЗС има за цел да осигури защита против действия или състояния, които възпрепятстват упражняване правото на собственост на ищеца против действия или бездействия на ответника. Доколкото в исковата молба са въведени обстоятелства, които сочат на невъзможност на ищеца да упражнява правото си на собственост върху 4 кв.м. поради факта, че те са завладени без правно основание от ответника, съдът намира, че с оглед резултата от иска с правно основание чл.108 от ЗС, кумулативно съединеният иск с правно основание чл.109 от ЗС също следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Въведените по-късно и поддържани и във въззивната жалба обстоятелства за незаконно строителство на оградата между двата съседни имота и фактът, че тя не е разположена равномерно между тях, не са направени под формата на изменение на исковата молба в обстоятелствената й част, поради което не следва да бъдат обсъждани. Единственото валидно въведено основание да се търси защита по реда на чл.109 от ЗС от ищците е твърдението им, че ответниците владеят част от тяхното дворно място без правно основание, а упражняването на правото на собственост на ищците се възпрепятствало от поставената ограда. При тези данни съдът намира за неоснователен и този кумулативно съединен иск.

Предвид изхода на делото и с оглед направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответниците, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 600 (шестстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 87/06.02.2009 г., постановено по гр.д. № 1510/2008 г. по описа на Пазарджишкият районен съд.

ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН ********** и Н.С.П., ЕГН **********,***, да заплатят на В.Т.П., ЕГН ********** и Н.З.П., ЕГН **********,***, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: