Р Е Ш Е Н И Е

  434           05.10 .2009 год. , гр.Пазарджик

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 Пазарджишки  окръжен  съд , гражданска  колегия ,трети въззивен състав, в  публично заседание на  двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:

 

 

 

                                                           

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТРЪНДЖИЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЦИСЛАВ МАРАТИЛОВ 

                                                                             МАРИАНА ДИМИТРОВА                                                                                                                         

                                                                                         

 

при секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното от съдия Трънджиева в.гр.д. № 308 по описа на съда за 2009 година и за да се произнесе ,взе предвид следното :

 

 

 

         Производството е по чл.258 и следващите от ГПК .

          С решение на Велинградски районен съд № 5 от 19.І.2009 година, постановено по гр.д.№ 443 по описа на съда за 2008 година е отхвърлен иска на Ш.Х. и Т.К. с правно основание чл.135, ал.3 от ЗЗД против ответниците ЕТ”Алида 93-А.Н.”, представляван от А.А.Н. ЕГН **********, Л.Й.Н. ЕГН **********, и Й.А.Н. ЕГН **********,***  за постановяване на решение, с което да бъде обявен за недействителен спрямо ищците  договор за дарение на недвижим имот, удостоверен във форма на нотариален акт с № 517, т. ІІІ, рег. № 3939, н.дело № 505 от 22.10.2003г. по описа на нотариус Г. Х. с рег. № 156 по регистъра на нотариалната камара с район на действие РС-Велинград, като неоснователен и са осъдени Ш.Х. и Т.К. да заплатят на горепосочените ответници деловодните разноски в размер на 900 лева.  

         В срока по чл.259 ал.І от ГПК решението е обжалвано от Ш.Х. и Т.К. с искане да бъде отменено и да бъде уважена исковата претенция така, както е предявена.

 Излагат се доводи за порочност на решението, като се поддържа, че първоинстанционния съд при постановяване на своя акт неправилно е приел, че няма увреждане на кредитора с отчуждителната сделка като е счел, че не са налице обективната и субективната предпоставки за уважаване на иска по чл. 135, ал.3 ЗЗД и че вземането на кредитора е установено с влязло в сила решение по гражданско дело през 2006 г., а атакуваната сделка за дарение била извършена през 2003г., които изводи не кореспондирали с данните, събрани по делото и не били в съгласие със закона. Излагат се подробно съображения в този смисъл, посредством анализ разпоредбите на чл. 135 от ЗЗД, като се изтъква, че не било необходимо за възникване вземането на кредитора, то да е установено със изпълнителен титул, в случая съдебното решение по гражданското дело, а достатъчно било настъпването на правопораждащият факт, от който то произтича – смъртната трудова злополука на наследодателя на първоначалния ищец, която именно предхожда атакуваната като относително недействителна сделка за дарение. Освен това, според жалбоподателите пред настоящата инстанция, Велинградсиия районен съдне бил съобразил разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Направени са искания за събиране на нови доказателства, които предвид разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ГПК са оставени без уважение от въззивния съд в съдебно заседание от 23.09.2009г.

          На основание чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника А.А.Н. в качеството му на ЕТ”Алида-93-А.Н.”, чрез адв. Г.С., в който се излагат съобрежения.

 Посочва се, че по делото в съдебно заседание на първоинстанционния съд от 23.12.2008г. е била извършена замяна на страна по молба на първаначалния ищец И. К., с която тя се отказва от иска си спрямо ответниците и моли да бъде заместена от Ш.Х. и Т.К. при условията на чл. 228, ал.2 от ГПК, при което положение съгласието на ответника не било необходимо. Поддържа се, че за ищцата Т.К. не е налице правен итерес от иска, тъй като същата имала вземане спрямо А.Н. ***/2002 на ВРС, което обаче било погасено. Твърди се, че при иска по чл. 135 от ЗЗД тежестта на доказване била върху ищеца, а от събраните по делото доказателства не можело да се направи извод, че ответниците са имали намерение за увреждане на кредитора с отчуждителната сделка, тъй като вземането на ищеца било определено по размер на 19.07.2006г. с решението по гр.д.№ 315/2006г. на ПОС, а по това време А. Н. притежавал и друг недвижим имот. Излагат се доводи, касаещи освен липсата на обективното увреждане на кредиторите на едноличния търговец и такива относно липсата на субективната предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД – намерението за увреждане, предвид факта, че процесната отчуждителна сделка датира от 22.10.2003г. и обстоятелството, че смъртната злополука, случила се на 04.04.2001г. била обявена с мотивирано решение № 3072/18.06.2002г. на директора на РУСО Пазарджик за нетрудова, което към онзи момент изключвало и евентуален иск срещу А.Н. на основание чл. 200 от КТ. Поради тези съображения според ответниците по въззивната жалба не можело де се твърди знанието на длъжника за увреждане на кредитора с отчуждителната сделка. 

         Въззивният съд, при условията на служебната проверка по чл.269 от ГПК извърши преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което и същото се явява валидно.
        При своята преценка обаче  Пазарджишки окръжен съд намери, че се касае до едно недопустимо съдебно решение по следните съображения:

         Предявен е иск с правно основание чл.135, ал.3 от ЗЗД.

         Исковата претенция е предявена от И. К., ЕГН **********   против 1.ЕТ”Алида 93-А.Н.”, представлявана от А.А.Н., ЕГН **********, *.Л.Й.Н. ЕГН **********, и 3.Й.А.Н. ЕГН **********,*** с молба да бъде обявен за относително недействителен спрямо нея  сключеният между ответниците ЕТ”Алида93-А.Н.”, предствавлявана от А.А.Н. и Л.Й.Н., от една страна и Й.А.Н., от друга, договор за дарение на недвижим имот, описан подробно в нотариален акт с № 517, т. ІІІ, рег. № 3939, н.дело № 505 от 22.10.2003г. по описа на нотариус Г. Х. с рег. № 156 по регистъра на нотариалната камара с район на действие РС-Велинград. Твърди се, че ответникът ЕТ”Алида 93-А.Н.”, представляван от А.А.Н. бил  осъден с влезли в сила решения по гр. д. № 91/2002г на ВРС и в.гр.д. № 315/2006г. на ПОС за заплащане на имуществени и неимуществени вреди на наследниците на починалия при трудова злополука М. К. К.. Поддържа се, че същият ответник бил длъжник по представени по делото изпълнителни листове и с атакуваната сделка съзнателно затруднявал събирането на присъдените по изпълнителните дела суми, с оглед на което е и молбата за завеждане на настоящото дело.

         В писмения си отговор в законния срок по реда на чл. 131 ГПК ответника А.А.Н., в качеството му на ЕТ”Алида 93-А.Н.” оспорва иска, като твърди, че същият е недопустим и неоснователен. Навеждат се съображения за недопустимостта на исковата претенция в смисъл, че ищцата е предявила чужди права. Посочва се, че на 14.08.2007г., т.е. преди подаване на исковата молба, е извършена валидна цесия между нея, останалите наследници на постарадалия при смъртната трудова злополука от една страна и Ш.Х. от друга, касаеща вземанията за имуществени и неимуществени вреди към едноличния търговец и именно поради това нямала право да завежда настоящия иск. Оспорва се освен качеството на ищцата на кредитор по отношение на ответниците и твърдението, че с атакуваната сделка е налице съзнателно увруждане на кредиторите на ЕТ”Алида 93-А.Н.”. Поддържа се и че исковата претенция била неоснователна, тъй като ищцата не притежавала процесуална легитимация за завеждане на иска, а освен това към датата на процесната сделка в активите на едноличния търговец фигурирали и други имоти, чиято стойност многократно надхвърляла стойността на този, предмет на дарението и поради това същото не е имало за цел да увреди кредиторите на ЕТ.

         Велинградски районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 135, ал.3 ЗЗД, предявен от И. К., за обявяване относителна недействителност на договор за дарение, описан подробно в нотариален акт с № 517, т. ІІІ, рег. № 3939, н.дело № 505 от 22.10.2003г. по описа на нотариус Г. Х. с рег. № 156 по рег. на нотариалната камара с район на действие РС-Велинград против ЕТ”Алида 93-А.Н.”, представляван от А.А.Н., Л.Й.Н., и Й.А.Н.,***. 

Видно е от данните по делото, че ВРС е допуснал изменение на предявения иск чрез замяна на ищеца, при което първоначалният ищец И. К. се е отказала от иска си и е била заменена от нови ищци  - Ш.Х. и Т.К.. В съдебно заседание пред първата инстанция от 23.12.2008г. е разгледана постъпилата молба от И. К., с която е направено искане по смисъла на чл. 228 ГПК за изменение на иска чрез замяната й като първоначален ищец с Ш.Х. и Т.К., които са подписали молбата и са съгласни със замяната, и с която молба И. К. депозира отказ от иска си по чл. 135 ЗЗД си спрямо ответниците. Процесуалния представител на ответната страна адв. С. е възразил срещу така направеното искане. Велинградският районен съд е приел, че предвид разпоредбата на чл. 228, ал.2 ГПК, съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него, поради което с протоколно определение е допуснал исканото изменение на иска, чрез замяна на ищеца по делото. С оглед на извършеното изменение на иска и встъпилите като ищци Ш.Х. и Т.К., първата инстанция е постановила атакуваното съдебно решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 135, ал.3 ЗЗД.

Така възприетото за установено в процеса мотивира извода, че постановеното първоинстанционно решение се явява недопустимо.      

          За да постанови решението си Велинградски районен съд  е приел, че предявеният иск с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД е допустим, тъй като с молбата за заместване на някоя от страните било поискано изменение на иска, а не предявяване на нов иск, което виждане не може да бъде споделено от настоящия съдебен състав като аргумент обуславящ допустимостта на обжалваният съдебен акт. Необходим реквизит от фактическият състав, обуславящ замяната на ищец в производството е освен отказа от иска от страна на досегашния ищец и предявяването на нов иск, който принципно се различава от първоначалния единствено по новата страна. Съответно – липсата му при постановяване на първоинстанционният  съдебен акт неминуемо означава наличие на едно недопустимо решение, като такова обусловено от непредявена искова претенция.

         Безспорно замяната на досегашният ищец с друг в настоящата хипотеза на делото представлява проявна форма на изменение на иска, при което за постановяването на допустим съдебен акт по предявената претенция е необходимо съобразяването на правилата на ГПК.

Пазарджишки окръжен съд намира, че изменението на иска чрез замяна на ищеца, е извършено от първоинстанционния съд в противоречие със съдопроизводствените правила и така се явява и недопустимо, поради което ВРС, замествайки първоначалният ищец по иска с друг, на практика се е произнесъл по един непредявен иск и решението му на това основание следва да бъде обезсилено, а делото върнато за произнасяне по предявения иск.

Неправилно Велинградски районен съд в съдебно заседание от 23.12.2008г. е приел, че за конституирането на нов ищец по делото при замяната на първоначалния такъв в хипотезата на изменение на иска чрез замяна на страна – ишец по делото не е необходимо съгласието на ответната страна. Допустимостта на такава замяна на ищеца във всички случаи се обуславя от съгласуваните волеизявления на двете страни по първоначалния иск и на встъпващия нов ищец, съобразно императивната разпоредба на чл. 228, ал.1 ГПК. Това е релевантната правна уредба, касаеща  замяната на ищец в гражданското съдопроизводство и приложимата в конкретния случай, за  инкорпорираните в която правила първоинстанционния съд не е съблюдавал. Съгласието на ответника в случая не може да бъде изключено, предвид факта, че иска спрямо него се запазва и освен това за него е от значение от кого изхожда исковата претенция. Вярно е, че е налице съгласие между стария и новите ищци за встъпване в процеса, както и отказ от иска от страна на И. К., но това не е достатъчно за законосъобразното изменение на иска чрез замяна на ищеца. Нужно в синхрон с нормата на чл. 228, ал.1 ГПК е и съгласието на ответната страна по делото, което в случая не е налице.

 Във въпросното съдебно заседание първата инстанция по делото е счела за достатъчно основание отказа на първоначалния ищец от иска и съгласуваните волеизявления на новите и първоначалния ищец, за да приеме на основание чл. 228, ал.2 ГПК, че не е необходимо да се ангажира съгласието на ответната страна за допускане изменение на иска чрез замяната на първоначалния ищец с нов.

Разпоредбата на чл. 228, ал.2 ГПК е приложена в разрез със законодателните повели, които тя обективира. Същата хипотеза визира елиминиране съгласието на ответника в случаите, когато ищеца се отказва от иска си спрямо него в хипотезите на замяна на един ответник с друг например, при което изискваното съгласие на досегашния ответник се оказва ирелевантно и ненужно за отказа на ищеца от иска към него. Т.е. чл. 228, ал.2 ГПК изключва съгласието на ответника, касаещо отказа на ищеца от иска към него, а не се отнася до волеизявлението на ответника по изменението на иска чрез замяната на ищеца – тогава съгласно чл. 228, ал.1 ГПК съгласието на всички страни е безусловно необходимо. В този смисъл законодателят е определил приложението на чл. 228, ал. 2 ГПК и то не касае замяната на един ищец с друг.

При така установеното, настоящият съдебен състав на Пазарджишки окръжен съд счита, че обсъжданите производствени действия на ВРС, при които е допуснал изменение на иска чрез замяна на първоначалния ищец с нов и постановявайки решение при така конституиран нов ищец, се явяват недопустими.  Това е довело и до произнасяне по делото от страна на ВРС с атакуваното решение, с един недопустим съдебен акт, който като такъв следва да бъде обезсилен, а делото – върнато за произнасяне по първоначално предявения иск с ищец И. К..

         По изложените съображения и на основание чл. 270, ал.3 ГПК Пазарджишки окръжен съд

 

 

Р   Е   Ш   И

 

         ОБЕЗСИЛВА решение на Велинградски районен съд № 5 от 19.І.2009 година, постановено по гр.д.№ 443 по описа на с съда за 2008 година, с което  е отхвърлен иска на Ш.Х. и Т.К. с правно основание чл.135, ал.3 от ЗЗД против ответниците ЕТ”Алида 93-А.Н.”, представляван от А.А.Н. ЕГН **********, Л.Й.Н. ЕГН **********, и Й.А.Н. ЕГН **********,***  за постановяване на решение, с което да бъде обявен за недействителен спрямо ищците  договор за дарение на недвижим имот, удостоверен във форма на нотариален акт с № 517, т. ІІІ, рег. № 3939, н.дело № 505 от 22.10.2003г. по описа на нотариус Г. Х. с рег. № 156 по рег. на нотариалната камара с район на действие РС-Велинград, като неоснователен и с което са осъдени адв. Ш.Х. и Т.К. да заплатят на горепосочените ответници деловодните разноски в размер на 900 лева и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен  касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

        

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.               

                                                         

 

                                                                           2.