Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

01.10.2009

 

Пазарджик

 

426

 

 
Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

Четвърти въззивен

 
 


                                                                Съд                                                             състав                             

Десети септември

 

2009

 
 


На                                                                                               Година                                      

 

В   закрито заседание в следния състав:

СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

 
                                                                    

                                                                Председател                                            

ИЛИАНА ДИМИТРОВА

 
 


                                                                         Членове                                                   

 

БОРИСЛАВ ИЛИЕВ

 
                                                                           

 

Галина Младенова

 
Секретар                                                        

 

 

 
 прокурор                                            

съдия Костадинова

 
 


като разгледа докладваното от                                                                                       

396

 

2009

 
 


 Въззивно гр.

 
                                                      дело   номер                                       по описа за                                 

 

  година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно – по чл. 196 и следващите от ГПК / отм./.

С решение  № 44 от 19.03.2009 година, постановено по гр. дело № 259/2007 година по описа на Районен съд –Пещера е отхвърлен иска на А.К.Х. и Б.Г.Х. против Г.И.В., М.Г.В., Е.А.В., И.А.В., Н.Г.К., Е.Г.Т. и Б.И.В. за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 30 кв. метра, част от УПИ, заградени от ответниците и владени от тях без правно основание, попадащи в североизточната част на имота им по продължение от лицето към дъното на границата с УПИ и за осъждане на ответниците да им предадат владението на тази част от имота. Със същото решение е отхвърлен иска на А.К.Х. и Б.Г.Х. против ответниците  Г.П.М., К.И.У., В.И.  П., Н.С.П.- Ц., Д.С.П. и Д.И.У. за приемане за установено по отношение на тях, че ищците са собственици на 120 кв. метра, част от УПИ Х-, които ответниците владеят без правно основание и са заградили, които попадали в северозападната част на имота им по продължението от лицето до дъното на границата с УПИ, като се осъдят ответниците да предадат на ищците владението на тази част от имота.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 197 от ГПК / отм./ е подадена въззивна жалба от А. и Б. Х. Във въззивната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковете да се уважат. Излагат се подробни съображения във връзка с оплакването за незаконосъобразност на решението.

Становището на ответниците М., Е., Г., Б. и И. В и Н.К., представлявани в съдебно заседание от адвокат А. е, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

От останалите ответници становище е изразил Г.М.. Той също счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Пред въззивната инстанция е изслушана допълнителна съдебно-техническа експертиза за пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.

Окръжният съд, при проверка на допустимостта и законосъобразността на първоинстанционното решение, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, прие следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

По гражданско дело № 259/2007 година по описа на Пещерския районен съд са предявени два иска с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.

Първият от исковете е с ищци А.К.Х. и Б.Г.Х. и ответници Б.И.В., Г.И.В., Н.Г.К., Е.Г.Т., М.Г.В., И.А.В. и Е.А.В.. Предмет на този иск са 30 кв. метра в североизточната част на имота на ищците. В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на УПИ Х-в кв. 3 по плана на село Р, Община Б от 1992 година с площ от  кв. метра, ведно с намиращите се в него масивна едноетажна жилищна сграда и второстепенни сгради. Имотът им бил придобит по време на брака им през 1973 година чрез покупко-продажба с нотариален акт № 160/73 година, том І, нот. Дело № година. Посочените ответници като наследници на И. Б В. били собственици на УПИ, съседен с имота на ищците от североизток, като били завладели около 30 кв. метра от имота им по продължение на двата имота от лицето до дъното и ъгъла.

Вторият от исковете е предявен от А.К.Х. и Б.Г.Х. против ответниците Г.П.М., К.И.У., В.И.П., Н.С.Ц., Д.С.П. и Д.И.У.. Твърди се в исковата молба, че тези ответници са собственици на УПИ ХІ-, находящ се на северозапад от имота на ищците, като ответниците били навлезли с около 120 кв. метра в имота на ищците по продължение на двата имота от лицето до дъното.

Ищците разговаряли и двете групи ответници многократно с искане да им освободят процесните части от имотите, но те отказвали. Реално имотът на ищците към момента бил с площ от около  кв. метра, т.е. със  кв. метра по-малко от тази по документа им за собственост – н.а. 160/73 год.  През 1992 година бил одобрен нов план на село Р, който не бил съобщен на ищците и не им била осигурена възможност да го обжалват. Този план не бил прилаган. Ако по него имало отчуждаване на части от имота на ищците и придаването им към съседните парцели, следвало да има процедура по оценка и заплащане, което не било известно на ищците. Нямало и проведена процедура и издадена заповед за промяна на вътрешнорегулацинните линии по имотни граници за неприложена регулация на основание чл. 135 и § 8 от ЗУТ. Ищците заплащали данъци за имот с площ от 600 кв. метра.

 Искането е да се приеме за установено по отношение на  двете групи ответници, посочени по-горе, че ищците са собственици на имотите – предмет на двата иска и да се осъдят ответниците да им предадат владението върху тези имоти.

Ответниците оспорват исковете по основание.

Страните сочат доказателства в подкрепа на твърденията си.

Окръжният съд, като прецени събраните пред първата и пред въззивната инстанция доказателства и доводите на страните, при спазване разпоредбите на чл. 188 от ГПК / отм./ прие за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът А.Г. Т по време на брака си с ищцата Б.Г.Х. – на 05.11.1973 година е закупил от Г. Т с нотариален акт №  том І нотариално дело № /73 година следния недвижим имот: парцел ХІV- в кв. 1 по плана на село Р  с площ от 600 кв. метра ведно с построената в него къща. По сега действащия план от 1992 година този имот е означен като УПИ в кв. 3. Данни в тази насока се съдържат както в приетата по делото техническа експертиза, така и в удостоверение № 8/16.01.2007 година на Кметството село Розово. В това удостоверение е отразено, че площта на УПИ Х-12 в кв. 3, измерена графически, е 450 кв. метра.  От удостоверение за данъчна оценка № 57 от 16.01.2007 година се установява, че ищците заплащат данъци за дворно място с площ от 600 кв. метра.

От цитираното удостоверение на Кметството село Розово и приложената към него скица, както и от заключението на вещото лице В. се установява, че процесният УПИ, собственост на ищците, граничи от север с УПИ  ІХ-11 в кв. 3, собственост на  наследници на И. Б В.,***, собственост на Г.П.М., К.И.У. и В.И.П..

От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че наследниците на И. Б В., собственици на съседния от север УПИ ІХ- в кв. 3 са ответниците по единия иск / с предмет 30 кв. метра/, а именно Б.И.В., Г.И.В., Н.Г.К., Е.Г.Т., М.Г.В., И.А.В. и Е.А.В..

Собственици на УПИ ХІв кв. 3, съседен на имота на ищците от  юг / според вещото лице, а и това е видно от скицата, а според ищците посоката е северозапад/ са другата група ответници – Г.М., К.У., В.П., Н.С.Ц., Д.С.П. и Д.И.У., видно от удостоверение № 8/16.01.2007 година на Кметството село Р, с добавената към първоначалното съдържание забележка, подписана от техника и кмета на Кметството.

По делото от ответниците – наследници на И.В. са посочени свидетели и са събрани гласни доказателства. От показанията на разпитаните в съдебно заседание на 04.12.2007 година свидетелки Иванка А. и М. В се установява, че от 1950- 1951 година до настоящия момент границата между имота  на ищците и имота на наследниците на И.В. не е променяна.Първоначално границата била материализирана със стар зид, изграден с обли камъни, а сега имало циментови колове и телена мрежа, като имало остатъци и от стария дувар. Помежду им никога не било имало спорове, а оградата между двата имота не била премествана никога.

Твърденията на ответниците – наследници на И.В., че е налице трайно материализирана граница между техния имот и имота на ищците, която не е премествана от повече от петдесет години, не са опровергани с доказателства, представени от ищците, въпреки дадената им възможност за това.

От първоначалната експертиза на вещото лице В., представена и приета по делото пред първата инстанция и скиците към нея, както и от допълнителната експертиза се установява следното:

Сега действащия план на село Розово е одобрен през 1992 година. По този план е налице пълно съвпадение на заснетите имотните граници със съществуващите на място граници между процесните имоти – на ищците и на двете групи ответници. Парцелните граници са прокарани по заснетите имотни граници, няма придаваеми места от имота на ищците към двата съседни парцела – ІХ- в кв.   и ХІ- в кв. 3, собственост на ответниците. Ищците владеят на място цялото УПИ  в кв. 3, чийто граници съвпадат с наличните огради. Според вещото лице отчетената площ на имота на ищците пл. № 12 е 473 кв. метра. Имотната граница между имот пл. № 12 на ищците и имота от север - № 11 на ответниците – наследници на И. Борисов В., е материализирана с ограда от мрежа и колове върху подпорна каменна стена. Имотната граница между имот пл. № 12 на ищците и имот пл. № 13 на втората група ответници, тангира на южната стена на гаража в югоизточния ъгъл  на имот пл. № 12 откъм лицето на имота, продължава с масивна ограда и към дъното тангира на стопанските постройки.

Вещото лице В. е съпоставила състоянието на имотите и отредените за тях парцели по сега действащия план с предходния план на село , който е одобрен със заповеди № 2701 и 2702 от 12.05.1948 година.Това е плана, при действието на който ищците са закупили парцел ХІV- в кв. 1 с площ от 600 кв. метра с нотариален акт № 160/73 година. С плана от 1948 година са заснети имотите пл. №  с площ от около 520 кв. метра, записан в разписната книга на братя С Т, впоследствие на А.Х., имот  от две части –северна с площ от около 840 кв. метра и южна с площ от 340 кв. метра, записан първоначално на братя Д, а впоследствие на Г.П.М., имот пл. № 393 на Д А., презаписан на И. Б В.. За тези имоти са отредени съответно парцел в площ от  кв. метра с лице на парцела 19 метра, парцел - в кв с лице метра, заснет по новия план като имот пл. №, записан на Г.М. и Й М , презаписан на К.У. и В.П., за който е отреден УПИ, проектиран по имотни граници с лице  метра и   парцел ХІІІ-, заснет по сега действащия план с като имот 11, за който е отреден УПИ, записан на И. Б В..

В първоначалното заключение, представено по делото, вещото лице е отразило, че бившият парцел в кв. 3 / на ищците/ по новия план е заснет като имот пл. № , за който е отреден УПИ , проектиран по имотни граници. С допълнителното заключение  и обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание при неговото приемане се установява, че няма съвпадение на сегашния имот пл. № 12  с парцел по предишния план, имот пл. № 12, респ. отредения за него по имотни граници УПИ са върху част от бившия парцел.  По плана от 1948 година парцел  е бил с площ от 585 кв. метра, а имот пл. № и УПИ по сега действащия план е с площ от  кв. метра. Разликата между площите на парцелите по предходния и сега действащия план е разпределена по следния начин:  кв. метра се дължат на несъответствие по южната граница на имот пл. № 12, а останалите 42 кв. метра – на несъответствие по северозападната граница.

За северозападната граница на имотите по делото са събрани гласни доказателства, които съдът обсъди по-горе.

Във връзка с отношенията между страните и техните праводатели, свързани с южната граница на имота на ищците по делото са събирани писмени доказателства. От тях се установява, че с декларация от 01.06.1954 година праводателят на ищците Г. Т е отстъпил от своя парцел 3 метра на братята П и И. Д, собственици на парцел ХV- / праводатели на втората група ответници по делото/ и се е съгласил да се извърши застрояване на граничната линия, като е декларирал, че е получил са отстъпената площ от своя парцел 200 лева. От тази и останалите представени като доказателства декларации по делото е видно, че определянето на границите между процесните съседни имоти и застрояването в тях е извършвано по съгласие на всички съседи/ праводатели на страните по настоящото дело/.

При така установената по делото фактическа обстановка следва да се приеме, че предявените  искове  с правно основание чл. 108 от  Закона за собствеността са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Категорично е установено по делото, че по сега действащия план на село Розово, който е одобрен през 1992 година няма части от притежавания от ищците УПИ Х- в кв. 3, които да се владеят от ответниците, в каквато насока са изложените в исковата молба обстоятелства. На място ищците и двете групи ответници владеят имоти, чийто имотни и парцелни граници съвпадат напълно със заснетите такива по плана от 1992 година., които освен това са материализирани на място. Нещо повече, от съвкупната преценка на доказателствата може да се направи извода, че владението в тези граници е не само от момента на одобряване на плана от 1992 година, а много преди това – от около 1950 година, когато са поставяни трайните огради, изграждани са постройки на границите на имотите със съгласие на съседите, като има и данни за постигнато съгласие 3 метра от южната част на парцела на праводателя на ищците Г. Т да преминат и да се владеят от собствениците на парцела, който е съседен от юг.

Т.е. при одобряването на плана от 1992 година е извършено заснемане на материализираните на място трайни граници като имотни такива и парцелните граници са прокарани по имотните граници. По-малката площ на УПИ на  ищците по сега действащия план от тази на парцела, притежаван от праводателя им и продаден им с нотариалния акт от 1973 година се дължи именно на постигнати междусъседски уговорки след одобряването на предходния план от 1948 година, свързани с ограждането и застрояването на имотите. Действително с оглед забраните, съдържащи се в чл. 40 ал. 2 от ЗПИНМ / отм./ и чл. 181 от ЗТСУ / отм./ наличието на уговорки, свързани с изместването на определените с плана парцелни граници не би могло да доведе до придобиване по давност на части от парцели, включени в съседни парцели. Това обаче  са въпроси, касаещи заснемането на новия, действащ в момента кадастрален план.

Докато не бъде установено по съответния ред, че при одобряване на плана от 1992 година е допусната грешка при заснемане на кадастралната основа, което да доведе до евентуално изменение на регулационния план, предявените искове  по чл. 108 от Закона за собствеността  са неоснователни и следва да се отхвърлят. Ищците не могат да се легитимират като собственици на части от съседни урегулирани поземлени имоти, които са предмет на исковете им, а от друга страна владението на ответниците върху тези части от имоти не е без основание, доколкото то се осъществява в рамките на собствените им урегулирани поземлени имоти.

По изложените съображения съдът намира, че решението на Районния съд следва да бъде оставено в сила.

Жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата, представлявани от адвокат А., а именно Г., Б., М., Е. и И. В и Н.К. направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

 

                          Р            Е          Ш            И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение  № 44 от 19.03.2009 година, постановено по гр. дело № 259/2007 година по описа на Районен съд –Пещера.

ОСЪЖДА А.К.Х., ЕГН **********  и Б.Г.Х., ЕГН **********,*** да заплатят на Г.И.В., Б.И.В., М.Г.В., Е.А.В., И.А.В. и Н.Г.К., всички представлявани от адвокат К.П.А. ***, офис 111, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400 / четиристотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ал. 2 от ГПК.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                       2.