Р Е Ш Е Н И Е

  436           05.10.2009 год. , гр.Пазарджик

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 Пазарджишки  окръжен  съд , гражданска  колегия ,трети въззивен състав, в  публично заседание на двадесет и третисептември  през две хиляди и девета година в състав:

 

 

 

                                                           

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

                                                               ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

                                                                                    Мариана Димитрова

                                                                                                                                                                                                     

                                                                                         

 

при секретаря Д.Н.

като разгледа докладваното от съдия Трънджиева в.гр.д. № 530 по описа за 2009 година и за да се произнесе ,взе предвид следното :

 

 

         Производството е по чл.258 и следващите от ГПК .

                С решение на Пазарджишки районен съд № 230, постановено по гр.д.№ 2102 по описа на съда за 2008 година е отхвърлен иска предявен от “С ел” ЕАД, представлявано от изп. дирактор инж. Е. Г, със седалище и адрес на управление гр. С бул. “Кн. МЛ 193 против  “З” ЕООД, представлявано от управителя П З В със седалище и адрес на управление гр. С, бул. “Б”, №48 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 10 500 лева, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска и разноските . Осъдено е  ищцовото дружество да заплати на “З.” ЕООД сумата от 1200 лева, представляваща деловодни разноски.

         В срока по чл.259 ал.І от ГПК решението е обжалвано от “С.Е.” с искане същото да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да бъде постановено друго,с което да се уважи предявения иск.

Излагат се доводи за порочност на решението, като основно се подържа схващане, обуславящо възможността юридическите лица да търпят неимуществени вреди. В този смисъл от страна на дружеството-жалбоподател се навеждат  съображения относно принципното положение юридическите лица да претендират неимуществени вреди на извъндоговорно основание като резултат от реализирана деликтна отговорност, в подкрепа на което е  направен исторически и сравнителноправен анализ на редица разпоредби от различни нормативни актове. Във връзка с изложеното становище обстойно са посочени и цитирани  съответни примери от българската  и европейска съдебна практика. В депозираните писмени бележки към въззивната жалба е посочено още, че първоинстанционният съд е нарушил чл.5 ГПК като е възпроизвел в обжалваното решение неотносимото, според жалбоподателя, Решение №197 от 19.02.1997г. по гр. Д.№250/95 г., V.Г.О. на ВКС . Освен това е изложено съображение за неправилност на първоиснтанционното решение в частта от  решението на стр.4, абз. предпоследен, където съдът е посочил, че в “ счетоводния баланс на търговеца няма неимуществени активи” , като в този смисъл  ищеца жалбоподател навежда контра аргументи, изтъквайки, че съгласно Националните счетоводни стандарти (НСС), приети с ПМС № 37/2002 г., търговската репутация е част от дълготрайните активи на търговеца и че НСС 38 регламентира счетоводно отчитане на нематериалните активи, като в съответствие с това и предвид  значението на търговската репутация във връзка с дейността на предприятията е цитирано и съответно определение за създадена репутация по стандартите на НСС. В обобщение  е направен извод, че търговецът в своя баланс има “перо” нематериални активи и че също така търговецът има и неимуществени права, което е в противоречие с изложеното от първоинстанционния съд, че всички права на юридическото лице са имуществени.Жалбоподателят в писмените си бележки застъпва становище, че по безспорен начин е установено, че ответника е упражнил конституционното си право в противоречие с неговото предназначение и че са водени производствата по обжалване на решенията на Възложителя с цел да се  препятстват нормалните търговски отношения и в този смисъл да се навреди, при което злоупотребата с право се трансформирала в непозволено увреждане

          В писмения отговор по реда на чл. 263, ал.1 ГПК от ответното дружество по въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. В отговора се посочва, че цитираната във въззивната жалба съдебната практика не опровергава мотивите на обжалваното решение, както и че сочените от жалбоподателя законодотелни промени във връзка с отговорността на юридическите лица за неимуществени  вреди са изолирани и не представляват цялостна промяна в законодателната воля. Поддържа се , че предявеният пред първоинстанционния съд иск е напълно неоснователен, предвид факта, че дружеството ответник като участник в процедурата по ЗОП и след отстраняването му, е заинтересовано лице, и като такова в съответствие със законовите разпоредби има правото да обжалва решението на възложителя по смисъла на чл.120 и следващи от ЗОП, подчертавайки, че правото на жалба е контституционно гарантирано . Изразено е също така становище, че не е налице  отговорност по смисъла на чл. 45 ЗЗД като резултат от противоправно деяние, а тъкмо обратното, с оглед на обстоятелството, че дружеството ответник е упражнило единствено и само конституционните и законовите  си права . В отговора се сочи още, че твърденията на въззивника, че водените съдебни процеси срещу него са станали причина за протакането на процедурата и за невъзможността да се сключи договор със спечелилия обществената поръчка кандидат не отговарят на обективната истина, а напротив, безпричинното протакане на процедурата, продължило повече от девет месеца, се дължи  именно на  самия възложител на поръчката . В тази връзка е наведен аргумент, че от документацията, която въззивникът е представил пред КЗК се установило, че същият е изпратил до “М Ф”АД писмо, с което изискал удължаване на срока на валидност на офертата, като в отговора на посочения участник срокът бил удължен до края на 2007г. Освен това се акцентира и върху обстоятелството, че от приложения към исковата молба факс на “М Ф “АД ставало очевидно, че този участник не бил наясно със стратегическите планове на производителя Неоман бус, който от своя страна взел решение да преустанови разработката и производството на тролейбуси и че от “М Ф”АД нямало как да въздействат на това решение. Набляга  се и на факта, че в края на факса от “М Ф”АД било посочено, че е възможно да се потърси и друг производител на тролейбуси . В тази връзка е направен извод, че въззивникът безпричинно претендира вреди от фирмата на ответника без да е налице причинна връзка с предприетите по законоустановения ред действия в защита на субективните му права и интереси.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител ответника оспорва жалбата.

          Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване на разпоредбите на чл.269 и сл. прие за установено следното:

            С оглед обстоятелството, че настоящето производство е въззивно, от приложимата  в конкретния случай разпоредба на чл.269 от ГПК следва, че обхвата му е ограничен от посоченото в жалбата, като служебно съдът е длъжен да се произнесе единствено относно валидността и допустимостта  в обжалваната част на обжалвания съдебен акт.

           Съобразявайки изложеното настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма по иск, който е процесуално допустим, поради което и същото се явява валидно и допустимо . По съществото на спора жалбата е неоснователна .

          Съображенията за това са следните:

 Предявени са обективно съединени  искове с правно основание чл.45 и чл. 86 от ЗЗД.

         В исковата си молба против “З”ООД ищеца “С Е” ЕАД твърди,че с решение № 37 – 11 от 19.03.2007 г. на “С.е.” ЕАД е открита процедура по ЗОП с предмет “Доставка на лизинг на 30 броя нови тролейбуси” на обща стойност 15 000 000 евро .” В определения от дружеството срок, документация за участие в процедурата закупили и подали оферти две фирми : “М Ф “АД и “З.” ЕООД . С Решение № 46-1 от 01.11.2007 г. “С.е.” ЕАД определил за изпълнител на обществената поръчка“М Ф “АД съвместно с “ Д л Б” ЕАД със седалище в гр. Е, Г . Със същото решение фирма “З.” ЕООД била отстранена от участие в процедурата . Недоволни от постановеното решение на възложителя от ответното дружество подали жалба да Комисията за защита на конкуренцията с искане за отмяна на същото изцяло като незаконосъобразно и за налагане на временна мярка “спиране” на процедурата за възлагане на обществена поръчка . С определение от 04.12.2007 г. КЗК не допуснала временна мярка спиране на процедурата. Недоволни от отказа от ответното дружество подали частна жалба да ВАС, който се произнесъл на 21.02.2008 г. с Определение №2011 по адм. Д. №1999/2008 г., с което било оставено в сила определението на КЗК като правилно и законосъобразно . По същество с Решение № 39 от 24.01.2008 г. по преписка № КЗК – 704/2007 г. КЗК оставила без уважение жалбата на ответното дружество, като неоснователна и потвърдила Решение № 46-1 от 01.11.2007 г. “С е” ЕАД, като правилно и законосъобразно . Решението на КЗК също било обжалвано от ответното дружество пред ВАС, като жалбата било образувано адм. Д. №4686/2008 г. Твърди се, че след даване ход по същество ответното дружество е оттеглило жалбата си с мотив, че счита производството за безпредметно, тъй като спечелилия поръчката участник отказал да сключи договор с възложителя.Твърди се, че ответника е водил четири на брой производства по обжалване на решението на възложителя с цел да препятства нормалните търговски отношения , а не с цел защита на собствените си права и интереси . Твърди се също, че до произнасянето на ВАС на 21.02.2008 г. с Определение № 2011 по адм.д.№1999/2008 г ищцовото дружество е било поставено  в невъзможност да подпише договор. Подадените жалби от страна на “З.”ЕООД и искането за налагане на временна мярка”спиране” на процедурата, възпрепятствала дружеството да сключи договор с фирма  “М Ф “АД за изпълнение на обществената поръчка. В резултат от тези действия била създадена несигурност и недоверие в избраното за изпълнител дружество по отношение на коректността  на “С.е.” ЕАД като лоялен партнъор в търговските взаимоотношения . След произнасянето на ВАС относно налагането на временна мярка”спиране от “С.е.” ЕАД отпратили покана за сключване на договор. На 20 .03.2008 г в Централно управление на “С.е.” ЕАД бил получен факс от фирма“М Ф “АД, с който ги уведомили, че от началото на 2008 г. не подписват договори относно производството на искания от тях тип тролейбуси, поради което подписването на договора с определената за изпълнител фирма станало невъзможно . Твърди се , че неоснователното искане за спиране на процедурата е довело да увеличаване на цената на возилата при невъзможност да се промени вече подадената оферта, тъй като това би довело до загуба за спечелилият участник и съответно разколебаване за подписване на договор, но и до фактическа невъзможност да бъдат произведени нужните за градския транспорт возила. Твърди се, че е налице умишлено злонамерено поведение от страна на ответника, с което било попречено за успешно приключване на процедурата. В резултат на това били нанесени материални и морални щети на дружеството и възпрепятствана основната им дейност за ефективно осъществяване на пътническия превоз на гражданите на гр. София. Твърди се също, че с действията си ответното дружество осуетило подобряване на услугата превоз на пътници, експлотационно обновление на транспортните средства, което било предпоставка, както за икономическото състояние на дружеството, така и за търговската ми репутация и доброто име на “Столичен електротранспорт” ЕАД, което и към момента било обект на критики от граждани и медии относно нереализирането на поръчката за нови тролейбуси . Искането към съда  е да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 10 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име, търговската им репутация и уронване на престижа им и доверието в тях, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска в съда . Претендират се и направените по делото разноски . 

      В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен . В изложените възражения основно се застъпва, че  ответникът като заинтересовано лице е упражнил правото си да обжалва  решението на възложителя, което е предвидено и в съответните разпоредби по ЗОП . Поддържа се също, че след отказа на класирания на първо място участник, за ответника е отпаднал правния интерес от продължаване на правния спор . Твърди се, че самият възложител безпричинно е проточил определянето на изпълнител на обществената поръчка при положение, че срокът на валидност на офертите бил най-малко 90 дни и към 15.08.2007 г. процедурата не била приключила, а изпълнителят на обществената поръчка бил обявен едва на 01.11.2007 г. от страна на възложителя. Установило се от документацията, че ищецът е изпратил до “ М Ф” АД писмо, с което е изискал удължаване на срока на валидност на офертата и в отговор този участник удължил срока й на валидност до края на 2007 г. От приложения към исковата молба факс на  “ М Ф” АД от 120.03.2008 г. ставало очевидно, че този участник не е наясно със стратегическите планове на производителя Н б, който взел решение да преустанови разработката и производството на тролейбуси. Предвид тези обстоятелства са оспорени изцяло твърденията  в исковата молба, че действията на ответника са причина за уронване на престижа и репутацията  ищцовото дружество  в обществото .

         Съдът ,като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение ,прие за установено следното:

         Фактическата обстановка по делото  не е спорна между страните.

         Няма спор,че с решение от 19.03.2007 година дружеството – ищец ,като възложител  е открило процедура по реда на ЗОП с предмет :”доставка на лизинг на 30 броя нови тролейбуси” на обща приблизителна стойност 15 000 000 евро.Определена е комисия за провеждане на процедурата и от съставените от нея протоколи е видно,че са били подадени оферти за участие от две дружества „М Ф” АД,със седалище и управление гр.Е ,Ф р Г и  „З” ЕООД.До участие в процедурата е допуснато първото от тях,а ответното дружество е било отстранено на основание  чл.69 ал.І  т.1,3 и 4  и чл.118 ал.І от ЗОП.

         С решение от 1.11.2007 година на Изпълнителния директор на „С.е.” ЕАД  е определен участника „М Ф” АД.На 15.11.2007 година ответното дружество  е обжалвало това решение пред КЗК с искане да бъде отменено.Направено е искане и за налагане на временна мярка – спиране на процедурата.С определение на КЗК от 4.12.2007 година спиране не е допуснато.това определение също било обжалвано,като ВАС се е произнесъл,оставяйки го в сила на 21.02.2008 година.

         С решение от 24.01.2008 година КЗК е оставила без уважение жалбата на „З” ЕООД.това решение е била обжалвано от дружеството ответник,като поради оттегляне на жалбата производството пред ВАС е прекратено с определение от 16.06.2008 година.

         За оттеглянето на жалбата си ответниците по иска са били мотивирани от обстоятелството,че до сключване на договор с определения за изпълнител на обществената поръчка не се е стигнало.на покана от възложителя да потвърди офертата си ,дружеството „Ман Ферощаал” АД е отговорила,че дружеството производител на тролейбусите е взело решение от началото на 2008 година да преустанови разработката и производството им,което решение е изненадало и самото дружество и поради това  е невъзможно да потвърдят офертата си.

         Това са фактите и обстоятелствата относно развитието на взаимоотношенията между страните по делото.Те не са спорни.Спорни са изводите и основанията ,които ищецът извежда от тях.

         При тези данни ,изведената от съда правна квалификация – чл.45 от ЗЗД не е вярната такава.Юридическото лице не е деликтоспособно,тъй като не може да обладава представата за вина.то може да отговаря на основание чл.49 и 50 от ЗЗД.Известно е,че отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно обезпечителна за виновно поведение – действие или бездействие на длъжностни лица ,на които е възложено изпълнение на определена работа.Неточната правна квалификация,дадена от съда обаче не е довела до постановяване на решение по непредявен иск,тъй като съдът е обсъдил относимите факти и обстоятелства ,изложени в исковата молба.

         Действително в исковата молба не са изложени обстоятелства за виновно поведение на конкретно длъжностно лице,на което ответникът е възложил работа,но с оглед разпоредбите на новия процесуален закон,съдът намира,че не се касае за нередовност на исковата молба,която да е изисквала и предполагала  намесата на съда.Касае се за въпроси,които следва да бъдат решени,при решаване на спора по същество.

         В исковата молба ищцовото дружество излага само доводи за умишлено и злонамерено поведение от страна на ответника,с което било попречено да приключи своевременно процедурата.

         Поради вече изложеното очевидно е,че дружеството – ответник ,като юридическо лице не би могло да действа нито умишлено,нито злонамерено.това само по себе си е достатъчно,за да се приеме,че иска е недоказан – респективно – неоснователен.

         Въззивният съд изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд относно това,че юридическото лице не може да търпи неимуществени вреди .Действия по отношение на юридическото лице,накърняващи негови неимуществени блага,каквито то безспорно притежава,винаги имат своя имуществен израз.Въззивният съд счита,че изложените доводи в тази насока от представителят на жалбоподателя са логични и обосновани и наистина  този въпрос се нуждае от законодателно уреждане или респективно от тълкуване и разясняване от съдебната практика.

         Тъй като обаче това не е основния довод на съда ,да отхвърли иска,то въззивният съд и не намира за необходимо да излага повече доводи в тази насока.

         В този смисъл и не е съществено за правния спор,че неправилно съдът е приел,че  в счетоводния баланс на търговеца няма неимуществени активи и пасиви.

         Не се налага подробно обсъждане и на доводите,представлява ли поведението на ответника злоупотреба с право и в този смисъл ,при наличието на други предпоставки ,би ли могла да бъде ангажирана отговорността на дружеството за такова поведение на негови длъжностни лица.

         В тази насока за изложени подробни теоретични доводи от представителят на жалбоподателя и съдът напълно ги споделя.

         Във всяка правова държава съществуват норми ,даващи възможност за защита пред съд на накърнени граждански права.Така е и у нас – такива норми ,относими към настоящия случай има както в конституцията на РБ ,така в ГПК.Когато едно лице прецени ,че са накърнени негови граждански права ,то следва да може свободно да се обърне към съда,без да носи  други последици от действията си ,освен тези за разноски.

         Поставянето на границата между „упражняване на права” и „злоупотреба с права” е деликатна и важна дейност,защото преминаването в една или друга посока би могло да доведе ,както до създаване на препятствия за упражняване на гарантиране на права / страх от последици/,така и до  нежеланото  упражняване на права,което не води до защита на субектите,а до накърняване на чужди права.

         Без значение,която от съществуващите в съвременни теории за „злоупотребата с право” ще се възприеме- субективната или обективната,то преценката следва да е винаги конкретна и най-общо да се държи сметка за  дали са прекрачени границите на субективното право,дали е налице разминаване между целта,за постигането на която е признато правото и целта,за която то действително се използва./ В този см. Решение 120 от 13.02.2009 ВКС гр.д.№ 4920/2008 година ІІІ г.о. – в което е прието ,че е налице злоупотреба с право и решение 1347 от 18.12.2008 година  на ВКС по гр.д.№ 5006/2007 година ІІ г.о.- където са изложени мотиви,че искането за защита на накърнени права е правомерна дейност./

         По изложените съображения,съдът намира,че  първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

         Мотивиран от изложеното ,Пазарджишки окръжен съд

        

        

        

 

                                                Р    Е    Ш    И

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд № 230, постановено по гр.д.№ 2102 по описа на съда за 2008 година,с което  е отхвърлен иска “С е” ЕАД, представлявано от изп. директор инж. Е. Г, със седалище и адрес на управление гр. С бул. “К. М Л” № 193 против  “З” ЕООД, представлявано от управителя П З В със седалище и адрес на управление гр. С, бул. “Б”, №48 с правно основание чл.45 и чл.86 ЗЗД.

         ОСЪЖДА  “С.е.” ЕАД представлявано от изп. дирактор инж. Е. Г, със седалище и адрес на управление гр. С бул. “К. М Л” № 193  да заплати на “З” ЕООД, представлявано от управителя П З В със седалище и адрес на управление гр. С, бул. “Б”, № сторени по делото разноски в размер на … лева.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                        

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:1                

                                                                                   

                                                                                    2.