Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

02.10.2009

 

Пазарджик

 

429

 

 
Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

Четвърти въззивен

 
 


                                                                Съд                                                             състав                             

Десети септември

 

2009

 
 


На                                                                                               Година                                      

 

В   закрито заседание в следния състав:

СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

 
                                                                    

                                                                Председател                                            

ИЛИАНА ДИМИТРОВА

 
 


                                                                         Членове                                                   

 

БОРИСЛАВ ИЛИЕВ

 
                                                                           

 

Галина Младенова

 
Секретар                                                        

 

 

 
 прокурор                                            

съдия Костадинова

 
 


като разгледа докладваното от                                                                                       

547

 

2009

 
 


 Въззивно гр.

 
                                                      дело   номер                                       по описа за                                 

 

  година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 51 от 25.03.2009 година, постановено по гр. дело № 761/2008 година по описа на Районен съд –П  са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени срещу К “РПК Б” град Б, ул. “А” № 7, представлявана от Н.А.Г., Л.А.К.-*** и П.Н.Ж. ***., от “Н” ЕООД със седалище и адрес на управление град Б, ул. “А” № 130, представлявано от А.Г.К., да бъде обявен за недействителен спрямо “Н” ЕООД договора за покупко-продажба на недвижим имот- магазин от 95 кв. метра, находящ се на първия етаж в пететажна масивна жилищна сграда, застроена в парцел Х-736 в кв. 66 по плана на град Б, с административен адрес град Б, ул. “О” № 6, сключен между ответниците по делото “РПК Б” като продавач и Л.А.К. –Ж като купувач в съпружеска имуществена общност с П.Ж., с нотариален акт   № 109, том VІІ, нотариално дело № 1174/22.12.2005 година на Нотариус Г. К, с район на действие Районен съд –Пещера. Осъдено е “Н” ЕООД да заплати на РПК “Б” 350 лева направени по делото разноски, на ответницата Л.А.К.-Ж – 200 лева направени по делото разноски и на ответника П.Н.Ж. – 300 лева направени по делото разноски.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от “Н” ЕООД с оплаквания, че същото е незаконосъобразно. Неправилно за да отхвърли иска по чл. 135 от ЗЗД съдът се бил позовал на погасяването му по давност. Погасяването по давност било свързано с друг иск – този по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване на сключения между ответниците предварителен договор за окончателен, но е и за иска по чл. 135 от ЗЗД. Освен това възражението за давност било направено от ответницата Л.К.-Желязкова в качеството й на физическо лице. Тя не била страна по предварителния договор в това си качество, а като едноличен търговец,т.е. тя не разполагала с правото да направи това възражение, явявала се трето лице в правоотношението, във връзка с което е направено възражението за давност, което се приравнявало на служебно прилагане на давността от съда.Незаконосъобразен бил и извода на съда, че жалбоподателят не е кредитор по едно действително вземане именно поради изтеклата погасителна давност. С решението на Районния съд не били изложени никакви други мотиви за отхвърлянето на иска освен свързаните с давността. При това положение можело дори да се приеме, че решението е недопустимо. Искането е да се отмени решението на първоинстанционния съд и се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се уважи иска по чл. 135 от ЗЗД.

Становището на ответниците Л.К. и П.Ж., изразено от процесуалния им представител адвокат Ц. е, че решението на Пещерския районен съд, с което е отхвърлен иска, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. И пред въззивната инстанция ответниците по жалбата продължават да поддържат становището си, че искът по чл. 135 от ЗЗД е недопустим поради това, че ищецът “Н –К “ЕООД няма качеството на кредитор към момента на завеждането му, това качество било загубено с изтичането на общата петгодишна давност по ЗЗД за предявяване на иска по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен, като давността започвала да тече от момента на сключване на предварителния договор, доколкото в него нямало уговорен друг срок. Петгодишният срок за предявяване на иска по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД бил изтекъл на 17.01.2005 година. Неоснователно според тези ответници по въззивната жалба било становището на жалбоподателя, че ищцата не можела да прави възражение  за изтекла давност. Такова възражение тя можела да направи както поради това, че се искало обявяване недействителността на договор, от който тя черпи права, така и поради факта, че след сключването на сделката тя можела да упражни правата на прехвърлителя РПК “Батак” на основание чл. 134 ал 1 от ЗЗД, тъй като имала качеството на кредитор на кооперацията и бездействието на кооперацията би я увредило. Поддържа се освен това, че предварителният договор бил нищожен, тъй като е сключен от лице без представителна власт, а и нямало данни едноличният търговец да е потвърдил тези действия, извършени без представителна власт. След като договорът бил нищожен, от него не били възникнали права и задължения в предприятието на едноличния търговец. По отношение на ответника П.Ж. се поддържа, че той нито е бил страна по сделката, нито е придобил права върху имота, тъй  като брака му с Л.К. е прекратен още през 2003 година. Искането е да се потвърди решението на Районен съд –Пещера и се присъдят на ответниците по жалбата направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Кооперация “РПК Батак” не е взел становище.

Окръжният съд, като се запозна със събраните доказателства по делото и доводите на страните, при проверка на валидността, допустимостта и законосъобразността на решението на Пещерския районен съд прие следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Окръжният съд като въззивна инстанция намира, че решението на Районния съд следва да бъде потвърдено, тъй като предявеният иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е неоснователен,  освен по съображенията, изложени от първоинстанционния съд, и по допълнителни такива.

Предявеният иск е такъв с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът “Н” ЕООД твърди, сделката, сключена между ответниците  кооперация “РПК Б” град Б и Л.А.К. с нотариален акт № 163 том VІІІ дело № 1460/2005 година  от 22.12.2005 година за продажба на магазин за мляко с площ от 95 кв. метра на първия етаж от пететажна сграда, застроена в парцел Х – 736 в кв. 66 по плана на град Батак, е относително недействителна по отношение на него, тъй като е сключена с цел да го увреди. Искът е насочен и срещу ответника П.Н.Ж., като в исковата молба се поддържа, че при сключването на сделката той е бил в брак с Л.К., поради което имотът е придобит  при режим на съпружеска имуществена общност.  Ищецът твърди, че има качеството на кредитор по отношение на РПК Б.  На 17.01.2000 година между РПК –Б и ЕТ “Л.26-Л.А.” бил сключен писмен договор за продажба на описания по-горе магазин, който поради липсата на нотариална форма следвало да се разглежда като предварителен такъв, тъй като съдържал всички съществени уговорки –страни, предмет, цена. На 30.03.2001 година ищецът придобил от ЕТ “Л.26 –Л.А.” цялото  предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. В предприятието на едноличния търговец се включвало и правото да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен. Това право преминало у ищеца, което го легитимирало като кредитор по отношение на ответника РПК –Б. Със сключената на 22.12.2005 година сделка ответниците увреждали ищеца, осуетявали възможността му да иска обявяване на предварителния договор за окончателен, първият ответник РПК –Б съзнателно се поставил в състояние на невъзможност а сключи окончателен договор с ищеца. Ответниците също знаели за увреждането на ищеца, тъй като Л.К. в качеството си на едноличен търговец била страна и по предварителния договор, а съпругът й П.Ж. бил подписал този договор като неин представител. Искането е да се прогласи по отношение на ищеца относителната недействителност на сделката, сключена между ответниците на 22.12.2005 година с нотариален акт №, том, рег. №, дело №   от 22.12.2005 година на нотариус К с район на действие Районен съд –Пещера.

Ответникът “РПК Б” пред първата инстанция е оспорил иска по основание с доводи, че не е знаел за увреждането към момента на атакуваната сделка, тъй като прехвърлянето на предприятието от едноличния търговец на кооперацията е вписано по-късно.

Ответницата Л.К. оспорва допустимостта и основателността на иска с доводи, свързани с изтекла давност за вземането по предварителния договор. Ответникът П.Ж. оспорва иска по отношение на себе си с твърдения, че не е страна по атакуваната сделка и не е бил в брак с приобретателката към момента на сключването й, поради което искът срещу него е неоснователен.

Окръжният съд, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.01.2000 година е сключен в писмена форма договор за продажба на процесния недвижимм имот/ магазин за мляко, описан подробно в исковата молба и в удостоверение № 387/06.10.2008 година на Община-Б/. Продавач по договора е РПК “Б” град Б, а купувач – ЕТ “Л. 26 – Л.А.”. В писмения договор е посочен имота – предмет на сделката, цената, като е отразено, че цената е заплатена на продавача. В договора е отразено, че купувачът- едноличен търговец се представлява от П.Н.Ж. .

Безспорно е между страните по делото, а и практиката  е приела, че нищожната поради липса на форма продажба, за каквато става дума в момента, е валиден предварителен договор за покупко-продажба. Писменият договор съдържа всички необходими елементи, поради което следва да се приеме, че между РПК и едноличния търговец е сключен предварителен договор.

Неоснователни са възраженията за нищожност на този предварителен договор поради това, че е сключен от лице без представителна власт. На първо място по делото е представено пълномощно от 25.02.1999 година, от което е видно, че едноличният търговец Л.А. е упълномощила П.Н.Ж. да я представлява пред посочени органи и организации, да превежда и получава пари по сметките, да осъществява внос и износ, да я представлява по дела, както и да осъществява всички нерегламентирани в пълномощното дейности от името на едноличния търговец. При наличието на това пълномощно следва да се приеме, че П.Ж. е подписал договора от 17.01.2000 година като търговски пълномощник на едноличния търговец. Търговското пълномощие е учредено по реда на чл. 26 от ТЗ. С пълномощното не са поставени изрични ограничения, свързани с подписване на договори, напротив, в него е отразено, че то дава възможност на търговския пълномощник да извършва всички действия от името на едноличния търговец. С оглед на това не може да се приеме, че П.Ж. е действал без представителна власт. Дори да е така, чл. 301 от Търговския закон постановява, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се е противопоставил веднага след узнаването. По делото не е установено да е налице такова противопоставяне от страна на Л.К. в качеството й на едноличен търговец. Напротив, тя е била съгласна със сключването на договора от 17.01.2000 година, за което говори обстоятелството, че още на същия ден – 17.01.2001 година с нотариален акт №  том І нотариално дело № /2000 година на Пещерския районен съд е сключила с ОББ договор да заем, обезпечен с ипотека именно върху имота, предмет на писмения договор от 17.01.2000 година. При учредяване на ипотеката Л.К. като едноличен търговец е подписала нотариалния акт сама наред със съпруга си П.Ж. като съдлъжник.

Договорът с нотариална форма за продажба на процесния недвижим имот между РПК –Б и Л.К., но вече в качеството й на физическо лице, а не на едноличен търговец, е сключен на 22.12.2005 година с нотариален акт №  том VІІ рег. нотариално дело №  от 22.12.2005 година. Към този момент бракът между Л.К. и ответника П.Н.Ж. вече е бил прекратен, считано от 24.02.2003 година, когато е влязло в сила решението за развод, постановено по гр. дело № 65/2003 година по описа на Пещерския районен съд.

При положение, че към момента на сключване на сделката от 22.12.2005 година ответниците Л.К. и П.Ж. не са били съпрузи, имотът е придобит в изключителна собственост от Л.К., а не при режим на съпружеска имуществена общност между двамата. П.Ж. не е придобил и не притежава никакви права върху този имот, поради което предявеният срещу него иск по чл. 135 от ЗЗД е неоснователен само на това основание.

Към момента на сделката от 22.12.2005 година ищецът по делото вече е притежавал търговското предприятие на едноличния търговец “Л. 26”. Договорът за покупко-продажбата на предприятието е сключен на 30.03.2001 година в изискващата се от Търговския закон форма – писмена, с нотариална заверка на подписите. Правата по предварителния договор от 17.01.2000 година не са изрично посочени в договора за покупко-продажба на търговското предприятие. В чл. 1.2. от договора е посочено, че негов предмет са цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения от търговското предприятие на едноличния търговец, независимо от това дали са упоменати в договора или не. При това положение съдът намира за неоснователно възражението, че правата по предварителния договор не са били предмет на договора за продажба на търговското предприятие. Търговското предприятие на едноличния търговец към момента на продажбата му е включвало и правата по договора от 17.01.2000 година.

Със сключването на договора за продажба на търговското предприятие от 30.03.2001 година ищецът е придобил качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД  към РПК-Б , доколкото се явява титуляр на непарично вземане, по силата на което може да претендира обявяване на сключения предварителен договор за окончателен .

Уважаването на Павловия иск е обусловено от наличие на действително вземане на ищеца, което не е прекратено, включително по давност , и в този смисъл ответникът по този иск би могъл да се брани с възражение,според което материалното право на кредитора е погасено на това основание. Погасителната давност обуславя не процесуалната, а материалната легитимация на ищеца и следователно е въпрос по съществото на спора / Р № 1087/12.11.2008 година на ВКС по гр. дело № 4626/2007 година, ІІ г.о./ В този смисъл възражението на ответниците за недопустимост на иска по чл. 135 от неоснователно.

Решавайки въпросът за основателността на предявения Павлов иск, съдът приема, че ответниците са направили възражение, според което материалното право на кредитора да иска обявяване на предварителния договор за окончателен, е погасено по давност. Такова възражение е направено от адвокат Ц. като пълномощник на Л.К. и П.Ж. още с отговора на исковата молба, както и от процесуалния представител на ответника РПК –Б в първото по делото съдебно заседание. Твърденията на ищеца, че възражение за изтекла давност може да направи само длъжникът РПК –Б, който не е направил такова,  са неоснователни. На първо място, такова възражение за изтекла давност е направено и от РПК-Б. На второ място, доколкото Л.К. е страна по сделката, която следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение на ищеца, тя също разполага с възможността да се брани срещу Павловия иск, поддържайки възражение за изтекла давност.

Окръжният съд намира, че материалното право на ищеца да иска обявяване на сключения предварителен договор за окончателен действително е погасено по давност. Предварителният договор е с дата 17.01.2000 година, в него не е уговорен срок за сключване на окончателен договор. При това положение с оглед разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД следва да се приеме, че петгодишната давност започва да тече от момента на сключване на договора, от когато вземането е изискуемо. Давността е изтекла на 17.01.2005 година. Т.е. материалното право на кредитора е погасено по давност, което води до неоснователност на предявения от него иск по чл. 135 от ЗЗД.

Окръжният съд намира, че е налице и друго основание за неоснователност на иска по чл. 135 от ЗЗД, дори да нямаше погасяване на материалното право на ищеца по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД предпоставка за уважаването на иска е длъжникът при извършването на увреждащите действия да е знаел за увреждането. По делото не са събрани никакви доказателства в тази насока. Длъжник е РПК “Б”. Не е установено към момента на сключване на сделката от 22.12.2005 година длъжникът да е знаел, че има прехвърляне на търговското предприятие и че то е  придобито от ищеца, за да се приеме, че е знаел, че със сключването на тази сделка ще увреди интересите на ищеца. Напротив, установи се, че макар договорът за продажба на търговското предприятие да е сключен още на 30.03.2001 година, вписването в търговския регистър по партидата на ищеца е станало едва на 22.03.2007 година с решение № 640 по ф.д. № 358/2001 година. Към момента на вписването разпоредбата на чл. 16 ал. 3 от Търговския закон, която е изисквала обнародване на вписването в “Държавен вестник” вече е била отменена / бр. 38/2006 година, в сила от 01.07.2006 година/. От доказателствата по делото може да се приеме, че най-ранния момент, в който ответникът РПК “Б” е узнал за прехвърлянето на предприятието, е вписването в търговския регистър. Този момент е след сключване на сделката от 22.12.2005 година. При липсата на данни към момента на сключване на сделката прехвърлителят РПК –Б да е знаел за придобиването на търговското предприятие, не може да се приеме, че той е знаел за увреждането на ищеца. Знанието на другата страна по сделката –Л.К. е без значение при липса на данни за знание от страна на прехвърлителя.

Това е още едно основание да се приеме, че искът по чл. 135 от ГПК е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд, с което този иск е отхвърлен, следва да бъде потвърдено.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Л.К. и П.Ж. направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 200 лева.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

 

                        Р            Е           Ш            И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 25.03.2009 година, постановено по гр. дело № 761/2008 година по описа на Районен съд –Пещера.

ОСЪЖДА   “Н” ЕООД със седалище и адрес на управление град Б, ул. “А” № 130, представлявано от А.Г.К. да   заплати на Л.А.К. *** и П.Н.Ж. ***., направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 200 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                          2.