Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

07.10.2009

 

Пазарджик

 

442

 

 
Номер                                   Година                                      Град                                   

 

 

                                 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН

 

Четвърти въззивен

 
 


                                                                Съд                                                             състав                             

Седемнадесети септември

 

2009

 
 


На                                                                                               Година                                      

 

В   публично  заседание в следния състав:

СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

 
                                                                    

                                                                Председател                                            

ИЛИАНА ДИМИТРОВА

 
 


                                                                         Членове                                                   

 

БОРИСЛАВ ИЛИЕВ

 
                                                                           

 

Галина Младенова

 
Секретар                                                        

 

 

 
 прокурор                                            

съдия Костадинова

 
 


като разгледа докладваното от                                                                                       

594

 

2009

 
 


 Въззивно гр.

 
                                                      дело   номер                                       по описа за                                 

 

  година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

 С решение № 107 от 10.04.2009 година, постановено по гр. дело № 632/2008 година по описа на Районен съд –Велинград е осъден Д.А.Т. *** да заплати на П.Х.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес град Самоков, ул. “Рилски скиор” № 2, вх. Б, сумата от 5000 лева, получена на неосъществено основание . Осъден е Д.А.Т. да заплати на П.Х.Н. направените по делото разноски в размер на 560 лева.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от Д.А.Т., представляван от адвокат Р.А.. Във въззивната жалба се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с нередовното призоваване на жалбоподателя за съдебно заседание на 10.03.2009 година, което го лишило от възможността да представи доказателствата, ангажирани още с писмения отговор на исковата молба от 20.12.2008 година. Фактическата обстановка по делото останала неизяснена. Показанията на свидетелите на ищеца, разпитани от съда, били в противоречие с твърдяното от ищеца в исковата молба. Изводите на съда, че ответникът бил получил сумата от 5000 лева за закупуване на автобус, били необосновани. Искането е да се отмени решението на първоинстанционния съд и след като се съберат гласните доказателства на жалбоподателя, посочени още в първата инстанция  да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения иск.

Срещу въззивната жалба е подадено възражение от адвокат Г В като пълномощник на ищеца П.Н..Във възражението се поддържа, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Излагат се и доводи за недопустимост на гласните доказателства пред въззивната инстанция с оглед на забраната, установена в чл. 266 ал. 1 от ГПК. Поддържа се, че несъбирането на гласните доказателства на жалбоподателя пред първата инстанция се дължи на собственото му поведение, тъй като не било основателно оплакването му за нередовно призоваване за проведеното на 10.03.2009 година съдебно заседание.

Окръжният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, при проверка на валидността, допустимостта и законосъобразността на обжалваното решение, прие следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259 от ГПК срещу подлежащо на обжалване решение.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

В исковата си молба против Д.А.Т. ***  ищецът П.Х.Н. твърди, че през месец април 2007 година е предоставил сумата от 5000 лева на ответника като капаро за закупуване на автобус. Уговорката била ответникът да достави на ищеца автобус в движение, който да е сигурен за превоз на пътници, като бил уговорен и срок за доставката на автобуса – 01.05.2007 година. Ответникът не изпълнил задълженията си, предложил на ищеца автобус в лошо състояние, изискващ значителни ремонти на висока стойност. Освен това не бил спазен уговорения срок, като автобуса бил предоставен едва в края на месец юли. Предложеното от ответника изпълнение вече било безпредметно за ищеца, поради което той му заявил, че разваля  уговорката. Ищецът поискал обратно дадената на ответника сума от 5000 лева. Ответникът обещал, че ще му я върне по-късно, тъй като не разполагал с пари, но не бил върнал сумата и към момента на предявяване на иска . Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, дадена му като капаро поради неизпълнение на постигнатата уговорка за доставка на вещ, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

 В писмения си отговор ответникът не е оспорил обстоятелството, че през 2007 година са обсъждали с ищеца евентуална продажба на автобус. Твърди, че не е имало уговорка ответникът да му достави и продаде автобус, а че ищецът е харесал и е имал намерение да закупи един от автобусите, намиращи се в автокъщата на ответника. Този автобус се нуждаел от ремонт, бил катастрофирал. Ищецът предложил на ответника да му даде някаква сума пари, за да ремонтира автобуса в определен срок. Ответникът обаче отказал да вземе сумата, като заявил, че ще ремонтира автобуса, който по принцип  е за продажба, но не може да се ангажира със срок. След като извършил ремонта, ответникът поканил ищеца да види автобуса, ищецът не го одобрил и отношенията им приключили. В отговора на ответника се твърди, че никога не е получавал от ищеца сумата от 5000 лева във връзка с ремонта на автобуса и че практика в неговата фирма било за всяка получена сума да се издава документ, поради което е направил искане да се задължи ищеца да представи такъв документ.

По делото е представена покана от ищеца до ответника за връщане на сумата от 5000 лева, дадена във връзка с предстояща доставка и продажба на автобус в договорения вид и срок, поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника. Поканата е връчена с писма с обратна разписка на ответника на дата 31.03.2008 година, а на 24.03.2008 година на лице на име Т Б, за което е посочено, че е съпруга на получателя.

От показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Р. К се установява, че в началото на месец април 2007 година ищецът е посетил гараж в град Р, в който се е намирал автобус, собственост на ответника Д.Т.. Автобусът бил ударен отпред и без предно стъкло. Ищецът  се уговорил с ответника да ремонтира този автобус. Ответникът поискал пари, тъй като не разполагал с такива. Тогава ищецът извадил сумата от 5000 лева и я дал на ответника в присъствието на свидетеля К. Ответникът обещал автобуса да е готов до първи май. За разписка за дадената сума не станало дума.

Свидетелят Б И е придружавал ищеца при предишно посещение в град Р в края на месец март 2007 година.  От ищеца свидетелят разбрал, че ще оглеждат автобус. Първо се срещнали със собственика на автобуса – ответника Д. ***, след което отишли в Р, където бил автобуса. При огледа се установило, че автобусът е ударен, нямал предно стъкло. Ответникът заявил на ищеца в присъствието на свидетеля И, че ако му донесе някаква сума пари, ще започне да ремонтира автобуса и ще му го даде, когато е напълно готов, като заявил, че ремонтът ще приключи до първи май / точните думи на свидетеля са:”Ще ходиш на манифестация с автобуса”/. Ищецът харесал автобуса и заявил, че ако бъде ремонтиран качествено, ще го закупи. Уговорено било между страните следващата седмица ищецът отново да посети град Ракитово и да занесе пари. От разговор с ищеца този свидетел разбрал, че е занесъл сумата. След два –три месеца ищецът се оплакал на свидетеля, че ответникът все още не е ремонтирал автобуса и се бави.

Други доказателства по делото не са представени.

Окръжният съд в съдебно заседание на 17.09.2009 година, произнасяйки се по доказателствените искания на жалбоподателя, е изложил подробни мотиви за това, че не е налице нередовно призоваване на жалбоподателя за съдебно заседание на 10.03.2009 година и че несъбирането на допуснатите гласни доказателства се дължи на собственото му поведение, а не на процесуални нарушения от страна на съда. По този начин съдът е дал отговор на основните оплаквания, които се поддържат във въззивната жалба. Безспорно е, че с оглед разпоредбата на чл. 56 ал. 2 от ГПК ответникът по иска  е редовно призован за съдебното заседание, проведено на 10.03.2009 година. Това е така, тъй като на него му е връчена редовно оформена призовка за съдебното заседание на 10.02.2009 година. Делото е отложено за 10.03.2009 година в открито съдебно заседание на 10.02.2009 година, датата е обявена в това съдебно заседание, поради което за съда не съществува задължение за ново призоваване на страните.

Първоинстанционният съд е приел, че исканите от ответника в писмения отговор гласни доказателства са относими към спора, допуснал ги е. Причината за несъбирането им се дължи на ответника по иска, който не е завел свидетелите в съдебно заседание.  Процесуалните пропуски на ответника не дават основание да се приеме, че съдът се е произнесъл по иска при неизяснена фактическа обстановка. Не е налице и хипотезата на чл. 266 ал. 3 от ГПК- не са допуснати процесуални нарушения, налагащи събирането на гласните доказателства от въззивната инстанция.

При така установената по делото фактическа обстановка Окръжният съд намира, че предявеният иск е такъв с правно основание чл. 55 от ЗЗД – за връщане на сума, дадена на отпаднало основание.

В тази насока следва да се отбележи, че Районният съд, макар да е посочил, че иска е с правно основание чл. 55 от ЗЗД, неправилно е приел, че става дума за развален предварителен договор. Между страните по спора, видно от твърденията им и доказателствата, не се е стигнало до сключване на договор за продажба на автобус. Не може да се приеме, че е сключен и предварителен договор. Продажбата на МПС се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите. С оглед разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗЗД за предварителният договор  се изисква писмена форма.

Окръжният съд приема, че отношенията между страните не са такива по развален предварителен договор. Освен че липсва такъв, сключен в изискващата се от закона форма, от твърденията на страните и събраните гласни доказателства може да се приеме, че става дума по-скоро за дадена сума с оглед предстоящо сключване на договор за продажба на автобус, т.е. за дадена авансово сума, а не за задатък / или капаро/ по вече сключен договор. От свидетелските показания става ясно, че до сключване на договор не се е стигнало между страните. Между тях са водени преговори за сключване на договор в бъдеще при определени условия. В хода на тези преговори е дадена и сумата от 5000 лева. Даването на тази сума е безспорно установено от свидетелските показания, които са допустими с оглед разпоредбите на чл. 164 от ГПК.

От твърденията на страните е видно, че до сключване на договор за продажба на автобуса не може да се стигне. Ищецът твърди, че интересът му от този договор вече е отпаднал поради забавянето на ответника. В тази насока има свидетелски показания, че уговореният между страните срок за сключване на договора – 01.05.2007 година не е спазен. Ответникът в отговора си също изразява становище, че до сключване на договор не може да се стигне, тъй като притежаваният от него автобус след извършения ремонт не е одобрен от ищеца.

При  отпадане на възможността за сключване на договор между страните  е отпаднало и основанието, на което е дадена авансово сумата от 5000 лева. Т.е. налице е хипотезата на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД – сумата от 5000 лева е получена от ответника на отпаднало основание и той дължи връщането й.

Решението на първоинстанционния съд, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 5000 лева  като краен резултат е правилно и  следва да бъде потвърдено, въпреки че Окръжният съд не е съгласен с изложените в него мотиви.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 350 лева  адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

 

                          Р              Е            Ш            И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 107 от 10.04.2009 година, постановено по гр. дело № 632/2008 година по описа на Районен съд –Велинград.

ОСЪЖДА Д.А.Т. *** да заплати на П.Х.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес град С, ул. “Р с” № 2, вх. Б, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 350 лева / триста и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                         2.