Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер   450                                08.10.2009г.               град    Пазарджик                               

 

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, трети въззивен граждански състав, на шестнадесети септември две хиляди и девета година в открито заседание, в следния състав:

                                                                    

                                                                    Председател: Мина Трънджиева                                                                                       Членове: Венцислав Маратилов

                                 Мариана Димитрова

 

при участието на   секретаря Д.Н., като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№ 598 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:     

            Производството е въззивно по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

          С решение №437 от 18.05.2009г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№22/2009г. по описа на същия съд, е допусната съдебна делба между С.Д.Ч., с ЕГН-********** *** и Й.С.Ч., с ЕГН-**********,***-адв.С.Ч., на  апартамент №28, находящ се в гр.Пазарджик, бул.”Георги Бенковски” №137, вх.”Б” ет.6, в кв.15 по плана на гр.Пазарджик, със застроена площ от 82.17кв.м., ведно с прилежащо избено помещение №28, със застроена площ от 7.25кв.м. и 2.9504% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,  при дялове за С.Ч. от 13963/17963 ид.ч., а за ищцата Й.Ч.-4000/17963 ид.ч. Със същото решение до съдебна делба между същите съделители е допуснат гараж №34, находящ се в гр.Пазарджик, в кв.15 по плана на града, построен върху общинска земя с площ от 16.80кв.м. с отстъпено право на строеж, при съседи на гаража-изток-улица, запад –гараж №14, север-гараж №33 и юг-гараж №35, при дялове от по ½ идеална част за всяка от страните.

         Така постановеното решение се обжалва изцяло с въззивна жалба, подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция  С.Ч., чрез пълномощника си адв. И.Ц. с оплаквания за порочност на решението като неправилно поради нарушаване на материалния закон и необосновано. Основният довод на жалбоподателя е, че процесните два имота са негова изключителна собственост тъй като са придобити с негови лични средства, като апартамента е придобит чрез замяна на свой собствен апартамент с такъв на неговите родители, а гаража е закупен по време на фактическата раздяла между двамата бивши съпрузи. Твърди се, че поемането на задължение за заплащане на чуждо задължение към кредитна институция, не е направило това задължение семейно, като неизпълнението му по  договора за замяна няма да се отрази на това кой е титуляр на задължението към ДСК, а може само да доведе до разваляне на договора от страна на родителите. Според жалбоподателят, плащането на суми от трето лице не представлява принос на ищцата в придобиване на апартамента. Искането е да се отмени изцяло решението на първата инстанция и се постанови ново с което да се отхвърли иска за делба на двата имота.

         В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по въззивната жалба Й.Ч. с доводи за правилност на обжалваното решение във всичките му части и се иска същото да бъде потвърдено. Поддържа, че е налице съпружеска имуществена общност както в придобиването на апартамента, така и при закупуването на гаража, с оглед на необорената презумпция за съвместен принос на двамата съпрузи  от една страна, а от друга страна по време на закупуването на гаража страните не са били във фактическа раздяла и че е закупен със средства, заработени в чужбина и  изпращани от съпругата на съпруга си в Р България.На трето място се твърди, че обстоятелството, че  извършеното доплащане в цената при замяната на двата недвижими имота, реализирано по време на брака,  само по себе си води до създадена общност върху онази част от апартамента придобита със съвместния принос и на двамата съпрузи. Моли да се потвърди решението във всичките му части.

         Страните не сочат нови доказателства както с въззивната жалба и отговора, така и в хода на производството пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери изцяло валидността на решението, неговата допустимост в обжалваната част и правилността му с оглед изложеното в жалбата, при което констатира следното:

         Производството е във фазата по допускане на съдебна делба по реда на чл.341 и следващите от ГПК.

         В исковата си молба против С.Д.Ч., ищцата Й.С.Ч. твърди, че страните са бивши съпрузи,   като брака им е прекратен с развод въз основа на влязло в сила на 09.06.2008г решение на Пазарджишки районен съд, от 07.05.2008г., постановено по гр.д.№ 187/2008г. Твърди се, че по време на брака страните са придобили в съсобственост по силата на сключен договор за замяна от 06.11.1985г., апартамент №28 в гр.Пазарджик, намиращ се на бул.”Г.Бенковски” №137, вх.”Б”, на ет.6, построен в квартал 15 по плана на града, със застроена площ от 82.17кв.м. ведно с прилежащото му избено помещение №28, със застроена площ от 7.265кв.м. и 2.9504 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.  Твърди се, че по договора, сключен под формата на нотариален акт №189, том ІV, н.д. №1670/1985г. прехвърлители на апартамента са били родителите на съпруга й, а именно Д. и М. Ч.,  и с условието С.Ч. да поеме изплащането на остатъка от заема, отпуснат за този апартамент от ДСК-гр.Пазарджик. Твърди се още, че в замяна на прехвърления му апартамент, със същия нотариален акт С.Ч. прехвърлил на родителите си собствения си апартамент №8, находящ се в гр.Пазарджик, в жилищен блок №1, вх.”А”, ет.3 на бул.”Георги Бенковски” №139, построен в квартал 11 по плана на града, със застроена площ от 63.81кв.м. ведно с прилежащото му избено помещение №8, със застроена площ от 4.65кв.м. и с прилежащите идеални части от общите части на сградата, съставляващи 4.4812%, като приобретателите се задължавали да поемат остатъка от задължението към ДСК Пазарджик за този апартамент. Двата апартамента, предмет на замяната, били отстъпени като обезщетение на Д. Я. Ч. и на С.Д.Ч. за отчуждения им недвижим имот, като само една част от цената на апартаментите, отстъпени като обезщетение се покривала със стойността на отчуждения им имот, докато останалата част до пълната цена на апартаментите, е следвало да се изплаща със заемни средства от ДСК-гр.Пазарджик. Твърди се, че  остатъка от задължението за апартамента, прехвърлен от родителите на съпруга възлизал на сумата от 4000лв, която била заплатена лично от родителите на ищцата, за която последните заявили, че й я предоставят лично на нея като дарение. С оглед цената на апартамента, посочена в нотариалния акт от 1985г. и възлизаща на 17963лв, то лична собственост на ищцата представлявали 4000/17963 ид.ч., а на ответника лична собственост представлявали останалите 13963/17963 ид.ч. и при такива права следвало да се допусне до делба процесния апартамент и прилежащото избено помещение.

         Твърди се, че по време на брака страните придобили в собственост и гараж №34, находящ се в гр.Пазарджик, в кв.15 по плана на града, построен върху общинска земя с площ от 16.80кв.м. при отстъпено право на строеж. Собствеността върху гаража била придобита на 08.06.2006г. по силата на договор за покупко-продажба, изповядана с нотариален акт №55, том І, рег.№1497, н.д.50/06г. и макар да е придобит само на името на съпруга й, то имота представлявал съпружеска имуществена общност и делбата следвало да бъде допусната при равни права за страните, а именно по ½ ид.ч. за всеки един от двамата съделители. В този смисъл е и направеното искане за допускане на съдебна делба по отношение на двата недвижими имота при посочените квоти. Сочи доказателства в подкрепа на твърденията си.

         В писмения отговор на ответника по иска за делба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, чрез пълномощника си адв.И.Ц., се излагат доводи за неоснователност на претенциите. Твърди се, че не е възникнал режим на СИО върху нито един от двата имота предмет на делото, тъй като апартамента е придобит в следствие замяна на лично имущество без да е имало доплащания, тоест, че е налице трансформация на лично имущество само на ответника, а по отношение на гаража се твърди, че същият е придобит по време на фактическата раздяла и закупен само с лични средства на С.Ч.. Сочи доказателства.

         Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

         По делото няма спор между страните, а това се установява и от събраните доказателства, че съделителите са бивши съпрузи, чиито брак, сключен на 04.11.1984г. е прекратен с развод по реда на чл.99 ал.1 от СК  с решение №513 от 07.05.2008г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№187/2008г., като решението за допускане на развода е влязло в законна сила на 09.06.2008г. съгласно направеното изрично отразяване върху документа.

         Установява се, че  С.Д.Ч. е придобил в  изключителна собственост апартамент №8, находящ се на етаж 3-ти, вх.”А”, на жилищен блок №1, в кв.11, построен върху държавна земя, находящ се на бул.”Георги Бенковски” №139 със застроена площ от 63.81кв.м. и прилежащо избено помещение №8 със застроена площ от 4.65кв.м. във вход ”А” ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, представляващи 4.4812% и отстъпено право на строеж. В издадения в тази връзка нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим  за мероприятията по Закона за териториално и селищно устройство/отм/ /ЗТСУ/, на основание чл.134 ал.4 от ЗТСУ/отм/  №16 от 21.08.1985г., том ІV н.д.№1315/1985г., изрично на стр.2-ра е посочено, че  апартамента е придобит като обезщетение срещу отчужден имот пл.№404 в кв.11 по плана на гр.Пазарджик, собственост на С.Ч. на основание заповед № 503 от 21.03.1984г. на Председателя на Градския народен съвет-гр.Пазарджик. В документа е посочено, че цената на правото на строеж е 1139лв, а на жилището е 12941лв, общата цена на имота е 14080лв, като тази цена на дадения като обезщетение недвижим имот се покрива от припадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот и собствени средства общо в размер на 10080лв, а остатъка от цената на апартамента в размер на 4000лв, ще се заплаща в срок от 20години чрез равни месечни вноски включващи 2% годишна лихва. Посочено е в договора, че  за изплащане на остатъка от цената на апартамента в размер на 4000лв, върху него е вписана законна ипотека  в полза на Градски народен съвет-гр.Пазарджик. При същите условия е издаден и нотариалния акт в полза на Д. Я. Ч. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ /отм/, №17 от 21.08.1985г., том ІV, н.д.№1316/ 1985г., като същият е признат за собственик на апартамент №28, находящ се на етаж 6, вход „б”, в жилищен блок №2, квартал 11, построен върху държавна земя, находящ се на бул.”Георги Бенковски” №137  със застроена площ от 82.17кв.м. и прилежащото избено помещение №28 със застроена площ от 7.25кв.м., вх.”Б” ведно с припадащите се общи части на сградата, съставляващи 2.9504% и от отстъпено право на строеж, като изрично е посочено в акта, че апартамента се придобива като обезщетение срещу отчужден имот пл.№404 в кв.11 по плана на града, собственост на Д. Я. Ч., на основание заповед №503 от 21.04.1084г. на Председателя на ГНС-Пазарджик. Вписано е още, че цената на правото на строеж е  1472лв, а на жилището е 16491лв, а общата цена на имота е 17963лв като цената на дадения като обезщетение недвижим имот се покрива от припадащите се суми срещу отчуждение недвижим имот и собствени средства общо в размер на 12263лв като разликата до пълната стойност от 5700лв ще заплаща в срок от 20г. чрез равни месечни вноски включващи 2% годишна лихва и за изплащане на остатъка от цената в посочения размер, върху описания имот е вписана законна ипотека в полза на ГНС-гр.Пазарджик.

                Именно посочените два апартамента с прилежащите им избени помещения, са  предмет на договора за замяна, за което е съставен нотариален акт №189 от 06.11.1985г., том ІV, н.д.№1670/1985г. на нотариус при Пазарджишки районен съд. Освен замяната на двата апартамента по силата на която  С.Ч. получава в собственост по-големия по площ апартамент, а неговите родители получават съответно по-малкия такъв, страните по договора взаимно са се задължили да изплатят остатъка от облигационните задължения които получава всеки от собствениците на заменените апартаменти към ДСК гр.Пазарджик,  тоест, Д. Ч. следва да изплати остатъка от задължението от 4000лв за придобития от него апартамент, а С. Д. Ч., съответно неизплатения остатък от задължението, цялото от 5700лв.

 По делото няма спор, че с платежно нареждане от 22.11.1991г. по сметка на ДСК-гр.Пазарджик е внесена сумата от 4000лв и е отразено изрично в документа, че сумата се внася  ”за погасяване заем за жилище от С. Г. Р. за С.Д.Ч.”.

В съдебно заседание е разпитана майката на ищцата  Р. Й. Р. която твърди, че  тя заедно с съпруга си, са дали общо 5700лв като дарение на дъщеря си Й. за изплащането на заема по закупуването на големия апартамент.

Поставят се на обсъждане няколко спорни въпроса досежно собствеността на процесния апартамент, предмет на делбата, а именно- има ли възникнала съсобственост между съпрузите досежно апартамента отстъпен като обезщетение в полза на С.Ч. с оглед възникналото задължение за изплащане на разликата в стойността на апартамента чрез заем, отпуснат  по време на брака, или няма възникнала такава общност с оглед момента на придобиването в собственост на този апартамент. На второ място, с факта на извършването на замяната, дали поемането на облигационни задължения за изплащане на остатъка от заема за съответния апартамент, и самото изплащане води до промяна на носителя на правото на собственост в смисъл, че и изплатилия заема придобива собственически права върху този имот?

За да се отговори на тези въпроси съдът проследи развитието на нормативната уредба, регламентираща  собствеността на  апартамент придобит като обезщетение срещу отчужден имот на основание отчуждителна заповед издадена по съответния ред.

Към 21.03.1984г. когато е издадена заповед №503 от Председателя на ГНС гр.Пазарджик за отчуждаване на имот пл.№404 с предоставяне в собственост на жилище, дадено като обезщетение на  С.Д.Ч., при цена на апартамента от 14080лв както и към 21.04.1984г. когато е издадена заповед №503 за отчуждаване на имот пл.№404 в кв.11 по плана на гр.Пазарджик  с предоставяне на жилище, дадено като обезщетение на Д. Я. Ч.  при цена на апартамента от 17963лв, е действала разпоредбата на чл.103 ал.1  от ЗТСУ /отм/ в редакцията си от 10.04.1973г., съгласно която правоимащият придобива собствеността на недвижим имот, отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед за отчуждаване на Председателя на ИК на Окръжния, съответно на Общинския народен съвет, при който има създаден съвет за архитектура и благоустройство, при условие, че е изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот, освен ако за заплащането е даден срок съгласно действащите разпоредби по кредитиране на жилищното строителство. А изречение второ изрично разпорежда, че когато е даден такъв срок за изплащане, вземането се обезпечава със законна ипотека върху имота в полза на инвеститора.

В конкретния случай, процесните заповеди за отчуждаване са издадени на 21.03.1984г. и на 21.04.1984г.,  като с тях е даден срок заплащането, съгласно действалата тогава Наредбата за кредитната дейност на Държавната спестовна каса, утвърдена с ПМС №48 от 1978 г., /обн., ДВ, бр. 79 от 6.10.1978г., с последващи изменения и допълнения, с отпаднало основание, бр. 48 от 28.04.1998 г./- чл.14, ал.1-ал.4, /редакция ДВ, бр.72 от 1980г./, съгласно който на собствениците на отчуждени недвижими имоти заеми се отпускат за доплащане разликата от оценката на отчуждения имот до цената на определеното им жилище, дадено като обезщетение за отчуждения имот  и че заем се отпуска за всяко едно такова жилище, като срока е от 20 години, тоест, налага се извода, че собствеността се придобива от момента на издаването на процесните заповеди, а не от момента на изплащането на разликата, още повече, че е даден срок в който да се изплати тази разлика. Следователно собствеността върху отстъпения като обезщетение апартамент  от 63.81кв.м. е прехвърлена в полза на  С.Д.Ч. по силата на самата заповед, тоест, преди сключването на гражданския брак на лицето с Й.Ч. на 04.11.1984г. Налага се извода, че процесният апартамент е станал изключителна собственост на С.Ч., а доколкото последният е поел задължение за изплаща остатъка от стойността на получения като обезщетение имот, то това представляват по своя характер и естество облигационни отношения със съответната кредитна институция и това не влияе върху момента на придобиване на правото на собственост върху апартамента.

Следователно  приложения по делото нотариален акт от 21.07. 1985г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот има само констативен характер, той не създава занапред права на собственост, а само констатира вече настъпили такива, по силата на самата отчуждителна заповед с оглед разпоредбата на чл.103 ал.1 от ЗТСУ(отм).

С факта на извършената замяна на двете жилища, С.Ч. става изключителен собственик на процесния апартамент №28, находящ се на шестия етаж на бул. ”Георги Бенковски” №137, вх.”б” в гр.Пазарджик. налице е преобразуване на лично имущество съгласно чл.21 ал.1, във връзка с чл.20 ал.1 от СК от 1985г. Поетото задължение за изплащане на останалите дължими вноски за издължаване на задължението към ДСК представлява само и единствено едно облигационно вземане  и тези отношения не влияят върху придобитото от него  изключително правото на собственост. Изплащането на задължението по заема  с вноска от страна на бащата на съпругата на Ч., не променя характера на имота и не го превръща в съсобствен с права на ищцата в размер на 4000/17963 ид.ч..

Касае се само до възникнали облигационни отношения с трети лица по повод изплащане на задължение към ДСК, което не влияе върху придобитите по-рано права на собственост. С.Ч. е станал едноличен собственик на апартамент №28, считано от момента на изповядването на договора за замяна, а именно на 06.11.1985г.

В този смисъл и в тази част решението на първата инстанция, макар и валидно и допустимо, по същество е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, и е необосновано поради което ще следва да се отмени и се отхвърли иска за делба на процесното жилище поради липса на възникнала съсобственост върху него между страните.

По отношение на процесния гараж, се установява от доказателствата по делото, че този имот е закупен  по време на брака между страните, и на 08.03.2006г., за което е сключен договор за покупко-продажба, цитиран по-горе, с продавачи Ц. Т., Г. Т., Д. и Г. К. и купувач С.Ч. за сумата от 1800лв. Същият представлява гаражна клетка №34 с площ от 16.80кв.м., находящ се в УПИ І-жилищно строителство и гаражи, в кв.15 по плана на гр.Пазарджик, ул.”Георги Бенковски” при съседи на гаража-от трите страни гаражни клетки-север гараж №33, юг-гараж №35 и запад-гараж №14, и от изток -междублоково пространство.

Установява се от гласните доказателства, че  фактическата раздяла между съпрузите е настъпила едва през 2007г. когато отношенията между тях са се изострили по повод на това, че изпращаните от съпругата пари, която още през 2003г. е заминала да работи в Италия с цел да осигури финансово съществуването на семейството си, не са били използвани по предназначение, а именно с тях да се задоволяват на първо място нуждите на децата и след това нуждите на другия съпруг, вместо което С.Ч. е задоволявал с предимство собствените си нужди. Размерът на месечните суми, които е изпращала Й.Ч.  на съпруга си е от 400 евро, за което няма представени писмени доказателства, а са ангажирани само гласни такива, но тези факти не са опровергани и не се оспорват изрично от противната страна. Установено е още, че  след като ищцата е разбрала за това поведение на съпруга си, е престанала да му изпраща средства от началото на 2007г. и е започнала да  изпраща пари само на по-големия си син, което е станало повод за караници между съпрузите и едва тогава страните са се разделили. В тази връзка са показанията на свидетелката Р. Р., майка на ищцата и на св.Р. П.. Съдът отчитайки заинтересоваността на първата свидетелка с оглед на близката й родствена връзка с ищцата, и подлагайки на внимателен анализ нейните показания няма основание да ги дискредитира, тъй като други доказателства които да оборват тези показания ответникът не е ангажирал, още повече, че след като твърди, че е изключителен собственик на гаража като придобит само с негови средства, то той е този който следва да докаже тези свои твърдения за да обори законовата презумпция за съвместния принос, съгласно чл.19 ал.3 от СК от 1985г. При липса на други каквито и да било доказателства в тази насока, съдът приема, че фактическата раздяла е настъпила в едни много по-късен момент  от закупуването на гаража. Наличието на доказателства да изпращани парични средства от съпругата на съпруга си за задоволяване на нуждите на семейството преди 08.03.2006г.,  както и на получавано единствено обезщетение за безработица от съпруга по това време, в каквато връзка са показанията на св.Р., означава, че закупуването на гаража е станало с общи средства и на двамата съпрузи, поради което този имот се е намирал в режим на съпружеска имуществена общност /чл.19 ал.1 от СК от 1985г./, превърнала се в обикновена съсобственост след прекратяването на брака и в която двамата бивши съпрузи имат по 1/2 ид. част. Следователно процесният гараж следва да се допусне до делба при равни за страните квоти от по ½ ид.част за всеки един от двамата съделители.

Съдът не приема за доказано твърдението на жалбоподателя, че фактическата раздяла е настъпила още със заминаването на ищцата в Италия през 2003г.  В тази връзка, съдът не е обвързан от мотивите на съдебното решение, с което е прекратен брака с развод, а е длъжен да извърши самостоятелна преценка на този факт, имащ конкретно правно значение за придобиване в собственост на процесния гараж, предмет на делбата. Й.Ч. е заминала за Италия не по причина, че иска да бъде прекратена брачната връзка между съпрузите, а поради чисто икономически мотиви и семейството е живяло разделено не заради нетърпимост между партньорите и брачни изневери, а поради едни чисто финансово-икономически причини като това разделяне е направено с цел да се задоволят нуждите на цялото семейство от финансови средства за да може  да оцелее  и да просъществува. Това състояние не може да се приеме, че представлява фактическа раздяла, която закона има в предвид. Правно значимата фактическа раздяла на едно семейство е налице тогава когато отношенията между съпрузите са станали нетърпими до степен, че съвместното съжителство под един покрив на двамата повече е невъзможно.Затова те се и  разделят.

В конкретния случай няма настъпила фактическа раздяла към 08.03.2006г. между съпрузите, поради което, следва да се приеме, че процесния гараж следва да се допусне до делба.В тази част обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова ще следва да се потвърди.

При този изход на делото съдът намира, че в полза на жалбоподателят ще следва да присъдят съдебни разноски в размер на 115лв, изчислени съразмерно с уважената част на въззивната му жалба.   Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                      Р    Е   Ш   И   :

        

ОТМЕНЯ  решение №437 от 18.05.2009г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№22/2009г. по описа на същия съд,  В ЧАСТТА С КОЯТО е допусната съдебна делба между Й.С.Ч., с ЕГН-**********,***-адв.С.Ч., и С.Д.Ч., с ЕГН-********** ***, на  следния недвижим имот: апартамент №28, находящ се в гр.Пазарджик, бул.”Георги Бенковски” №137, вх.”Б”, ет.6, в кв.15 по плана на гр.Пазарджик, със застроена площ от 82.17кв.м., ведно с прилежащо избено помещение №28, със застроена площ от 7.25кв.м. и 2.9504% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,  при дялове за С.Ч. от 13963/17963ид.ч., а за ищцата Й.Ч.-4000/17963ид.ч. ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения  от Й.С.Ч., с посочен адрес и ЕГН,  против С.Д.Ч., с посочен адрес и ЕГН,  иск за делба на апартамент №28, находящ се в гр.Пазарджик, бул.”Георги Бенковски” №137, вх.”Б”, ет.6, в кв.15 по плана на гр.Пазарджик, със застроена площ от 82.17кв.м., ведно с прилежащо избено помещение №28, със застроена площ от 7.25кв.м. и 2.9504% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

ПОТВЪРЖДАВА  решение №437 от 18.05.2009г. на Пазарджишки районен съд, постановено по гр.д.№22/2009г. по описа на същия съд,  В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

ОСЪЖДА Й.С.Ч., с ЕГН-**********,***-адв. С.Ч.,  да заплати в полза на  С.Д.Ч., с ЕГН-********** ***, сумата от 115лв, /сто и петнадесет лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

 

Председател:                        Членове:1.               2.