Р Е Ш Е Н И Е №433

гр. Пазарджик, 02.10.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение  в открито заседание   на  седемнайсти септември през две хиляди и девета  година…л…..в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : Славейка Костадинова

                                               ЧЛЕНОВЕ: Илиана Димитрова

                                                          Борислав Илиев

при секретаря Г.М., като разгледа докладваното                        от съдия Димитрова в. гр. дело № 600/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:                 

 

            Производството е въззивно – по Глава двадесета от ГПК.

            Обжалва се решение на Пещерския районен съд по гр. д. № 749/2008 г., с което са отхвърлени като неоснователни субективно съединените искове по чл. 53, ал.2 от ЗКИР на ищците Н. Н и Е. Н за установяване по отношение на ответника Община – гр. П, че двамата са собственици на  кв. м.  от УПИ ІІІ-, неправилно заснети като част от УПРИ ХVІ-1084 по обезсиления план от 1968 г. и сега действащия план на гр. П от 1985 г. В решението е пропуснато да се посочи, че имотите се намират в кв. по плана на града, но това става ясно от мотивите на съда.

            Жалбата е подадена от пълномощника на ищците с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което се приеме за установено, че е допусната грешка при одобряване кадастралния план на гр. П, която засяга част от имота на ищците /жалбоподатели/. В съдебно заседание пълномощникът им заяви, че поддържа жалбата, съответно – иска до размера от 7 кв. м., тъй като именно тази площ погрешно била заснета като част от съседния на доверителите му имот. Уточнява, че става дума за част от заетата площ от оградата, която по протежение на 4,90 м. изцяло била разположена в имота на ищците, но неправилно в кадастралния план било отразено, че границата със съседния имот минава по средата на каменния зид с дебелина 50 см. По този начин бяха отстранени противоречия в исковата молба, на едно място в която се сочи същата площ, а на друго – 14 кв. м., при едни и същи обстоятелства относно допусната грешка при одобряване на кадастралния план.

            Преди насрочване и провеждане на открито с. з. по делото на ищците бяха дадени указания за отстраняване на друга нередовност в исковата молба, изразяваща се в липса на обстоятелства относно правния интерес за завеждане на делото против Община – гр. П и такива обосноваващи пасивната процесуална легитимация на така посочения ответник. В изпълнение на указанията ищците заявиха, че Общината не е собственик на съседния имот УПИ ХVІ- в кв. а това са трети лица – З и К Ш с които те нямали спор за материално право. Искът против Общината бил заведе поради отказа й /мълчалив/ да състави констативен акт за непълноти и грешки в кадастралния план, засягащи процесния имот и този на Ш се поддържа пред въззивната инстанция при така уточнените и допълнени обстоятелства.

            Ответникът по искът и въззивната жалба ги оспорва, като се иска тяхното отхвърляне по съображения, че ищците не били доказали в ”пълен обем правото на собственост на своите праводатели”.

            Въззивният съд счита, че преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество, следва за извърши проверка за допустимост на обжалването съдебно решение на осн. чл. 269 от ГПК, независимо от липсата на оплаквания в тази посока в жалбата. Предявен е установителен иск по чл. 53 от ЗКИР , който предвижда специален ред за установяване на непълноти и грешки, допуснати при одобряване на кадастрален план. Предмет на иска е установяването им по съдебен ред, а неговата допустимост се свързва с наличието на спор за материално право, който не би могъл да се разреши по административен ред. Именно той обаче е общия ред за установяване на непълноти и грешки в кадастъра, при липса на спорове за материално право между засегнатите от тях лица. В конкретния случай ищците сами признават, че липсва такъв спор между тях и собствениците на процесния имот, за които имоти се твърди, че неточно е заснета границата помежду им. Няма данни да са поискали поправка на грешката по административен ред, а само твърдение, че е налице мълчалив отказ на общината да състави акт за установяването й. Дори да е налице такова искане и мълчалив отказ по него, както се твърди в допълнението към исковата молба, направено пред въззивния съд, това все още не означава спор за материално право по смисъла на чл. 53, ал.2 от ЗКИР, който да открива пътя за защита по исков ред. Мълчаливият, както и изричният отказ, биха могли да се обжалват, а предпоставката да предявяване на иска за установяване на непълноти и грешки е оспорване на претендираните от ищците права от лицата, които се явяват заинтересовани от евентуалното поправяне на тези грешки. Именно тези лица са и пасивно легитимирани да отговарят по иска по чл. 53 от ЗКИР, ако е налице изобщо правния интерес от предявяването му, т. е. ако те самите оспорват претендираните от ищците права, в случая – правото на собственост върху процесните  кв. м.  

            След като по делото няма доказателства, нито дори твърдение на ищците са съществуващ спор за материални права между тях и заинтересованите собственици на съседния имот, иск за установяване по съдебен ред на твърдяната грешка в кадастъра е недопустим. Още по-малко би могъл са се приеме за разглеждане такъв иск, който е предявен не против заинтересованите собственици на съседния имот, а против Община – гр. П. Споровете по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР се решават между лицата, претендиращи да са носители на конкретни вещни права върху недвижимите имоти, засегнати от непълноти и грешки в кадастралния план, а не между собствениците и местната администрация, в чиято компетентност е да установява и поправя грешките, при наличието на съответните основания за това и при липсата на спор за материални права, както вече многократно бе отбелязано.

            Решението на районния съд е постановено при липсата на две от абсолютните предпоставки за допустимост на иска – правен интерес и надлежна процесуална легитимация на една от участващите страни /ответника/, което е основание за обезсилването му и за прекратяване на производството по делото на осн. чл. 270, ал.3 от ГПК.

            По изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд

  

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 132/08.05.2009 г. на Пещерския районен съд по гр. д. № 749/2008 г. и прекратява производството по делото, поради недопустимост на иска.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от получаване на препис от същото от страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.               2.